Рано е да се твърди, че има доктрина "Тръмп"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рано е да се твърди, че има доктрина "Тръмп"

Президентът на САЩ предпочита да не се обвързва с конкретни идеологи и доктрини, което му позволява гъвкавост, но и носи риск от непредвидимост.

Рано е да се твърди, че има доктрина "Тръмп"

Ударът в Сирия повдигна много въпроси къде е стратегията на САЩ за района

7420 прочитания

Президентът на САЩ предпочита да не се обвързва с конкретни идеологи и доктрини, което му позволява гъвкавост, но и носи риск от непредвидимост.

© Reuters


"Обичам да мисля за себе си като за гъвкава личност."

Доналд Тръмп

президент на САЩ

Президентът Доналд Тръмп влиза в историята като първия, директно атакувал сирийската армия в конфликт, който по оценки на ООН за 6 години от началото е отнел живота на над 400 хиляди души и е прогонил 5 милиона от страната.

Колко може да се постигне с един ракетен удар по база, която след 24 часа отново се използва? До каква степен ще се влошат отношенията с Русия? Основателни ли са притесненията на някои американци, че може да ги мобилизират в армията за поредната война на страната им в Близкия изток? Дали това е част от някаква оформяща се доктрина "Тръмп" за действия и в други горещи точки на света?

Това са само част от въпросите, които се трупат в дните след атаката в сутрешните петъчни часове.

Ще има ли още удари

Според администрацията на Белия дом това е категорично предупреждение срещу Башар ал Асад никога повече да не използва оръжие за масово унищожение. Но съобщенията за газови атаки на сирийската армия са десетки, откакто през 2013 г. Дамаск предаде химическия си арсенал. Освен това в случая властите в САЩ не казват нищо за продължаващите въздушни бомбардировки, хвърлянето на варели-бомби в жилищни квартали или пускането на хлор - газ, който е индустриален, а не боен, но също убива масово незащитени хора.

Засега екипът на Тръмп си оставя отворена вратата за още действия срещу Асад, но и изтъква, че атаката не е сигнал за увеличаване на американското военно присъствие на терен. Вашингтон потвърждава, че отстраняването на сирийския лидер от поста му остава приоритет, но фокусът сега е върху адаптиране на дългосрочната стратегия за ликвидиране господството на "Ислямска държава" над територии в Ирак и Сирия.

В настоящето обаче е договарянето с руснаците за сътрудничество срещу ислямистите (държавният секретар Рекс Тилърсън е в Москва в сряда), овладяване намесата на Иран в района и намиране на приемлив компромис между ползата от кюрдските сирийски части и категоричното им неприемане от Анкара, която се сражава с тях.

За това е необходима рамката на някаква стратегия, а такава засега не се вижда очертана от Тръмп. Няма и нова инициатива за преговори между бунтовниците и Асад за спиране на войната с политически средства. Тилърсън каза само, че първо трябва да бъде решен проблемът с "Ислямска държава" и после да се търси мирно решение за Сирия.

Импулсивен отказ от ненамеса?

Това повдига въпроса дали Вашингтон е действал импулсивно с военен удар, който не изглежда като инструмент в една по-голяма геополитическа машина. Случилото се има и обратна страна - дали екипът на Тръмп умишлено не е искал съгласието на Конгреса (както направи Барак Обама през 2013 г. и конгресмените не му позволиха), за да си спести още едно поражение скоро след оттеглянето на плана за замяна на здравната реформа Obamacare.

В контекста на маниера на управление на Тръмп и нарушаването на собствените му обещания за нова политика на ненамеса от САЩ в чужди конфликти се очертава и отговорът на въпроса за това има ли някаква нова американска доктрина. А той, изглежда, е, че президентът не иска да се обвързва с никаква доктрина.

"Решенията ни ще се водят от нашите ценности и цели и ще отхвърляме коловозите на една скована идеология, които твърде често отвеждат към нежелани последици", каза Тръмп в събота.

"Обичам да мисля за себе си като за гъвкава личност. Нямам нужда от това да следвам определен подход", каза той пред журналисти преди няколко дни на пресконференция с йорданския крал Абдула Втори. "Не обичам да казвам къде отивам и какво правя."

Завръщането на Америка

От една страна, ударът в Сирия е традиционен инструмент, добре познат на съюзници и врагове на САЩ. От друга, изглежда, той ще се използва с повече импровизации и според конкретни обстоятелства, а не ясни принципи.

С изстрелването на ракетите президентът разочарова част от избирателите и симпатизантите си, привлечени от обещанието да постави Америка на първо място и да не се меси в конфликти, които не застрашават директно американски интереси. Ударът по съюзник на Владимир Путин, изглежда, отнема част от доводите на критиците на Тръмп, че е заложник на руската подкрепа по време на кампанията през 2016 г.

Но начинът, по който той реагира след атаката, показва малкото значение, което ѝ отдава. В публичните си прояви от петък насам президентът не говори за нея и дори в любимия му за послания профил в Twitter има само благодарности към военните и обяснение защо не е бомбардирана пистата на военновъздушната база.

Влиянието на САЩ през последните години намаляваше по света и заради това, че нежеланието на администрацията на Обама да използва военна сила се тълкуваше и като слабост на Америка. Сега действията на Тръмп се приветстват от мнозина като завръщане на страната към ръководната ѝ роля в световния ред. Не е ли твърде рано за подобно заключение?

"Не виждам появата на външнополитическа доктрина "Тръмп" в класическия смисъл", казва пред New York Times Катлийн Хикс от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. "Виждам обаче очертаващите се характеристики на Тръмп - непредвидим, следващ инстинктите си и недисциплиниран". Според нея гъвкавостта, за която говори президентът, може да се тълкува и като непредвидимост, а това създава напрежение в международните отношения, защото не може да се прогнозира как точно би реагирал Вашингтон.

"Обичам да мисля за себе си като за гъвкава личност."

Доналд Тръмп

президент на САЩ

Президентът Доналд Тръмп влиза в историята като първия, директно атакувал сирийската армия в конфликт, който по оценки на ООН за 6 години от началото е отнел живота на над 400 хиляди души и е прогонил 5 милиона от страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Не схващам защо упорствате да налагате стандартни политически постановки върху действията на несистемен играч? Цяла години Тръмп прави едно и също пред очите на света. Толкова ли е невъзможно да се улови закономерността?

    Няма доктрина Тръмп. Всичко е бизнес импровизация на момента.

    За да се надзърне в психиката на Тръмп, трябва да можеш да работиш с луди. Определено помага...Е, четенето – също...

    Преди седмица в интервю във Financial Times той сметна, че е поставил Китай в безизходна ситуация. Буквалният смисъл на думите му бе: „Г-н Си трябва да ни помогне със С.Корея, иначе нашият отговор ще бъде едностранен”. И тъй като Пекин не реагира, е решил да ги активира, като покаже решимост че и в Източна Азия може да се случи същото, кавото в Сирия. Затова и Тръмп съобщи новината първо на Си, докато китаецът му гостуваше във Флорида. А днес изпрати ударна военноморска група към Корея.

    Тръмп не разбира от политика. Затова пренебрегва слабата по икономическите му критерии Русия. Вниманието му е насочено към икономическата заплаха Китай. Той е предприемач и гони само сделка и по-точно договаряне с Китай на зоните на влияние в света. За него подялбата на света е просто бизнес.

    Тръмп е политически наивен и се моделира лесно. Инфото му за Китай, например, минава през зет му Джаред Кушнър - най-доверения му съветник, който има отдавнашни бизнес контакти в Поднебесната. На Кушнър е била инициативата за срещата на двамата президенти именно в частната резиденция на Тръмп във Флорида. Според китайската традиция гостът не бива да обижда домакина с несъгласие или незачитане на мнението му.
    Предприемачът Тръмп вече продемонстрира, че е домакинът у дома си, но едва ли Пекин смята, че цяла Източна Азия е част от този „дом”.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Краят на черния Златен век

Краят на черния Златен век

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK