Йозеф Янинг: Няма сценарий за ЕС на една скорост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Йозеф Янинг: Няма сценарий за ЕС на една скорост

Йозеф Янинг: Няма сценарий за ЕС на една скорост

Директорът на берлинския офис на ECFR пред "Капитал"

Светломира Гюрова
8963 прочитания

© Надежда Чипева


Профил

Йозеф Янинг е директор на берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR) от 2014 г. Преди това е бил експерт по ЕС и трансатлантически отношения на Германския съвет по външна политика (DGAP), директор на изследователския отдел на брюкселския European Policy Center и старши директор на международната програма на фондация "Бертелсман".

Това е изборна година в Европа - има ключови вотове в Холандия, Франция, може би Италия, след това Германия. Какъв ЕС ще имаме в края на 2017 г.?

Почти същия, какъвто е в момента, дори парламентарните избори в Холандия и президентските във Франция да произведат възможно най-антиевропейския резултат. При вариант, в който крайнодесният Герт Вилдерс в Холандия се представя толкова силно, че без него да не е възможна никаква коалиция, пак няма да е същото като в САЩ, където президентът Доналд Тръмп има шанс да направи нещата, които обеща. В европейската политика Вилдерс, дори като премиер, бързо би открил, че трябва да действа в рамките на среда, която той не контролира и към която трябва някак да се адаптира. Което не означава, че той не може да причини много неприятности. Но пространството, което има да прави погрешни неща, е по-малко от това на Тръмп.

Френските избори са от различна величина. Повечето хора казват: "Ако Марин льо Пен бъде избрана, това е краят. Без Франция или с Франция, обмисляща излизане от ЕС, този ЕС е свършен." Но дори ако Льо Пен спечели, ще го има "деня след". И в този ден ще видим Германия на сцената, опитваща се да оформя политиката на новия френски президент, който освен това за разлика от Тръмп ще трябва да се справя с парламент, който не е доминиран от нейната партия, Националния фронт.

В същото време никой германски кандидат за канцлер няма да отиде на избори, казвайки: "По време на моето управление ЕС изчезна." Ангела Меркел ще направи всичко възможно да запази някак френско-германския тандем непокътнат. Германските избори са най-скучните от всички през 2017 г. При всички вероятни управленски коалиции след тях германската политика в ЕС няма да се промени фундаментално. Германия е страната, която осигурява приемствеността и стабилността в тази година.

Така в края на годината, дори ако изборите наистина се объркат, все още ще имаме ЕС в обичайния си режим да замита нещата и да продължава напред. Това, разбира се, не е рецепта за дългосрочното бъдеще. Критичната маса разногласия и предизвикателства вече е толкова голяма, че има нужда от промяна. Просто опитите ЕС да бъде задържан цял и да се предотврати разпадът му няма да бъдат достатъчни. Нужни са инициативи за по-силен ЕС. И това няма да са непременно инициативи, включващи всички страни членки, а най-вероятно само част от тях. Но ще бъдат такива, замислени и направени да се справят с даден европейски проблем. Разбира се, с президент Льо Пен това би било далеч по-сложно, отколкото с президент Франсоа Фийон или Еманюел Макрон. Ключовата година е 2018-а. Тогава или ЕС ще бъде направен по-силен, или ще видим неговото ескалиращо отслабване.

А как ще се отразят на ЕС задаващите се преговори по Brexit?

Eдин развод никога не е приятен, а този има огромен потенциал да бъде грозен. И, изглежда, британското правителство е подготвено да го направи такъв. То тръгва към "твърд" Brexit, но хвърля вината за това върху Брюксел. Лондон ще прави опити да повлияе на някои страни членки да заемат по-отстъпчиви позиции, като им обещава нещо. Например може да обещае на Латвия британски войски или на България определена квота за български работници. Ефектът от това ще бъде единствено да повиши степента на разногласията между страните членки и ще влоши климата в ЕС.

И това идва на върха на всички неприятности, които ЕС вече има – с бежанците, с проблемите в еврозоната, със задаващите се преговори по следващата бюджетна рамка след 2020 г. Все въпроси, които са потенциално разделителни. В тази атмосфера има един играч - Великобритания, която се опитва да използва тези разделения. Има и друг такъв - вишеградските страни, които са решили, че искат да бъдат вето играч, тъй като не могат да бъдат формиращ играч. Понеже са прекалено малки, единственият шанс, който имат, е да спират другите да правят нещо. Това е неприятният Brexit ефект.

Напускането на Великобритания прави ли по-лесно задълбочаването на разделението в ЕС между еврозоната и останалите?

С Великобритания най-голямата икономика извън еврото си отива. Отива си и глас, който беше системно критичен към еврозоната. Но британската гледна точка е, че създаването на валутния съюз е било грешка. Това не е непременно мнението на всички страни извън еврозоната. В България хората не казват, че еврото е грешка, а просто не са сигурни кога и при какви условия страната ще влезе в еврозоната. Да, гласът на Великобритания се чуваше по въпросите на фискалната политика и ефектите от задълбочаването на еврозоната върху останалата част от ЕС. Но тяхната амбиция стигаше до това да се защитят интересите на Лондонското сити и не действаха от името на всички страни извън еврозоната.

Не виждам сериозна вероятност от задълбочаване на еврозоната в близко бъдеще, тъй като няма съгласие за това сред страните в нея. Но това, което се вижда много ясно, е тенденция за движение встрани от Договора от Маастрихт, който казва, че еврото е обща валута за всички. Дори сред държавите от ядрото на еврозоната се формира консенсус, че ще има страни - членки на еврозоната, и такива, които не са нейни членки, за дълго време напред. Може би завинаги. Ако евентуално някога се случи – добре, но това не е приоритет. Вече никой не е готов на компромиси със сигурността на еврозоната в името на това тя да бъде разширена. Тя е достатъчно голяма. За някои дори е вече твърде голяма.

Казвате, че 2018 г. ще бъде трансформираща година за ЕС. Вероятно тогава той ще започне официално да се движи на различни скорости. Какво трябва да направи страна като България, ако не иска да остане в периферията?

За да има сценарий за ЕС с една скорост, трябва промяна на договорите, за да се адаптира процесът на взимане на решения. Това на практика е изключено, поне в следващите 20 години. Което означава, че всеки напредък трябва да идва от инициативи, различни от промени в договорите. Един от начините е да се търси повече ефективност в съществуващата рамка. И там определено има възможности.

Но в момента дори тези опции не се използват, защото няма съгласие. Погледнете решението за разселване на бежанци, взето от Европейския съвет, което не се изпълнява. Просто страните членки решиха да го игнорират. Как тогава ЕС може да върви напред, ако дори не сте способни да прилагате както трябва инструментите, които съществуват в настоящите договори? Единственото решение е страните членки да движат нещата напред. И тук големият размер на еврозоната помага. В нея има различни интереси, така че няма как да се получи сценарият "еврозоната и всички останали".

Вече имаме различни скорости - еврозоната е такава, Шенген също. Великобритания и Ирландия не са в Шенген, защото не искат. България и Румъния не са, защото според останалите не са подготвени за това. Сега вероятно ще имаме дори още по-голяма диференциация вътре в самия Шенген, тъй като по спешни въпроси като ефективен граничен контрол страните членки не са на едно мнение. Ще има инициатива за интеграция в отбраната, която вероятно няма да включва всички държави в ЕС, а само група от тях.

Няма да има една група, която да е вътрешно ядро и външни кръгове. Вероятно ще видим няколко групи, практикуващи по-дълбока интеграция или по неформален начин, или чрез свой собствен договор помежду си, или като част от клаузата за засилено сътрудничество. Възможни са много различни начини. Което създава доста объркваща среда за действие, но страните членки няма да се притесняват толкова много от това. Защото основната им тревога е, че искат да постигат резултати, да произвеждат действия, които да могат да бъдат усетени от хората и хората да кажат "добре, сега се чувстваме по-сигурни и по-защитени" или "сега имаме повече възможности в икономическата сфера". Това в момента е отправната точка – как можем да осигурим резултат, който хората могат да видят.

Профил

Йозеф Янинг е директор на берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR) от 2014 г. Преди това е бил експерт по ЕС и трансатлантически отношения на Германския съвет по външна политика (DGAP), директор на изследователския отдел на брюкселския European Policy Center и старши директор на международната програма на фондация "Бертелсман".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    "Например може да обещае на Латвия британски войски или на България определена квота за български работници."

    Пращат им войска и латвийците са щастливи, вземат ни работниците и интелигентите и ние също сме щастливи, ура! Сещам се за нещо, дето трябва да се направи, ма няма да го кажа, щото ще ме изтрият. Ама и без да го кажа, пак ще стане.

  • 2
    uq avatar :-|
    uq

    Пълни глупости са това. Мързеливите франсета никога няма да излязат от ЕС, не са толкова тъпи. Та нали те най-много печелят от него?
    ЕС просто е слаб военно, политически и икономически и колкото и да не му харесва, може само да се съобразява с играчите - САЩ, Русия, Турция, Великобритания - те имат армии, а ЕС - не.
    Оказва се, че след Втората Световна война, цяла Европа си е една окупирана територия, в която се живее добре, но по волята на победителите. Днес победителите се карат, а ЕС може само да мълчи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK