Как Тръмп разбърка пасианса в Сирия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Тръмп разбърка пасианса в Сирия

Reuters

Как Тръмп разбърка пасианса в Сирия

Не изглежда Вашингтон да има ясен план какво да прави след удара

Светломира Гюрова
18351 прочитания

Reuters

© Reuters


Нужна е политическа стратегия, която да обхване и съчетае всички многобройни и кошмарно преплетени интереси в Сирия.

Дори след изолирания наказателен акт срещу Асад и възвърнатото влияние на САЩ краят на конфликта не изглежда по-близо.

Петдесет и девет изстреляни ракети "Томахоук" по-късно САЩ при Доналд Тръмп изглеждат доста по-различно. С един удар по военна база в Сирия на 7 април изолационистката доктрина "Америка на първо място" се пропуква и Вашингтон отново посяга към фуражката на глобален полицай. Макар и внимателно калибрирана, интервенцията е сигнал за връщане на САЩ в сирийския конфликт след пасивния провал на предишния президент Барак Обама. И то бе приветствано от всички с очакваното изключение на Русия и Иран.

Макар де не изглежда Тръмп и екипът му да имат ясна стратегия какво да правят след удара, той размества пластовете в плаващите сирийски пясъци. Както обобщава пред "Капитал" директорът на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University Надим Шехади, САЩ внесоха елемент на непредвидимост в уравнението и това е голямата разлика, която работи в тяхна полза. Без по-мащабна военна намеса, на каквато не изглежда Вашингтон да е готов, траекторията на седемгодишния сирийски конфликт не се променя особено. Но САЩ напомниха на всички - и най-вече на Русия, че разрешаването му е невъзможно без тях.

Допълнителен плюс за Тръмп е, че атаката заглуши поне временно разрастващия се скандал около разследването на връзките му с Русия и сложи край на илюзиите за крепка дружба между него и президента Владимир Путин. Москва също е незаобиколима част от решението за Сирия, но вече не от водещата позиция, която бездействието на Обама остави на Путин в последните години.

Когато Тръмп удари

Ударът срещу авиобазата "Шейрат", от която се предполага, че няколко дни по-рано сирийският режим е започнал химическата атака в Хан Шейхун, довела до смъртта на над 80 души, включително деца, е завой както от позицията на самия Тръмп, така и спрямо тази на предшественика му. В свои изказвания и картечни откоси от туитове Тръмп многократно е заставал срещу подобна акция както в Сирия, така и където и да било по света, ако няма директна заплаха за САЩ. Но сега Хан Шейхун се оказа за него червената линия, очертана някога от Обама, който се поколеба да реагира след прекрачването й през 2013 г., когато режимът на сирийския президент Башар Асад бе обвинен за използване на химическо оръжие срещу цивилни в Гута.

"След несполучиливото решение от 2013 г. да се отложи атаката срещу режима на Асад в Сирия трайно се настани усещането, че всичко е възможно и позволено. Ударът срещу "Шейрат" е по-скоро закъснял опит на единия от участниците в бъдещото урегулиране на конфликта - САЩ, да напомнят за потенциала си да бъдат водещ фактор" казва пред "Капитал" Мирослав Зафиров, дипломат и политически съветник в международна организация. И добавя, че това е заключителният период на войната в Сирия, "когато Русия не може да си позволи да се оттегли, а САЩ не могат да си позволят да са стоят настрана".

Ограничената американска атака не води до военен обрат на терен, където бунтовниците са отслабени след загубата на Алепо, а Асад печели с помощта на Русия и Иран. Но политическите калкулации стават различни. "Това беше откровено послание, че САЩ няма да се примиряват нито с химически атаки, нито с руските обяснения по тези поводи", посочва пред "Капитал" независимият руски военен експерт Александър Голц, главен редактор на "Ежедневный журнал". Всъщност Кремъл е поставен в неудобна ситуация от бруталното нападение в Хан Шейхун, защото то повдига някои въпроса. Например какво е направила Русия по споразумението със САЩ от 2013 г. за унищожаване на сирийския арсенал от химически оръжия. А също и знаела ли е Москва какво се готви в Хан Шейхун и ако то наистина е извършено от Асад, дали не е искала да го спре или просто не е могла, защото не е способна да го контролира.

Същевременно досегашната руска политика понесе сериозен удар. "През последните години Русия разчиташе много на своята запазена марка - непредсказуемостта. Тя много ловко инсценираше лудост. Сега Тръмп тръгна към военно решение, рискувайки да се окаже в директно военно противопоставяне с Русия. И Русия не отговори. Или не можеше, или реши, че не бива. Така или иначе, това изглежда като слабост", казва Александър Голц.

Когато ролите се разменят

Всъщност в момента има пълна размяна на ролите между САЩ и Русия. "През септември 2015 г. руснаците дадоха на американците два часа предизвестие да изчистят небето на Сирия, преди да започнат да бомбардират. Просто казаха "Отдръпнете се" и американците се отдръпнаха. Тогава американската предсказуемост беше слабост. Всички знаеха, че могат да правят каквото си искат и САЩ няма да реагират", припомня Надим Шехади. Сега се случи точно обратното - руснаците бяха тези, които получиха предупреждение малко преди американските удари.

"Човекът от другата страна, Доналд Тръмп, е не само непредсказуем, но и ирационален. Той може да направи всичко. И това е спирачка. Тази промяна е най-важният фактор, който беше вкаран в играта. Сега всички актьори в региона преизчисляват стратегиите си", отбелязва Надим Шехадиди от Tufts University. Особено неприятна за Кремъл вероятно е била позицията на Турция, която одобри американския удар въпреки опитите на Путин да привлече Реджеп Тайип Ердоган на своя страна.

Доктрината е, че няма доктрина

Въпросът е, че след атаката, която разбърка пасианса в Сирия, Вашингтон няма следваща очевидна военна стъпка. Това, което е нужно сега, е политическа стратегия, която да успее да обхване и съчетае всички многобройни и кошмарно преплетени интереси в Сирия. За момента обаче не изглежда Вашингтон да има не само стройна доктрина, но дори ясен отговор какви са интересите на САЩ в Сирия и какви цели преследват там.

Сигналите в последните дни са разнопосочни и непоследователни. В едно от интервютата си държавният секретар Рекс Тилърсън например твърди, че "нашият приоритет е първо поражението на ИДИЛ". В друго казва, че САЩ и съюзниците им "се опитват да навигират политически изход, в който сирийският народ де факто ще определи съдбата на Башар Асад и неговата легитимност". Посланието на американския посланик в ООН Ники Хейли е по-различно: "Смяната на режима е нещо, което мислим, че ще се случи" и "Не виждаме мирна Сирия, докато Асад е там".

Както обобщава пред "Капитал" Фьодор Лукянов, главен редактор на изданието "Россия в глобальной политике" и ръководител на Съвета по външна политика: "Ние не разбираме какво искат те. САЩ всеки път казват различни неща - ту Асад е проблем, ту не е. Това означава, че позицията им не е формулирана, такава просто няма." Което не е добра отправна точка, когато насреща си имаш Москва (където Тилърсън бе на посещение на 11 и 12 април) и Техеран.

"Вероятно САЩ ще опитат да върнат военното възпиране в Сирия и това ще убеди Русия да тръгне по пътя на политическите преговори. Иран и Асад ще се опитат да попречат, но ако Вашингтон и Москва тласкат към преговори, Техеран и режимът няма да имат много опции", казва пред "Капитал" Уфук Улуташ, директор по външнополитическите въпроси в аналитичния център CETA. Въпросът е още колко време Путин ще смята, че отровният му съюзник Асад е по-скоро полезен, отколкото вреден за руските цели. "Москва ще трябва да помисли внимателно дали има и други сценарии в Сирия, които гарантират интересите й дори без Асад начело", посочва пред "Капитал" д-р Нир Бомс от Dayan Center For Middle East Studies.

Войната, която отказва да свърши

Ограничената американска атака не води до военен обрат на терен
Източник: Reuters

След изолирания наказателен акт срещу Асад и възвърнатото влияние на САЩ краят на конфликта в Сирия не изглежда по-близо. "Дори да има воля от САЩ и Русия да се договорят, дори всички страни да го искаха, тази война е невъзможно да бъде приключена бързо. Това ще е много дълъг конфликт", прогнозира Александър Голц.

Според Надим Шехади провалът в Сирия през 2013 г. е сходен на този в Ирак през 1991 г. "Най-голямата грешка в региона е, че Саддам Хюсейн не беше отстранен през 1991 г., а му беше позволено да остане до 2003 г. Това беше времето, когато беше унищожен Ирак, когато бяха нанесени щети на целия регион", смята той. И когато през 2013 г. Обама начерта червената линия и след това не направи нищо, "това беше сигнал, че Сирия тръгва по същия кошмарен сценарий. В Ирак продължи 12 години, надявам се, че в Сирия ще продължи по-малко, но е нужна промяна на политиката на межународно ниво. Няма начин Асад да бъде отстранен без помощ", смята директорът на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University.

Това ще означава всички страни да бъдат готови да се върнат на масата в Женева. "Русия опита алтернативно решение чрез преговорите в Астана, но до момента не се получава особено и Москва вече прие, че Женева остава основна платформа за обсъждане на изхода от кризата", посочва Мирослав Зафиров. Тръмп вече показа, че може да прави внезапни завои и да изстрелва ракети. Сега остава да покаже, че владее и дипломация.

Мирослав Зафиров, дипломат, политически съветник в международна организация

Атаката срещу "Шейрат" е закъснял опит на единия от участниците в бъдещото урегулиране на конфликта - САЩ, да напомни за потенциала си да бъде водещ фактор. Намираме се в заключителния период на войната в Сирия, когато Русия не може да си позволи да се оттегли, а САЩ не могат да си позволят да стоят настрана.

Намесата на САЩ засили изтляващата надежда за обрат във военните действия в Сирия сред опозицията. За съжаление такъв обрат от военна гледна точка е малко възможен. Оставени сами на себе си, нито една от страните в конфликта вече не е в състояние да си стои на краката.

Да бъдем реалисти - Асад загуби Сирия, независимо от това, в което ни убеждават съюзниците му. За съжаление на седмата година от кризата вероятно трябва да си дадем сметка, че всъщност ние всички загубихме Сирия.

Слуховете за потенциален стратегически съюз по линията Москва - Техеран - Дамаск са силно преувеличени. Това са държави с напълно различен подход по отношение на въпросите на международния дневен ред. Русия опита алтернативно решение чрез преговорите в Астана, но до момента не се получава особено и Москва вече прие, че Женева остава основна платформа за обсъждане изхода от кризата
Александър Голц, независим военен експерт, главен редактор на "Ежедневный журнал"

Това беше откровено послание, че САЩ няма да се примиряват нито с химически атаки, нито с руските обяснения по тези поводи.

Нанесен е сериозен удар по руската политика. Последните години Русия разчиташе на своята запазена марка - непредсказуемостта си. Русия правеше нещо, а след това всички разбираха, че не могат да се борят с това, защото става дума за ядрена държава. Тя много ловко инсценираше лудост.

Поддръжката за Асад е принципна позиция за Путин. Достатъчно е да се чете неговата реч в ООН: той е напълно искрено убеден, че всеки народ трябва да живее с диктатора, който има. Ако диктаторът се сменя след народно въстание, то това е заговор на чужди сили.

Дори да имаше воля от САЩ и Русия да се договорят, дори всички страни да го искаха, тази война е невъзможно да бъде приключена бързо.

Нир Бомс, изследовател в Dayan Center For Middle East Studies

Решението на САЩ бе оправдано и всъщност доста умно. Отговорът на Тръмп на химическата атака бе премерен, защото той предупреди за удара и не нанесе значителни щети на руснаците. Ракетното нападение се случи седмица преди срещата между Тилърсън и Лавров в Москва, което даде козове в ръката на държавния секретар на САЩ.

Американците ще се опитат да изтикат Русия по-далеч от Иран по отношение на Сирия, като в замяна обещаят да подкрепят преговорите в Астана и да спрат да искат премахването на Асад от власт.

Робърт Крейг Нейшън, професор по стратегия и руски и евразийски изследвания в US Army War College

Ракетната атака над сирийската авиобаза е продължение на досегашното американско участие в сирийския конфликт, демонстрация на сила, посочваща "червената линия", която не трябва да бъде пресичана от Башар Асад. Освен това САЩ сложиха на масата отново възможността да се върнат към доктрина за смяна на режима в Дамаск, която в последните години постепенно бе отхвърлена.

Смятам, че нито Русия, нито САЩ целят въоръжена ескалация на конфликта - по скоро е заявка от страна на САЩ, че страната има намерение по-ясно да дефинира своите интереси в Сирия. Оттук нататък най-вероятният сценарий пред Сирия е създаването на зони за влияние на различните регионални играчи и дори, в по-късен и оптимистичен вариант - федерализация на страната, която да доведе до деескалация на конфликта.

Надим Шехади, директор на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University

Можем само да гадаем дали Тръмп има стратегия за Сирия, но непредвидимостта е важен елемент от нея. Ако играете покер срещу опонент и можете да предвидите всичките му ходове, имате предимство. Обама играеше покер с открити карти. По негово време руснаците, иранците, сирийците, всички имаха предимство. Сега го нямат.

Това, което се случи в последните шест месеца от управлението на Обама, бе, че Иран, Русия и Асад получиха картбланш тотално да променят ситуацията на бойното поле. Това доведе до нова конфигурация, която даде на Асад предимство в преговорите и той мислеше, че няма нужда да прави компромиси. Но ако бях на негово място, щях да започна да се притеснявам от руснаците - в исторически план, това е точно моментът, в който те се отървават от съюзниците си.

Саймън Паламар, изследовател в Centre for International Governance Innovation

Не виждам значителен риск от военна ескалация между САЩ и Русия, тъй като Вашингтон не заплаши директно по никакъв начин руските интереси в Сирия. В момента Иран, Русия и Сирия изучават внимателно новата американска администрация и търсят модели на поведение.

Един от потенциалните начини конфликтът в Сирия да ескалира е проправителствените и проирански милиции да предприемат интензивни действия срещу опозиционните групи, подкрепяни от САЩ, за да видят как Вашингтон ще отговори.

Не съм убеден, че администрацията на Тръмп има ясна политика относно Сирия. Вашингтон има два варианта. Първият е да опита да възпрат всеки опит за бъдещи химически атаки или преднамерена употреба на конвенционални муниции срещу цивилните в Сирия от страна на Асад. Вторият е да приемат дългосрочните интереси на Русия в Сирия, но да се опитат да притиснат Москва да разграничи тези интереси от самия Асад.

Уфук Улуташ, директор по външна политика на аналитичния център SETA

Американските действия ще имат своите последствия на терена, защото оста около Асад се готви да отговаря на бъдещи атаки, което увеличава риска от ескалация. От друга страна, намалява възможността за нови химически атаки - сирийският режим видя къде стои "червената линия". Но това не означава, че Асад ще се откаже от други, конвенционални методи, като варелите-бомби например.

Русия може да притисне Асад за политическо решение на кризата, след като се убеди, че САЩ могат да опитат смяна на режима в Дамаск. Да си припомним, че руската експанзия в Сирия се случи благодарение на американското бездействие.

Намесата на САЩ няма да ескалира конфликта - напротив, ще създаде баланс на бойното поле, който ще проправи пътя към смислени политически преговори.

По темата работиха Огнян Георгиев, Мартин Димитров, Йоанна Иванова и Александър Братерский, Москва

Нужна е политическа стратегия, която да обхване и съчетае всички многобройни и кошмарно преплетени интереси в Сирия.

Дори след изолирания наказателен акт срещу Асад и възвърнатото влияние на САЩ краят на конфликта не изглежда по-близо.

Петдесет и девет изстреляни ракети "Томахоук" по-късно САЩ при Доналд Тръмп изглеждат доста по-различно. С един удар по военна база в Сирия на 7 април изолационистката доктрина "Америка на първо място" се пропуква и Вашингтон отново посяга към фуражката на глобален полицай. Макар и внимателно калибрирана, интервенцията е сигнал за връщане на САЩ в сирийския конфликт след пасивния провал на предишния президент Барак Обама. И то бе приветствано от всички с очакваното изключение на Русия и Иран.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

49 коментара
  • 1
    ruark avatar :-|
    ruark

    Америка на първо място" се пропуква и Вашингтон отново посяга към фуражката на глобален полицай

    автора има предвид глобален агресор а не глобален полицай.
    УСА след разпадането на комунизма бяха световна сила, но се самозабравиха и забравиха че големите играчи набират сила. Почнаха много нагло да завземат територии и да свалят правителства и режими за ресурсите им и интересите им. Най голямата им грешка е, че искаха да владеят целият ресурсен и капиталов свят и да разделят русия от европа. Заплахата от техният баш си империализъм се разбра от другите играчи като китай, русия, иран и др. и същите започнаха да се подготвят. още повече че от книгата на збигнев бжежински единствената сила америка, плана на американците се изпълняваше точно като по книгата. И другите също са я чели......
    Вместо да разделят газа с русия, за китай не става въпрос, понеже миналите войни и най вече след либия когато излъгаха руснаците и китайците и махнаха кадафи както по рано садам, и като знаеха че другите не им вече вярват, можеше да предложат на руснаците и още не е късно да си поделят близкия изток помежду си, тоест доставките на газ и петрол. Но те си мислиха, че номера с локалните бунтовници и пропагандната медия, и въвеждането на демокрация и този път ще мине като извъртят нещата да не се стига до съвета за сигурност в ООН, но този път номера не мина.
    Много е жалко, че те подценяват руснаците като се стремят да им отслабят икономиката чрез санкции и съботиране на рублата. Руснаците имат достатъчно мизерия и най вече през 90 години бяха също като бг доста зле, така че те са свикнали на несгоди. това само ги мобилизира. И за падането на асад може само да се компенсира с южен и северен поток 2 в замяна на газ от катар а не иран. Но едва ли и това ще провърви. просто най накрая както е тръгнало ще признаят и крим и сирия и иран под руско влияние. Русия нищо няма да плати за западна украйна. Те дефинираха врага русия и русия ще се опита да създаде с китай нова търговска валута и с държавите по валутни неволи, където ще си решът валутните проблеми. Всъщност тези безмислени изстрелвания на ракети и газов атаки за преписване на вина на асад показва колко безпомощни изглеждат УСА в сирииският конфликт. Нито асад свалиха нито прокараха газ през сирия, нито бунтовници и идили им помогнаха или турци нито саудитите и катар,. Просто някои ден тръмп ще трябва да признае поражението на УСА в сирия, тъй като срещу нея не се е изправил противник като иран или някакви армейски части на асад където да свалят за месец а срещу него има сериозен противник в лицето на военна сила като русия. Русия го знае това и никога няма да отстъпи пред УСА понеже тя сега си извоюва позиции на световната сцена. Ако сега поддаде, няма да има втори шанс за русия. и като се вземе предвид че на руснака окото не му трепка ни от терорист ни от УСА и в последните години имат доста оръжия и продават като луди както уса просто уса не са попаднали този път на противник, понеже русия не е русия преди 20 години където бушуваше криза и беше изпаднала в немилост...... Руснаците също знаят че следващите жертви от вноса на демокрация са иранците и след тях и самите те. Там вече имаше опити и тнт.
    ам. геостратези го знаят и пробвад докъде са границите. Вкарването на демокрация и опита украйна в нато пресече границата и надзад връщане няма. Не случайно руски изтребител се вдигна и блокира най новата система на американски разрушител в черно море, като предупреждение. Просто американците трябва да влезнат в русия с капитали и не с конфронтация, понеже не са попаднали на случайни хора а си имат работа с путиновите соколи, които явно не си поплюват. Още повече че русия има и доста оръжия и ресурси........
    що се отнася до асад преди това сирия беше спокойна, имаше стабилност и бизнеса се отваряше постепенно, тоест асад действаше по схемата на путин, бизнеса трябва да действа но неговия клан трябва да управлява и бизнеса не трябва да си помисля за смяната на асад. просто американците искаха да се прокара газ през сирия от катар и асад им отказа тъй като е васал на иран и русия и с това си подписа гражданската война и вноса на демокрация.............

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    При политическото говорене има два фундаментални проблема: че се слуша и от хора, за които не е предназначено и че може да се припомни и след време, когато породилата го конкретика е изчезнала, т.е. в друг информационен контекст.

    Обърканите послания в туитовете на президента Тръмп, с които обяснява мотивите си за ракетната агресия в Сирия, звучат сигурно приемливо за вътрешнополитическа употреба, но са обидно наивни за интелигентна публика.

    Демонстрацията на Капитан Америка в Сирия видимо е многоходова комбинация:
    1. Представя пред когото трябва Тръмп като решителен (силен) президент;
    2. Принуждава Русия, Иран и пр. традиционни опоненти да реагират очаквано, с което индиректно подкрепят т.1;
    3. Притиска Китай да вземе желаното от САЩ отношение към Пхенян.

    Логореята за търсенето на Тръмпова доктрина за Сирия е хабене на интелектуален потенциал. Сирия е несъществен момент, защото истинският проблем за САЩ е неконструктивната Северна Корея.
    Докато дори с традиционните противници могат да се постигнат договорености за избягване на взаимното унищожение, с Пхенян това не изглежда възможно, дотолкова, доколкото САЩ не могат да надскочат представата за себе си като единствени носители на правото и силата и да опитат да разговарят равнопоставено.

    Северна Корея разполага с 2-3 хил. тона химически оръжия, с неустановено, но заплашително количество ядрени устройства, с 90 подводници, няколко хиляди танка и различни артилерийски системи, причудливи ракетни системи, които може и да не достигат до САЩ, но при масирано изстрелване представляват определена заплаха на Южна Корея и Япония. Не се подчинява на никакви международни споразумения, резолюции на СБ на ООН и т.н.

    Четох вчера, че по тихоокеанското крайбрежие на САЩ усилено патрулират американски самолети за откриване и борба с подводници. Просто си представете, че спотаила се с.корейска подводница самоубийствено задейства ядрен заряд до калифорнийския тектоничен разлом...

    Американската флотилия към Корея е ужасяваща грешка, защото тя би въздействала стряскащо само за хора, които могат да мислят рационално и имат какво да губят. Няколкото милиона севернокорейци, за които светът се изчерпва с великия им вожд и чутовните идеи на дядо му, са друга публика. Те с готовност ще се жертват в победната битка с омразния империализъм.

    Набрал фалшива инерция със сирийското театро, Тръмп няма да може да усети кога е преминал "червената линия" на Ким.
    И ще стане страшно.



  • 3
    beky avatar :-|
    beky

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Чета анализите ви с удоволствие. Аз отдавна чета Капитал и вече само като видя заглавието знам какво ще прочета. Ситуацията, в която са в момента е комична: хем не им харесва Тръмп, хем си е великата Америка. С едната ръка пляскат Тръмп, с другата лъскат имиджа на Америка. И този чаршаф, дето го е опънала Светломира си е досадно преливане от пусто в празно.
    Защо не каже направо, че никой западен лидер не смее и да си помисли за кошмара с цинковите ковчези, покрити със съответното знаме? И тикат прокситата в огъня. А едно от прокситата е ДАЕШ...

  • 4
    nbf09521423 avatar :-|
    nbf09521423

    Западните дебили искат да свалят Асад "на всека цена", но не предлагат алтернатива, различна от радикален ислям. Техното е само инат и дебилизъм, както винаги. И резултатът винаги е еднакъв.

    Да кажат защо свалиха тая статия: http://web.archive.org/web/20130129213824/http:/www.dailymail.co.uk/news/article-2270219/U-S-planned-launch-chemical-weapon-attack-Syria-blame-Assad.html

  • 5
    niles avatar :-|
    niles

    До #4: никога не съм чел тази страница (Daily Mail), но съдейки по статиите отдясно ми изглежда доста жълта, не е ли така?

    Относно Северна Корея, няма да се изненадам ако САЩ поставят ядрени оръжия в Южна Корея и с това да предизвикат Китай да се събуди и да направи нещо. Защото Китай от години се скатават и се правят все едно нищо странно не става в С. Корея. А това за подводниците дето може би са близо да западния бряг е доста налудничаво предположение. Тихоокеанският флот ще трябва да е тотално заспал да не може да ги прихване. Това да построиш подводници които да са толкова безшумни, с такъв голям пробег, и с възможност да изстрелват ядрени бомби не е същото като да построиш функционираща ICBM които те така и не се знае дали имат или нямат...

    А ситуацията в Сирия намирисва на бъдеща пехотна атака на Американски войници. Само така ще се свали Асад. Русия едва ли ще има сили да направи нещо. Това че Руснаците успяха да победят беззъби противници като Грузия и Украйна им даде грешно усещане на кураж... Сега като им гледам лукавите действия, тяхната крайна цел е да получат световно признание за Украйна и се стараят да набъркат какви ли не каши само и само да могат после да ги използват като обменна монета по отношение на Украинския проблем.

  • 6
    nbf09521423 avatar :-|
    nbf09521423

    До коментар [#5] от "niles":

    Аз не знам дали е жълт, зелен или бембен, а само питам защо изтриха статията, която твърди че американците готвят провокация с химическо оръжие, с което да обвинят Асад и да го използват за удари срещу страната. А сега виждам че статията изчезна и от archive.org като са добавили забрана за индексиране от ботовете му в robots.txt.
    Има прекалено много улики, говорещи за фалшификация и провокация от страна на САЩ и ислямските й партньори. Докато не се проведе независимо международно разследване, вината ще носят САЩ и терористите й, поради факта че те единствени имат полза от химическата атака.

  • 7
    niles avatar :-|
    niles

    "Жълта преса" ще рече, че публикуваният материал е с ниско качество, непотвърдени източници и, в общи линии, търсещ да създаде сензация без да се грижи за достоверност.
    И кой е изтрил статията? Защо? Какво казва Daily Mail по този въпрос? Не са ли коментирали защо тяхна статия е премахната? Знаят ли се отговорите на тези въпроси? Също така, потвърдени ли са тези така наречени факти от други източници? Или се очаква хората да им повярват безрезервно?

    И защо САЩ и терористите й да са единствените които имат полза от тази химическа атака? Всички тези теории за газопроводи, безброй други облаги и не знам какво си обосновани ли са? Или това пак са коментари базирани на оскъдни източници?

  • 8
    nbf09521423 avatar :-|
    nbf09521423

    До коментар [#7] от "niles":

    Ама на кой му пука какво "щяло да рече" и пр. глупости ... става въпрос за цензурата, трият нещо, после блокират archive.org за да скрият и старите версии на сайта. Кой може да е изтрил статията освен самата медия? И по каква друга причина освен нареждане отгоре (толкова за свободата на пресата на Запад). И то точно след газовата атака (или в тоя период). Жълт, нежълт, едва ли е по-жълт от грантовите парцали в България, които бълват фалшиви новини като зомбирани.
    Какви теории за газопроводи, американците и ислямските им приятели имаха полза от химическа атака защото губеха войната. А сега си намериха повод да обвинят Асад и да се намесят още по-агресивно. Да го изкарат злодей, ако че се бие с Ал Кайда и ИД. Но не очаквам родните им подлоги да го признаят, те са скаути до гроб, верни на американския господар. От 9 кладенеца вода ще носят и ще сучат и пелтечат запотени, но на черното ще продължават да казват бело.

  • 9
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Навремето през 90те един приятел ми даде полезен съвет "Ако извадиш пистолета, трябва да стреляш. Иначе ще ти го вземат и ще те бият". Ясно е, че тази "химична атака" е постановка. Но това не е най-важното. Повечето войни така или иначе започват с различни по правдоподобност, но все пак инсценировки.
    Американците разбраха, че тяхната военна мощ има своите лимити и не им носи никакви дивиденти. След Виетнам го бяха забравили, но не са забравили Ирак и останалите. Американското обществено мнение е твърдо срещу нови авантюри и "диип стейт" не може да промени това. Това което можем да очакваме е продължаване на войната чрез прокси и разделяне на властта в Сирия, по подобие на Ливан. Путин осъзна това бързо и се намеси пряко в конфликта. Русия не може да бъде изместена от Сирия без пряк военен сблъсък със САЩ за която никой на запад - дори и най-яростните неокони, няма кураж.

  • 10
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    До коментар [#1] от "ruark":

    Каква невероятна поредица от идиотщини си сътворил, не е истина.
    1. Китай и Русия имат много повече конфликтни отколкото допирни точки и това е ясно на всеки, чиято глава не е чугунена. Ако бях на мястото на Путята, много щях да внимавам с китайчетата. Китай може би някой ден ще се опъне на Запада, но за съжаление ние няма да го доживеем.
    2. САЩ трябвало да поделят ресурсите на арабите с Русия. Хахахаха, руснаците нямат нужда от ресурси, те имат нужда катарският газ да не достига до Европа. А идеята за не-знам-си-какви пАтоци в замяна на такъв газопровод звучи толкова идиотски, че не знам как е възможно да хрумне на нормален човек. Или едното, или другото. Стигне ли катарския газ до Европа, руската кочина окончателно пропада.
    3. Не знам кой и как сАботира (глаголът не идва от "събота", умчо) рублата и колко е силна руската икономика, но Резервният фонд вече клони към нула, а Фонда за националното благосъстояние щял да стигне до 2019. И после какво ще прави Путята? Кой ще даде заем на такъв като него?
    4. Мощта на руската армия беше добре илюстрирана от димящата карикатура "Адмирал Кузнецов" и падналите от него 2 самальота. Но съм съгласен, че поне са достатъчно силни да се конфронтират отвреме-навреме със слабите си съседи, за да спечелят някое парче земя (както и нови непримирими врагове)
    5. За това, че руснаците са свикнали на скорски живот, съм напълно съгласен. Не съм убеден, че това говори добре за тях или за тези, които ги управляват, но това може би се дължи на факта, че никога не съм присъствал на сказки на русофилистици.
    6. Как може българин да се кефи на Русия предвид това, че държавата ни е на този хал именно благодарение на голямата азиатска кочина, лично аз никога няма да мога да разбера.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK