С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 10 мар 2017, 12:52, 9097 прочитания

Защо се забавя световната търговия

Стремежът на Тръмп да подкопае Световната търговска организация, за да си развърже ръцете за битка с Китай, отваря пътя към хаос

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Всички ще пострадат, ако в световната търговия започне да важи законът на джунглата.

- Протекционизмът играе малка роля за забавянето в последните години, но пък точно евентуални нови вълни на търговска либерализация са най-силната надежда за раздвижване.
Старото клише, че за смърт, данъци и раждане никога няма подходящо време, важи с пълна сила и за търговските войни. Особено пък в момент, когато глобалната търговия така или иначе е в лоша форма.

През миналата година тя се е повишила само с 1.9%, което не само е най-слабият резултат от кризата насам, но и означава, че за първи път от 15 години ръстът й е по-бавен от този на световния БВП. И както предупреждават Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в доклади, публикувани преди дни, политическите рискове хвърлят сянка върху световната икономика, тъй като застрашават този важен двигател на нейния растеж - търговията. Макар двете институции да не споменават името на американския президент Доналд Тръмп, когато пишат за "значителната политическа несигурност" и "вдигане на търговски бариери в големите икономики", то прозира между редовете.


След като вече оттегли САЩ от Транстихоокеанското търговско партньорство (и така на практика разчисти пътя на Китай към доминация на търговията в Азия), поиска предоговаряне на Северноамериканското търговско споразумение (NAFTA) и започна да размахва пръст на Германия за големия й търговски излишък, сега Тръмп се е прицелил в нещо, което далеч ще задмине по ефект всички тези неща. Както показва пратеният през седмицата в Конгреса доклад за търговския дневен ред на администрацията му, последната мишена на американския президент е Световната търговска организация (СТО). Белият дом предлага да използва инструменти за решаване на търговски спорове, които не са вкарвани в употреба от създаването на СТО. В допълнение президентската администрация е поискала от службата на американския търговски представител да изготви списък от едностранни мерки, с които Вашингтон да може да се разправя със страни като Китай. Което е съвсем в стила на "икономическия национализъм", проповядван от стратега на Тръмп Стивън Банън и на протекционизма, изповядван от президентския търговски съветник Питър Наваро (автор на книга с недвусмисленото заглавие "Смърт от Китай").

Рискът е, че заобикалянето на СТО и подкопаването й отваря пътя към хаос. С всичките си недостатъци организацията е най-добрата защита срещу пълномащабна търговска война. По думите на Карла Хилс, търговски представител на САЩ през 90-те, "без СТО ще важи законът на джунглата".

Новата нормалност



Всъщност още преди нахлуването на урагана "Тръмп" апетитът за свободна търговия както в САЩ, така и в Европа избледняваше на фона на настроенията срещу глобализацията. Справка - предизборната кампания в България, където CETA (споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада) се превръща в боксова круша за упражнения по популизъм. Забавянето на световната търговия също не е от вчера. Между 1985 и 2007 г. ръстът на обема й галопира с почти двойно по-голяма скорост от този на световния БВП. От 2012 г. вече се движи почти паралелно с него, а сега вече започва да изостава.

Едно от обясненията е, че просто препускането през 90-те и началото на миналото десетилетие е било неестествено бързо, тъй като тогава са се случили две извънредни неща, които няма как да се повторят - влизането на Китай в световната икономика и бързото падане на разходите за правене на бизнес през границите. Сега Китай се опитва да се пренастрои към модел на растеж, задвижван от вътрешното потребление, което естествено свива търговията, а пространството за оптимизиране на бизнес разходите чрез сваляне на бариери е далеч по-малко.

Има и други елементи, които подреждат пъзела на анемичния растеж на търговията, започнал да изостава дори от този на БВП. Според изследване на двама икономисти на Bank of England, Джийн Киндбърг-Ханлън и Дейвид Йънг, само 13% от забавянето на световната търговия се дължи на по-слабото търсене в резултат на икономическия застой. Скорошно проучване на петима икономисти от МВФ добавя още един важен фактор - промяната в самата структура на търговията и спирането на експанзията на т.нар. глобални вериги за добавена стойност. Казано с други думи, компании като BMW и Apple вече са оптимизирали до голяма степен трансграничните си производства и оттук нататък няма да има големи скокове. И тъй като това са трайни тенденции, консенсусът е, че по-слабият ръст на търговията е новата нормалност. Други фактори като протекционизмът играят по-малка роля за забавянето в последните години, но пък точно евентуални нови вълни на търговска либерализация са най-силната надежда за раздвижване.

Само че с войнстващ икономически националист в Белия дом опасността е вместо това да се стигне до търговски конфликти.

И какво от това

Това е важно, тъй като търговията позволява на страните да се специализират, помага за разпространяване на идеи и технологии и насърчава здравословната конкуренция. Така тя повишава производителността. И според някои изчисления анемичната търговия е отговорна за половината от спада с 1% на годишната глобална производителност от началото на кризата. Както предупреждава Световната банка, "запазването и разширяването на обхвата на търговските споразумение вместо отстъпването от вече поети ангажименти ще помогне за подкрепяне на ръста на производителността".

Вместо това американският президент заплашва да подкопае механизъм, създаден да въведе ред там, където преди имаше хаос. И то заради идеи, които звучат като връщане към 80-те години на миналия век. Съвсем не тайната цел на заобикалящите СТО търговски мерки като наказателно налагане на мита е Китай. И подходът на Тръмп напомня на този на Роналд Рейгън срещу Япония. "Това не е нов сценарий. Нещата, които казват и искат да направят, са опитвани и преди. Ако погледнете към 80-те и началото на 90-те, когато Япония изживяваше бум, във въздуха витаеше същата параноя", казва пред в. Financial Times висш международен търговски служител. Това е и време на ожесточени търговски битки за всичко от коли и ориз до захар и полупроводници. "И какъв беше резултатът от това? Създаването на СТО. Защото [САЩ и останалите страни] осъзнаха, че е нужно нещо, което да сложи къщата в ред, вместо всеки да предприема едностранни действия и да наказва другия в безспирна ескалация", посочва служителят.

Освен това светът се е променил значително за изминалите 30 години, а и Китай съвсем не е Япония най-малкото защото е много по-голям и вероятно ще отговори доста по-агресивно, ако САЩ ударят с наказателни мерки. Осколките ще хвърчат надалече. "Ако Тръмп рискува мащабен конфликт с Китай, това би имало непосредствени последствия за икономическата позиция на Европа. Тя ще бъде засегната, без да има абсолютно никакво влияние върху това какво правят американците и китайците", казва пред "Капитал" Йозеф Янинг, директор на берлинския офис на Европейския съвет по външна политика. И всички ще си припомнят по трудния начин, че протекционизмът боли.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 899 прочитания

Петролна игра на дронове 3 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 831 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 10965 прочитания

20 сеп 2019, 5320 прочитания

20 сеп 2019, 2879 прочитания

20 сеп 2019, 2032 прочитания

20 сеп 2019, 1936 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Йозеф Янинг: Няма сценарий за ЕС на една скорост

Директорът на берлинския офис на ECFR пред "Капитал"

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата