Заплахата Grexit отново е тук
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заплахата Grexit отново е тук

"Меркел трябва да насърчи своя финансов министър да прекрати постоянната си агресия към Гърция и да спре да си играе с огъня." - Алексис Ципрас, премиер на Гърция

Заплахата Grexit отново е тук

МВФ твърди, че дългът на Гърция трябва да бъде отписан, и заплашва да не участва в спасителната програма, а европейците са скандализирани от изричането на този очевиден факт

16355 прочитания

"Меркел трябва да насърчи своя финансов министър да прекрати постоянната си агресия към Гърция и да спре да си играе с огъня." - Алексис Ципрас, премиер на Гърция

© Reuters


Ако ЕС бъде оставен да спасява сам неспасяемото, пазарната паника може да разпространи отново заразата към Италия и други слаби звена от еврозоната.
Или Гърция ще пропусне плащане по дълга си през лятото и ще бъде принудена да напусне еврозоната, или Берлин ще трябва няколко месеца преди изборите да приеме той да бъде опростен. И в двата случая ще боли.

Преситени от Brexit, вероятно не сте си спомняли скоро за Grexit. Но заплахата за излизане на Гърция от еврозоната отново е тук. И комбинацията от раздор в тандема международни кредитори ЕС и МВФ плюс изолационизъм във Вашингтон и предизборна политика в Германия и други ключови европейски държави прави припламването й особено опасно.

Перспективата да няма сделка до юли, когато Атина трябва да направи дългово плащане от 7 млрд. евро, накара пазарите отново да потръпнат, а гръцкият премиер Алексис Ципрас да предупреди МВФ и Берлин да "спрат да си играят с огъня". Истината е, че на Атина е отредена ролята на наблюдател, докато МВФ твърди, че дългът й е непосилен, и заплашва да не участва в спасителната програма, а европейците са скандализирани от изричането на този очевиден факт. Предвид новите настроения във Вашингтон с идването на президента Доналд Тръмп оттеглянето на фонда от гръцкото блато става все по-вероятно. Резултатът ще е, че ЕС ще бъде оставен да спасява сам неспасяемото, а пазарната паника може да разпространи отново заразата към Италия и други слаби звена от еврозоната.

Докато всички се карат

За да бъде отключен нов транш от 7.2 млрд. евро по спасителната програма за Гърция (трета поредна и възлизаща на 86 млрд. евро), е нужно положително приключване на поредния одит на кредиторите. Преговорите по него обаче се влачат от края на миналата година и, по всичко изглежда, няма да приключат до следващата среща на финансовите министри от Еврогрупата на 20 февруари.

По последни данни на Европейската комисия (ЕК) гръцкият дълг ще падне от 179.7% от БВП през 2016 г. до 177.2% от БВП през настоящата година. МВФ настоява, че той е непосилно висок и трябва да бъде опростен. "Проблемът е, че МВФ излиза с много песимистични прогнози за ръста и бюджета на Гърция и дори не ги коригира въз основа на фактите и реалните резултати", заяви преди дни вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис.

Според гръцкия финансов министър Евклид Цакалотос е нужно "политическо решение" за изход от поредната криза между Атина и кредиторите й. Фразата "политическо решение" междувременно се е превърнала в изпразнена от съдържание мантра на правителството на радикалната лява партия СИРИЗА. Изходът от настоящата ситуация действително е политически, но не зависи от гръцкия кабинет. От месеци той (отново) се противи да проведе още по-дълбоки реформи – този път на трудовия и енергийния пазар, но това са само кулисите, пред които се разиграва основното действие. В него главните актьори МВФ и ЕС за пореден път са се вкопчили всеки в своите изчисления за фискалните параметри за Гърция. Освен това фондът заплашва да не се ангажира в спасителната програма, докато гръцкият външен дълг не бъде отново намален. Това е политически невъзможно за ЕС в момента предвид задаващите се избори в Германия през есента.

"Очевидно е, че дълговете на Гърция ще трябва да се отпишат", каза в скорошно интервю лидерът на германската пробизнес Партия на свободните демократи (FDP) Кристиан Линднер. "Но дълговете на Гърция могат да бъдат отписани само извън еврозоната, така че иде реч за Grexit," обясни Линднер. Думите му са ехо на настроенията на част от германското общество – от обикновените данъкоплатци до бизнесмени и политици. FDP беше коалиционен партньор на канцлера Ангела Меркел до 2013 г. Очаква се на предстоящите избори партията да спечели между 5% и 7%, с което мястото й в новия германски парламент ще бъде гарантирано. В него ще влезе и евроскептичната Алтернатива за Германия, която иска не само Гърция, но и Германия да излезе от еврозоната.

