Има ли от какво да се притеснява Путин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли от какво да се притеснява Путин

Reuters

Има ли от какво да се притеснява Путин

Избухналото недоволство вдъхна живот на руската опозиция. Но засега не застрашава президента

10677 прочитания

Reuters

© Reuters


Най-важното за протестите в Русия е, че те изобщо се случиха. След като близо пет години всякаква опозиция в страната изглеждаше замряла и омаломощена, сега излезлите по улиците на над 80 града в страната на 26 март внезапно й инжектираха адреналин. И въпреки твърдостта, с която властите ги разгониха, протестите могат да избухнат отново, тъй като недоволството е осезаемо.

Макар за момента да не изглежда, че течението се обръща и президентът Владимир Путин има причини да се чувства застрашен, многолюдните демонстрации поставят Кремъл пред сложна дилема. Една от причините за масовите арести със сигурност е желанието на властите да обезкуражат евентуални протести около президентските избори догодина, на които се очаква Путин да спечели безпроблемно четвърти мандат.

Крим - наш, корупцията - ваша

Подобно спонтанно излизане на улиците в Русия не се е случвало от 2011-2012 г., когато избухна недоволство заради съмненията за фалшифициране на изборите. Този път мащабът, географският обхват и демографският профил на протестиращите изненадаха мнозина. Сред няколкото хиляди, участвали в демонстрациите, имаше много младежи, които на практика не помнят Русия без Путин, но очевидно искат промяна вместо обещаваната от него стабилност. Същевременно за разлика отпреди пет години, този път не излезе само средната класа от големите градове. Демонстрации имаше не само в Москва и Санкт Петербург, но и от Чита в Сибир до Махачкала в Дагестан (където Путин редовно получава над 90% на избори).

Според правозащитните организации само в Москва арестуваните са над 700, сред които и опозиционнит лидер и основен организатор на протестите Алексей Навални, който бе осъден на 15 дни затвор и глоба от 20 000 рубли. Събитията накараха наблюдателите да говорят за завръщането на Навални в активната улична политика.

Досега най-големият успех на Навални е второто място на изборите за кмет на Москва през 2013 г. Същата година той получи условна присъда по дело за злоупотреба с дървен материал, което не му позволява да се кандидатира на президентските избори. Още един лост за влияние над Навални е брат му Олег, който е в затвора заради дело, свързано с измами, и може да излезе на свобода през лятото на 2018 г.

"Навални стана политик от федерално ниво, за съжаление единственият, който може да събере едновременни митинги в десетки градове в страната", написа в своя блог в портала "Ехото на Москва" бившият зам.-гуверньор на централната банка Сергей Алексашенко. Важна е и каузата, с която той успя да изкара хората, карайки ги да надмогнат апатията и страха - корупцията. Точно тя и икономическата стагнация тревожат все повече руснаците, докато еуфорията в стил "Крим е наш" избледнява.

Искрата на протестите беше филм на Навални, базиран на разследване за вили, яхти и лозя в Италия, притежавани от премиера Дмитрий Медведев и несъотвестващи на официалните му доходи. Филмът не е излъчван по руските телевизии, но вече е гледан от близо 13 млн. души в интернет. Което до момента не е накарало Медведев или управляващата партия "Единна Русия" да коментират въпроса.

Опасен ли е Навални за режима

Само че ако Навални доказа, че е способен да организира демонстрации, фактът, че те бяха успешни, е заслуга на Кремъл, казва пред "Капитал" политологът Сергей Станкевич. "Това се дължи не на Навални, а на властта, която дълго време игнорира темата за корупцията сред елита. И не е толкова важно дали го направи Навални или някой друг", смята Станкевич.

Татяна, 42-годишна юристка от Москва, специалист по арбитражно право, твърди, че не ходи по протести, но този път е поискала да участва. "Реших, че с отиването на митинг не изразявам подкрепа за Навални, а за борбата с корупцията", казва Татяна пред "Капитал". Според нея повечето младежи, които е срещнала там, също са излезли срещу корупцията, която отдавна е болна тема. "Това е тектонично разместване и хората просто искат да бъдат чути. Но не става въпрос за нищо подобно на Майдан," казва пред "Капитал" човек от средите на силовиките.

Според скорошно изследване на "Левада център" 89% от руснаците считат корупцията във властта за недопустима. Само че сериозни дела за злоупотреби има единствено срещу хора, които са изпаднали от върховете или са станали неудобни на властта по политически причини.

Фактът, че Навални е избрал за мишена Медведев, а не Путин, е показателен. Президентът остава популярен и би било опасно да бъде атакуван, докато премиерът е нехаресван и слаб. Циркулират дори теории, че Навални може би води своята битка срещу Медведев със знанието и дори с помощта на части от "силовиките", които искат да свалят премиера от поста. "Има подозрения, че самият Навални е по-скоро проект, отколкото независим протестен лидер. И е нужен, за да оглави протестите и да не им позволи да се радикализират. Но обединение на недоволните може да се случи и без него. Освен това самият той може да се еманципира", разсъждава пред "Капитал" политологът Николай Миронов.

Протестите имат потенциала да продължат. "Проблемът, заради който започнаха, не е решен. При това той е от дълги години. Затова ще е сложно протестите да бъдат спрени. Дори да бъдат предприети силови мерки срещу организаторите, те ще бъдат заменени от други и това няма да има ефект. Просто недоволството в страната е много силно", смята Миронов.

Само че за момента не изглежда то да се насочва към Путин. "Мнозинството от младите смята, че имаме гениална външна политика и ужасна вътрешна. Затова Путин за тях е герой, докато Медведев и правителството са виновни за проблемите у дома", написа в профила си във Facebook журналистът и автор на книга за близкото обкръжение на Путин Михаил Зигар. Засега Путин по-скоро може да бъде спокоен.

* Александър Братерский е руски журналист, който пише за Gazeta.ru и "Капитал"

Най-важното за протестите в Русия е, че те изобщо се случиха. След като близо пет години всякаква опозиция в страната изглеждаше замряла и омаломощена, сега излезлите по улиците на над 80 града в страната на 26 март внезапно й инжектираха адреналин. И въпреки твърдостта, с която властите ги разгониха, протестите могат да избухнат отново, тъй като недоволството е осезаемо.

Макар за момента да не изглежда, че течението се обръща и президентът Владимир Путин има причини да се чувства застрашен, многолюдните демонстрации поставят Кремъл пред сложна дилема. Една от причините за масовите арести със сигурност е желанието на властите да обезкуражат евентуални протести около президентските избори догодина, на които се очаква Путин да спечели безпроблемно четвърти мандат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    До коментар [#1] от " moh20520725 ": Абе петоколоннико съветски, защо цапаш форумите в България, във тамошните форуми също дават рубли, или ти е слаб руския? Прави се на таджик!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK