Бурето с ядрен барут
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бурето с ядрен барут

Според разузнавателните агенции на САЩ и Южна Корея, Пхенян разполага с 1000 балистични ракети и между 10 и 16 ядрени бойни глави

Бурето с ядрен барут

Напрежението със Северна Корея все повече застрашава стабилността в източноазиатския регион

Мартин Димитров
10953 прочитания

Според разузнавателните агенции на САЩ и Южна Корея, Пхенян разполага с 1000 балистични ракети и между 10 и 16 ядрени бойни глави

© Reuters


Темата накратко

- В последните месеци Северна Корея отново се появи на международната сцена.

- В допълнение към убийството на Ким Чен Нам, братът изгнаник на лидера Ким Чен Ун, от началото на 2016 г. досега страната направи общо 28 тестови изстрелвания на ракети и два ядрени опита.

- Новата администрация в САЩ и политическата криза в Южна Корея допълнително усложняват дилемата на сигурността в целия Далечен изток.

Когато Сити Айся от Индонезия и Доан Ти Хонг от Виетнам получават по 90 долара, за да залеят нищо неподозиращия пълничък очилат мъж с нещо, което изглежда като бебешко олио, на международното летище в Куала Лумпур, Малайзия, си мислят, че участват в телевизионно шоу, в което погаждат номера на непознати. Всъщност стават изпълнители на едно от най-странните политически убийства в модерната история. Мишената е природеният брат на севернокорейския лидер Ким Чен Ун – Нам, а "бебешкото олио" е забранен нервнопаралитичен агент, известен като VX.

С това известните в случая приключват и започват неизвестностите. Наистина ли двете жени са от Виетнам и Индонезия, или са севернокорейски шпиони под прикритие? Защо Ким е убит точно сега, а не по време на някое от честите му пътувания извън Макао, където живее в изгнание в последните години? И изобщо – ако наистина убийството се окаже политическо, какво (и на кого) иска да каже Пхенян?

Ако в седмиците преди и след случая на летището в Куала Лумпур Северна Корея не бе изстреляла четири ракети и не бе направила заявка да тества първата си междуконтинентална балистична ракета (МКБР), от историята щеше да стане страхотен шпионски роман. Но показването на мускули от режима на Ким Чен Ун оставя дипломатическия скандал на второ място, докато оформящата се регионална дилема на сигурността става първостепенен проблем за всички замесени държави, и най-вече Китай, Япония, Южна Корея и САЩ.

В капана на дилемата на сигурността

Най-сериозен изглежда проблемът на Южна Корея и Япония. Двете страни са на мушката на поне 1000 балистични ракети и между 10 и 16 ядрени бойни глави, които южнокорейското и американското разузнаване смятат, че режимът в Пхенян притежава. Това прави превантивната военна намеса несъстоятелна опция, която поставя в риск стотици хиляди военни и цивилни на Корейския полуостров и на японските острови. Ситуацията става още по-притеснителна, като се вземе предвид, че се очаква до 2020 г. страната да е успяла да изгради капацитет да изстрелва МКБР – носител с няколко ядрени бойни глави, способни да достигнат цели в САЩ. Това дава съвсем тесен времеви диапазон на Вашингтон да намери решение, а с първите си ходове администрацията на президента Доналд Тръмп далеч не показва, че е способна на подобно начинание.

Въпреки изявлението на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън от визитата му в Япония миналата седмица, че в Северна Корея "всички опции, включително военната, са на масата", засега Америка е направила заявки само за налагането на още санкции, които целят да откъснат Северна Корея от световната финансова система. Според източник от правителството на САЩ, цитиран от Reuters, това трябва да е част от многостранна стратегия за натиск по дипломатически и икономически канали. Те трябва да се целят не само в Пхенян, а и в китайските компании и банки, които тайно прескачат санкциите срещу режима, за да финансират проекти в страната. А това означава допълнително противопоставяне с Пекин.

Вашингтон има тесен диапазон от време да намери решение за Северна Корея, а с първите си ходове администрацията на президента Доналд Тръмп далеч не показва, че е способна на подобно начинание.

За Китай въпросът с Пхенян е, меко казано, деликатен. От една страна, Пекин не може да позволи разпада на Северна Корея, който би довел до огромен бежански поток в северна посока и потенциално разпространение на ядрени оръжия на черния пазар в страната. Колапс на държавността в народната република също така неминуемо ще засили американското присъствие в Япония и Южна Корея. Досега Северна Корея играеше ролята на буфер между САЩ и Китай, но ако се наложи някоя от тях да се намеси в страната, това неминуемо ще доведе до нарушаване на баланса в региона.

От друга страна обаче, Китай се притеснява и от настоящите заявки за увеличаване на американското военно влияние в региона. В момента Пекин протестира бурно срещу разположението на американската противоракетна система THAAD, и по-точно на нейните радари, в Южна Корея. Китайците са толкова притеснени, че радарите ще нарушат стратегическия ядрен баланс между двете страни, че в момента насърчават държавни компании да бойкотират южнокорейския конгломерат Lotte, на чиято земя (понастоящем игрище за голф) ще се построи инсталацията. Като се има предвид, че и много южнокорейски политици, включително във водещата Демократическа партия, са против изграждането на системата и дразненето на Китай, може да се окаже, че планът за "възпиране" на САЩ просто няма как да се случи.

Изолация или не

Също така е под въпрос и доколко китайските власти могат да си позволят да ограничат връзките с Пхенян, без да предизвикат тоталната изолация на режима, която може да го направи още по-опасен. Една от теориите зад убийството на Ким Чен Нам е, че то е било послание за китайските власти, които седмици преди това прекратяват вноса на въглища от Северна Корея. По този начин те лишават режима от над 1 млрд. долара годишно, което се равнява на близо 1/6 от БВП на страната.

Какви са другите опции, с които международната общност разполага? Миналата седмица китайския външен министър Уанг Й предложи "двустранни мерки за прекратяване" на напрежението на полуострова – Пхенян да спре ракетните си и ядрени тестове, а в замяна САЩ и Южна Корея да преустановят общите си военни учения. За Вашингтон и Сеул обаче ученията не са просто "показване на мускули", а реална подготовка за потенциални бойни действия, смята Ели Ратнър от Council on Foreign Relations (CFR). Според нея Пентагонът няма как да си позволи да намали нивото на бойна готовност, особено в моменти на яростна ескалация на ракетните тестове в Северна Корея. А и единственият начин да се верифицира дали Пхенян тайно не развива ядрената си програма ще изисква международни проверки в тайните севрнокорейски ядрени бази, подобни на тези по сделката между Иран и САЩ. "Трудно можем да си представим как режимът в Пхенян позволява подобни инвазивни мерки", казва още Ратнър пред "Капитал".

Единствената обща платформа за преговори, макар и не напълно ефективна, остава ООН. Миналата година организацията и нейният Съвет за сигурност приеха две решения срещу Северна Корея, които налагат ограничения на износа на суровини от страната и на достъпа ѝ до глобалните финансови пазари, които при доброто желание на всички страни могат да свият държавните приходи с до 800 млрд. долара – достатъчно, за да забавят ядрената ѝ програма и да посадят "семена на недоволството" в Северна Корея, смята Ратнър. Проблемът обаче е, че не всички инструменти се използват от най-важните икономически партньори на Северна Корея в Източна Азия, и по-конкретно Китай.

Топката е в Китай

Тъй като огромната маса банки и компании, които продължават да работят с режима в Пхенян, са китайски, налагането на санкциите зависи най-вече от Пекин. Нещо повече – агресивната и неопитна нова американска външна политика в региона на практика поставя Китай в ролята на гарант за мира. Според международния редактор на британския в. Guardian Саймън Тисдал на срещата между президента на Китай Си Цзинпин и държавния секретар на САЩ Тилърсън миналата седмица китайският държавен глава е дал да се разбере, че е възможно двете суперсили да постигнат сделка по севернокорейския въпрос. Това може да се случи на 6 април, когато Тръмп и Си ще се срещнат във Флорида, и Си предложи на Тръмп Китай да увеличи натиска си срещу Северна Корея, ако САЩ смекчат тона срещу Пекин и затоплят отношенията по темата Южнокитайско море. "Общите интереси на САЩ и Китай натежават срещу различията и сътрудничеството по горещи регионални въпроси е единственият правилен подход за нас", каза Си след срещата си с Тилърсън.

Но да се гледа на Северна Корея като на изцяло ирационален играч е грешка. Опити за подобряване на отношенията е имало и от страна на Пхенян. Часове преди предишната американска администрация на 6 юли 2016 г. да удължи санкциите срещу хора от обкръжението на Ким и за първи път и срещу самия него, говорител на Пхенян заяви, че страната е готова да преговаря за поетапно премахване на ядреното оръжие от Корейския полуостров по примера на общата декларация между Северна и Южна Корея от януари 1992 г. Разбира се, след като САЩ удължиха санкциите, Пхенян побърза да оттегли своето предложение и в началото на септември продължи с ракетните тестове. Все пак двете страни са официално на война една с друга от 60 години – въпросът е тя да остане студена.

Темата накратко

- В последните месеци Северна Корея отново се появи на международната сцена.

- В допълнение към убийството на Ким Чен Нам, братът изгнаник на лидера Ким Чен Ун, от началото на 2016 г. досега страната направи общо 28 тестови изстрелвания на ракети и два ядрени опита.

- Новата администрация в САЩ и политическата криза в Южна Корея допълнително усложняват дилемата на сигурността в целия Далечен изток.

Когато Сити Айся от Индонезия и Доан Ти Хонг от Виетнам получават по 90 долара, за да залеят нищо неподозиращия пълничък очилат мъж с нещо, което изглежда като бебешко олио, на международното летище в Куала Лумпур, Малайзия, си мислят, че участват в телевизионно шоу, в което погаждат номера на непознати. Всъщност стават изпълнители на едно от най-странните политически убийства в модерната история. Мишената е природеният брат на севернокорейския лидер Ким Чен Ун – Нам, а "бебешкото олио" е забранен нервнопаралитичен агент, известен като VX.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Изключително важна тема е отмината само с едно изречение: разполагането на батарея от американския противоракетен комплекс THAAD в южнокорейската провинция Северен Кенсан. Защо това предизвиква изключително остро осъждане от Пекин? Същите тези батареи THAAD, дислоцирани в Румъния и Полша, предизвикаха идентична гневна реакция на Москва. Защо?
    Комплексите THAAD осигуряват прехващането на ракети на разстояние до 200 км и на височина от 40 до 150 км. Батареята не може да прехваща междуконтиненталните балистични ракети на Китай и Русия в случай на хипотетичен конфликт със САЩ, защото те могат да летят по траектории над зоната за поразяване на THAAD.
    Затова въпросът не е в ракетите-прехващачи, а в радарите. Те може да се пренастроят да действат в режим на "предно базиране" (forward-based mode), при който радиусът им на действие се увеличава до 2000 км и тогава от Ю. Корея покриват значителна част от територията на Китай и част от руския Далечен Изток, а от Полша и Румъния покриват територията на Русия доста зад Урал.
    В този режим радарът не може да се използва за прехващане на ракети, но ще функционира като датчик за проследяване изстрелването на ракети и ще изпраща данни до САЩ, с цел ранно предупреждаване и прехващане на руски и китайски ракети.

    Друг аспект е въвличането на Ю.Корея в намерението на САЩ за изграждане на глобална система за ПРО. Батареята THAAD може да се превърне в първия опорен пункт от глобалната ПРО на САЩ в Корейския полуостров, като ще помогне да се изгради мрежа от ПРО за възпиране на Китай и на Русия.
    Още един отрицателен ефект от появата на комплексите на САЩ в Корея е, че това ще провокира надпревара във въоръжаването. Очевидно е, че THAAD няма да спре КНДР да усъвършенства ракетните технологии. Напротив - Пхенян ще се стреми да създава системи, които да преодоляват ПРО на Ю. Корея, ще модернизира както наземните комплекси, така и тези с подводно базиране, които ще могат да бъдат изстрелвани от райони, извън обхват на THAAD.

    Във Вашингтон не виждат ли очевидното? Пхенян е ядрена марионетка на Пекин, която бива активирана в момент, когато САЩ започнат да се вживяват прекомерно в спомени от времето си на световен хегемон.
    Вашингтон ще трябва да свикне да отстъпва. Отдавна няма ресурс да командори света. Геополитиката не търпи вакуум и на отстъпените от САЩ позиции тутак си се намества Китай.
    Не съм сигурен, че ще бъде по-добре...

  • 2
    2.5 avatar :-P
    2.5

    "Най-сериозен изглежда проблемът на Южна Корея и Япония. Двете страни са на мушката на поне 1000 балистични ракети и между 10 и 16 ядрени бойни глави, които южнокорейското и американското разузнаване смятат, че режимът в Пхенян притежава. Това прави превантивната военна намеса несъстоятелна опция, която поставя в риск стотици хиляди военни и цивилни на Корейския полуостров и на японските острови. Ситуацията става още по-притеснителна, като се вземе предвид, че се очаква до 2020 г. страната да е успяла да изгради капацитет да изстрелва МКБР – носител с няколко ядрени бойни глави, способни да достигнат цели в САЩ.”

    Младият вожд към момента притежава ядрени бойни глави в съотношение 1:100 към наличните ракети.
    Ако услеят да”дръпнат” в технологията за МКБР, това предполага, че ще имат още по-малко ядрени бойни глави при тези условия?!
    :-)

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Пхенян просто не иска да бъде демократизиран като Ирак.. Либия и т.н.

    Само, че вече му писва и от изолацията която му налагат западните държави. Все пак има хора да храни. И ако Куба.. издържа 50 години.. но нямаше възможност да създава оръжия.. то Северна Корея.. вече ѝ писва да я обявяват за държава на злото.. и да и налагат какви ли не санкции.

  • 4
    gost22 avatar :-P
    gost22

    [quote#3:"mickmick"]Само, че вече му писва и от изолацията която му налагат западните държави. Все пак има хора да храни. И ако Куба.. издържа 50 години.. но нямаше възможност да създава оръжия.. то Северна Корея.. вече ѝ писва да я обявяват за държава на злото.. и да и налагат какви ли не санкции. [/quote]
    И какво, ще направят с оръжията, ще те принудят да купуваш севернокорейски храни ли? Баце, следващата война ще е за богати консуматори, ама ще трябва да имаш какво да им продаваш, а тези още се изхранват с хуманитарни помощи и контрабанда от Китай. Всъщност и Китай е загубен ако нещо сгафи отношенията и загуби пазара си към ЕС и САЩ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.