"Сценарият за Grexit изплува на повърхността всеки път, когато преговорите с кредиторите се окажат в застой, но не смятам, че той е изпълнен с реално съдържание", казва пред "Капитал" Панос Цаклоглу, професор по икономика от Атинския университет. Според него излизане от еврозоната на този етап би имало унищожителен ефект върху икономиката на страната и би донесло на населението й "огромно и ненужно страдание с много малко предимства" за Гърция. "Управляващите кръгове в страната разбират това", уверен е той.

Междувременно Берлин смекчи официалния си тон. "Искаме да запазим целостта на еврозоната, включително Гърция, и ще подкрепим всичко, което би помогнало на Гърция", заяви по повод подновените спекулации за Grexit говорителят на германското външно министерство Мартин Шефер. Това също звучи донякъде кухо, съдейки по списъка със спешни антикризисни мерки на гръцкия икономист Николаос Георгикопулос, професор в Нюйоркския университет. Според него за трайното излизане на гръцката икономика от хроничната рецесия са нужни пет неща - незабавно успешно приключване на одита на международните кредитори, преструктуриране на дълга и интеграция на Гърция в програмата на ЕЦБ за Quantitative Easing (QE), възстановяване на доверието на гръцките вложители в банковата система на страната и концентрация на гръцките банки върху проблема им с лошите кредити. "Гърция всъщност изпада във все по-дълбока рецесия. Надежда промъждука единствено през 2014 г., когато страната за кратко беше в състояние да получава заеми от международните пазари. Оттогава много неща се промениха във вътрешен и в международен план", посочва Георгикопулос пред "Капитал".

Криза безкрай

Във вътрешен план кризата става все по-осезаема и някога процъфтяващите предградия в северната част на Атина, дом на изчезващата гръцка средна класа, са илюстрация за това. Многоетажните вили там постепенно опустяват, въпреки че наемите им са се свили с около 60% от началото на кризата. Пуста е и триетажната еднофамилна къща на Клеър, чийто съпруг, гръцки строителен предприемач, от известно време строи жилищни блокове в Румъния. "В Гърция просто няма работа за него", разказва Клеър. "Много е тъжно. Той е тъжен и на мен ми тежи да го гледам как страда заради това, че фирмата, която баща му е изградил преди 40 години, сега няма бъдеще тук", твърди тя и споделя, че двамата планират изцяло да се преместят да живеят в чужбина.

Атина безуспешно се опитва да спре бягството на гръцкия бизнес в съседни държави. България и Кипър са начело в класацията на предпочитани дестинации за гръцките предприемачи, заради изгодните си данъчни условия и географската близост. "След последните реформи данъчните и социалните такси изяждат без преувеличение вече близо 80% от доходите ни", споделя Клеър. И не е учудващо, че според изследване на Университета за приложни икономически изследвания в германския град Тюбинген сивата икономика в Гърция е най-голямата като дял в света и възлиза на 21.5% от БВП.

Външнополитически нещата също не изглеждат оптимистично. Задаващата се изборна поредица принуждава политическите елити в ЕС да са предпазливи по отношение на финансови компромиси спрямо Гърция. Дори лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен да не влезе в Елисейския дворец, промяна ще има, включително в Берлин. Ангела Меркел може да спечели нов мандат, но всяко важно решение за Гърция ще трябва да мине през трудно одобрение в Бундестага. Подкрепа не може да се очаква и от другата страна на Атлантика - нито от МВФ, нито от администрацията на Тръмп, който призовава Гърция да напусне еврозоната.

На този фон сценариите са два. Единият е все пак да се стигне до компромис и Гърция да продължи още известно време да гледа как ЕС и МВФ се замерват с числа и прогнози за агонизиращата й икономика. Другият е МВФ наистина да не участва. Тогава или Гърция ще пропусне плащане по дълга си през лятото и ще бъде принудена да напусне еврозоната, или Берлин ще трябва няколко месеца преди изборите да приеме той да бъде опростен. И в двата случая ще боли.

Автор: Капитал
Ако ЕС бъде оставен да спасява сам неспасяемото, пазарната паника може да разпространи отново заразата към Италия и други слаби звена от еврозоната.
Или Гърция ще пропусне плащане по дълга си през лятото и ще бъде принудена да напусне еврозоната, или Берлин ще трябва няколко месеца преди изборите да приеме той да бъде опростен. И в двата случая ще боли.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Гръцките измамници ИМАТ пари - миналото лято цяла Гърция живна с туристи от България и Европа, но всичко това е отишло в буркани под дюшеците, а не като легално отчетени приходи. В същото време гърчолята напълно отказват всякакви реформи в тяхната бутафория, и настояват Германия да продължава да ги храни и да им опрощава дълговете. Това прави европейците недоволни, и дава още повече тласък на популизма в Европа (заедно с бежанците които Путин изтласква с бомбардировки от Сирия към ЕС). И този порочен кръг съществува, защото няма нито един политик в ЕС, който да тропне по масата и да каже СТИГА!

  • 2
    glog avatar :-|
    glog

    Дребни кахъри! И то само за някакви си там около половин трилион. А какво ще кажат или пишат, ако кризата, подобно на мечката от поговорката ЩОМ МЕЧКАТА ИГРАЕ В КОМШИИТЕ, ЩЕ ДОЙДЕ И У НАС, през морето се прехвърли от Гърция в италианския ботуш, където става дума за доста трилиони?

    И кой е по-виновен? Този, който граби кредити, за които знае, че после няма как да ги върне, или този, който от алчност за големи печалби дава заеми, за които знае, че няма как да бъдат върнати?

  • 3
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Пак пропускат да кажат, че от тези 86 млрд няма да отиде и едно евро в Гърция а ще е за лихви на лихварите. Любопитно е как Гърция е платила повече от два пъти всичко, което е получила, но все още дължи над 170 милиарда?!?!
    И подобно е положението на почти всяка държава - в държавата х влиза сумата у, но данъкоплатците връщат 3у или 4у, а разликата отива в джобовете на лихварите, за полза на единия процент.

    И е странно как всички религии заклеймяват лихварството като неморално и някак сега ни изкарват Гърция и Аржентина неморални. Главниците трябва да се платят, а ако вече са платени (както е случая с Гърция) - край. Лихварството е престъпление както на ниво "бързи кредити" така и на ниво ограбване на държава

  • 4
    mmommo445 avatar :-|
    Mmomo

    До коментар [#3] от "enterfornone":

    а га ядоха кифтетата на кредит не риваха!

    избираха социалисти, раздуваха държавния сектор. хората правиха купон щом вземат държавна службица, а?

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "glog":

    Трише изкупи гръцките ДЦК от американските фондове. Така частните кредитори се поотърваха, а ЕЦБ се набълбука.

  • 6
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Проблемът не е, че Гърция харчи с години ако не и деситилетия повече от колкото може да си позволи, а че май повечето правителства в ЕС правят същото. Аз лично бих бил доволен ако спрат всякакво финансиране на Гърция за 20тина години, за да се даде пример, които би накарал другите държави също да се замислят. За съжаление не вярвам, че това може да се случи. Фондовете дето печелят милиарди от неразумното харчене на популистки правителства са твърде силни и няма да позволят току така да им изчезнат печалбите.

  • 7
    just avatar :-|
    just

    "Но дълговете на Гърция могат да бъдат отписани само извън еврозоната, така че иде реч за Grexit," обясни Линднер.

    Хайде да ги изритват и да се приключва с мазните маляки. Омръзна ми всички да ги оплакват колко са зле и да им дават 5 пъти повече пари от фондовете на ЕС в сравнение с България в допълнение на многомилярдните нови "програми".

  • 8
    _dan_ avatar :-?
    _dan_

    Гърция е видимата част на айсбергът, проблемите на Италия Испания и Португалия са не по-малко. Да не говорим, че Франция и Германия също имат огромни дългове.

  • 9
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Ако Гърция напусне еврозоната, фермерите с тракторите ще имат ли повод да стачкуват за кинти от евросубсидиите, или банките ще им приберат тракторите? Питам за един приятел от тировете...

  • 10
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    За разлика от нас гърците си плащат дълговете поне засега. Ние в последните тридесет години няколко пъти спряхме да си плащаме. А и Гърция е стратегически партньор във военно отношение на САЩ и НАТО, имат 200 изтребителя ф-16 и мираж. Затова им помагат. А госоин генерал Радев е загрижен повече за Крим и Донецк отколкото за бъдещето на ЕС и НАТО. И аз да съм западен политик ще мисля за Гърция, а не за руските слуги на Балканите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK