"Всеки, който е гласувал за Brexit, е свиня. Повярвайте ми, аз разбирам от свине." Този надпис можеше да се прочете от минаващите край малката семейна месарница "Алкокс" в студения оксфордски следобед на 17 януари. Собственикът Бърни Алкокс го беше издраскал с тебешир на дъската, където обикновено рекламира пресния деликатес на деня. Тъй като не ползва Twitter, дъската е неговата социална медия, където да обяви колко е възмутен и изнервен часове след дългоочакваната реч на британския премиер Тереза Мей, обявяваща твърд курс за излизане от ЕС и единния европейски пазар. За Бърни това означава, че "Мей и другите лунатици в правителството" ще доведат дотам "всички да обеднеем като резултат на тази Brexit лудост."

Бурната му емоционална реакция е типична за силната поляризация на мненията на Острова относно бъдещето на страната извън ЕС, след като Мей очерта план за "дисциплиниран Brexit без сътресения" в точно 137 думи и успя да го прокара през парламента на 1 февруари. Най-доброто обобщение по време на двудневните дебати между депутатите дойде от бившия финансов министър Джордж Озбърн: "Правителството избра - и аз уважавам това решение - да не прави икономиката приоритет." С което в името на контрола върху имиграцията скъса с дългогодишната традиция прагматизмът и икономическите интереси да са в центъра на британската дипломация. Дори цената да е излизане от единния пазар и неясни търговски отношения не само с ЕС, но и с целия свят, Лондон е готов да я плати.

"Никаква сделка за Великобритания е по-добре от лоша сделка за Великобритания" е мотото на Мей, което рискува след две години да доведе до враждебен развод без споразумение с ЕС. Като деца на враждуващи родители европейците във Великобритания могат да се окажат заложници на разрива.

Ах, този пазар

В места като Оксфорд самият подход на правителството, базиран на драматични обобщения относно "волята на народа" и крайна пестеливост откъм детайли, е повод за тревога. За разлика от други райони на страната, където ползите от членството в ЕС не са така плътно и видимо вплетени в начина на живот на местните, Оксфорд е сред големите печеливши от свободното движение и след две години рискува да се окаже сред големите губещи от Brexit. Градът и околността са силно икономически зависими от интереса на чуждестранни студенти и учени към двата университета и дузината подготвителни колежи, препитаващи се от изпитна индустрия и езикови курсове.

Дори извън академичния отрасъл, бизнесът в Оксфорд разчита на притока на квалифицирана и сезонна чуждестранна работна ръка към фермите, хотелите, болниците, индустриалните складове, компаниите за доставки и автомобилния завод на BMW. Член на маркетинг отдела на завода, произвеждащ известната марка MINI, споделя анонимно: "Има дни, в които с колегите изпитваме истинско отчаяние. Целият бизнес модел на автомобилостроенето тук зависи от лекотата, с която можем да внасяме компоненти, произведени в различни части на Европа, и да изнасяме готовите коли. Ако се върнем към правилата от преди 30 години, когато всяка внесена част трябваше да има удостоверение за произход и платено мито, заводските мощности вероятно ще трябва да се преместят отвъд Ламанша. Как това ще повиши местния просперитет, не ме питайте."

Лиз Лефман, председател на Либералдемократическата партия в Оксфордшир и собственик на шивашки цех в Румъния, обяснява нещата така: "Простата логика на излизането от единния пазар е следната – новосъздадените спънки пред вноса и износа с най-големия ни търговски партньор, какъвто за голямо неудоволствие на госпожа Мей е именно ЕС, означават две неща. Цените на стоките ще поскъпнат, а за да останат конкурентни на пазара, производителите ще трябва да свият разходите си чрез съкращаване на работни места." Лефман ясно си спомня мъчителната одисея по основаването на компанията си и се ужасява от мисълта за тарифи и мита. "Единственият начин за предприемачи като мен да оцелеят на пазара ще се окаже да превърнем работилниците си в зле платени експлоататорски дупки по бангладешки модел", убедена е тя.

Раздялата - неизбежна

"Що се отнася до единния пазар и британското участие в него, голяма част от депутатите на Консервативната партия се държат като хипнотизирани и повтарят празни фрази, явно без да си дават сметка за реалността, в която да бъдем оставени на милостта на Световната търговска организация е много далеч от идеала за една просперираща нация", споделя Андрю Смит, депутат от Лейбъристката партия, представляващ Източен Оксфорд.

По време на дискусия със загрижената оксфордска общественост в сградата на градския съвет Джон Котън, областен управител на Южен Оксфордшир от квотата на консерваторите, илюстрира наблюденията на Андрю Смит. Запитан как Тереза Мей възнамерява да субсидира тежката индустрия, земеделието и академичния сектор, като същевременно изпълни обещанието си да стимулира необходимия износ, като възстановява митническите разходи на британските производители директно от хазната, Котън заяви: "О, въпрос на проста аритметика. Ние няма само да плащаме тарифи за износ, а и ще получаваме сериозни приходи от тарифи за внос, които, тъй като не сме в еврозоната, ще бъдат повече от достатъчни, за да си позволим тази политика. С Европа ще преговаряме за търговски правила сектор по сектор, така че ще получим най-добрата сделка за всеки бизнес интерес." Когато публиката в залата попита как така в рамките на дни парламентът гласува проектозакона за активиране на член 50, при положение че статутът на три милиона европейски граждани, живеещи на Острова, продължава да тъне в тревожна неяснота, Котън прояви раздразнение и призова: "Вижте, нека не се занимаваме с подробности!"

Проблемът на правитeлството на Мей според Руви Зиглер, лектор по международно право от Оксфордския университет и активист в две от популярните проевропейски граждански организации, New Europeans и the3million, е в липсата на капацитет и истинско разбиране на Европа. "Мей и колегите й избраха прост, твърд Brexit, защото не биха могли да се справят със сложността на по-мека и добре премислена версия."

Brexit напук

Всеки последен петък от месеца една от старинните кръчми в Оксфорд, The King’s Arms, приютява растяща група чужденци и местни еврофили, които се събират да удавят в бира и вино тревогата и гнева си от неизбежността на един все по-травматично звучащ Brexit. Организаторът, енергичният поляк Алекс, шеговито нарича неформалните срещи "сбирки на Анонимните европейци". Обсъждат се планове за протести, координират се доброволци за предстоящи флаш-акции, отпечатване на флаери, масово лобиране пред парламента - но дискусията е пропита от стоицизъм и горчивина.

Катерина от Италия работи в местно издателство и недоумява откъде се взима дръзката убеденост на управляващите, че държат всички печеливши карти в ръцете си. "Притеснителното е, че Brexit се е превърнал в кръстоносен поход срещу въображаем враг, когото тези хора наистина не познават."

Mалкълм живее в близкото селце Къмнър и управлява няколко стартъп компании за софтуерни разработки, в които работят и двама българи. Той пресушава бирата си с нервен жест и поклаща глава: "Виж, от гледна точка на ИТ индустрията, небето се срути. Brexit напук на всичко е безумна мантра, която не отчита спецификата на моя бранш, който е силно зависим от сливания и придобивания между европейски корпорации, свободно придвижване на хора с умения и ударно финансиране от ЕС, особено чрез развития огромен вътрешен пазар на обществени поръчки. Не мога да остана на това полудяло островче. Местя офиса в Дъблин през април."

* Мария Спирова е журналист, криминолог и редактор в юридическо издателство