Водещи световни банки са участвали в мащабна схема за пране на пари от Русия

По оценки на разследващите са били въвлечени около 500 души, сред които олигарси, московски банкери и лица, свързани с руската Федерална служба за сигурност.

Най-големите банки в света са замесени в мащабна схема за пране на пари от Русия. Според цитирани от британския вестник Guardian документи през периода 2010 - 2014 г. от страната са изтекли поне 20 млрд. долара, като според детективи реалната сума може да е четири пъти по-голяма – 80 млрд. долара. Разкритата информация е част от резултатите от тригодишно разследване за пране на пари, провеждано от службите в Латвия и в Молдова.

По оценки на разследващите в операцията, наречена "Глобалната пералня", са били въвлечени около 500 души, сред които олигарси, московски банкери и лица, свързани с руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). Все още се правят опити за установяването на самоличността на някои от заможните и с влияние в политиката руснаци зад операцията. В борда на една от московските банки, която е поддържала използвани в схемата сметки, е братовчедът на руския президент Владимир Путин – Игор Путин, съобщава Guardian. Изданието цитира високопоставен източник, участващ в разследването, според когото парите от Русия "са били очевидно или откраднати, или с криминален произход".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Данните за операцията са били получени от Международния консорциум на разследващите журналисти (OCCRP) и руския независим вестник "Новая газета" от пожелали анонимност източници, след което са били споделени с медийни партньори от общо 32 държави. В предоставените данни се съдържат подробности за около 70 хил. банкови транзакции, чрез които средствата са били придвижени в 96 страни по света. В схемата са били замесени и редица частни компании, голяма част от които регистрирани във Великобритания, но със скрита в офшорки собственост, както и физически лица. Германският вестник Süddeutsche Zeitung цитира 622 случая, в които общо 66.5 млн. долара са били насочени към сметки в Германия. Guardian пък пише, че през банки във Великобритания са изпрани близо 740 млн. долара посредством 1920 транзакции, а през финансови институции в САЩ – над 63.7 млн. долара, обработени в 373 парични превода. Общо през схемата са преминали милиарди долари, изпращани от заподозрени в престъпна дейност лица в Русия през банкови сметки в Латвия и в Молдова.

Глобално банково участие

Общо 17 британски банки и финансови институции, базирани в Обединеното кралство, сред които HSBC, Royal Bank of Scotland (RBS), Lloyds, Barclays и Coutts, ще трябва да отговарят на въпроси за това какво са знаели за международната схема и защо не са отказвали съмнителните парични преводи, посочва Guardian. От самите банки обясняват, че разполагат с експертни отдели, работещи за изкореняването на финансовите престъпления, но обемите на плащанията – за милиарди годишно – затрудняват тази дейност.



Най-голяма част от изпраните през британски финансови институции общо 738.1 млн. долара са минали през HSBC, главно през клона на банката в Хонконг. RBS, в която британското правителство все още притежава 71% от капитала, е обработила трансфери на стойност 113.1 млн. долара, а дъщерната й Coutts е приела плащания за 32.8 млн. долара чрез офиса си в Цюрих. Използваната и от кралица Елизабет II банка, която е в процес на закриване на дейността си в Швейцария, преди месец беше глобена от британските регулатори по друго дело за пране на пари, припомня Guardian.

Сред замесените в "Глобалната пералня" британски институции са още Barclays, Lloyds и NatWest (виж графиката). Последната също е собственост на RBS и е обработила плащания за 1.1 млн. долара.

Големи банки от другата страна на океана също са били въвлечени в операцията, като през тях са преминали над 63.7 млн. долара. Най-значителен е обемът на парите, изпрани през Citibank и Bank of America – съответно 37 млн. долара и 14 млн. долара.

Пред Guardian никоя от финансовите институции не оспорва автентичността на данните, но всички твърдят, че прилагат в дейността си строги политики срещу прането на пари, посочва изданието.

Как е работела схемата

В операцията са били замесени редица "кухи фирми" във Великобритания, сред които Seabon Limited. През 2013 г. тя отчита приходи от 1 паунд, а през 2016 г. преустановява дейност. Данните от разследването обаче сочат, че е била замесена в транзакции на стойност 9 млрд. паунда. Друго дружество – Ronida Invest, е обработило плащания за 6.4 млрд. долара. Според прокурори от Източна Европа и двете компании са били създадени с цел измами, пише Guardian.

Схемата, която е позволявала придвижването на парите от изток на запад, е била разкрита от полицията след началото на разследване през 2014 г. При първите си публикации по темата от Международния консорциум на разследващите журналисти я наричат "Руската пералня".

Най-често схемата е действала по следния начин – две компании, голяма част от които са били регистрирани във Великобритания, си заемат средства, като задълженията се гарантират от трето дружество в Русия, управлявано от молдовски граждани. Впоследствие кредитополучателят обявява, че не може да плати задължението си. Молдовски съд постановява, че "дългът" е автентичен, което дава възможност на руската фирма да изпрати пари в брой по сметка в Молдова. Оттам средствата се прехвърлят в Латвия, която е член на Европейския съюз.

В схемата са били сметки в 19 руски банки. През 2014 г. става ясно, че една от тях е Руската земеделска банка (РЗБ), в чийто съвет на директорите тогава е Игор Путин. Според разследващите от сметки във финансовата институция са преведени около 9.7 млрд. долара по сметки в молдовската Moldindconbank, откъдето парите са били насочени към Trasta Komercbanka в латвийската столица Рига. Директорът на РЗБ Александър Григориев беше арестуван в Москва през 2015 г., година след като управляваната от него институция беше затворена заради нарушения, свързани с пране на пари, припомня Guardian. Според източници на OCCRP Григориев е имал връзки с руската Федерална служба за сигурност. През 2016 г. латвийската Trasta Komercbanka също губи лиценза си – отново заради пране на пари.