С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 апр 2017, 14:50, 7110 прочитания

Майсторът на сделките пред Китайската стена

Лидерите на двете най-големи световни икономики се срещат днес и утре в Маями, а големите теми ще са сигурността и търговията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Доналд Тръмп и Си Дзинпин ще се срещнат за пръв път на голф игрище в Маями тази седмица

- Водещите теми ще са търговия и възпирането на севернокорейските ядрени амбиции

- Прибързани сделки могат да компрометират американските позиции в Източна Азия
На 6 и 7 април Доналд Тръмп посреща китайския президент Си Дзинпин на свой терен - голф игрището в курорта Мар-а-Лаго, което се оформя като любимото място за срещи на новия американски президент. Навярно бившият предприемач и медийна звезда е разчитал да постигне "прекрасни сделки" с колегите си, докато размахва стик и ги вози между дупките на игрището по стара американска бизнес традиция.

Навярно обаче и на двамата лидери няма да им е до голф (особено на Си, който не познава играта). Все пак в интервю за Washington Post миналата година Тръмп нарече предполагаемото манипулиране на китайската валута "най-голямата кражба" в световната история. "Това, което те правят на нашата държава икономически, е от астрономически пропорции", заяви тогава Тръмп. Сега американският президент ще може да си поиска всичко обратно, и то с лихвите - все пак неговото мото е "Америка първа". Въпросът е какво ще получи, когато той се срещне с балансирания китайски политик, който е готов да се бори за "Китайската мечта" за национален просперитет и възраждане.


"Срещата с Китай следващата седмица ще е трудна, не можем да поддържаме подобен търговски дефицит и да губим работни места", написа в любимия си комуникационен канал Twitter Тръмп миналата седмица, подготвяйки почвата за сериозни търговски преговори. Такива обаче са малко вероятни. Вместо това лидерите на двете най-големи икономики ще опитат да намерят допирни точки по ключови въпроси за сигурността, като например как да се справят със Северна Корея и как да започнат война за Южнокитайско море, а едва след това ще си говорят за любимите на Тръмп търговски сделки.

Севернокорейски балистичен гамбит

Основната причина за това е, че ден преди срещата Северна Корея изстреля поредна балистична ракета, пета само за тази година. Държавата парий се превръща във все по-сериозен проблем за сигурността на целия източноазиатски регион, но двете суперсили, изглежда, не могат да намерят общ подход към нея. "Ще се справим със Северна Корея сами", заяви Тръмп пред FT миналата седмица, без да дава подробности за намеренията си. Единственото предложение на Китай към момента бе да притисне Пхенян да замрази част от ядрената си програма, ако САЩ се откаже от общи военни упражнения със Сеул и преразгледа идеята си за поставяне на противоракетен щит в Южна Корея. Подобно предложение би изглеждало недопустимо допреди няколко месеца. В момента обаче на власт в САЩ е бизнесмен, за когото водещата тема е изчистване на икономическите сметки, а не цялостен подход към азиатската политика. Това сигурно кара управляващите в Южна Корея да се опасяват дали няма да станат обект на сделка.



Ако е така, то те няма и кого да попитат. Близо три месеца след встъпването в длъжност на Тръмп в САЩ, Държавният департамент на страната все още няма нито заместник-секретар, нито секретар-асистент по въпросите на Азия. За сметка на това Twitter дипломацията на Тръмп и хаотичните срещи на държавния секретар Рекс Тилърсън доведоха до повече объркване сред съюзниците на САЩ в региона и Китай вместо до успокоение.

Тръмп нажежи обстановката още преди изборите, като обеща да обяви Пекин за валутен манипуалтор. След това заяви, че ще вдигне рекордно вносните мита за китайски стоки, стресна азиатските съюзници на САЩ, че не плащат достатъчно за отбраната, която Вашингтон им предоставя, скара се по телефона с австралийския премиер и оттегли страната си от преговорите за Транстихоокеанското партньорско споразумение. Първата му среща със Си ще покаже колко от тези обещания са думи и колко от тях новият президент наистина мисли.

Имаме сделка...

Ключовият въпрос за срещата в четвъртък и петък е дали тя ще се провали, ако Тръмп заговори за търговските отношения между САЩ и Китай по своя си начин или ще се стигне до по-конструктивен диалог по теми, по които има потенциал за обща позиция. "Ще бъда много изненадан, ако двете страни постигнат някаква предварителна сделка, а какво остава за цялостно търговско споразумение на срещата", смята експертът по международни търговски отношения Жак Пелкман от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел (CEPS). Според него подобни срещи не могат да доведат до същия резултат като продължителни търговски преговори, пълни с технически подробности. "Това не е по частта на Тръмп", смее се Пелкман.
"Ако Тръмп и екипът му бързо не разработят цялостна азиатска политика, самопровъзгласилият се майстор на сделките може да започне да прави договорки с Китай за краткосрочни икономически ползи, които обаче да компрометират американските ангажименти в региона"
Майкъл Фукс, бивш заместник-асистент към секретаря по Тихоокеански и Източноазиатски въпроси

"Това, което очаквам от срещата, ако не дерайлира, е да се фокусира върху "голямата политика" - Северна Корея, Южнокитайско море, милитаризацията на региона", смята Пелкман и добавя, че очаква търговските спорове да бъдат оставени за бъдещето. Проф. Франсоа Годмон, специалист по Китай от Европейския съвет за международни отношения (ECFR), каза за "Капитал", че има вероятност Си да предложи на САЩ голям пакет инвестиции в американската инфраструктура като начин да облекчи търговския дефицит на Вашингтон. "Ако Китай се съобрази с Тръмп и принципа "изработено в САЩ", инвестира в американски компании и работници, Тръмп ще може да се обърне към гласоподавателите си и да каже: "Направих го, накарах китайците да създадат работни места в САЩ и взех парите им." Това ще е много по-добър вариант от търговска война или налагането на мита", смята проф. Годмон.

Пелкман припомня, че досега думите на Тръмп са само това: думи. "Досега той не е направил нито едно действие срещу Китай - все още", казва анализаторът от CEPS и добавя, че ако финансовото министерство на САЩ обяви Китай за валутен манипулатор, това ще доведе до "ефект на доминото", от който ще пострада цялата глобална икономика. В момента консенсусът сред икономистите е, че изкуственото обезценяване на китайската валута вече не е дело на правителството, а ефект от пазарните сили. Дали това би разубедило Тръмп е под въпрос.

...или по-добре не?

Но може да се окаже, че потенциалната сделка е по-страшна от липсата на такава. Според Майкъл Фукс, бивш заместник-асистент към секретаря по Тихоокеански и Източноазиатски въпроси, най-сериозното предизвикателство пред новата администрация е да изгради цялостен подход първо към Азия, а след това и към Китай. "Ако Тръмп и екипът му бързо не разработят цялостна азиатска политика, самопровъзгласилият се майстор на сделките може да започне да прави договорки с Китай за краткосрочни икономически ползи, които обаче да компрометират американските ангажименти в региона", пише Майкъл Фукс за онлайн форума Just Security. Според него това не само ще навреди на американските интереси, но и ще застраши бъдещето на Азия.

Досега, независимо коя партия контролираше изпълнителната власт в САЩ, страната имаше ясна политика към Азия. Ключовите ѝ елементи бяха дипломатически подход към Китай и развитие на икономическите връзки с Пекин, военен щит за местните съюзници - от Тайланд през Тайван, до Япония чрез военна подкрепа и поддържане на свободата на мореплаването в региона, както и участие в многостранни институции като Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК).

В първия мандат на президента Барак Обама, преди Близкият изток отново да се възпламени, той и неговият държавен секретар Хилъри Клинтън заявиха, че ще фокусират усилията си САЩ да стане водеща регионална сила в Азия. Политиката, станала известна като "Ребалансирането към Азия", е описана от Робърт Каплан от Eurasia Group в интервю за Bloomberg като кулминация на 75 години активна американска роля в региона. Ескалацията на конфликтите в Либия, Сирия и Ирак обаче не позволиха на предишната американска администрация да разгърне плановете си и вместо това "ребалансирането" провокира остра китайска реакция. Пекин неведнъж разчиташе действията на САЩ като опит за ограничаване на влиянието му в региона, което пък доведе до редица провокативни действия, особено в оспорваните островни територии в Южнокитайско и Японско море.

Смесените послания към Китай

Откакто се кандидатира за поста държавен глава, Доналд Тръмп по никакъв начин не се е опитал да балансира отношенията с Китай, дори напротив - направи редица противоречиви стъпки. Макар че Тръмп не изпълни обещанието си да обвини Пекин във валутни манипулации, има вариант той да накара министерството на финансите на САЩ да направи това в края на април, когато ще бъде публикуван валутният доклад за предишните шест месеца.

Това би дало на Тръмп картбланш да наложи нови тарифи на вноса от Китай. По време на кампанията той обещаваше средно ниво от 45% за митата (близо 13 пъти увеличение на сегашното ниво от около 3.5%). Това от своя страна би довело до ответни мерки от страна на Китай, които според професора по право от университета в Нотр Дам Роджър Алфорд могат да струват $225 млрд. долара на американските данъкоплатци през покупките на по-скъпи потребителски стоки всяка година. Освен това проф. Алфорд прогнозира ответните тарифи да ударят американския износ към Китай, който е основно в области като соя, граждански самолети, автомобили и въглища, мед и царевица, от което пък ще пострадат американските работници.

Други негативни ефекти от вдигането на митата са потенциалното нарушаване на веригите за снабдяване на големи корпорации като Apple и ограничаването на достъпа им до големите китайски пазари - през третата четвърт на 2016 г. компанията за мобилни телефони е продала два пъти повече устройства в Китай, отколкото в САЩ и Европа общо. Да не говорим за международните измерения на търговска война между първата и втората икономика в света.

Всъщност има документиран прецедент какво се случва, когато САЩ вдигне мито върху определена китайска стока. През 2009 г. Вашингтон налага между 25% и 35% мито върху вноса на гуми от Китай за три години. Ефектът от това според доклад на икономическия институт Peterson, е увеличаване на вноса от Южна Корея, Тайланд и Индонезия, увеличаване на цената на гумите за директните потребители с $1.1 млрд. и нетна загуба на работни места в САЩ (създадени са 1200 места за хора, които произвеждат гуми, но други губят мястото си като прекупвачи и продавачи на стоката).

Така че бизнесът може да е бизнес, но политиката не е. Докато Тръмп се среща със Си, светът ще стиска палци той да знае това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи

Частните мисии с пилотираната капсула Crew Dragon трябва да започнат още в края на 2021 г.

19 фев 2020, 881 прочитания

Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС 1 Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС

Преговорите в Брюксел могат да завършат без споразумение

18 фев 2020, 980 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тръмп осъди химическата атака в Сирия

Въпросът е дали това би могло да промени политиката на САЩ спрямо Дамаск

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10