С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 24 фев 2017, 12:17, 22106 прочитания

Тиктакането на световния дълг

Рекордните нива на дълга по света създават риск за нова криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Неприятна дългова изненада може да се очаква от която и да било голяма развита и развиваща се икономика.

- Ниските и отрицателните лихви все още държат ситуацията под контрол, но в САЩ те вече тръгнаха нагоре.
Гръцкият дълг пак предизвиква тремори. В САЩ обещанията на президента Доналд Тръмп за данъчни намаления и инфраструктурни разходи обещават да стимулират икономиката в краткосрочен план, но и да разширят дупката в американските публичните финанси. В глобален план тя вече е на рекордни нива - световният публичен и корпоративен дълг е достигнал 217 трлн. долара (325% от БВП) през 2016 г., сочат данните на Institute of International Finance. И тиктакането на дълговата бомба се засилва.

В условия на задъхващ се икономически растеж, който така и не може да достигне нивата отпреди финансовата криза от 2008-2009 г., и на геополитически сътресения централните банки се втурнаха да стимулират кредитирането и инфлацията чрез по-ниски (на места отрицателни) лихви. Международният валутен фонд (МВФ) пък направи необичаен завой във вижданията си и от известно време препоръчва на правителствата да харчат повече за инфраструктура, технология, образование. Това, разбира се, би довело до ново вдигане на дълговите равнища, но според фонда много от страните могат да си го позволят. Някъде там обаче идва противоречието - именно доклад на МВФ потвърди в края на миналата година зачестилите предупреждения за надвиснала опасност от нова световна дългова криза едва 8 години след избухването на предходната. Застрашени са и развитите, и развиващите се икономики. Всяко вдигане на лихвите, а такова вече започна в САЩ, ще се окаже рисков фактор. Задържането им на сегашните нива обаче е също толкова рисковано.


Светът забрави бързо

Преди осем години именно неустойчиво високите нива на дълга бяха в основата на най-лошата световна рецесия от Голямата депресия насам. Тогава, през 2007 г. - точно преди финансовата криза, световният дълг беше 112 трлн. долара. Днес е почти двойно по-голям. Заразата от прекомерна задлъжнялост се е разпространила не само сред развитите икономики, но и в доста развиващи се страни, например Китай и Бразилия. От 2009 г. насам средното ниво на частния дълг в развиващите се икономики се увеличи от 75% от БВП до 125% от БВП според Bank for International Settlements.

Всичко това може би нямаше да е толкова опасно, ако световната икономика вървеше напред с добри темпове. Само че реалният й растеж е едва 2.4% средно годишно между 2012 и 2015 г. (при среден ръст от 3.7% между 2001 и 2010 г., включително по време на кризата). Това означава, че МВФ има основания да се опасява от порочна спирала - високите нива на задлъжнялост потискат кредитирането и бизнес активността, а забавянето на икономиката води до по-трудно изплащане на дълговете. При фалит на длъжниците кредиторите също губят и на свой ред могат да фалират, с което се стига до ефекта на доминото. "Тревожното е, че световното икономическо възстановяване предполагаше случването на широкоразпространено deleveraging - намаляването на дълга от бизнеса и домакинствата, а то така и не се случи", пише икономическият журналист Робърт Самюелсън в свой анализ за в. Washington Post.



Ерата на ниските лихви

От кризата насам "политиките на централните банки се базираха на теорията, че ниските лихви ще стимулират търсенето. Но тази теория сега се изчерпа", коментира Едуард Ярдени от консултантската компания Yardeni Research пред в. Los Angeles Times. Причината е ясна - каквото и търсене да беше предизвикано чрез ниските лихви, то не беше достатъчно, за да заработи световната икономика на пълни обороти. Още един проблем е, че високите нива на задлъжнялостта действат парализиращо на икономическото възстановяване. Трудно е да се даде оценка дали ако централните банки не бяха поели в посока на ултраразхлабена монетарна политика, възстановяването на икономиката нямаше да бъде още по-слабо, но във всеки случай тази политика окуражи значително увеличаването на дълга.

Според икономиста Уилям Клайн от Peterson Institute for International Economics всъщност успокояващото в случая с високия дълг са именно ниските лихви. "За кредитополучателите важното е колко лесно могат да обслужват заемите си и ниските лихви определено помагат", коментира той пред Washington Post. Въпросът е, че лихвите ще бъдат увеличени в един момент – в САЩ Федералният резерв вече го направи през декември и е готов да продължи. И тогава рискът за банките не може да бъде пренебрегнат. Банките и сега страдат от ниските нива на лихвите – защото те им намаляват печалбите, с които да поддържат капиталовите си буфери. "Най-тревожно е сегашното слабо състояние на европейската банкова система. Двата показателя на слабостта на европейските банки са високите нива на лоши заеми и лошото представяне на цените на акциите им", казва Дезмънд Лахман от American Enterprise Institute пред "Капитал".

Китай ли е най-големият риск

Китай в момента изглежда най-големият риск на хоризонта. Това е втората най-голяма икономика в света и основният двигател на икономическия растеж през последните години. От 2008 г. китайските кредити към държавни предприятия и нефинансовия корпоративен сектор се увеличиха с 90% от БВП. Това доведе и до създаването на балони в имотния сектор и капиталовия пазар. За сметка на това банковата система на Китай е доминирана от четири държавни банки, което означава, че е малко вероятно да се случи рязък срив в системата. "По-вероятно китайската банкова система ще се задръства все повече с лоши заеми и кредити на "зомби" китайски държавни и частни компании подобно на това, което се случва в Япония през последните две десетилетия. Това вероятно ще задържи Китай на пътека за нисък икономически растеж за продължителен период от време", коментира Лахман.

През юни главният икономист на Citigroup Вилем Буитер в интервю пред списанието на Cheung Kong Graduate School of Business в Пекин обяви, че китайските власти имат възможността да спрат възникването на голяма криза, но може и да не успеят да се заемат директно с дълговия проблем преди партийните избори през есента на 2017 г. "Проблемът е, че се съмнявам, че силите на финансовия хаос ще изчакат толкова дълго", добавя той.

Да не забравяме Европа и САЩ

Междувременно нивата на държавния дълг в еврозоната продължават да се увеличават, като вече достигат над 130% от БВП в Гърция, Италия и Португалия. Резултатът е, че всякакво затягане на паричната политика може да се отрази сериозно върху тези държави. Най-много тревоги буди Италия, където държавният дълг е 135% от БВП на фона на слаби банки (с лоши кредити, достигащи 18% от всички) и политическа нестабилност в очакване на нови избори. Което звучи като благоприятен микс за стартиране на дългова криза отново.

Още една причина за притеснение е "голямото теглене на заеми в долари от корпорации от развиващите се пазари", посочва Лахман. Резултатът е по-голяма уязвимост на корпорациите при всяко поскъпване на долара. Предстои и да видим икономическите решения на новия президент Тръмп, който в предизборните си обещания представи мерки, които биха увеличили дълга на САЩ с 5.3 трлн. долара към сегашния от почти 20 трлн. долара. А увеличаването на лихвите от Фед би могло да доведе до намаляване на ликвидността по света.

Не всички експерти са толкова песимистични. Мнозина смятат, че сме достигнали времена, в които е нормално да се поддържат по-високи нива на дълг от тези, с които светът е свикнал досега. Трудно е да се посочи "магически" праг, отвъд който дълговете на някоя страна стават автоматично неустойчиви, смята Самюелсън. Япония е категоричният водач в света – комбинираните държавен и частен дълг достигат над 400% от БВП, но засега там няма финансова криза, макар да не липсват други икономически проблеми като хронична дефлация.

Само че дори да не се стигне до нова мащабна финансова криза веднага, проблемите с ниския икономически растеж, несигурната политическа ситуация и нестандартните нива на лихвите няма как да не продължат да повишават нивата на глобалния дълг към безпрецедентни измерения. И това не звучи никак добре.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Facebook ще спре да следи потребителите извън социалната мрежа, ако те го поискат Facebook ще спре да следи потребителите извън социалната мрежа, ако те го поискат

Компанията променя политиката си по отношение на събиране на данни, което може да се отрази на приходите

21 авг 2019, 440 прочитания

Италианският премиер Конте подаде оставка Италианският премиер Конте подаде оставка

Сега ще зависи от президента Матарела как ще се разреши политическата криза

20 авг 2019, 1233 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тръмп само така си говори

Американският вицепрезидент дойде в Европа, за да успокои партньорите на САЩ да не приемат всичко, казано от Доналд Тръмп, буквално

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство