Ураганът "Флин" удари щатската дипломация

Само допреди около седмица американския президент Доналд Тръмп не спираше да повтаря с видимо задоволство, че планира "да сключи страхотни сделки с руснаците". Скандалът, довел до оставката на съветникa му по националната сигурност Майкъл Флин, обаче със сигурност ще му попречи да направи нещо подобно в близко бъдеще, а може би и в по-далечно. И не само това - най-вероятно това ще се окаже началото на верижна реакция от събития в отношенията между Русия и САЩ, които ще имат пряко отражение върху европейската сигурност.

На практика постепенно започва да се случва онова, от което стратезите на Кремъл най-много се опасяват – зараждането на двупартийна антируска коалиция по интереси между демократи и републиканци във Вашингтон, като първите искат да дискредитират Тръмп (и евентуално дори да го свалят с процедура по импийчмънт), а вторите – поне да го обуздаят и да ограничат действията му в някакви предвидими граници.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В така създалата се ситуация държавният глава на САЩ като че ли няма много опции за реакция, след като във вторник Майкъл Флин беше принуден "доброволно" да напусне поста си. Причината - контраразузнаването го уличи в нерегламентирани разговори с руския посланик Сергей Кисляк по повод евентуално вдигане на санкциите срещу Кремъл, наложени анексирането на Крим. В САЩ подобни обсъждания на външната политика с представители на други държави се водят федерално престъпление. И ако се докаже, че съветникът е действал със знанието на началника си или по указания отгоре, това може да доведе до катастрофални последствия за обитателя на Белия дом. Още повече от администрацията на президента вече с половин уста признаха, че от няколко седмици са имали данни за нередни контакти с руснаците. Паралелно представители на щатските спецслужби потвърдиха неофициално през различни медии, че са прихванали подобни разговори още преди година.

И все пак: чий е Крим

В така създалата се ситуация Тръмп беше принуден бързо да даде някакъв ясен и категоричен сигнал, че нито той, нито хора от екипа му са пряко или косвено зависими от Кремъл. И в случая отговорът беше достатъчно категоричен, за да подразни или дори смути руския президент Путин, който доскоро минаваше за фен на щатския си колега.

Майкъл Флин оцеля като съветник по националната сигурност на Тръмп само 24 дни. [Reuters]

"Президентът Тръмп много ясно даде да се разбере, че очаква от правителството на Русия да деескалира насилието в Украйна и да върне Крим. В същото време президентът разчита да поддържа добри отношения с Русия", обяви говорителят на Белия дом Шон Спайсър пред журналисти във вторник. На практика това е първото директно признание от страна на новия американски президент, че присъединяването на украинския полуостров към Руската федерация е в разрез с международното право. До момента Тръмп твърдеше, че може да се договори с руснаците и да признае законността на проведения под "опеката" на руските специални сили референдум в Крим срещу някакви отстъпки, например нов договор за по-сериозно ядрено разоръжаване.



Ако трябва да бъдем съвсем прецизни обаче, това не е точно първото изказване в подобна посока от страна на служител на новата администрация. Седмица по-рано изявление в този тон направи и представителят на САЩ в ООН Ники Хейли. Тя също е назначение на Тръмп и едва ли би заела подобна позиция без по-висша санкция. Така че едва ли може да се говори за някакъв изненадващ завой в американската външна политика по отношение на Крим, а по-скоро за ограничаване на щетите от очаквания скандал с Флин, за който президентът явно е знаел, и за прецизен подбор на момента. По този начин посланието на Тръмп, че не е русофил, може да бъде чуто най-отчетливо и ще даде възможност на щатския държавен глава да обърне позицията си спрямо Путин, без това да изглежда като поредното ирационално извъртане и потъпкване на предизборните обещания.

Изявлението на Белия дом, разбира се, провокира моментална реакция в Москва. "Не предаваме обратно наша собствена земя. Крим е територия, която принадлежи на Руската федерация", коментира Мария Захарова, говорител на руското външно министерство. "Темата за връщането на Крим няма да бъде дискутирана... Русия не обсъжда въпроса с териториалната си цялост с чужди партньори", обяви и Дмитрий Песков, говорител на руския президент. Според него в първия телефонен разговор между Тръмп и Путин на 28 януари темата за спорния черноморски полуостров изобщо не е била повдигана. Още същия ден руската армия подкрепи с действия изявленията на политиците, като изпрати бойни самолети Су-24 да "облетят" американския ракетен разрушител "Портър", който извършва рутинна патрулна мисия в Черно море.

На теория всичко това може да е само политически театър и в крайна сметка Тръмп и Путин да сключат някоя "страхотна сделка" след време, когато страстите във Вашингтон поутихнат. Ако съдим обаче по истеричната реакция в проправителствената руска преса от последните няколко дни, смяната на курса от страна на американския президент може би наистина е факт. След като ексцентричният милиардер е установил по трудния начин, че в САЩ има разделение на властите и неговата воля не е абсолютна.

НАТО "поскъпва" Свободата не е безплатна и не е редно само САЩ да плащат за нея. Втвърдяването на американската позиция по повод украинската криза обаче изобщо не означава, че европейските съюзници на САЩ трябва да си отдъхнат на тема Путин и че ще могат безпрепятствено да се крият зад щита на американската армия, както досега. Сигналът за това дойде от американския секретар по отбраната Джеймс Матис, който в сряда взе участие в срещата на военните министри на НАТО в Брюксел. До момента той винаги е бил горещ поддръжник на трансатлантическото военно сътрудничество. Дори по време на встъпването си в длъжност пенсионираният генерал от морската пехота обяви, че "ако днес нямахме НАТО, щеше да се наложи да го създадем." Посланието му от тази седмица обаче беше по-различно: доста по-умерено и доближаващо се в някаква степен до позицията на Тръмп, че сегашната формула на НАТО представлява нещо като "безплатен обяд" за европейските съюзници. По време на срещата с колегите си в сряда той е заявил, че САЩ може да "ограничи ангажимента си", ако другите държави не достигнат планираните още през 2014 г. поне 2% от БВП за отбрана. Само 5 от 27-те държави в алианса покриват този критерий (България отделя 1.35% и планира да достигне това ниво чак през 2024 г.) "Американските данъкоплатци не могат повече да поемат непропорционален дял от защитата на западните ценности", е казал Матис пред военните министри. И добавил: "Американците не могат да се грижат повече за сигурността на вашите деца и тяхното бъдеще, отколкото вие самите." Генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, както обикновено, се опита да смекчи ситуацията и да балансира тона. "Секретарят Матис изрази много сериозен ангажимент към НАТО и важността да подсилим алианса. Силно НАТО е добро както за Европа, така и за САЩ и Канада. Същевременно той подчерта нуждата от справедливо разпределение на тежестта и затова всички страни, които не достигат целта от 2% от БВП, трябва да увеличат разходите си за отбрана", коментира той пред журналисти в сряда. Или казано по-просто, посланието от тази седмица от щаб-квартирата на НАТО е: свободата не е безплатна и не е редно само САЩ да плащат за нея. В български контекст 2% от БВП би означавало увеличаване на военния бюджет с... още 650 млн. лв. още догодина.