Силициевата долина срещу Доналд Тръмп
Имигрантската забрана удря технологичните компании там, където боли. И те решиха да не мълчат
- Дилемата за корпоративна Америка е дали да рискува да си навлече гнева на президента или да претърпи дългосрочни щети.
Когато Доналд Тръмп беше избран за президент на САЩ, пазарите подскочиха радостно. Няколко дни след встъпването му в длъжност индексът Dow Jones за първи път в историята си проби над 20 000 пункта. Напук на притесненията от всички страни, бизнесът, изглежда, обичаше Тръмп.
Меденият месец обаче продължи кратко. Най-противоречивото решение на Белия дом досега - заповедта за забрана на гражданите от седем предимно мюсюлмански държави да влизат в САЩ - се превърна не само в първото поражение на президента, след като беше временно отменена от съда, но и в причина за разбунтуването на част от корпоративна Америка. Не е изненада, че начело на съпротивата застанаха технологичните компании - привличането на блестящи умове от целия свят е в ядрото на бизнес модела на IT сектора, а либералният дух е втъкан в същността на Силициевата долина. И тъй като забраната ги удря там, където боли, компаниите от технологичния бранш избраха да не замълчат. Но те и останалите корпоративни лидери са поставени пред трудна дилема - дали да се изправят публично срещу един докачлив и избухлив президент, чийто икономически национализъм заплашва да разтърси средата, в която правят бизнес, или да си спестят заемането на политически позиции с надеждата бурята да се размине.
Бунт от A до Z
Още в първите часове след публикуването на президентската заповед висшите мениджъри на компании като Apple, Facebook, Google, Microsoft и Uber започнаха да разпращат до служителите си съобщения, обещаващи подкрепа за засегнатите от нея и изразяващи несъгласие с принципите й. Което е съвсем естествено предвид факта, че съоснователят на Google Сергей Брин е роден в Русия, а главният й изпълнителен директор Сундар Пичай - в Индия, също като колегата си от Microsoft Сатя Надела. Много от работещите в Силициевата долина софтурени инженери и програмисти идват от чужбина. Според изследване на National Foundation for American Policy над половината от базираните в САЩ стартъп компании, оценявани на над 1 млрд. долара, са основани от имигранти. Това обяснява защо технологичната индустрия от дълго време подкрепя имиграцията, но сега за първи път бе принудена да заеме толкова решително и шумно позиция по политическа тема.
Освен в публични изявления засилващият се бунт на IT сектора срещу Тръмп се изразява и във финансова подкрепа за организации като American Civil Liberties Union (ACLU), защитаващи правата на мигрантите. Основателите на Lyft, главният конкурент на Uber, обявиха, че през следващите четири години ще дарят 1 млн. долара на ACLU. Главният изпълнителен директор на IBM Джини Ромети съобщи, че дава 100 000 долара на организацията, за да може неин миграционен експерт да консултира служителите на технологичния гигант и техните семейства. В резултат на цялата тази активност от ACLU обявиха, че само за последния уикенд са получили над 10 млн. долара и са набрали над 150 000 нови членове.
Битката се пренесе и в съда. Близо 130 компании се присъединиха към дела, вече заведени от главните прокурори на Сиатъл и Минесота срещу заповедта на Тръмп въз основа на това, че тя "нарушава миграционното законодателство и конституцията". Списъкът на фирмите звучи като "Кой кой е в технологичния бранш" и включва имена от Apple до Zynga. Само три от компаниите - производителите на кисело мляко Chobani и на готови храни Kind, както и модният лейбъл Levi Strauss - не са IT сектора, но са основани от имигранти.
Корпоративна Тръмпономика
В момента в директорските бордове в Силициевата долина и останалата част от корпоративна Америка витае следният въпрос - дали да се опълчат срещу Тръмп, рискувайки да си навлекат гнева му, или да замълчат и да сринат имиджа си пред клиенти и служители. "Това е в много отношения неизследвана територия за американските компании и те са изправени пред труден избор. Решаващо може да се окаже това, че има важни организационни, основополагащи ценности, изложени на опасност, които те смятат за важни за своя успех. Става въпрос както за дългосрочния им интерес, така и за предприемането на правилни действия", казва пред Politico Нанси Ф. Коен, експерт по корпоративно поведение и професор в Harvard Business School.
Дилемата беше илюстрирана от изпълнителния директор на платформата за споделено пътуване Uber Травис Каланик. Допреди няколко дни той беше сред най-гласовитите поддръжници на идеята, че технологичният сектор трябва да се ангажира с новата администрация в Белия дом и че най-добрият път напред е да "има място на масата". Позицията му претърпя обрат, след като над 200 хил. клиенти и шофьори, работещи с Uber, изтриха акаунтите си в знак на протест. Притиснат от избухналото недоволство, Каланик напусна консултативния бизнес съвет на Тръмп и обяви в имейл до служителите си, че ще продължава да се бори за справедливост по въпроса с имиграцията, а присъединяването му към този орган е било погрешно изтълкувано като подкрепа към президента и неговата програма.
Залогът е репутацията на Америка като атрактивна дестинация за капитал - както финансов, така и човешки. Както написа в Twitter предприемаческата легенда на Силициевата долина Пол Греъм, "сега е добър момент да си припомним, че без имиграцията САЩ биха имали само 5% от топ хората във всяка сфера". Колкото и на висшите мениджъри да им харесва идеята, че при Тръмп Конгресът може да се захване с отдавна нужни данъчни реформи, инфраструктурни разходи и дерегулация, не могат да си затварят очите, че хаотичният протекционизъм на президента заплашва да подкопае бизнес средата и икономиката в дългосрочен план. Сега всички разбраха, че когато по време на кампанията Тръмп обещаваше да поведе битка за душата на бизнеса между глобализацията и национализма, е имал предвид точно това. Остава надеждата, че корпорациите могат да се окажат външният глас, който Тръмп все пак да чуе.
