На северния фронт става горещо

Засега членството в НАТО не е на дневен ред, но страната засилва сътрудничеството си с пакта и със съседите си в Северна Европа.Не е трудно да се намери символика във факта, че в навечерието на 100-годишнината от независимостта си от Русия, която Финландия ще отбележи през декември, правителството обяви намеренията си за подсилване и модернизиране на армията. Причината - усещането за нарастваща заплаха от същата тази Русия.Броят на военнослужещите ще се увеличи от 230 000 на 280 000 от следващата година, а след 2020 г. се предвижда подновяване на техника в авиацията и флота. Подаръкът за юбилея ще струва немалко за страна като Финландия, която минава през процедура за фискална консолидация под надзора на ЕК заради бюджетния си дефицит. Сега бюджетът за отбрана от 2.4 милиарда евро ще бъде натоварен с още 55 милиона годишно, а новите бойни самолети и подводници ще струват по предварителни данни още близо 10 млрд. евро.Нямаше как финландското правителство да не реагира на явните провокации на Кремъл. Инцидентите с руски бомбардировачи, нарушаващи въздушното пространство, и подводници, навлезли в национални води, станаха периодични след анексирането на Крим и военния конфликт в Украйна. Последният случай, за който Кремъл по правило отрече, беше през октомври с навлизането на изтребители Су-27, непосредствено преди Финландия да сключи споразумение за военно сътрудничество със САЩ. За Москва е неприятно не само засилващото се коопериране на Хелзинки с НАТО, но и неотстъпчивостта на финландците по отношение на санкциите заради Украйна.В Хелзинки усещането е, че хибридните атаки идват по всички фронтове. Наскоро финландски депутати изразиха притеснението си от информации на тайните служби, според които руснаци са закупили значителни по размер и стойност имоти в близост до границата с Русия, и близко до военни съоръжения и инфраструктурни възли. Те допускат стратегически план, според който в случай на нападение от Русия пътищата за снабдяване бързо ще бъдат пресечени или имотите ще бъдат трансформирани в бази за руски войници. Подобен план беше употребен за завземането на Крим, припомнят финландски медии. Интервю с бившия съветник на президента Владимир Путин Андрей Иларионов в шведския "Свенска дагбладет", в което той говори за агресивни намерения на Москва по отношение на Беларус, прибалтийските държави и Финландия, допълнително обезпокоиха властите. Министерството на отбраната на Финландия започва проверка на въпросните сделки с имоти, спира някои от тях заради опасения за националната сигурност и ще разгледа също въпроса с кариерното развитие на военнослужещи с двойно гражданство.Увеличаването на отбранителните ресурси идва и на фона на зачестилата пропаганда в руски медии, поставяща под въпрос независимостта на Финландия. Това става ясно от актуален доклад за сигурността на страната. Финландия, известна със сдържания си тон, отива обаче още по-далече, като говори за намеренията на съседна Русия "да укрепи статута си на велика сила" и да поддържа системата си на сигурност чрез сфери на влияние.Можем ли да се пазим самиНо има и друг мотив, обясняващ действията на Хелзинки. В ерата на президента Доналд Тръмп, докато Русия разполага ядрени ракети край Калининград, външната политика на САЩ изглежда основно като бизнес. "Виждате, че трябва все повече да разчитаме на себе си", заяви пред медии финландският президент Саули Нийнистьо след Мюнхенската конференция по сигурността. В Мюнхен президентката на Литва Далия Грибаускайте похвали засиленото присъствие на НАТО в нейната страна, но същевременно настоя за още повече военна подкрепа от страна на САЩ и за допълнително подсилване на източния фланг на Алианса. Решенията от юли 2016 г. "вече не са достатъчни", заяви Грибаускайте (виж карето). Границите на Литва, както и общо на Източна Европа, тя нарече рискови. Затова и присъствието на САЩ там според нея е абсолютно наложително. От своя страна президентката на Естония Керсти Калюлаид подкрепи настояването на американския президент Доналд Тръмп за увеличаване на разходите за отбрана на страните членки на НАТО. И това не е изненадващо, защото нейната страна отдавна изпълнява изискванията.На този фон стремежът на Финландия, която също има граница на Балтийско море и граница с Русия от 1 340 км, към по-голяма военна мощ е логичен. Някои наблюдатели започнаха да говорят за предпазливо приближаване към НАТО. Най-голямата партия в дясноцентристката коалиция на премиера Юха Сипиля има действително сериозни аспирации към членство в алианса. Извънпарламентарната Шведска народна партия също поддържа идеята. Но страната още не изглежда готова за това."Членството в НАТО е проблематична тема за Финландия, защото тя винаги външнополитически се е придържала към статуквото на неутралитет и деескалация на конфликтите", казва пред "Капитал" професорът по международни отношения в Университета в Темпере Туомас Форсберг. "Затова, ако тя реши да се присъедини към Северноатлантическия пакт, напрежението неминуемо ще ескалира." От друга страна, като член на НАТО Финландия би имала стабилизираща функция в региона, смята експертът. Защото би заела естественото си място до партньори от пакта.Заради същите мотиви всички опозиционни дясноцентристки партии в Швеция подкрепят членството в НАТО. А съседната страна е най-близък съюзник на Финландия по линията на сътрудничеството между северните страни. "Именно оттук идва същественият въпрос. Какво ще направи Финландия, ако Швеция влезе в пакта? Въпросът тогава няма да е стратегически, а по-скоро идентификационен, защото Финландия сега е доволна да бъде заедно със сродна Швеция извън НАТО", посочва Форсберг.Колко е важно да бъдеш неутраленПолитологът от унивирситета в Хелзинки Халил Гюрханли също мисли, че неутралността е най-добрата опция за северната страна. "Ако Финландия с нещо е значима във външнополитически план, това безспорно е моделът "Ахтисаари", казва той. "Ролята на неутрален етичен играч в глобалната политика, макар и малък, й подхожда много добре. А именно – да не взема старана в конфликтите и само да се старае да постъпва правилно."Финландия обаче на практика вече e минала границата. Поради ниската популярност на идеята за членство в НАТО (само 21% биха го одобрили), моделът, на който правителството на този етап се спира, се нарича "колективна самозащита". Това означава разчитане на близки партньори от Северна Европа и Америка и преди всичко на собствените сили."Потенциалът на нашата армия е много голям", обяснява професор Форсберг. "Той е централна част от стратегията ни за отбрана. Армията не е само професионалните войници и резервистите, които минават обучения, гарантиращи най-малкото способността им да се самоотбраняват. Както показват проучванията, мнозинството от финландците са готови да вземат оръжие в защита на страната си, когато това се налага. Спомените от Втората световна война и по-точно от зимата на 1939-1940 при нас са съвсем живи. Това прави армията ни непропорционално голяма за население от малко над 5 500 000 души".Отбрана, повече отбрана- 2.4 милиарда евро е военният бюджет на Финландия. Правителството иска да го увеличи от догодина с 55 млн. евро годишно за повишаване на бойната готовност.- 7-10 милиарда евро ще струват по предварителни данни новите бойни самолети и подводници, които Хелзинки обмисля да закупи.- 150 милиона евро е повишаването на бюджета за отбрана след 2021 г., за което настоява правителството.Танкове и хибридна война"Отново германски танкове на руската граница" беше една от реакциите на новината, че шест танка от типа "Леопард 2" са пристигнали във военната база в литовския град Рука, намиращ се на около 100 км от границата с Русия. Което не би трябвало да е изненада, тъй като е в резултат на решение от срещата на върха на НАТО през юли миналата година за разполагане на мултинационални бойни батальони от по 1000 души в Полша, Литва, Латвия и Естония - страни с висока степен за застрашеност от Русия. Пристигането по линия на НАТО на части от Бундесвера в Литва беше съпроводено и от фалшива новина, че немски войници са изнасилили литовско момиче. Източници от НАТО заявиха пред немски медии, че зад лъжливата информация вероятно стои Русия.

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Преброяването и следващите 10 години

Обратно в регионалната война за инвестиции

Риба на гребена на вълната

Капитал - брой 3

Digitalk Report

Бакхус

Events KIT

Net Zero Economy

Здраве

Fintech Summit 2022

Форум Дигитално здраве

Ecommerce and Retail Summit

Kак български компании успяват да доставят продукти по света?

Kакво прави едно приятелство истинско?

Еволюцията Savex

Гласът на Капитал

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

DIGITALK The Podcast

Абонирайте се за Капитал

На северния фронт става горещо

Усещането за нарастваща заплаха от Русия кара Финландия да подсилва и модернизира армията си

Диляна Ламбрева

Бюлетин

Вечерни новини

Още от Капитал

Конфликтът между Русия и Украйна заплашва сериозно пазарите

ОИСР започва преговори за членство с България

Екоактивисти в Сърбия се съмняват, че литиевият проект на Rio Tinto ще бъде спрян

МВФ понижи прогнозата си за ръст на световната икономика до 4.4% през 2022 г.

Капитал - брой 3

Digitalk Report

Бакхус

Events KIT