"Дневник": Берлин задейства военен център за отговор на кибератаки

С наближаването на парламентарните избори през септември киберсигурността става все по-голям проблем

Reuters
Reuters    ©  Reuters
Reuters
Reuters    ©  Reuters

Нов военен киберцентър започна работа в Германия в сряда, докато властите в Берлин усилено търсят отговор на сериозна и нарастваща заплаха от интернет атаки, съобщава "Дневник", като цитира информация на Reuters. Все още обаче липсва правната рамка, която би позволила на армията да отговори на кибератака с контранападение.

Новото "Командване на кибер- и информационното пространство" ще обедини 13 500 военни и цивилни подизпълнители, които в момента работят в областта към различни агенции. Целта е да се "централизират" в по-голяма степен различни киберфункции, отговорността за които досега е била разпределена между различни части на армията и вътрешното министерство.

С наближаването на изборите за федерален парламент на 24 септември киберсигурността става все по-голям проблем. През декември германското разузнаване обяви, че Русия се опитва да използва пропаганда, кибератаки и други средства, за да дестабилизира германското общество преди вота.

Компютрите на германската армия са подлагани на подобни нападения хиляди пъти на ден, пише "Дойче веле", като броят им е 284 хил. само за първите девет седмици на годината. Една от причините за този интерес са технологично усъвършенстваните отбранителни системи на Бундесвера: ако хакери успеят да ги овладеят, резултатът може да е катастрофален.

Винаги нащрек

"Киберсигурността ме държи будна през нощта", казва на репортери секретарят на министерството на отбраната Катрин Зудер. Тя коментира ситуацията по време на конференция на Федералната академия за политика по сигурността - държавна институция за обучение на кадри, броени дни преди центърът да заработи. "Това вече не е научна фантастика, а тема от огромно и все по-нарастващо значение", добавя Зудер, цитирана от Reuters.

По думите й армията би отвърнала на мащабна атака върху Германия единствено ако парламентът ѝ нареди да го направи. Според Зудер са неоснователни притесненията на някои депутати, че липсва надзор над правителствените агенции, отговарящи за киберсигурността.

"Съществуващото законодателство е в сила дори за киберпространството", каза тя и отбеляза, че всякакви нападателни действия на негова "територия" биха били част от мандат, одобрен от парламента. "Правилата са много ясни и ние ги спазваме."

Агниешка Бругер, която е част от комисията по отбрана в парламента като депутат от партия "Зелените", твърди, че решението на министерството да поиска офанзивни мерки повдига недостатъчно обмислени рискове.

Концентрация

Армията трябва да се съсредоточи върху отбраната на собствените си оръжия и компютърни системи, смята тя. Според нея не е ясно как операциите в новия команден център ще се припокриват с тези външното разузнаване (БНД), Германската федерална служба за информационна сигурност (БСИ) и други агенции.

"Трябва ни контролен орган към парламента, който да упражнява надзор върху всички операции. Сегашният фрагментиран режим и множеството актьори водят до сериозни пропуски в контрола", добави тя, цитирана от Reuters.

Андреас Кьонен, който оглавява департамента по киберсигурност в германското вътрешно министерство, се съгласява. На конференцията той заявява, че Берлин за момента няма достатъчно подходяща правна основа за контранападения в киберпространството. По думите му ново законодателство едва ли ще се одобри до изборите през септември. "Никоя агенция не е изрично упълномощена да прилага такива мерки, каза той. Нямаме правна основа. Техническите способности може да добием в последния момент."

"Със сигурност има пропуски и нещо трябва да се направи", коментира Томас Врийслинг, вицепрезидент на Федералната академия за политики по сигурността. "Не сме подготвени за мащабна атака."