Треска за газ в Източното Средиземноморие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Треска за газ в Източното Средиземноморие

Shutterstock

Треска за газ в Източното Средиземноморие

Конфликтът между Турция и ЕС на фона на засиления интерес на европейски и американски компании за нови сондажи усложнява още повече енергийния пъзел

10419 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


- Регионът има важна стратегическа роля за диверсификацията на доставките на газ за Европа, включително през България.

- Големите очаквания обаче трябва да преодолеят политически, технически и икономически бариери.

Между двете събития имаше само няколко часа. Първо на 17 март правителството в Кипър реши да даде лицензи за сондажи за газ и нефт в три свои офшорни блока на световни енергийни гиганти - американската Exxon Mobil, катарската Qatar Petroleum, френската Total и италианската ENI. Още същия ден Анкара обяви, че турският флот ще проведе военно учение с бойни патрони от 19 до 22 март в район в кипърските териториални води, доближавайки на 30 морски мили югозападния бряг на острова.

"Търпението ни не е безгранично", недвусмислено заяви по-рано през февруари по време на посещение в окупираните територии на острова турският външен министър Мевлют Чавушоглу. И предупреди кипърските гърци да не предприемат "едностранни стъпки" за проучвания за природен газ и нефт, докато кипърският въпрос не е решен.

"Природният газ край Кипър може да бъде платформа за обединение и сътрудничество между двете кипърски общности. Но за съжаление изглежда, че ще бъде още една глава в поредицата от конфликти", обобщава пред "Капитал" Хари Дзимитрас, директор на центъра в Кипър на мозъчния тръст Peace Research Institute Oslo (PRIO). Напрежението в тази "поредица от конфликти" ескалира, след като в средата на февруари преговорите за решаване на кипърския въпрос бяха блокирани. Лидерите на двете кипърски общности се обвиняваха взаимно за провала, а Анкара изостри тона към Никозия с ултимативни искания.

Задълбочаващият се конфликт между Турция и ЕС на фона на засиления интерес на европейски и американски компании за нови сондажи усложнява още повече енергийния пъзел в Източното Средиземноморие. Големите открития, направени там от 2009 г. досега, го превръщат в ключов регион с важна стратегическа роля за диверсификацията на доставките на газ за Европа, включително през България.

"Възможностите са тук, в Източното Средиземноморие, особено след откриването на египетското находище Зор, което промени изцяло газовата перспектива на региона. Фактът, че световни енергийни гиганти искат да инвестират в Кипър, дава основание за значително развитие. Освен това има индикации за нефт. Ако той бъде открит, геополитическата ситуация става тотално различна", подчертава пред "Капитал" Анди Варошиотис, президент на Кипърската асоциация за нефт и газ (COGA). Големите очаквания обаче трябва да преодолеят политически, технически и икономически бариери.

Заплахата Турция

Значителна сондажна активност в кипърската изключителна икономическа зона се очаква от средата на тази година и през 2018 г. През юни Total планира да пробива в блок 11, където е възможно находището да се окаже "втори Зор", тъй като се намира в същия подводен планински хребет. Първият сондаж на френската компания се очаква с интерес и защото през последните две години бе отлаган четири пъти. Предпоследно той бе насрочен за април, но бе изтеглен за юни само дни, след като през януари в Женева завърши неуспешно международната конференция по кипърския въпрос – което означаваше и отдалечаване във времето на евентуално споразумение за обединение на разделената страна.

До края на 2017 г. поне два сондажа трябва да направи италианската ENI, един е предвиден в програмата на американската Nobel Energy. Към края на 2018 се очаква към пробиване да пристъпи Exxon Mobil.

Въпреки този график и техническата подготовка на компаниите сондажи преди решение на кипърския въпрос е по-вероятно е да няма заради геополитическите опасения. "Не изключвам ново забавяне в блок 11. При това състояние на кипърския въпрос всеки сондаж може да създаде проблеми. Без да е постигнато политическо решение към момента на пробиване, има вероятност Турция да реагира по начина, по който го правеше и преди", смята Хари Дзимитрас.

"Както преди" означава Анкара да изпрати военни и изследователски кораби в района на проучвателните дейности. Досега тя четири пъти прави подобна демонстрация на сила. Последният бе през 2014 г., когато сеизмологичният кораб "Барбарос Хайредин паша" навлезе в изключителната икономическа зона на Кипър, което предизвика кипърския президент Никос Анастасиадис да суспендира преговорите с тогавашния лидер на кипърските турци Дервиш Ероглу.

"Всеки опит да се продължи със сондажи, въпреки че правителството на кипърските гърци твърди, че има суверенни права за това, само ще създаде по-нататъшно напрежение", категоричен е пред "Капитал" председателят на Търговско-промишлената палата на кипърските турци Фикри Торос. Според него експлоатацията на въглеводородните запаси ще е възможна само при "цялостно политическо решение, в което ще бъде отразен интересът на двете кипърски общности, с предлагане на модул за споделяне на газа". На енергийния проблем и планираните сондажи се позова и специалният съветник на генералния секретар на ООН по кипърския въпрос Еспен Барт Ейде, като заяви, че е трябва да се сложи край на неопределеността в преговорите за обединение "до лятото".

В същото време стои въпросът дали въпреки агресивността и непредсказуемостта си президентът Реджеп Ердоган ще рискува да изпрати военни кораби срещу газовите компании и да се сблъска "челно" с техните страни - САЩ, Великобритания, Франция и Италия. Президентът Никос Анастасиадис дори определи присъствието на Exxon Mobil като защита за интересите на Кипър. Нейният предишен изпълнителен директор Рекс Тилърсън, по чието време компанията кандидатства за газов лиценз в Кипър, днес е държавен секретар на САЩ.

"Ситуацията никак не е лесна. От една страна, има напрежение от Турция. От друга страна, компаниите, които имат правата за сондажи и експлоатация, са представители на големи и важни страни. Всеки вид конфликт в тази област е много рисков", изрази опасенията си пред "Капитал" Фидиас Пилидис, председател на Кипърската търговско-промишлена палата.

Реализъм и прагматизъм

"Горещи точки" са и икономическите параметри за енергийното развитие на Източното Средиземноморие, които засягат и България. Единият от тях е за пътя на горивото.

"Четири са възможностите, чрез които Кипър и страните от региона могат да изнасят природния газ за Европа. Окончателните решения зависят от количествата залежи, които се установят – в момента те не са достатъчни, но в бъдеще може да се обедини добивът от кипърските резервоари заедно с египетските и израелските, което ще позволи достъп до по-голям пазар. В Кипър все още се нуждаем от инфраструктура, приемащи терминали", посочва Анди Варошиотис.

Основният газов маршрут, който обединява страните от региона, е EastMed Pipeline (Източносредиземноморски газопровод), в чийто край е закачена и България чрез интерконектора с Гърция. Тръбата ще свърже през Средиземно море Израел, Кипър, Гърция и Европа, като пренася газ от израелските и кипърските находища. Проектът е технически възможен и икономически жизнеспособен, но са необходими още находища, за да се запълни капацитетът му.

Втори вариант е изграждането на терминал за втечнен природен газ (LNG) в Кипър, което отново зависи от бъдещия капацитет на находищата. Отворена опция е и използването на свободните мощности в двата терминала за втечнен газ в Египет - кипърски природен газ ще се транспортира до тях чрез подводен газопровод (разстоянието е 180 км), откъдето след това ще се експортира. При успех на Total в сондажите тази година сериозен вариант за износ на газ от региона за пазарите в Европа и Азия може да стане плаващият втечнен природен газ (FLNG), казват енергийни експерти.

Турция и ръководството на самообявилата се Севернокипърска турска република отдавна настояват, че най-прекият, най-изгодният икономически и финансово, а също и най-сигурен път на газа от Източното Средиземноморие към Европа е чрез тръбопровод от острова до Турция. Докато кипърският въпрос обаче не е решен, подобен проект е абсолютно невъзможен. В сегашната ситуация на влошаване на отношенията Турция - ЕС би било и огромен политически риск Ердоган да държи кранчето на тръбата с целия газ от региона.

Заради политическите конфликти виси и проектът за изграждане на газопровод от находищата на Израел до Турция, идеята за който бе съживена преди година след затоплянето на отношенията между двете държави. Той също не може да се осъществи преди решаването на кипърския въпрос. Така треската за газ в Източното Средиземноморие продължава да бъде заложник на политиката.

Кой кой е в енергийната битка

Република Кипър е обявила до момента три кръга за издаване на лицензи за газови сондажи в изключителната си икономическа зона (ИИЗ) в Средиземно море, като в тях са сключени договори за 8 от общо 13-те блока. Победителите от последния кръг бяха одобрени на 17 март.

Първото и единствено засега кипърско газово находище "Афродита", което се намира в блок 12, бе открито в края на 2011 г. Потенциалните запаси в него са за над 140 млрд. куб. метра, което може да задоволи нуждите на страната от газ за 100 години. Първите количества се очакват през 2022 г.

"Афродита" се разработва от базираната в Тексас Noble Energy в консорциум с израелските Delek Drilling и Avner Oil Exploration, като през 2016 г. към тях се присъедини BG Cyprus, дъщерно дружество на BG Group (British Gas), която пък бе придобита от Royal Dutch Shell.

Италианският гигант Eni е с най-голям интерес в региона – в общо 6 блока (самостоятелно или в консорциуми с южнокорейската Kogas и френската Total). Тя вече притежава и най-мащабното газово находище - египетското "Зор".

След третия кръг за лицензиране на кипърската енергийна сцена влизат и американската Exxon Mobil и Qatar Petroleum, които ще работят в консорциум.

В момента за най-перспективен блок в кипърската ИИЗ се смята блок 11 (Total и ENI), който се намира само на 6 км от "Зор".

С откриването на супернаходището "Зор" в ИИЗ на Египет през 2015 г. бе променена драстично енергийната карта на региона и обсъжданите дотогава възможности за експлоатация на находищата и експорт на гориво. Най-големият резервоар в Средиземно море съдържа над 850 млрд. куб. метра газ. Според ENI първият газ от него ще бъде изваден в края на 2017 г. Британската ВР и руската "Роснефт" закупиха от ENI дялове от египетското находище.

Турция, която не признава Република Кипър, твърди, че части от пет блока – намиращите се южно и югозападно от острова 1, 4, 5, 6 и 7, попадат в границите на нейния континентален шелф. Анкара подкрепя и претенциите на признатата само от нея Севернокипърска турска република върху територии от 7 други офшорни блока.

Проектът EastMed pipeline

През януари бяха обявени резултатите от проучване, според които проектът за EastMed pipeline е икономически жизнеспособен и технически осъществим. Това е предлаганият газопровод с обща дължина 1900 км (1300 км от тях под водата), по който да се транспортира природен газ от находищата на Израел и Кипър през Гърция (остров Крит и Пелопонес) до Европа при капацитет до 16 млрд. куб. метра годишно. Той е приет за "проект от общ интерес" за ЕС, а необходимите инвестиции се изчисляват в размер на над 5 млрд. евро.
- Регионът има важна стратегическа роля за диверсификацията на доставките на газ за Европа, включително през България.

- Големите очаквания обаче трябва да преодолеят политически, технически и икономически бариери.

Между двете събития имаше само няколко часа. Първо на 17 март правителството в Кипър реши да даде лицензи за сондажи за газ и нефт в три свои офшорни блока на световни енергийни гиганти - американската Exxon Mobil, катарската Qatar Petroleum, френската Total и италианската ENI. Още същия ден Анкара обяви, че турският флот ще проведе военно учение с бойни патрони от 19 до 22 март в район в кипърските териториални води, доближавайки на 30 морски мили югозападния бряг на острова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Ми от Анкара трябва да демонстрират сила, щото такава игра си е избрал Ердоган, а и така ще има с какво да преговаря в Кремъл, като се опре до жито и газ. От друга страна, досега ЕС само разтягаше локуми за обща армия, но сега вече ще има яко лобиране — тези дето се надяват да изкарат газ от морските парцели не са кои да е, че да се оставят как да е... От трета страна, идва следващата реколта домати и краставици в ЕС и Турция, която реколта трябва да се пласират някъде...

  • 2
    messera avatar :-?
    Willy Messerschmitt

    Краят на руският газов монопол над Европа се ВИЖДА!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK