С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 17 мар 2017, 17:04, 13176 прочитания

Най-добри (не)приятели

Предизборната истерия доведе до дипломатическо късо съединение между Турция и Европа. Разривът не е неизбежен, но е трудно поправим

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Искрите между Турция и ЕС

Доц. Михаил Иванов: Турция иска да влияе на европейските държави чрез турските малцинства

Българските мюсюлмани са спокойни, когато отношенията между Турция и България са добри, казва експертът по етническите малцинства пред "Капитал"

Заложници в битката между ДПС и ДОСТ

За първи път Турция се намесва пряко в български избор. Докато ефектите за партията на Местан са неясни, ДПС трупа имидж на "патриотичен" и приемлив партньор за властта

От Босфора шум се вдига

Кампанията на Ердоган за референдума сред европейските турци се сблъска челно с предизборните страхове от популистки възход в ЕС

Турция е доказателство, че нищо не разваля външната политика така, както вътрешната. Допреди дни референдумът за промяна на конституцията и превръщането на президента Реджеп Тайип Ердоган в "султан без трон" (по израза на националистическия лидер Девлет Бахчели) беше основно турски въпрос. Сега пренасянето на кампанията навън доведе до размяна на реплики за нацизъм, подкрепа на терористи, пета колона, припомняне на клането в Сребреница и заплахи за санкции между Турция и партньори от ЕС и НАТО.

Прехвърчането на искри е добре дошло за амбициите както на Ердоган, така и на политиците в Европа, играещи по струните на популизма и национализма. Оптимистичната прогноза е, че след гласуването в Турция на 16 април и с отминаването на ключовите избори в няколко страни от ЕС, напрежението ще спадне. Песимистичната е, че дотогава разривът между Анкара и Европа може да е станал непоправим.


"Всичко е само игра, всичко е само спектакъл"

Само три дни преди парламентарния вот в Холандия на 15 март, в който премиерът Марк Рюте се състезаваше за първото място с крайнодесния Герт Вилдерс и неговата платформа за "де-ислямизация", дойде късото съединение между Анкара и Хага. Холандското правителство отказа да разреши на турския външен министър Мевлют Чавушоглу да кацне в Ротердам, където да агитира турската диаспора (наброяваща 400 000 души в Холандия) да гласува с "да" на референдума. Ситуацията ескалира още повече, когато по-късно същия ден турската министърка по семейните въпроси Фатма Бетюл Саян Кая, водеща кампания в Германия, се е опитала да стигне с кола до турското консулство в Ротердам без позволение от холандските власти. След някоколкочасов принудителен престой в автомобила холандската полиция ескортирала министърката обратно до границата с Германия.

Яростният отговор и размяната на дипломатически крошета доведе до това, Анкара да обяви, че налага санкции на Холандия. Те обаче са политически (прекъсване на контактите на високо ниво и дипломатически ограничения) и не докосват важните икономически отношения - двустранната търговия възлиза на близо 6.5 млрд. евро годишно, а Холандия е инвеститор номер едно в Турция (с 18.4 млрд. евро за 2009-2014 г. или 12% от преките чуждестранни инвестиции в страната в този период). Което потвърждава казаното от основателя на независимата социологическа агенция Akam Кемал Йозкираз пред сп. Spiegel: "Кризата с Холандия е изкуствена криза. Всичко е само шоу."



Печелившите от спектакъла са Герт Вилдерс (който веднага побърза да си припише заслуги за блокирането на министрите със следния туит: "Чудесно. Без Партията на свободата това решение никога нямаше да бъде взето!") и Ердоган, който получава шанс да рамкира кампанията за референдума като битка срещу външните врагове, които се страхуват от силна Турция и затова се противопоставят на управлението му. С непремерените си действия - вероятно щяха да бъдат по-различни, ако Рюте не усещаше дъха на Вилдерс във врата си - Хага влиза в неговата игра и му дава допълнителни козове. "Това е класически пример за порочен кръг, при който вътрешнополитическите цикли в Турция и Холандия влияят негативно един на друг. Референдумът в Турция е на кантар. В Холандия всички се притесняват от Вилдерс и искат да го надиграят.

Ердоган винаги се ръководи от вътрешнополитически съображения. "Той не е дипломат, а преди всичко изборджия", казва пред "Капитал" Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council.

"С нокти и зъби докрай"

Това е тактика, която Ердоган използва от години преди избори - посочване на враг, рязка конфронтация и ескалация на напрежението, за да мобилизира подкрепа за себе си. И фактът, че сега е готов да стигне толкова далече, показва две неща. Първо, референдумът е най-важният вот, на който той се е изправял в дългата си политическа кариера. И второ, никак не е сигурен, че ще го спечели. Съответно действията му издават колкото решимост, толкова и притеснение.

"Има усилия за мобилизиране на националистическия вот. За разлика от предишни избори, изходът от референдума съвсем не е предрешен. И правителството се стреми да използва всяка възможност, колкото и маргинална да е тя, за да сплоти и втвърди електората си", посочва пред "Капитал" Синан Юлген, председател на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM) и анализатор в Carnegie Europe. При всички съмнения доколко може да се има доверие на някои от социологически проучвания в Турция, повечето сочат, че вотът през април ще е силно оспорван. Има и сондажи, които показват, че Ердоган ще загуби. Което съвпада с проучвания от последните години, показващи, че дори привържениците на неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР) имат съмнения в идеята за превръщане на страната в президентска република и даването на почти абсолютна власт в ръцете на един човек.

В тази ситуация "гласовете на турците в Европа стават все по-важни", отбелязва пред "Капитал" Рой Карадаг от Института за междукултурни и международни изследвания към Университета в Бремен. Освен привличането на допълнителна подкрепа, която при очертаващия се близък резултат може и да се окаже решаваща, правенето на кампания в Европа има още един плюс. "Това се харесва на националистическия електорат у дома", казва Синан Юлген.

Най-добри (не)приятели

[Reuters]

Само че създава проблеми навън, още повече в момент, когато политици в страни като Холандия и Франция печелят предизборни дивиденти от нагнетяване на напрежението с Турция. Решението на Париж да позволи на Чавушоглу да проведе митинг пред турската общност в Мец веднага беше атакувано не само от крайнодясната Марин льо Пен, но и от кандидата за президент на умерената десница Франсоа Фийон. Включи се и Дания, чийто премиер Ларс Льоке Расмусен отложи посещението в Копенхаген на турския си колега Бинали Йълдъръм в знак на протест срещу "словесните нападки" по адрес на Холандия. Австрия и Швейцария още преди това бяха дали ясно да се разбере, че кампанията на Ердоган не е добре дошла на тяхна територия.

Инфографика

Турция след опита за преврат

Увеличаване


Въпросът е, че за турския президент ситуацията изглежда печеливша във всички случаи. Ако дадена страна откаже достъп на агитиращите му министри, Анкара влиза в ролята на жертва. Ако пък ги приеме както Франция, Ердоган изглежда като герой, който може да налага волята си и навън.

"Звън на решителна битка"

Ситуацията е особено деликатна за Германия не само защото е домакин на най-голямата турска общност в Европа (надхвърляща 3 млн. души, близо половината от които имат право да гласуват в първата си родина), но и защото канцлерът Ангела Меркел, бореща се за преизбиране през септември, може да загуби много от разрива с Турция. "Меркел има проблем. Тя беше обвинена, че ближе краката на Ердоган, че се оставя да бъде изнудвана от него, че се страхува да каже какво мисли... Въпросът е, че Ердоган може да се преструва, че няма нужда от Германия, няма нужда от ЕС. Но Меркел не може да се преструва, че няма нужда от Турция", обобщава пред в. Washington Post Йозеф Янинг, директор на берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR).

Илюстрация


Тактиката на Меркел е да оставя решенията за турските митинги на местните власти. Така в началото на март Гагенау, 30-хиляден град, където живеят 600 души от турски произход, се превърна в арена на дипломатически сблъсък. Общината отмени планирано събитие на турския правосъден министър Бекир Боздаг, изтъквайки като причини притеснения за сигурността и липсата на достатъчно места за паркиране в района. Дни по-късно властите в Кьолн направиха същото с икономическия министър Нихат Зейбекчи, отново поради съображения за сигурност.

Тези маневри не спряха Ердоган и правителството да прозрат политическа мотивация и да изсипят куп обиди с безвкусни препратки към нацизма по адрес на Германия, на които Меркел се видя принудена да реагира. Но поне за разлика от Хага Берлин не допуска нещата да ескалират до късане на комуникацията и каналите за разговори с Анкара остават отворени.

Проблемът с преливането на турските вътрешни разделения във федералната република обаче си стои - преследването на гюленисти, притесненията за намеса на Анкара през мрежата от джамии, данните на германските служби за "значително увеличаване на турската разузнавателна активност в Германия", включително шпиониране на опонентите на Ердоган, както и пропаганда и дезинформация. Към това се прибавя възпламеняването между Берлин и Анкара покрай ареста в Турция на кореспондента на Die Welt Дениз Юджел, обвинен в тероризъм, а сега и с противоречивите гастроли на министри на Ердоган. "Тези и много други турски теми ще стават все по-важни в германската политика. Това, разбира се, усложнява отношенията с Турция и сериозно напряга дипломацията," посочва Рой Карадаг.

Най-добри (не)приятели

[Reuters]

Не липсват и опасения, че Ердоган може да активизира турската диаспора във федералната република не само в своите, но и в германските избори. "Вероятно ще опита да го направи, но въпросът е как? И към коя партия ще пожелае да насочи гласовете на германските турци?", пита изследователят от Университета в Бремен. Според Димитър Бечев Турция не е в състояние да се меси в изборите в Европа както Русия. "За разлика от Русия тя няма съюзници на вътрешнополитическата сцена в огромното мнозинство страни - членки на ЕС. ДОСТ в България е изключение", посочва той. Освен ресурс Анкара няма и мотивация за подобно нещо. "Фокусът е върху собствената вътрешна политика", съгласен е и Синан Юлген.

"Късно е вече да спрем, рано е да се прощаваме"

Залогът на Ердоган очевидно е, че биенето на барабана на национализма и конфликтът с Европа ще му помогнат да осъществи амбициите си за президентска република. Но не е изключено да греши. "Възможно е наистина първоначално това да увеличи шансовете му, но постепенно хората да започнат да разбират цената на конфронтацията с основните икономически партньори в Европа и тази нагласа да отшуми", смята Синан Юлген. Рой Карадаг добавя, че "предвид ефектите върху броя на туристите търговията и инвестициите, това може да доведе до обратна реакция". С други думи нищо чудно изчезването на холандците и германците от Анталия да доведе до отрезвяване.

Илюстрация


Но дори всичко това да донесе краткосрочни ползи на Ердоган, дългосрочните щети за връзките с Европа вероятно ще са значителни. Надеждата е, че след 16 април ще има успокоение. "Ердоган всъщност е способен на гъвкавост. Справка - кризата с Русия и завоят му след това," припомня Димитър Бечев. Дали ще е толкова лесно обаче зависи и от това дали турският президент ще спечели или загуби. "Постреферендумните отношения между Турция и ЕС ще бъдат определени до голяма степен от резултата от вота", смята Синан Юлген. Венецианската комисия към Съвета на Европа преди дни излезе със заключение, че ако конституционните промени бъдат приети, в Турция "може да се появи "едноличен режим" в пълния смисъл на този термин". ЕС вероятно също ще бъде принуден да направи своя оценка и това да доведе до ново припламване с Анкара.

Всъщност въпреки словесните престрелки както Турция, така и ЕС нямат интерес от разрив. Дори поредните заплахи на Ердоган за разваляне на мигрантската сделка едва ли ще доведат до нещо, тъй като тя е важна не само за Европа, но и за него. Въпросът е, че сегашната ескалация прави все по-невъзможно запазването на красивата лъжа - в която отдавна никой нито в Анкара, нито в Брюксел вярва - че съдбата на Турция е свързана с тази на ЕС. Дори илюзията за членството да бъде официално зачеркната, Брюксел и Анкара могат да намерят смислена формула как да си партнират и сътрудничат. Само че преди това предизборната истерия край Босфора трябва да стихне.
Един султан в НАТО

Момчил Милев

Дипломатическият сблъсък между Холандия и Турция, който предизвиква верижна реакция от събития в много европейски столици, може да се окаже сериозен проблем за сигурността на Стария континент и в частност за функционирането на НАТО като ефективен отбранителен съюз. Решенията в алианса се взимат с консенсус, което дава в ръцете на турския президент Реджеп Тайип Ердоган сериозен лост за натиск – като за начало чрез блокиране на различни съюзнически инициативи. На теория обаче гневният държавен глава на югоизточната ни съседка разполага с правния инструментариум напълно да парализира дейността на алианса, ако пожелае.

"Държавите-членки сега трябва да се концентрират върху въпросите, които ги обединяват, а не които ги разделят", призова генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг веднага след сблъсъка между Анкара и Хага. Апелът му, изглежда, не е впечатлил особено гневния турски държавен глава. Още в сряда стана ясно, че Турция е блокирала съвместните военни инициативи с "партньорски държави" - например с Австрия, която е член на ЕС, но не и на НАТО. Австрийският военен министър коментира пред Reuters, че това може да се отрази на мироопазващата мисия в Косово. Австрия беше една страните, които забраниха предизборните активности на турски политици на територията си. Потенциално заплашени от подобни наказателни мерки на Турция са общо 22 партньорски държави, включително Швеция и Грузия, които участват с големи контингенти в размирен Афганистан.

По-сериозни последствия ще има, ако Турция реши да играе още по-твърдо и атакува директно съюзници, забранявайки им да действат от нейна територия. Това сериозно би дестабилизирало коалицията за борба с ИДИЛ, която активно действа от турски бази, а също така и морската мисия на алианса срещу незаконния трафик на хора в Егейско море, която е под германско командване. Подобен ход би могъл да блокира и участието на кораби от някои европейски армии в ротационните патрули в Черно море, недопускайки ги през Босфора и Дарданелите. В този контекст канцлерът Ангела Меркел бе призована от свои коалиционни партньори да изтегли военния персонал на Германия, който участва във въздушните удари срещу ИДИЛ от турската авиобаза "Инджирлик". В нея впрочем са складирани и тактически ядрени бомби B61, предоставени "под наем" на Турция по линията на програмата NATO Nuclear sharing.

Всъщност проблемът с Турция и НАТО тлее още от неуспешния опит за преврат миналия юли. Тогава турските служби за сигурност започнаха да привикват или арестуват свои съграждани, които са служители на алианса, под предлог, че са гюленисти. Темата деликатно беше подминавана в официалните изказвания от ръководството на алианса, а в Анкара не изглеждат особено впечатлени от този жест.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г. 5 Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г.

Правителството прогнозира 0.1% ръст на БВП тази година и 0.4% догодина

19 сеп 2019, 735 прочитания

Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия 1 Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия

Централната банка на САЩ се опитва да не вреди на икономиката, Джером Пауъл посочи на Тръмп проблемите от протекционистичната му политика

19 сеп 2019, 785 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тръмп настоя пред Меркел Германия да плаща повече за НАТО

Германският канцлер и американският президент не успяха да скрият фундаменталните си различия по време на първата си среща

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател