Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 27 мар 2017, 12:13, 10197 прочитания

Треска за газ в Източното Средиземноморие

Конфликтът между Турция и ЕС на фона на засиления интерес на европейски и американски компании за нови сондажи усложнява още повече енергийния пъзел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Регионът има важна стратегическа роля за диверсификацията на доставките на газ за Европа, включително през България.

- Големите очаквания обаче трябва да преодолеят политически, технически и икономически бариери.
Между двете събития имаше само няколко часа. Първо на 17 март правителството в Кипър реши да даде лицензи за сондажи за газ и нефт в три свои офшорни блока на световни енергийни гиганти - американската Exxon Mobil, катарската Qatar Petroleum, френската Total и италианската ENI. Още същия ден Анкара обяви, че турският флот ще проведе военно учение с бойни патрони от 19 до 22 март в район в кипърските териториални води, доближавайки на 30 морски мили югозападния бряг на острова.

"Търпението ни не е безгранично", недвусмислено заяви по-рано през февруари по време на посещение в окупираните територии на острова турският външен министър Мевлют Чавушоглу. И предупреди кипърските гърци да не предприемат "едностранни стъпки" за проучвания за природен газ и нефт, докато кипърският въпрос не е решен.


"Природният газ край Кипър може да бъде платформа за обединение и сътрудничество между двете кипърски общности. Но за съжаление изглежда, че ще бъде още една глава в поредицата от конфликти", обобщава пред "Капитал" Хари Дзимитрас, директор на центъра в Кипър на мозъчния тръст Peace Research Institute Oslo (PRIO). Напрежението в тази "поредица от конфликти" ескалира, след като в средата на февруари преговорите за решаване на кипърския въпрос бяха блокирани. Лидерите на двете кипърски общности се обвиняваха взаимно за провала, а Анкара изостри тона към Никозия с ултимативни искания.

Задълбочаващият се конфликт между Турция и ЕС на фона на засиления интерес на европейски и американски компании за нови сондажи усложнява още повече енергийния пъзел в Източното Средиземноморие. Големите открития, направени там от 2009 г. досега, го превръщат в ключов регион с важна стратегическа роля за диверсификацията на доставките на газ за Европа, включително през България.

"Възможностите са тук, в Източното Средиземноморие, особено след откриването на египетското находище Зор, което промени изцяло газовата перспектива на региона. Фактът, че световни енергийни гиганти искат да инвестират в Кипър, дава основание за значително развитие. Освен това има индикации за нефт. Ако той бъде открит, геополитическата ситуация става тотално различна", подчертава пред "Капитал" Анди Варошиотис, президент на Кипърската асоциация за нефт и газ (COGA). Големите очаквания обаче трябва да преодолеят политически, технически и икономически бариери.



Заплахата Турция

Значителна сондажна активност в кипърската изключителна икономическа зона се очаква от средата на тази година и през 2018 г. През юни Total планира да пробива в блок 11, където е възможно находището да се окаже "втори Зор", тъй като се намира в същия подводен планински хребет. Първият сондаж на френската компания се очаква с интерес и защото през последните две години бе отлаган четири пъти. Предпоследно той бе насрочен за април, но бе изтеглен за юни само дни, след като през януари в Женева завърши неуспешно международната конференция по кипърския въпрос – което означаваше и отдалечаване във времето на евентуално споразумение за обединение на разделената страна.

До края на 2017 г. поне два сондажа трябва да направи италианската ENI, един е предвиден в програмата на американската Nobel Energy. Към края на 2018 се очаква към пробиване да пристъпи Exxon Mobil.

Въпреки този график и техническата подготовка на компаниите сондажи преди решение на кипърския въпрос е по-вероятно е да няма заради геополитическите опасения. "Не изключвам ново забавяне в блок 11. При това състояние на кипърския въпрос всеки сондаж може да създаде проблеми. Без да е постигнато политическо решение към момента на пробиване, има вероятност Турция да реагира по начина, по който го правеше и преди", смята Хари Дзимитрас.

"Както преди" означава Анкара да изпрати военни и изследователски кораби в района на проучвателните дейности. Досега тя четири пъти прави подобна демонстрация на сила. Последният бе през 2014 г., когато сеизмологичният кораб "Барбарос Хайредин паша" навлезе в изключителната икономическа зона на Кипър, което предизвика кипърския президент Никос Анастасиадис да суспендира преговорите с тогавашния лидер на кипърските турци Дервиш Ероглу.

"Всеки опит да се продължи със сондажи, въпреки че правителството на кипърските гърци твърди, че има суверенни права за това, само ще създаде по-нататъшно напрежение", категоричен е пред "Капитал" председателят на Търговско-промишлената палата на кипърските турци Фикри Торос. Според него експлоатацията на въглеводородните запаси ще е възможна само при "цялостно политическо решение, в което ще бъде отразен интересът на двете кипърски общности, с предлагане на модул за споделяне на газа". На енергийния проблем и планираните сондажи се позова и специалният съветник на генералния секретар на ООН по кипърския въпрос Еспен Барт Ейде, като заяви, че е трябва да се сложи край на неопределеността в преговорите за обединение "до лятото".

В същото време стои въпросът дали въпреки агресивността и непредсказуемостта си президентът Реджеп Ердоган ще рискува да изпрати военни кораби срещу газовите компании и да се сблъска "челно" с техните страни - САЩ, Великобритания, Франция и Италия. Президентът Никос Анастасиадис дори определи присъствието на Exxon Mobil като защита за интересите на Кипър. Нейният предишен изпълнителен директор Рекс Тилърсън, по чието време компанията кандидатства за газов лиценз в Кипър, днес е държавен секретар на САЩ.

"Ситуацията никак не е лесна. От една страна, има напрежение от Турция. От друга страна, компаниите, които имат правата за сондажи и експлоатация, са представители на големи и важни страни. Всеки вид конфликт в тази област е много рисков", изрази опасенията си пред "Капитал" Фидиас Пилидис, председател на Кипърската търговско-промишлена палата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Здравните и икономическите ефекти от коронавируса Здравните и икономическите ефекти от коронавируса

Почти няма сектор, който да не е засегнат от пандемията, показват данни на S&P

30 мар 2020, 149 прочитания

Северна Македония е 30-ият пълноправен член на НАТО от понеделник 2 Северна Македония е 30-ият пълноправен член на НАТО от понеделник

Приемането на страната в Северноатлантическиа алианс подобрява перспективата й за бъдещо влизане в ЕС

29 мар 2020, 1861 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Ердоган заговори за референдум за членството в ЕС

Преди броени дни турският президент каза в телевизионно интервю, че предстои пълна ревизия на отношенията с Европа

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10