Тръмп само така си говори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тръмп само така си говори

Доктор Тръмп...

Тръмп само така си говори

Американският вицепрезидент дойде в Европа, за да успокои партньорите на САЩ да не приемат всичко, казано от Доналд Тръмп, буквално

14734 прочитания

Доктор Тръмп...

© Reuters


Темата накратко

- Американският вицепрезидент дойде в Европа, за да успокои партньорите на САЩ да не приемат всичко, казано от Доналд Тръмп, буквално

- Вашингтон започна да се държи като доктор Джекил и мистър Хайд и за европейските столици става все по-трудно да разберат какви са американските планове.

- Европейските съюзници в НАТО изглеждат уверени, че ще увеличат военните си разходи, за да посрещнат най-ясната претенция на САЩ.

Ако се следят последните изказвания по външнополитически теми на американския президент Доналд Тръмп и неговия вицепрезидент Майк Пенс, неизбежно се насажда усещането, че в Белия дом се е заселило някакво модерно превъплъщение на доктор Джекил и мистър Хайд. Докато мистър Тръмп обявява несъществуващи терористични актове в Швеция, заплашва да загърби НАТО и насърчава и други страни да напуснат ЕС, доктор Пенс уверява Европа в "непоколебимия американски ангажимент към НАТО", "продължаващото сътрудничество с ЕС" и непроменената американска позиция по отношение на анексията на Крим от Русия.

Въпросът е на кого да се вярва? И какво всъщност иска Вашингтон? Отговорът не е просто упражнение по моментен външнополитически анализ, както например установи наскоро българският президент Румен Радев. Само ден след като се появи неговото интервю пред "Евронюз", в което той обяснява как "правителствата на Доналд Тръмп и Владимир Путин постигат споразумение за подобряване на диалога, увеличаване на доверието и спират да мислят през призмата на санкциите", американският посланик в ООН Ники Хейли заяви, че санкциите остават, докато Русия продължава да окупира Крим.

Белият дом срещу Военноморската обсерватория

Промяната в отношението на Вашингтон беше видима още от началото на месеца, но през последната седмица, за да се затвърди този нов подход, в Европа се изсипва истински десант от членове на американското правителство. На срещата на външните министри на Г-20 в Бон взе участие държавният секретар Рекс Тилерсън. На конференцията в Мюнхен (често наричана Давос в областта на сигурността) говориха вицепрезидентът Майк Пенс, министърът на отбраната Джеймс Матис (който преди това беше на срещата на министрите на отбраната на НАТО) и министърът на националната сигурност Джон Кели. След това Пенс отскочи до Брюксел, където направи голям шлем от срещи с представителите на европейските институции. Вечеря дори с белгийския премиер, след като Тръмп беше казал по време на кампанията си, че Брюксел е "адска дупка".

Посланието беше едно и също: НАТО остава най-важният трансатлантически алианс и Вашингтон няма намерение да спира сътрудничеството си с ЕС. Очевидният опит за заглаждане на първите впечатления в Европа от новата администрация стигна дотам Пенс да използва изрази, които са близки до сърцето на всеки евробюрократ, но рядко влизат в речника на представители на американското правителство, като например "четирите свободи на ЕС".

Подходът на Военноморската обсерватория (резиденцията на американския вицепрезидент) е в пълна противоположност на вижданията на Белия дом. Докато Пенс говори за базиран на правилата световен ред и защита на свободата и демокрацията, Тръмп предпочита да се уповава на хипотетичните сделки, които той ще постигне в преговорите си с Москва или Мексико.

В подкрепа на тезата, че Пенс отразява реалната американска политика, бяха думите на сенатора републиканец Джон Макейн. Той призова публиката на конференцията в Мюнхен да не слуша какво казва Вашингтон, а да гледа какво прави. Досега САЩ всъщност не са променили по никакъв начин политиката си към ЕС или НАТО. Както се шегува колумнистът на "Ню Йорк Таймс" Роджър Коен, изявите на американските политици трябва да звучат като "видите ли, нищо не се е променило с Тръмп. Ха-ха".

Тръмп в релси?

Още от избирането на Доналд Тръмп за президент не спират прогнозите, че вместо той да разтърси правителството във Вашингтон, то ще го вкара в стандартния коловоз на американската политика. Само в последните десетина дни Тръмп направи следните неща: кардинално промени позицията си за окупацията на Крим от Русия и възможността за падане на санкциите срещу Кремъл; отказа се да мести американското посолство в Израел в Йерусалим; каза, че може и да не променя Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) по отношение на Канада; подкрепи политиката за единен Китай.

Със завоя на 180 градуса по всички тези теми и особено след публичното унижение, което американското разузнаване нанесе на Белия дом за връзките на екипа на Тръмп с Русия, изглежда, сякаш прогнозата се е сбъднала. Принуден, къде от държавната администрация, къде от събитията – например завоят към Китай със сигурност е свързан с изстрелването на нови балистични ракети от Северна Корея - притежателят на най-известния оранжев перчем започва да прилича на своите предшественици.

Спорът за увеличаване на военните разходи в НАТО няма да се реши скоро. И фактът, че Вашингтон не намира за какво друго да критикува съюзниците си, може би е положителен.

Същата политика, но с други средства?

Проблемът на тази логика обаче е, че може би приема желаното за действително. Докато доктор Джекил обикаляше из Европа, в САЩ мистър Хайд не спираше със странните си изяви. Освен че намери несъществуващи терористични атаки в Европа ("какво пуши Тръмп", пошегува се в Twitter бившият шведски премиер Карл Билд), според Reuters, неговият главен политически стратег Стив Банън e обяснил на германския посланик във Вашингтон, че ЕС е сгрешен проект.

Разминаването между Тръмп и екипа му може да е резултат на много фактори. Някои са съвсем тривиални. Например, че в средният ешелон на американската администрация има все още незаети позиции, което води до липса на координация. Процесът на подмяната му обикновено отнема около пет-шест месеца, тъй като трябва да бъдат попълнени над 4000 поста. Което при Тръмп не е лесно заради масовите откази на иначе подходящи кандидати. Тази седмица той най-сетне успя да назначи заместник на напусналия съветник по националната сигурност Майкъл Флин в лицето на Хърбърт Макмастър, действащ офицер, който няма как да не приеме поста.

Друга възможност е Белият дом да не взима завои по същество, а да маневрира, за да отслаби съпротивата срещу действията си. Например след срещата на Тръмп с израелския премиер Бенямин Нетаняху миналата седмица американският президент каза, че може да преживее както решение за две държави или за една държава, "аз харесвам това, което и двете страни харесват". От една страна, това изказване може да се тълкува като изоставяне на политика, която подкрепя създаването на две отделни държави, на Израел и Палестина. Но и като препотвърждаване на тази позиция, тъй като е ясно, че втората страна – палестинците, не са съгласни да се лишат от собствена държава. Ако изключим вероятността за обикновена некомпетентност, този подход може да цели да остави всички объркани и да развърже ръцете на Белия дом да преследва каквато си иска политика.

По подобен начин може да се тълкува и промяната на тона към Русия. Така или иначе беше ясно, че САЩ няма как да признаят анексирането на Крим, но обявявайки категорично подобна позиция, Белия дом може да си отвори пространство да преговаря с Кремъл по други въпроси.

2% или какво?

Една от най-важните реплики на Пенс беше полузаплахата срещу европейските съюзници да вдигнат бързо бюджетите си отбрана до 2% от БВП. Какво обаче ще се случи, ако това не стане, остана висящ въпрос, на който вицепрезидентът отказа да отговори.

Недостатъчните инвестиции в отбраната на европейските съюзници в НАТО отдавна е трънлива тема в отношенията в алианса. Страни като Германия или Белгия контрират, че за сигурността на Европа от много по-голямо значение са инвестициите в охрана на границите или полицейско сътрудничество. А и по-големите военни разходи няма как да минат лесно, при условие че и в Германия, и във Франция предстоят избори. Така този спор нито ще се разреши скоро, нито е тема, която например предшественикът на Тръмп – Барак Обама, да не е повдигал. В този смисъл фактът, че Вашингтон не намира за какво друго да критикува съюзниците си, нито пък че имат отговор на въпроса "а после какво", може би е положителен. От една страна, той отговаря на сантимента на Тръмп да критикува Европа. Но от друга, няма особена практическа стойност.

Въпреки това само дни след като Брюксел беше опразнен от кортежа на американския вицепрезидент, външните министри на Франция и Германия отправиха поредната си инициатива за засилено сътрудничество в областта на сигурността. И продължават да следят Twitter-a на Тръмп за някакви знаци за неговите настроения.

Темата накратко

- Американският вицепрезидент дойде в Европа, за да успокои партньорите на САЩ да не приемат всичко, казано от Доналд Тръмп, буквално

- Вашингтон започна да се държи като доктор Джекил и мистър Хайд и за европейските столици става все по-трудно да разберат какви са американските планове.

- Европейските съюзници в НАТО изглеждат уверени, че ще увеличат военните си разходи, за да посрещнат най-ясната претенция на САЩ.

Ако се следят последните изказвания по външнополитически теми на американския президент Доналд Тръмп и неговия вицепрезидент Майк Пенс, неизбежно се насажда усещането, че в Белия дом се е заселило някакво модерно превъплъщение на доктор Джекил и мистър Хайд. Докато мистър Тръмп обявява несъществуващи терористични актове в Швеция, заплашва да загърби НАТО и насърчава и други страни да напуснат ЕС, доктор Пенс уверява Европа в "непоколебимия американски ангажимент към НАТО", "продължаващото сътрудничество с ЕС" и непроменената американска позиция по отношение на анексията на Крим от Русия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 1
    seniorbb avatar :-?
    джендър NATO generals

    Тръмп само така си говори-или вие само така си твърдите?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Увлечен в ефектни литературни позовавания, уважаваният г-н Илин Станев е пропуснал за финал да направи най-бомбастичния си извод: че от 20 януари 2017 г САЩ са абсолютна монархия, начело на която стои безконтролният диктатор Доналд Джон Тръмп Първи... Конгресът и Сенатът са разпуснати. Диктаторът еднолично е назначил и вицето, и секретарите Тилърсън, Матис, Кели и другите незнайни...

    Разбира се, това са глупости.

    САЩ продължават да са си демокрация. Конгресът и Сенатът си работят, изслушали са и са гласували всички назначени по предложение на президента секретари. Както от много отдавна горната и долната камара на парламента са домнирани от републиканците. Републиканска кандидатура беше и Тръмп. Така всички прерогативи върху външната политика на САЩ от 20 януари са в ръцете на Републиканската партия. Това е нещото, с което кликата на демократите не иска да се примири и се появяват такива текстове, като подписания от г-н Станев, които ни убеждават в пъстри небивалици.

    Ако личеше, че г-н Станев беше прелистил книгата на Збигнев Бжежински "Strategic Vision: America and the Crisis of Global Power" публикувана през недалечната 2012 г, щеше да си спести и бомбастиката, и манипулативното подреждане на хронологията кой къде ходил и какво бил казал там. И какво като е ходил и го е казал?

    Та Бжежински, който и в червата мрази всичко руско и цял живот го е демонстрирал, в книгата си прави и много интересна съпоставка между състоянието, в което се намират САЩ тогава (2012г, а сега е още по-зле) и това на СССР в края на 80-те години на ХХ в, когато бе на ръба пред разпада. Намира много прилики, които подрежда в 5 точки:
    1. Политическа система, неспособна да проведе реформи;
    2. Финансов банкрут, вследствие на раздут военен бюджет;
    3. Спадащо качество на живота;
    4. Политическа класа, нечувствителна към социалното неравенство ;
    5. Издигане образ на врага като компенсация за спадащата легитимност на властта.

    С действията си Републиканската партия, а не еднолично президентът Тръмп, се опитва стресово да поставят за решаване точно тези въпроси, защото схемата, по която си заминават империите е еднаква и доказана във времето и за Римската, и за Византийската, и за Османската, и за Съветската, и за ...

    А че автори като горният много държат да размахват цветните парцалчета в стила на поведение и говорене на президента Тръмп, може да означава две неща: или че толкова могат, или че искат да ни накарат да изпуснем същественото и да се съсредоточим върху шоуто.

    Или и двете накуп?
    А сега се запитайте защо го правят...

  • 3
    beky avatar :-|
    beky

    Лошото и доброто ченге. Много оригинално, няма що. И какво от това, както казва Др. Д? Обичам, когато го вбесите с глупости. Антируското говорене е рефлекторно от Обама. Москва не е съдбовния проблем на Америка. Китай е. Дрънкането по тенекията за вселенската руска заплаха е за отвличане на вниманието. САЩ са много уязвими откъм Китай. Не толкова военно, колкото икономически. С риск да оскъпи юана, Пекин "чисти" ударно трилионните си инвестиции в американски ДЦК. Тръмп и Пенс - двете лица на една монета.

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Нещата са съвършено прости - Тръмп е обикновен диалектик и има интерес от разпадането на ЕС, бидейки последният основен икономически съперник на САЩ, заедно с Китай. Получаването на разпадането на ЕС обаче въобще не е особено трудно, защото Великобритания вече постави началото, а следващата стъпка е "ЕС на повече скорости" - изтласкването на по-слабите в периферията. Въпрос на време е разпадът на ЕС да продължи, а САЩ и Китай да останат единствените доминиращи световни икономически сили.

  • 5
    antipa avatar :-?
    D-r D

    Защо ли в текста на г-н Станев няма и дума за интервюто на Тръмп пред Ройтерс от вчера, в което заявява, че ще възстановява ядрения потенциал на САЩ?
    Защо в типичния си лековат стил авторът не коментира квалифицирането на единствения реално действащ договор за ограничаване на ядрените въоръжения Нов СТАРТ като "просто още една лоша сделка на предишната администрация"?

    Безнадеждно остарелият ядрен потенциал на САЩ се нуждае според експерти от наливането на 1 трлн $.
    Защо е необходимо да се прави това?
    Заплашени ли са САЩ и коя е ядрената сила, която ги вкарва в спиралата на надпреварата във въоръженията?

    Бжежински ще вземе да излезе много проницателен: в едно интервю Тръмп "покрива" точките му 2 и 5, които цитирам в горния си постинг.

  • 6
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    До коментар [#5] от "D-r D":

    Хм! Аз съм чел и Бжежински (акцент над обстановката предимно като геополитическо съперничество между империи), и Кисинджър (обича баланса на силите, по дипломатически маниер), и Хънтингтън (взаимодействие между цивилизации - много добре обяснява близкоизточните фанатици и отхвърлянето от европейското население на сирийските и иракските бежанци и мигрантите, а и налаганата "Европа на различни скорости"). Междувпрочем, Бжежински някога разкритикува Буш-младши за нападението над Ирак, вместо над Северна Корея. Поведението на Тръмп пък не се различава много от това на част от предишните американски президенти, включително това на Рейгън, макар фокуса на Тръмп да е изместен от Русия (СССР при Рейгън) - към мигрантите в САЩ (радикалната антиемигрантска реторика и действия на Тръмп и ласкавите изказвания относно Путин, макар засега американската администрация да не отстъпва за Крим). (Впрочем, активен съветник на Тръмп бил Кисинджър и последният много хвали новия американски президент.)

    За нас обаче важното е, че Европа отива на кино и с тия различни скорости окончателно отпада от играта, да се превърне в трети глобален икономически център, заедно с Китай и САЩ. Сега разпадащата се Европа най-вероятно ще бъде разпределена между САЩ, Китай и Русия, въпреки че последната отдавна не е голям икономически център (но е голям военен и суровинен такъв). Естествено, за изтласкването на някои държави от ЕС в перифериите, реална вина си имат и България, и Румъния, и Унгария, и Полша (последните две се осигуриха с родеещи на Путин диктаторчета в рамките на ЕС и това стана въпреки възраженията на "старите демокрации"). Вината на европейския център пък е, че базовите държави в него не желаят да проявяват търпение и упорство в преобразуването на периферията (пряко следствие от Хънтингтовата междуцивилизационна нетърпимост). Ако САЩ бяха същите като Европа - отдавна да се бяха разпаднали!

    И за финал - няма никаква гаранция, че Тръмп и републиканците (вече доминирани от така нареченото някога "чаено парти") ще разрешат въпросите, поставени от Бжежински, даже обратното. Обаче е гарантирано, че отново ще се върне въоръжената надпревара и трошенето на огромни пари за неизползваеми оръжия, вместо да се решават реалните проблеми на човечеството (особено екологичните, които вече са безусловно осезаеми). За България пък нещата са съвършено ясни! При фрапантната неграмотност на мераклиите да ни управляват (за всички тях "геополитика" означава единствено избора, към кой полюс да си извъртят обърнатите части) - пътят на България към нови дъна е не просто павиран, а направо асфалтиран на магистрала...

  • 7
    storm avatar :-P
    Storm Of Change

    Колко наивна статия. Ей затова много хора спряха да вярват на "Капитал". Четат, но не вярват. Като удавник за сламка се хващате за някакви измислени аргументи. Колко предвидимо, всъщност. Всеки по-грамотен човек, който следи новините зад океана знае какво прави Тръмп. Не той лично, а администрацията му. Това е тоягата и моркова. Доброто и лошото ченге. Тръмп - революционер, администрацията му - ще рита по кокалчетата руснаците :) В същото време Тръмп си подготвя строежа на стената с Мексико и отменя някакви наредби, касаещи правата хомосексуалните. Журналистите си пишат, керванът си върви :D

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#7] от "Storm Of Change":

    "Капитал" имат и силни попадения (например - когато написаха за сметките на жената на Костов, на Доган и на други в КТБ и други подобни сериозни попадения), но когато материалите им не почиват на трудно достъпна информация - анализите им се занимават твърде много с повърхностните проявления в политиката. Със сигурност публичните кеч-изпълнения на Тръмп не са реалните му намерения в дълбочина, въпреки че в началото започна скоростно да изпълнява предизборните си заявления. И да не забравяме, че мандатът му е цели 5 години, през които могат да се променят толкова много неща (включително и неговите разбирания), че сегашното му стартово поведение да не остане много...

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от " Станислав Янков ":

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от " Станислав Янков ": Това беше предишният Капитал. Откакто Америка за България го купи, тръгнаха бозите като тая, дето я коментираме.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.