С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
49 13 апр 2017, 13:09, 17907 прочитания

Как Тръмп разбърка пасианса в Сирия

Не изглежда Вашингтон да има ясен план какво да прави след удара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нужна е политическа стратегия, която да обхване и съчетае всички многобройни и кошмарно преплетени интереси в Сирия.

Дори след изолирания наказателен акт срещу Асад и възвърнатото влияние на САЩ краят на конфликта не изглежда по-близо.
Петдесет и девет изстреляни ракети "Томахоук" по-късно САЩ при Доналд Тръмп изглеждат доста по-различно. С един удар по военна база в Сирия на 7 април изолационистката доктрина "Америка на първо място" се пропуква и Вашингтон отново посяга към фуражката на глобален полицай. Макар и внимателно калибрирана, интервенцията е сигнал за връщане на САЩ в сирийския конфликт след пасивния провал на предишния президент Барак Обама. И то бе приветствано от всички с очакваното изключение на Русия и Иран.

Макар де не изглежда Тръмп и екипът му да имат ясна стратегия какво да правят след удара, той размества пластовете в плаващите сирийски пясъци. Както обобщава пред "Капитал" директорът на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University Надим Шехади, САЩ внесоха елемент на непредвидимост в уравнението и това е голямата разлика, която работи в тяхна полза. Без по-мащабна военна намеса, на каквато не изглежда Вашингтон да е готов, траекторията на седемгодишния сирийски конфликт не се променя особено. Но САЩ напомниха на всички - и най-вече на Русия, че разрешаването му е невъзможно без тях.


Допълнителен плюс за Тръмп е, че атаката заглуши поне временно разрастващия се скандал около разследването на връзките му с Русия и сложи край на илюзиите за крепка дружба между него и президента Владимир Путин. Москва също е незаобиколима част от решението за Сирия, но вече не от водещата позиция, която бездействието на Обама остави на Путин в последните години.

Когато Тръмп удари

Ударът срещу авиобазата "Шейрат", от която се предполага, че няколко дни по-рано сирийският режим е започнал химическата атака в Хан Шейхун, довела до смъртта на над 80 души, включително деца, е завой както от позицията на самия Тръмп, така и спрямо тази на предшественика му. В свои изказвания и картечни откоси от туитове Тръмп многократно е заставал срещу подобна акция както в Сирия, така и където и да било по света, ако няма директна заплаха за САЩ. Но сега Хан Шейхун се оказа за него червената линия, очертана някога от Обама, който се поколеба да реагира след прекрачването й през 2013 г., когато режимът на сирийския президент Башар Асад бе обвинен за използване на химическо оръжие срещу цивилни в Гута.



"След несполучиливото решение от 2013 г. да се отложи атаката срещу режима на Асад в Сирия трайно се настани усещането, че всичко е възможно и позволено. Ударът срещу "Шейрат" е по-скоро закъснял опит на единия от участниците в бъдещото урегулиране на конфликта - САЩ, да напомнят за потенциала си да бъдат водещ фактор" казва пред "Капитал" Мирослав Зафиров, дипломат и политически съветник в международна организация. И добавя, че това е заключителният период на войната в Сирия, "когато Русия не може да си позволи да се оттегли, а САЩ не могат да си позволят да са стоят настрана".

Ограничената американска атака не води до военен обрат на терен, където бунтовниците са отслабени след загубата на Алепо, а Асад печели с помощта на Русия и Иран. Но политическите калкулации стават различни. "Това беше откровено послание, че САЩ няма да се примиряват нито с химически атаки, нито с руските обяснения по тези поводи", посочва пред "Капитал" независимият руски военен експерт Александър Голц, главен редактор на "Ежедневный журнал". Всъщност Кремъл е поставен в неудобна ситуация от бруталното нападение в Хан Шейхун, защото то повдига някои въпроса. Например какво е направила Русия по споразумението със САЩ от 2013 г. за унищожаване на сирийския арсенал от химически оръжия. А също и знаела ли е Москва какво се готви в Хан Шейхун и ако то наистина е извършено от Асад, дали не е искала да го спре или просто не е могла, защото не е способна да го контролира.

Същевременно досегашната руска политика понесе сериозен удар. "През последните години Русия разчиташе много на своята запазена марка - непредсказуемостта. Тя много ловко инсценираше лудост. Сега Тръмп тръгна към военно решение, рискувайки да се окаже в директно военно противопоставяне с Русия. И Русия не отговори. Или не можеше, или реши, че не бива. Така или иначе, това изглежда като слабост", казва Александър Голц.

Когато ролите се разменят

Всъщност в момента има пълна размяна на ролите между САЩ и Русия. "През септември 2015 г. руснаците дадоха на американците два часа предизвестие да изчистят небето на Сирия, преди да започнат да бомбардират. Просто казаха "Отдръпнете се" и американците се отдръпнаха. Тогава американската предсказуемост беше слабост. Всички знаеха, че могат да правят каквото си искат и САЩ няма да реагират", припомня Надим Шехади. Сега се случи точно обратното - руснаците бяха тези, които получиха предупреждение малко преди американските удари.

"Човекът от другата страна, Доналд Тръмп, е не само непредсказуем, но и ирационален. Той може да направи всичко. И това е спирачка. Тази промяна е най-важният фактор, който беше вкаран в играта. Сега всички актьори в региона преизчисляват стратегиите си", отбелязва Надим Шехадиди от Tufts University. Особено неприятна за Кремъл вероятно е била позицията на Турция, която одобри американския удар въпреки опитите на Путин да привлече Реджеп Тайип Ердоган на своя страна.

Доктрината е, че няма доктрина

Въпросът е, че след атаката, която разбърка пасианса в Сирия, Вашингтон няма следваща очевидна военна стъпка. Това, което е нужно сега, е политическа стратегия, която да успее да обхване и съчетае всички многобройни и кошмарно преплетени интереси в Сирия. За момента обаче не изглежда Вашингтон да има не само стройна доктрина, но дори ясен отговор какви са интересите на САЩ в Сирия и какви цели преследват там.

Сигналите в последните дни са разнопосочни и непоследователни. В едно от интервютата си държавният секретар Рекс Тилърсън например твърди, че "нашият приоритет е първо поражението на ИДИЛ". В друго казва, че САЩ и съюзниците им "се опитват да навигират политически изход, в който сирийският народ де факто ще определи съдбата на Башар Асад и неговата легитимност". Посланието на американския посланик в ООН Ники Хейли е по-различно: "Смяната на режима е нещо, което мислим, че ще се случи" и "Не виждаме мирна Сирия, докато Асад е там".

Както обобщава пред "Капитал" Фьодор Лукянов, главен редактор на изданието "Россия в глобальной политике" и ръководител на Съвета по външна политика: "Ние не разбираме какво искат те. САЩ всеки път казват различни неща - ту Асад е проблем, ту не е. Това означава, че позицията им не е формулирана, такава просто няма." Което не е добра отправна точка, когато насреща си имаш Москва (където Тилърсън бе на посещение на 11 и 12 април) и Техеран.

"Вероятно САЩ ще опитат да върнат военното възпиране в Сирия и това ще убеди Русия да тръгне по пътя на политическите преговори. Иран и Асад ще се опитат да попречат, но ако Вашингтон и Москва тласкат към преговори, Техеран и режимът няма да имат много опции", казва пред "Капитал" Уфук Улуташ, директор по външнополитическите въпроси в аналитичния център CETA. Въпросът е още колко време Путин ще смята, че отровният му съюзник Асад е по-скоро полезен, отколкото вреден за руските цели. "Москва ще трябва да помисли внимателно дали има и други сценарии в Сирия, които гарантират интересите й дори без Асад начело", посочва пред "Капитал" д-р Нир Бомс от Dayan Center For Middle East Studies.

Войната, която отказва да свърши

Ограничената американска атака не води до военен обрат на терен

Ограничената американска атака не води до военен обрат на терен

[Reuters]
След изолирания наказателен акт срещу Асад и възвърнатото влияние на САЩ краят на конфликта в Сирия не изглежда по-близо. "Дори да има воля от САЩ и Русия да се договорят, дори всички страни да го искаха, тази война е невъзможно да бъде приключена бързо. Това ще е много дълъг конфликт", прогнозира Александър Голц.

Според Надим Шехади провалът в Сирия през 2013 г. е сходен на този в Ирак през 1991 г. "Най-голямата грешка в региона е, че Саддам Хюсейн не беше отстранен през 1991 г., а му беше позволено да остане до 2003 г. Това беше времето, когато беше унищожен Ирак, когато бяха нанесени щети на целия регион", смята той. И когато през 2013 г. Обама начерта червената линия и след това не направи нищо, "това беше сигнал, че Сирия тръгва по същия кошмарен сценарий. В Ирак продължи 12 години, надявам се, че в Сирия ще продължи по-малко, но е нужна промяна на политиката на межународно ниво. Няма начин Асад да бъде отстранен без помощ", смята директорът на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University.

Това ще означава всички страни да бъдат готови да се върнат на масата в Женева. "Русия опита алтернативно решение чрез преговорите в Астана, но до момента не се получава особено и Москва вече прие, че Женева остава основна платформа за обсъждане на изхода от кризата", посочва Мирослав Зафиров. Тръмп вече показа, че може да прави внезапни завои и да изстрелва ракети. Сега остава да покаже, че владее и дипломация.
Мирослав Зафиров, дипломат, политически съветник в международна организация

Атаката срещу "Шейрат" е закъснял опит на единия от участниците в бъдещото урегулиране на конфликта - САЩ, да напомни за потенциала си да бъде водещ фактор. Намираме се в заключителния период на войната в Сирия, когато Русия не може да си позволи да се оттегли, а САЩ не могат да си позволят да стоят настрана.

Намесата на САЩ засили изтляващата надежда за обрат във военните действия в Сирия сред опозицията. За съжаление такъв обрат от военна гледна точка е малко възможен. Оставени сами на себе си, нито една от страните в конфликта вече не е в състояние да си стои на краката.

Да бъдем реалисти - Асад загуби Сирия, независимо от това, в което ни убеждават съюзниците му. За съжаление на седмата година от кризата вероятно трябва да си дадем сметка, че всъщност ние всички загубихме Сирия.

Слуховете за потенциален стратегически съюз по линията Москва - Техеран - Дамаск са силно преувеличени. Това са държави с напълно различен подход по отношение на въпросите на международния дневен ред. Русия опита алтернативно решение чрез преговорите в Астана, но до момента не се получава особено и Москва вече прие, че Женева остава основна платформа за обсъждане изхода от кризата
Александър Голц, независим военен експерт, главен редактор на "Ежедневный журнал"

Това беше откровено послание, че САЩ няма да се примиряват нито с химически атаки, нито с руските обяснения по тези поводи.

Нанесен е сериозен удар по руската политика. Последните години Русия разчиташе на своята запазена марка - непредсказуемостта си. Русия правеше нещо, а след това всички разбираха, че не могат да се борят с това, защото става дума за ядрена държава. Тя много ловко инсценираше лудост.

Поддръжката за Асад е принципна позиция за Путин. Достатъчно е да се чете неговата реч в ООН: той е напълно искрено убеден, че всеки народ трябва да живее с диктатора, който има. Ако диктаторът се сменя след народно въстание, то това е заговор на чужди сили.

Дори да имаше воля от САЩ и Русия да се договорят, дори всички страни да го искаха, тази война е невъзможно да бъде приключена бързо.
Нир Бомс, изследовател в Dayan Center For Middle East Studies

Решението на САЩ бе оправдано и всъщност доста умно. Отговорът на Тръмп на химическата атака бе премерен, защото той предупреди за удара и не нанесе значителни щети на руснаците. Ракетното нападение се случи седмица преди срещата между Тилърсън и Лавров в Москва, което даде козове в ръката на държавния секретар на САЩ.

Американците ще се опитат да изтикат Русия по-далеч от Иран по отношение на Сирия, като в замяна обещаят да подкрепят преговорите в Астана и да спрат да искат премахването на Асад от власт.
Робърт Крейг Нейшън, професор по стратегия и руски и евразийски изследвания в US Army War College

Ракетната атака над сирийската авиобаза е продължение на досегашното американско участие в сирийския конфликт, демонстрация на сила, посочваща "червената линия", която не трябва да бъде пресичана от Башар Асад. Освен това САЩ сложиха на масата отново възможността да се върнат към доктрина за смяна на режима в Дамаск, която в последните години постепенно бе отхвърлена.

Смятам, че нито Русия, нито САЩ целят въоръжена ескалация на конфликта - по скоро е заявка от страна на САЩ, че страната има намерение по-ясно да дефинира своите интереси в Сирия. Оттук нататък най-вероятният сценарий пред Сирия е създаването на зони за влияние на различните регионални играчи и дори, в по-късен и оптимистичен вариант - федерализация на страната, която да доведе до деескалация на конфликта.
Надим Шехади, директор на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University

Можем само да гадаем дали Тръмп има стратегия за Сирия, но непредвидимостта е важен елемент от нея. Ако играете покер срещу опонент и можете да предвидите всичките му ходове, имате предимство. Обама играеше покер с открити карти. По негово време руснаците, иранците, сирийците, всички имаха предимство. Сега го нямат.

Това, което се случи в последните шест месеца от управлението на Обама, бе, че Иран, Русия и Асад получиха картбланш тотално да променят ситуацията на бойното поле. Това доведе до нова конфигурация, която даде на Асад предимство в преговорите и той мислеше, че няма нужда да прави компромиси. Но ако бях на негово място, щях да започна да се притеснявам от руснаците - в исторически план, това е точно моментът, в който те се отървават от съюзниците си.
Саймън Паламар, изследовател в Centre for International Governance Innovation

Не виждам значителен риск от военна ескалация между САЩ и Русия, тъй като Вашингтон не заплаши директно по никакъв начин руските интереси в Сирия. В момента Иран, Русия и Сирия изучават внимателно новата американска администрация и търсят модели на поведение.

Един от потенциалните начини конфликтът в Сирия да ескалира е проправителствените и проирански милиции да предприемат интензивни действия срещу опозиционните групи, подкрепяни от САЩ, за да видят как Вашингтон ще отговори.

Не съм убеден, че администрацията на Тръмп има ясна политика относно Сирия. Вашингтон има два варианта. Първият е да опита да възпрат всеки опит за бъдещи химически атаки или преднамерена употреба на конвенционални муниции срещу цивилните в Сирия от страна на Асад. Вторият е да приемат дългосрочните интереси на Русия в Сирия, но да се опитат да притиснат Москва да разграничи тези интереси от самия Асад.
Уфук Улуташ, директор по външна политика на аналитичния център SETA

Американските действия ще имат своите последствия на терена, защото оста около Асад се готви да отговаря на бъдещи атаки, което увеличава риска от ескалация. От друга страна, намалява възможността за нови химически атаки - сирийският режим видя къде стои "червената линия". Но това не означава, че Асад ще се откаже от други, конвенционални методи, като варелите-бомби например.

Русия може да притисне Асад за политическо решение на кризата, след като се убеди, че САЩ могат да опитат смяна на режима в Дамаск. Да си припомним, че руската експанзия в Сирия се случи благодарение на американското бездействие.

Намесата на САЩ няма да ескалира конфликта - напротив, ще създаде баланс на бойното поле, който ще проправи пътя към смислени политически преговори.

По темата работиха Огнян Георгиев, Мартин Димитров, Йоанна Иванова и Александър Братерский, Москва
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г. 5 Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г.

Правителството прогнозира 0.1% ръст на БВП тази година и 0.4% догодина

19 сеп 2019, 788 прочитания

Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия 1 Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия

Централната банка на САЩ се опитва да не вреди на икономиката, Джером Пауъл посочи на Тръмп проблемите от протекционистичната му политика

19 сеп 2019, 826 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
За кого летят томахавките

Защо прословутата руска система за противовъздушна отбрана в Сирия остана безмълвна

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг