С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 7 апр 2017, 17:00, 22292 прочитания

Как стана модерно да си срещу Сорос

Атаката на Виктор Орбан срещу Централноевропейския университет е поредна атака срещу независимите гласове в Унгария. Подобни кампании на власт срещу неправителствения сектор текат в цяла Източна Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В неделя вечер хиляди хора, гневни и тревожни, изпълниха улиците на Будапеща. Демонстрантите, сред които повечето млади лица, държаха транспаранти с надпис: "Днес е Централноевропейският университет. Утре кой ще е?"

В поредна маневра за затвърждаване на своя модел на нелиберална демокрация премиерът на Унгария Виктор Орбан реши да посегне на академична институция, важна не просто за страната, а за цяла Европа. Неговата партия прокара и прие поправки в закона за висшето образование, които правят практически невъзможно Централноевропейският университет (ЦЕУ) да продължи да работи в Будапеща. Институцията, основана през 1991 г. от американския милиардер и филантроп с унгарски произход Джордж Сорос, е най-високо класираният университет в страната и един от малкото пазители на критичната мисъл в Орбанова Унгария.


Нито хилядните протести, нито острата международна реакция обаче трогнаха лидерa на "Фидес", чието правителство дори съкрати сроковете, в които трябва да се изпълнят новите условия. Едно от тях е, че чуждестранните университети трябва да имат кампуси в Будапеща и в своята собствена държава. ЦЕУ издава и американски дипломи, но няма клон в САЩ. А преди гласуването в парламента министърът на човешките ресурси Золтан Балог заяви: "Ние сме решени да използваме всички законови средства, с които разполагаме, за да спрем шпионските групи на псевдогражданското общество, като тези финансирани от Джордж Сорос."

Макар че реалната политическа цел зад поредната атака на Орбан срещу гражданското общество едва ли е американският филантроп (виж интервюто с политолога Даниел Смилов), в Източна Европа това е ефектен начин да се саморазправиш с инакомислещите. От няколко години в различни страни на Балканите текат яростни анти-Сорос кампании, често оркестрирани от управляващите, за да "окалят" политически опоненти, граждански групи за натиск и медии, които изобличават корупционните практики на местния елит. Методите, инструментите, дори езикът, с който се назовават "предателите" на националните интереси доста си приличат. Както и лекотата, с която все по-авторитарните лидери от Източна Европа обвиняват Сорос и ценностите на либералната демокрация и отворените общества, във внасяне на "дестабилизация и хаос в региона".

Паралелни реалности



"Орбан иска да затвори кранчето на всяко алтернативно финансиране, което би обслужило свободното и критично мислене", казва пред "Капитал" политическият анализатор и бивш министър на образованието на Унгария Балинт Мадяр по повод удара срещу ЦЕУ. "Затова започна атака срещу неправителствени и граждански организации (НПО) и парламентът прие закон, много близък до този на Путин за "чуждестранните агенти", добавя той. По думите му тези действия са последователни за авторитарния режим на Виктор Орбан и не бива да ни изненадват. Преди да стигне до независимия ЦЕУ, унгарският премиер вече се е разправил с останалите висши училища в страната, променяйки начина им на финансиране. Идеята е да ги лиши от автономността им, да ги направи зависими от държавните пари и, разбира се, от неговото благоволение.
Хиляди протестиращи изпълниха улиците на Будапеща, за да подкрепят ЦЕУ.

[Reuters]

Неслучайно външното финансиране за гражданския сектор е такъв трън в очите на желаещите абсолютна власт и други Орбан-последователи на Балканите опитват да го ограничат.

Да вземем например Македония, където дълго управлявалата ВМРО-ДПМНЕ партия обеща през декември, че ще се оттърве от влиянието на НПО, свързани с Джордж Сорос, чрез мащабна правителствена инициатива, наречена "десороидизация". През нея всички независими медии и НПО в страната бяха подложени на огромен натиск - от клеветнически кампании в проправителствените медии, в които са обрисувани като "предатели и наемници на западните разузнавателни служби" до непрекъснати данъчни проверки.

Пред "Капитал" зам.-министърът на икономиката на Македония Християн Делев дори заяви; "Ние като държава имаме зад нас облак, който се нарича Сорос и той контролира 80% от медиите. 100% от кампанията на опозицията я плати Сорос. Ние сме 11 години на власт дясна партия и сме най-големият трън."

В съседна Сърбия атаките срещу гражданското общество са дори по-лични. Имената и снимките на директори на НПО и медии непрекъснато обикалят из таблоидите, близки до властта, а политици като лидера на Сръбската радикална партия Воислав Шешел (оправдан от военния трибунал в Хага) лично посочва "шпионите".

Йелена Милич е една от "наемничките на Сорос", които са подложени на буря от клеветнически публикации и заплахи, включително смъртни. Тя е директорка на Центъра за евроатлантически изследвания в Белград и разказва пред "Капитал", че таргетът на тези кампании са всички граждански групи, които търсят правосъдие за военните престъпления от 90-те години, които се занимават със статута на Косово, които се обявяват открито за членството на Сърбия в НАТО и ЕС или просто настояват за прозрачност и борба с корупцията.

"От една страна, атаките идват от самото сръбско правителство. От друга - от радикалната десница, която напоследък е почитател на политиката на Путинова Русия. От трета - от неконтролируеми структури, "държави в държавата", предимно в сферата на сигурността и икономиката", обяснява Милич. Всички тези играчи имат собствен интерес от това Сърбия да не върви към ЕС, смята тя, защото това би означавало най-малкото мониторинг и преследване на военните престъпления.

У нас, както обичат да пишат таблоидите, срещу "соросоидите" има отворен широк фронт. Националпопулисти като Валери Симеонов атакуват активистите, които защитават човешки права. Кафявите медии, които бранят властта от всеки, който посмее да изкаже критично мнение. Бивши агенти на ДС като Божидар Димитров мечтаят някой ден НПО-тата, финансирани от западни донори, да бъдат гонени от държавата както гюленистите от Ердоган (по негово интервю от "Блиц").

И не на последно място, "соросоидите" са привиждани като враг на статуквото в съдебната система. Преди две години главният прокурор Сотир Цацаров се възмути, че реформирането на системата се е превърнало в "професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори" (въпреки че самият той се е възползвал от същите тези "грантове" неведнъж в професионалната си биография - бел. ред.). После тази опорна точка се поде и се повтаря от представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) Димитър Узунов, според когото мониторинговите доклади на ЕС в сектор правосъдие се пишат под диктовката на "американско лоби". "Убеден съм, че новата администрация на президента Тръмп ще предприеме необходимите действия, за да може, както и в Унгария, т.нар. соросоиди да бъдат идентифицирани, та обществото да разбере, че говоренето им за реформи е продиктувано не от принципи, а от корпоративни интереси", заяви наскоро той в интервю за "Труд".

В Албания, забележете иронията, основната цел на анти-Сорос кампанията също е да делегитимира съдебната реформа, която би трябвало да прокара управляващата социалистическа партия. Но в момента промяната е блокирана в парламента. Основни говорители срещу реформата са бившият министър-председател на Албания Сали Бериша и главният прокурор Адриатик Лала. През януари последният обвини американския посланик в Тирана Доналд Лу в "типично соросоидно изнудване", а той му отвърна, открито обвинявайки го в саботиране на реформата. Други бивши министри в страната също се включват в хора на конспираторите, твърдейки, че експертите, работещи по промяната на съдебната система, са свързани с фондации на Сорос.

Съдебната реформа в Албания съвсем публично се подкрепя и финансира от Европейския съюз чрез програмата му EURALIUS и от САЩ чрез офиса им за помощ за развитие и обучение към Министерството на правосъдието (OPDAT). Основната й цел е да прочисти системата от корумпирани съдии и да я направи независима от изпълнителната власт. Интересното също е, че анти-Сорос кампанията там се развихря, след като Тръмп печели изборите за президент на САЩ.

Дори в Румъния, където на практика фондацията на Сорос няма почти никаква дейност, протестиращите срещу правителството граждански групи се етикетират като "соросоиди". В условия, в които управляващата румънска социалдемократическа партия (PSD) има слаба политическа опозиция, гражданите вършат тази работа. Те реагираха незабавно, когато новото правителство се опита да прокара скандални поправки в Наказателния кодекс, отслабващи антикорупционното законодателство, и доведоха до най-масовите протести в Румъния след 1989 г. "PSD основно се облагодетелстват от анти-Сорос пропагандата. Националистически организации, като Обединена румънска партия (United Romania Party), са само инструменти, използвани от PSD, когато те не искат да изразят директно определени твърдения", казва политическият анализатор Мирча Киву. Управляващата партия отговаря на всички обвинения в корупция, клиентелизъм и злоупотреби, с предвидимото, че "всички тези твърдения обслужват интересите на Джордж Сорос". Според Киву най-видимият ефект от тази пропаганда е изострянето на пропастта между двете основни групи в обществото - поддръжниците на управляващите и протестиращите.

Ще спрем дотук с паралелите. Ясно е, че дори няма значение дали "виновниците" действително са получавали финансиране от фондацията на Сорос. Концепцията за отвореното общество, за силните граждани сама по себе си е заплаха за управляващите, които държат да контролират всяка обществена структура. В цялата кампания, която се разгръща от различни авторитарни лидери, има и огромна доза ирония и двуличие.

Като например фактът, че докато е премиер на Албания през 2006 г., Сали Бериша нарича Сорос "голям приятел на Албания", а сега го квалифицира като "мегакорумпатор". Или че Виктор Орбан учи в Оксфорд със стипендия от фондацията на Сорос. И че неговата партия "Фидес" се изправя решително срещу анти-Сорос пропагандата на крайнодясното правителството в началото на 90-те години. Че идва на власт с езика на либералната демокрация. Или като това, че сръбският премиер Александър Вучич обвинява своите опоненти, които се борят за членството на Сърбия в НАТО и ЕС, че работят срещу националните интереси, въпреки че в собствената му програма пише, че се бори за европейска интеграция.

Всички тези държави се разделени от един и същ конфликт - между отвореното и затвореното общество, глобалното и локалното. Между миналото и бъдещето. И в тази война обвинението към соросоидите е просто едно от оръжията. Но така е на Балканите - и правителствата, и идеите са като ветропоказатели. Въртят се според конюнктурата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция 4 Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция

Според премиера въглищните централи имат хоризонт от 15-25 г. и е най-добре да се заместят с газови мощности

13 дек 2019, 1812 прочитания

Сделката между Китай и САЩ може и да е близо, но може и да не е 1 Сделката между Китай и САЩ може и да е близо, но може и да не е

Медиите в САЩ очакваха новина в четвъртък, но тя отново се отлага – въпросът е за колко време

13 дек 2019, 703 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Без трусове след опознавателната среща между Тръмп и Си

Ракетната атака срещу Сирия измести фокуса на разговорите от сигурността в Източна Азия и икономическите отношения

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10