Защо все още има химически оръжия в Сирия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо все още има химически оръжия в Сирия

Въпреки това, разследвания на OPCW приписват поне три химически атаки от тогава до днес на сирийската армия

Защо все още има химически оръжия в Сирия

Те трябваше да бъдат унищожени още през 2014 г., но ООН отдавна знае, че са използвани и след това

Мартин Димитров
9889 прочитания

Въпреки това, разследвания на OPCW приписват поне три химически атаки от тогава до днес на сирийската армия

© Reuters


В ранните часове на 21 август 2013 г. предградието на Дамаск Гута става обект на най-смъртоносната химическа атака от войната между Иран и Ирак в края на 80-те години на XX век. Поне 280 души загиват и над 1700 са ранени, след като ракети, заредени със смъртоносния зарин - същият, използван най-вероятно при атаката над Хан Шейхун миналата седмица, удрят земеделския пояс около сирийската столица. Реакциите тогава бяха същите като сега - Русия и сирийският режим отрекоха армията да е използвала бойни отровни вещества, Америка и няколко западни страни уличиха правителствените сили. Разликата е, че тогава не последва ракетна атака от страна на САЩ.

Вместо това тогавашният президент Барак Обама и неговият държавен секретар Джон Кери обявиха, че ще търсят диалог с Русия, който да доведе до химическото разоръжаване на режима на Башар Асад. На 14 септември същата година Москва и Вашингтон обявиха, че са постигнали сделка. Според нейните условия Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW, която следи за придържането към Конвенцията за забрана на химическите оръжия) трябва да изработи рамка за деклариране на сирийските химически оръжия, тяхното предаване на международния орган и пълното им унищожаване до края на 2014 г.

В следващите две години верифициращ механизъм на ООН и OPCW трябваше да следи дали декларираните лаборатории и складове за химикали са премахнати завинаги. Според първите от общо 42 месечни и пет деветмесечни доклада на двете организации резултатите бяха обещаващи - до края на 2014 г. Сирия предаде за унищожение всичките описани в началото на преговорите химически оръжия (без хлорина, за който се смята, че може да послужи и за невоенни цели). Дамаск дори подписа Конвенцията за забрана на химическите оръжия. В края на 2014 г. Джон Кери вече можеше спокойно да обяви, че "мисията е изпълнена". Но много доказателства, събрани от ООН и OPCW в периода 2014-2017 г., сочат обратното.

В последния доклад на разследващия орган на двете международни организации от 13 февруари са описани четири случая, за които комисията "е достигнала до заключение кои са страните, употребили токсични химикали като оръжие", и в три от тях това е сирийската армия (терористичната групировка ИДИЛ е посочена за извършител на четвъртото нападение). Общо над 66 инцидента са разследвани от панела на ООН и OPCW от началото на мониторинга и за поне още няколко е сигурно, че са дело на хеликоптери на сирийската армия, пускащи варели-бомби. Докладите и за петте случая дават информация за продължаващо активно използване на химическо оръжие в Сирия. Макар все още да няма официални доказателства, че последното нападение в Хан Шейхун е извършено от сирийските части, твърденията, че в Сирия няма химическо оръжие, очевидно са несъстоятелни.

Във всеки месечен доклад на разследващия панел от края на 2014 г. насам се повтаря, че три от 27-те производствени и складови бази за химически оръжия на правителството не са елиминирани - заради невъзможен достъп до тях. Освен това експертите неведнъж подчертават, че Дамаск не подава навреме информация за развойната дейност в научните центрове, което означава, че дори режимът да е предал наличните си запаси от химически оръжия, все още притежава ноу-хау как да ги създава - отвъд обсега на международните наблюдатели.

Резултатът от разследванията на ООН и OPCW достигат до Съвета за сигурност и наскоро станаха причина за проекторезолюция, която да наложи санкции на 21 сирийски граждани, организации и компании, свързани с химическите атаки. Само че тя беше блокирана с вето на Пекин и Москва.

В последните четири години в Сирия неколкократно са използвани забранени химически агенти, като поне в част от случаите това е било дело на сирийската армия. Въпреки това международната общност, в това число и Вашингтон, останаха безмълвни - поне допреди седмица. Може би в края на втория си мандат Барак Обама не е искал да се отклонява от курса към деескалация на конфликта, заради който не нападна Сирия още през 2013 г. Може би причината е била в ограничения ефект от използването на бойни отровни вещества до миналата седмица. Или някаква друга. Но резултатът със сигурност е уронен авторитет на международната общност, делегитимиране на идеята за хуманитарни интервенции и продължаващо страдание за сирийския народ.

След атаката в Гута през 2013 г. Асад декларира близо 1300 тона химически оръжия, включително зарин, невропаралитичен агент VX и иприт
Източник: Reuters
В следващите две години верифициращ механизъм на ООН и OPCW трябваше да следи дали декларираните лаборатории и складове за химикали са премахнати завинаги
Източник: Reuters

В ранните часове на 21 август 2013 г. предградието на Дамаск Гута става обект на най-смъртоносната химическа атака от войната между Иран и Ирак в края на 80-те години на XX век. Поне 280 души загиват и над 1700 са ранени, след като ракети, заредени със смъртоносния зарин - същият, използван най-вероятно при атаката над Хан Шейхун миналата седмица, удрят земеделския пояс около сирийската столица. Реакциите тогава бяха същите като сега - Русия и сирийският режим отрекоха армията да е използвала бойни отровни вещества, Америка и няколко западни страни уличиха правителствените сили. Разликата е, че тогава не последва ракетна атака от страна на САЩ.

Вместо това тогавашният президент Барак Обама и неговият държавен секретар Джон Кери обявиха, че ще търсят диалог с Русия, който да доведе до химическото разоръжаване на режима на Башар Асад. На 14 септември същата година Москва и Вашингтон обявиха, че са постигнали сделка. Според нейните условия Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW, която следи за придържането към Конвенцията за забрана на химическите оръжия) трябва да изработи рамка за деклариране на сирийските химически оръжия, тяхното предаване на международния орган и пълното им унищожаване до края на 2014 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    stohri avatar :-|
    stohri

    Химическите оръжия са в ръцете на "Бунтовниците" и те могат да ги ползват и ползват там където имат контрол над населеното място,това показва и последната извършена атака.
    Преди години Башар Асад предаде своето химичèско оръжие под контрола на ООН

  • 2
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    това е много сериозен проблем, изискващ незабавна и ефикасна международна намеса!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK