С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
39 7 апр 2017, 15:46, 19686 прочитания

Балканският колайдер

Конфликти като тези от 90-те изглеждат малко вероятни, но корумпираните елити, икономическата безизходица и загубата на европейската мечта вещаят мрачно бъдеще

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Какво се случва на Западните Балкани

Зоран Заев: Нови избори няма да решат нищо

Лидерът на опозиционната македонска партия СДСМ пред "Капитал"

Балкански тигър или бутафория?

Македонската икономика задлъжнява прогресивно и харчи много - от енергетика и туризъм, до статуи и музеи

- Македония е страната, която преплита в себе си всички балкански грехове и ескалиращата криза там може да започне да изнася нестабилност навън.

- За България, която така и не успява да формулира смислена и активна политика към западните си съседи, остават рисковете да понесе последствията от първа линия.
Най-хубавото, което може да се каже за Западните Балкани, е, че отново привличат внимание. Най-неприятното е, че го правят с лоши новини. След години на тихо забвение регионът е отново на радара и опасенията са, че следващият конфликт в Европа може да е (пак) там, а не в Прибалтика например. Това е и още един фронт, където Русия активно се опитва да подкопае ЕС.

В момент, когато ЕС е погълнат от Brexit и търси себе си, а САЩ при Доналд Тръмп се изолират и не показват интерес към тъмните ъгли на Европа, отворилият се вакуум на Западните Балкани ражда хаос. Сърбия с избирането на Александър Вучич за президент все повече започва да прилича на едноличен режим от типа на Путинова Русия. В Албания, определяна като наркодържава, опозицията организира протести, защото не вярва, че изборите през юни ще са честни. Босна и Херцеговина вече мина през протестната си фаза и в момента е на етап Република Сръбска да говори за отделяне от нефункциониращата федерация. Косово, още ненавършила 10 години и едва отскоро имаща собствен телефонен код, вече иска и своя армия. Черна гора, макар и почти в НАТО въпреки намесите на дългата руска ръка, все още е фасадна демокрация. Македония затъва все по-дълбоко в самоубийствен политически блокаж.


В целия регион усещането е, че умирането на европейската мечта може да съживи демоните от миналото. Макар конфликти като тези от 90-те години да изглеждат малко вероятни, напрежението е факт и припламвания не са изключени. Тогава безсилните предупреждения на ЕС страните от Балканите "да спрат да си играят с огъня" едва ли ще са достатъчни. За България, която така и не успява да формулира смислена и активна политика към западните си съседи, остават рисковете да понесе последствията от първа линия.

Голямата македонска парализа

Македония е страната, която преплита в себе си всички балкански грехове - корумпиран и беозтговорен политически елит, слаби институции, икономическа безизходица, надигащ се национализъм и етнически заигравания. Резултатът е ескалираща криза, която може да започне да изнася нестабилност навън.



"Намираме се в чудна ситуация. Само господ знае какво се случва. Дори през 2001 г., когато имаше военен конфликт, ситуацията беше по-ясна", казва пред "Капитал" Исмаил Синани, главен редактор на албанската TV SHENJA. Действително клокочещата вече втора година политическа криза в Македония е стигнала до фаза, от която е трудно да се види изход.

Изборите през декември трябваше да сложат край на турбуленциите, започнали с оповестените от лидера на опозиционната СДСМ Зоран Заев "бомби", разкрили как режимът на бившия премиер Никола Груевски е пленил държавата. Вместо това вече месеци наред Македония е в безтегловност - без редовно правителство, с кметове с изтичащ мандат при ненасрочен още местен вот и с президент, когото ЕС заплашва със санкции заради отказа му даде на Заев мандат за съставяне на правителство. Към това се прибавя блокиран парламент, който втора седмица не може дори да си избере председател. За капак отказващият да пусне властта Груевски и неговата партия ВМРО-ДПМНЕ размахаха етническото плашило и изкараха хора по улиците с призиви да "бранят Македония" от "клетите шиптъри".

Формалната причина президентът Георге Иванов (издигнат от ВМРО-ДПМНЕ) да откаже мандат на Заев, а Груевски да скочи да защитава суверенитета на държавата и съществуването на македонската нация, е т.нар. албанска платформа. Става въпрос за декларация на четирите албански партии, държащи ключа към властта с техните 20 мандата (ВМРО-ДПМНЕ има 51, а СДСМ - 49 от общо 120), която те поставиха като условие за преговори за влизане в коалиция. Фактът, че платформата - която съдържа основно социални и икономически искания, но и чувствителни точки като по-широкото въвеждане на албанския като втори официален език и признаване на албански геноцид - бе лансирана в Тирана, стана основание Иванов да говори за намеса на "чужда държава" и да наруши конституцията с отказа да връчи мандат.

Критиците на ВМРО-ДПМНЕ обаче виждат други мотиви. "Груевски прие всичко, цялата албанска платформа преди Заев. Но накрая не се разбраха с Али Ахмети (лидера на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), дългогодишният коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ - бел. ред.), защото е имало телефонни обаждания. Сигналите от западните партньори към Ахмети са били, че не може да направи правителство с ВМРО-ДПМНЕ, докато Груевски и останалите изобличени в корупция са там. Затова ВМРО-ДПМНЕ започна да разиграва етническата карта, за да спре правителство между Заев и албанските партии, въпреки че същите условия, които Заев приема, ги беше приел и Груевски", твърди пред "Капитал" Лирим Дулови, издател на албанския вестник Koha. Исмаил Синани обобщава нещата по следния начин: "Груевски иска да остане на власт на всяка цена, защото го е страх, че той и няколко човека около него ще влязат в затвора. Тиранската платформа е алиби, за да прикрие тази причина."

Резултатът е не само политическа, но и икономическа парализа. "Нищо не функционира, няма чуждестранни инвеститори, местният бизнес стиска парите и не иска да ги влага, защото се страхуват, че може да има конфликт. Кой би искал да инвестира в такава атмосфера? Не идват пари отникъде, защото няма перспектива и никой не знае какво ще стане утре", посочва Лирим Дулови. Усещането е, че държавата затъва ден след ден и ако блокажът продължава, след няколко месеца с изтичането на мандата на местните власти няма да има пари и за учителски заплати. Всъщност една от версиите в Скопие е, че това е план Б за Груевски - знаейки, че бюджетът е празен, да остави Заев да направи правителство, после да го обвини, че за два месеца е фалирал държавата и да се опита да се върне като спасител. Самият Заев изглежда подготвен за това. "Наясно сме какво ни очаква със смяната на властта. Аз самият, СДСМ и цялата държава ще влезем в един нов ад заради унищожаването на икономиката и държавата. Македония трябва всяка седмица да взима кредит, за да може да изплаща заплати и пенсии", казва лидерът на СДСМ в интервю за "Капитал" (вижте цялото интервю на стр. 16-17).

За да стигне дотам обаче, той първо трябва да успее да формира правителство. Дори това да се случи, шансът то да бъде работещо и стабилно в сегашната ситуация е минимален. "Всички лидери на политически партии са виновни и трябва да си тръгнат, за да се успокоят нещата. Толкова лоша кръв има между тях, че не искат дори да се видят, вече е на лично ниво, не могат да седнат на една маса заедно", казва пред "Капитал" Владимир Божиновски, преподавател по политически науки в университета в Скопие. И дава пример как дори в опозиция ВМРО-ДПМНЕ може да блокира всичко - новото правителство вкарва закон в парламента, партията на Груевски внася няколко хиляди поправки и така до края на мандата си не може да приеме каквото и да било. В страна, в която доверието в политиците, партиите и институциите е на дъното и няма правила на играта, тъй като, изглежда, никой не следва конституцията и законите, кризата може да продължава без край.

Не етнически, а криминален проблем

Ако има някаква добра новина, тя е, че за момента албанците не реагират на провокациите и поривите на македонски национализъм. "Точно благодарение на албанците в Македония няма перспектива за вътрешен конфликт и за война. Както обобщи някой в Twitter, настроението сред тях е "Ние не искаме кантонизация, а канализация", казва пред "Капитал" Александър Чомовски, редактор и водещ от ТВ ТЕЛМА.

Същевременно шегата е, че на последните избори СДСМ се е превърнала в четвърта албанска партия по брой получени гласове (около 40 000). Дори това да не е трайна тенденция, фактът, че за първи път албанци гласуват за македонска партия, се тълкува като сигнал за гражданско, а не етническо мислене. За това допринася и разочарованието, че албанските партии 25 години са във властта, но резултати за албанците няма. За сметка на това сред лидерите на ДСИ има милионери. "В Македония няма междуетнически, а криминален проблем", отбелязва Лирим Дулови.

Което обяснява и защо изолираният от ЕС и САЩ Груевски започна да флиртува с Москва и прибягва към това, което политическият анализатор Сашо Орданоски определя като "истерична антиалбанска и антизападна реторика". Резултатът е, че дори да има нови избори и ВМРО-ДПМНЕ пак да ги спечели, трудно ще може да управлява с албанци и пак ще се озове в същата ситуация. Освен ако не се освободи от Груевски, държащ за заложници партията си и държавата.

Самата Македония също ще трябва да мине през чистилище. "Ние сега трябва да влезем в нещо, което в Германия се нарича денацификация. При нас трябва да се направи деВМРО-изация. Груевски владееше цялата държава с масов клиентелизъм. Прочистването трябва да бъде навсякъде, във всички системи. Това ще е много тежък процес и ще ни отнеме поне десет години, за да реконструираме институциите", казва Орданоски пред "Капитал".

Балканският колайдер

Фотограф: Йово Николов
Техният собствен ад

Част от вината за връщането назад на часовника на Западните Балкани може да бъде отнесена към ЕС, който затвори вратата на разширяването и така едновременно лиши региона от перспектива и намали собственото си влияние там. Същевременно Брюксел практикува това, което последното изследване на Balkans in Europe Policy Advisory Group (BiEPAG) определя като "стабилокрация" - затваряне на очите пред авторитарните балкански лидери, за да си купи спокойствие и задържане на миграционните потоци вън от ЕС.

Но другата част от отговорността си е на самите балкански страни. "Те се провалиха и не успяха да произведат наистина визионерски елит. Наричам повечето от хората на власт в региона "крадци на бъдеще", защото винаги избират властта пред реформите и никога не са били готови да направят трудните стъпки. Не ЕС жертва амбициите на младите поколения на Балканите, собствените им лидери го направиха", казва пред "Капитал" проф. Робърт Остин, специалист по Югоизточна Европа от Munk School of Global Affairs към University of Toronto.


Начинът ЕС да помогне и да парира апетитите на Русия в региона е да покаже, че членството все още е възможно и въпросът е кога, а не дали. "Москва се възползва от слабостта на ЕС навсякъде, не само на Балканите. И преследва политики, които дестабилизират региона. Удивителното, когато се говори за руска алтернатива е, че Русия няма какво да сложи предложи освен консервативни ценности и странна форма на носталгия по миналото", отбелязва проф. Остин. Неговата прогноза е, че Балканите, които така и не успяха да направят трансформацията, случила се в Централна Европа, ги очаква продължителна политическа нестабилност, съчетана с икономически трусове. Резултатът ще е масова имиграция на млади хора, търсещи по-добър живот другаде. А Балканите, ако не успеят да сменят посоката, ще останат тъжно място с много минало и малко бъдеще.

По темата работи и Йово Николов
Една така очаквана победа
С избирането на Александър Вучич за президент Сърбия завива още повече към едноличния режим
Изборът на Александър Вучич за президент на Сърбия беше посрещнат с протести по улиците на Белград, Нови Сад и Ниш срещу "диктатурата", в която се превръща страната. Убедителната победа на досегашния премиер с 55% на вота на 2 април "едва ли може да е изненада за някого", "тъй като в отсъствието на солидни институции, свободни медии и силно гражданско общество изборите по същество се превръщат в референдум с предизвестен изход", отбелязва пред "Капитал" Марко Кмезич, преподавател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и член на Balkans in Europe Policy Advisory Group. Вече четири пъти президентските избори в Сърбия се решават на първи тур и това се превръща по-скоро в правило, отколкото в изключение.

В случая с Вучич триумфът засилва хватката му върху властта в страната, където неговата Сръбска прогресивна партия контролира парламента. И подхранва опасенията, че той уверено върви по стъпките на Владимир Путин в Русия и Реджеп Тайип Ердоган в Турция. "Сърбия вече е почти едноличен режим от 2014 г.", отбелязва пред "Капитал" Слободан Томич, преподавател в University College London. Сега завива още по-уверено в тази посока. "За да постигне това, Вучич приложи същата рецепта като останалите автократи наоколо - ограничаване на свободата на медиите, натиск срещу опозиционните политици, включително арестуването на много от тях, но също и като демонстрира изключително разбиране за психологията на електората и талант в партийната и електорална политика", добавя Томич.

Самите избори трудно могат да бъдат определени като честни и свободни предвид изобилните данни за използване на държавната машина в полза на Вучич, купуване на гласове, заплахи и физическо насилие срещу опозиционни активисти. И въпреки това Вучич изгуби около 300 000 гласа в сравнение с резултата на управляващата коалиция на парламентарните избори през 2016 г. "Но опозицията не успя да капитализира това, тъй като не можа да мобилизира достатъчно негласуващи", посочва Слободан Томич.

Макар по конституция президентът в Сърбия да има ограничени правомощия, никой не се съмнява, че Вучич ще остане най-силната политическа фигура в Сърбия. И както досега, ще флиртува едновременно с ЕС и с Русия. "Вучич ще продължи, поне декларативно, да подкрепя влизането на Сърбия в ЕС, но ще комбинира това със затягане на контрола вътре в страната. Очаквам "стабилокрацията" (затваряне на очите за автократични практики, описано в последния доклад на BiEPAG - бел. ред.), практикувана от ЕС, да не спира поне докато Вучич продължава да движи важните за Брюксел неща като нормализиране на отношенията с Косово, добри връзки със съседите и помощ при справянето с бежанската криза", прогнозира Марко Кмезич.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какъв ще е ефектът от атаките в Саудитска Арабия върху световната икономика Какъв ще е ефектът от атаките в Саудитска Арабия върху световната икономика

Устойчивият ръст в цените на петрола може да повлияе върху някои икономики

17 сеп 2019, 890 прочитания

Изборите в Израел: Биби срещу Бени и кой ще се договори с малките Изборите в Израел: Биби срещу Бени и кой ще се договори с малките

Основната интрига е дали Авигдор Либерман и Нетаняху ще намерят път един към друг в очертаващите се сложни преговори за съставяне на правителство

17 сеп 2019, 887 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Даниел Смилов: Целта на Орбан не е Сорос, а разкол в ЕС

Политологът и гост-преподавател в Централноевропейския университет пред "Капитал" за поредната атака на правителството срещу свободата в Унгария

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма