Четири водещи страни от ЕС обсъждат Европа на различни скорости
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Четири водещи страни от ЕС обсъждат Европа на различни скорости

Дебатът за бъдещето на ЕС без Великобритания започва по време на председателтвото на Малта и по-малко от година преди България да стане временен председател на 1 януари 2018г.

Четири водещи страни от ЕС обсъждат Европа на различни скорости

Няма да има никакво изявление в края на срещата в Париж.

7441 прочитания

Дебатът за бъдещето на ЕС без Великобритания започва по време на председателтвото на Малта и по-малко от година преди България да стане временен председател на 1 януари 2018г.

© Reuters


Във Версай се събират лидерите на Германия, Франция, Италия и Испания.

Франция и Германия, подкрепяни от Италия и Испания, ще обсъждат възможностите за Европа на няколко скорости на минисреща на върха тази вечер, предаде "Франс прес".

Срещата ще се състои във Версайския дворец край Париж. В нея ще участват френският президент Франсоа Оланд, германският канцлер Ангела Меркел, италианският премиер Паоло Джентилони и испанският премиер Мариано Рахой.

Минифорумът на върха се провежда преди срещата на върха на ЕС в Рим, организирана по повод 60-ата годишнина от подписването на Римския договор за създаване на Европейската икономическа общност. Тази среща ще е на 25 март и на нея се очаква да се обсъжда бъдещето на ЕС след Brexit.

Малки групи по различни въпроси

Измежду петте сценария за реформа на Европа, начертани от председателя на Европейската комисия Жан-Клон Юнкер преди броени дни пред европарламента и вариращи от обикновен единен пазар до засилена интеграция, Берлин и Париж вече са направили своя избор - този на Европа на няколко скорости, твърди агенцията.

За да се преодолеят възраженията на някои страни членки, по-специално на новодошлите от Изток, както и тромавостта на един 27-членен съюз, страните, които искат да напредват, биха могли да го правят на малки групи по различни приоритетни въпроси като икономически растеж, социални въпроси, защита на границите или отбраната. "Ще има един ЕС на различни скорости, всички няма да участват всеки път във всички етапи на интеграцията", каза Меркел още на 3 февруари в Малта.

"Не става дума четиримата да решаваме каква да бъде Европа. Това не е нашата концепция. Но ние сме четири важни държави и от нас зависи да заявим какво искаме заедно да правим с останалите", каза на 20 февруари Оланд на пресконференция с Рахой в Париж.

В края на февруари Жан-Клод Юнкер каза в реч в Белгия: "Времената вече не са като онези, когато си представяхме, че всички можем да правим едно и също заедно. Не бива ли тези, които искат да продължат напред по-бързо, без да се съобразяват с останалите, да могат да го направят и да предложат отворена към всички членки по-структурирана рамка".

Какво мислят участниците

В отговор на предложенията на Юнкер от началото на този месец Париж и Берлин призоваха ЕС да си даде по-добре сметка за "различните нива на амбицията на страните членки". Франция и Германия смятат, че спешно трябва да се реагира, за да се даде стимул на една Европа, преживяла серия от трусове, от кризата в Еврозоната до бежанската криза, от решението на британците за Brexit до критиките на Доналд Тръмп към ЕС.

Италия, която работи по пътна карта за срещата на върха в Рим, и страните от Бенелюкс също застанаха зад идеята за интеграция на няколко скорости, но същевременно са обезпокоени от възхода на антиевропейските партии, печелещи все повече терен с всеки избор. Неотдавна в интервю за "Франс прес" Рахой каза, че е привърженик на фискален съюз и на единен енергиен пазар, както и на единен цифров пазар.

Европа на няколко скорости, съставена от няколко твърди ядра и от концентрични кръгове, не е изцяло нова идея. Това дори е реалност, отбелязва "Франс прес", визирайки Шенгенската зона и Еврозоната, в които някои страни, членки на ЕС, не влизат.

За да не ядосват нито една страна членка, по-специално тези от Източна Европа, които се опасяват, че ще останат, образно казано, в задната част на европейския влак, лидерите на четирите страни, събиращи се във Версай, няма да направят никакво изявление в края на срещата си, която ще бъде последвана от работна вечеря.

Централноевропейските държави вече изразиха официално неприемането на идеята за Европа на различни скорости. Всичко това вещае оживени дискусии на следващата среща на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък.

Вишеградската група: Разделението води към отслабване на Европа

Държавите от Вишеградската четворка приеха в четвъртък във Варшава обща декларация с предложения за бъдещото развитие на ЕС, която ще бъде представена на специалната среща на върха на съюза в Рим на 25 март. "Не сме съгласни с разделение на Европейския съюз и никога няма да приемем каквото и да е разделение, защото това е най-елементарният път към отслабване на Европа", се казва в текста. Документът бе цитиран от полския премиер Беата Шидло след среща с колегите ѝ от Словакия, Унгария и Чехия. С него те настояват да се запазят единството на ЕС и на общия пазар, както и да има по-голям контрол на националните власти в страните членки върху процесите на взимане на решения. Декларацията призовава също за по-силен европейски пазар, където да няма протекционизъм или разделение. "За нас е важно реформите на ЕС да са основани на равнопоставеност на интересите на всички страни членки", каза полският премиер Беата Шидло.

Вишеградската група: Разделението води към отслабване на Европа


Държавите от Вишеградската четворка приеха в четвъртък във Варшава обща декларация с предложения за бъдещото развитие на ЕС, която ще бъде представена на специалната среща на върха на съюза в Рим на 25 март. "Не сме съгласни с разделение на Европейския съюз и никога няма да приемем каквото и да е разделение, защото това е най-елементарният път към отслабване на Европа", се казва в текста. Документът бе цитиран от полския премиер Беата Шидло след среща с колегите ѝ от Словакия, Унгария и Чехия. С него те настояват да се запазят единството на ЕС и на общия пазар, както и да има по-голям контрол на националните власти в страните членки върху процесите на взимане на решения. Декларацията призовава също за по-силен европейски пазар, където да няма протекционизъм или разделение. "За нас е важно реформите на ЕС да са основани на равнопоставеност на интересите на всички страни членки", каза полският премиер Беата Шидло.

Във Версай се събират лидерите на Германия, Франция, Италия и Испания.

Франция и Германия, подкрепяни от Италия и Испания, ще обсъждат възможностите за Европа на няколко скорости на минисреща на върха тази вечер, предаде "Франс прес".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    Източна Европа иска да има "равенство" когато се гребе от казана, обаче когато трябва да се кладе огъня под него, се държи настрана. Това създава погрешно впечатление у потребителите, че чорбата никога няма да свърши. Не можем повече да се правил, че не разбираме за каво става дума. Всеки войник да си носи раницата, за това става дума. Когато цяла Европа реве, че Франция надхвърлила дефицита от 3%, защо никой не се сеща че само Франция има боеспособна армлия в Европа (и Великобритания, ама те не са съвсем в Европа)? Сиренето, както и армията, струват пари. Това е само пример, има и други.

  • 2
    knb avatar :-|
    knb

    Италия и Испания с условна €вро присъда са нужни само за да попълнят бройката евродепутати до необходимото за налагане на промяна на лисабонските споразумения. Яко ни дупе. Те GB не напразно се спасяват.

  • 3
    antikommunist avatar :-(
    antikommunist

    Позицията на Вишеградската е меко казано адски нагла. По принцип са прави, че разделянето на различни скорости е лошо нещо и вреди на съюза. Другата страна на нещата обаче е че Европа спешно се нуждае от по-дълбока интеграция и докато същите тези (на първо място Полша и Унгария) се явяват централна пречка пред по-дълбокото срастване и засилено интегриране на ЕС не могат да се оплакават, че останалите, които го желаят са готови да тръгнат по този път и без тях. Ако наистина искат да няма Европа на две или повече скорости би трябвало вместо националистически популизми споменатите (без Словакия) 1) да очертаят реалистичен времеви план за приемане на Еврото, което са задължени да направят според присъединителните договори и 2) при дискусиите за по дълбока интеграция на страните (включително на сектори като правния) вместо постоянно да бият "против", да застанат на конструктивни позиции как това да се случи по най-добрият възможен начин и с тяхно участие. Федерализацията на Европа ще се случи като въпроса е само в какви рамки: и отговорността на тези страни включително на нашата е не да се дърпат, а да подсигурят, че ще са интегрална част от процеса. Иначе няма какво да реват, че керванът си продължава напред без тях...

  • 4
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    Изказването на г-жа Златева е най-малкото неадекватно. Не може да продължаваме да настояваме, че нещо което вече е реалност е неприемливо. Дошло е време разделно. За да останат първостепенен икономически и политически фактор в съвременния свят дори страни като Германия и Франция осъзнават, че трябва да са част от една структура, която да поеме по-голяма част от суверенитета на отделните държави, отколкото ЕС днес. Разбира се, подобен сценарий не допада на политици като Орбан и Качински, които имат своя идеология несъвместима с разделението на властите характерно за либералнодемократичната традиция на Европа. За тях едни по-силни европейски институции означават по-малка власт и загуба на релевантност като политици. За нас единственият съществен въпрос е каква е ролята на България в тази ситуация. Колкото и да се иска на българската политическа класа, нещата не могат да продължават както до сега - да бъдем равнопоставен член на ЕС (с минималния минус да не сме член на Шенген), да получаваме еврофондове, които да се "усвояват" от приятелските кръгове, и политическите ни лидери да правят популистки изказвания за налагане на вето на общата европейска външна политика.

  • 5
    ijj avatar :-?
    ijj

    <Неотдавна в интервю за "Франс прес" Рахой каза, че е привърженик на фискален съюз и на единен енергиен пазар, както и на единен цифров пазар.>

    Интересно как ние бихме могли да участваме в някой от тези съюзи:

    1) Фискален съюз - може би фискалната хармонизация би включвала въвеждане у нас на преобладаващите в Западна Европа намалени ставки на ДДС за храни, книги и лекарства, както и замяна на плоския данък с прогресивен.

    2) Единен енергиен пазар - може би като влезем в някаква регионална група, например с Румъния и Гърция (може би и Унгария, а също и някои страни от Западните Балкани) с единен пазар за електроенергия и природен газ - това дори би могло да е изгодно за нас.

    3) Единен цифров пазар - като че ли в тази област нашето участие най-лесно може да се случи.

  • 6
    jj avatar :-|
    J.J.

    До коментар [#5] от "ijj":

    1) Нищо общо, става дума за развитие на European Fiscal Compact: https://en.wikipedia.org/wiki/European_Fiscal_Compact Там има условия за бюджетния дефицит. Вероятно става дума за развитие на икономическата част, Title IV от Договора, чрез допълнително съгласуване на бюджетни параметри, но предвид огромните разлики между данъчните политики на държавите членки (дори в Еврозоната) обща данъчна политика би било последното нещо on the agenda.

    2) Това вече се случва до някаква степен в CESEC (https://ec.europa.eu/energy/en/topics/infrastructure/central-and-south-eastern-europe-gas-connectivity) например.

    3) Всъщност, изоставането на България тук е голямо, поне що се отнася до приоритетите на Комисията в тази област: http://www.consilium.europa.eu/en/policies/digital-single-market-strategy/ Да, на регионално ниво имаме далеч по-развит IT бранш от Гърция, Сърбия или Македония например, но той е главно свързан с outsourcing на услуги от по-развити пазари. Националният ни пазар е дълбоко изостанал, което си личи например по ниските проценти българи, които пазаруват стоки и услуги онлайн.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Не изключвам приемането на бежанци да е било именно с цел да се подготвят настроенията за нещо подобно. В момента хем антисистемните партии са доволни, защото се неглижират нетните получателки, хем непослушните ще бъдат наказани.

    Не че не си го заслужаваме, но ако е въпрос на желание, нашата държава има желание да се включи в повечето европейски политики, ако не във всичките. Но няма да я пуснат. Защото не е въпрос на желание.

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#4] от "plamen_b":

    Да, ама искането не е можене. Ако беше така, само Полша и Унгария да останат в периферията. Само че така половината излитат от борда.

  • 9
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    [quote#7:"Георги Георгиев"]ако е въпрос на желание, нашата държава има желание да се включи в повечето европейски политики, ако не във всичките. Но няма да я пуснат. Защото не е въпрос на желание.
    [/quote]

    Вярно е, че в България (поне за сега) няма силни партии които се противопоставят на европейската интеграция и по-общо на европейските политики по идеологически причини (както това става например в Унгария или Полша). Същевременно, има силни русофилски настроения, с които заиграват на практика всички големи партии (да си спомним президентските избори, когато и г-жа Цачева и г-н Радев заемаха позиция против санкциите наложени на Русия заради агресията и в Украйна). Съвсем реално би било български политици (с "подсказката" на Путин) да се противопоставят на ЕС с централизирана външна политика и отбрана (което е част от идеята на Съединените европейски щати). Да напомня също, че България не успява вече 10 години да се пребори с корупцията по високите етажи. Мога са предположа, че централизацията на правораздаването в ЕС също би срещнала силна съпротива в България

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#9] от "plamen_b":

    Не споря. Така е. Само че на думи се казва всичко в името на електората, а действията на официалните власти са изцяло евроатлантически. Единствено Цацаратурата завива на Изток. Дори ГЕРБ във всичките си реверанси към Русия приключи в деня, в който си платихме реакторите.

    Корупцията е друга тема - в това има вина цялото ни общество. Но и не трябва да се примиряваме с мълчанието на ЕС по темата. Само констатират проблемите, без да взимат никакви мерки. Това е глупаво, ако наистина искаха промяна. Голяма част от обществото ни не е информирано и му трябва тласък като спрени еврофондове, за да си задвижи сивото вещество.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK