С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 13 апр 2017, 14:14, 9233 прочитания

Защо все още има химически оръжия в Сирия

Те трябваше да бъдат унищожени още през 2014 г., но ООН отдавна знае, че са използвани и след това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В ранните часове на 21 август 2013 г. предградието на Дамаск Гута става обект на най-смъртоносната химическа атака от войната между Иран и Ирак в края на 80-те години на XX век. Поне 280 души загиват и над 1700 са ранени, след като ракети, заредени със смъртоносния зарин - същият, използван най-вероятно при атаката над Хан Шейхун миналата седмица, удрят земеделския пояс около сирийската столица. Реакциите тогава бяха същите като сега - Русия и сирийският режим отрекоха армията да е използвала бойни отровни вещества, Америка и няколко западни страни уличиха правителствените сили. Разликата е, че тогава не последва ракетна атака от страна на САЩ.

Вместо това тогавашният президент Барак Обама и неговият държавен секретар Джон Кери обявиха, че ще търсят диалог с Русия, който да доведе до химическото разоръжаване на режима на Башар Асад. На 14 септември същата година Москва и Вашингтон обявиха, че са постигнали сделка. Според нейните условия Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW, която следи за придържането към Конвенцията за забрана на химическите оръжия) трябва да изработи рамка за деклариране на сирийските химически оръжия, тяхното предаване на международния орган и пълното им унищожаване до края на 2014 г.


В следващите две години верифициращ механизъм на ООН и OPCW трябваше да следи дали декларираните лаборатории и складове за химикали са премахнати завинаги. Според първите от общо 42 месечни и пет деветмесечни доклада на двете организации резултатите бяха обещаващи - до края на 2014 г. Сирия предаде за унищожение всичките описани в началото на преговорите химически оръжия (без хлорина, за който се смята, че може да послужи и за невоенни цели). Дамаск дори подписа Конвенцията за забрана на химическите оръжия. В края на 2014 г. Джон Кери вече можеше спокойно да обяви, че "мисията е изпълнена". Но много доказателства, събрани от ООН и OPCW в периода 2014-2017 г., сочат обратното.

В последния доклад на разследващия орган на двете международни организации от 13 февруари са описани четири случая, за които комисията "е достигнала до заключение кои са страните, употребили токсични химикали като оръжие", и в три от тях това е сирийската армия (терористичната групировка ИДИЛ е посочена за извършител на четвъртото нападение). Общо над 66 инцидента са разследвани от панела на ООН и OPCW от началото на мониторинга и за поне още няколко е сигурно, че са дело на хеликоптери на сирийската армия, пускащи варели-бомби. Докладите и за петте случая дават информация за продължаващо активно използване на химическо оръжие в Сирия. Макар все още да няма официални доказателства, че последното нападение в Хан Шейхун е извършено от сирийските части, твърденията, че в Сирия няма химическо оръжие, очевидно са несъстоятелни.

Във всеки месечен доклад на разследващия панел от края на 2014 г. насам се повтаря, че
три от 27-те производствени и складови бази за химически оръжия на правителството не са елиминирани - заради невъзможен достъп до тях. Освен това експертите неведнъж подчертават, че Дамаск не подава навреме информация за развойната дейност в научните центрове, което означава, че дори режимът да е предал наличните си запаси от химически оръжия, все още притежава ноу-хау как да ги създава - отвъд обсега на международните наблюдатели.



Резултатът от разследванията на ООН и OPCW достигат до Съвета за сигурност и наскоро станаха причина за проекторезолюция, която да наложи санкции на 21 сирийски граждани, организации и компании, свързани с химическите атаки. Само че тя беше блокирана с вето на Пекин и Москва.

В последните четири години в Сирия неколкократно са използвани забранени химически агенти, като поне в част от случаите това е било дело на сирийската армия. Въпреки това международната общност, в това число и Вашингтон, останаха безмълвни - поне допреди седмица. Може би в края на втория си мандат Барак Обама не е искал да се отклонява от курса към деескалация на конфликта, заради който не нападна Сирия още през 2013 г. Може би причината е била в ограничения ефект от използването на бойни отровни вещества до миналата седмица. Или някаква друга. Но резултатът със сигурност е уронен авторитет на международната общност, делегитимиране на идеята за хуманитарни интервенции и продължаващо страдание за сирийския народ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разследването за импийчмънт на Тръмп: Показанията на висш дипломат подсилват обвиненията на демократите Разследването за импийчмънт на Тръмп: Показанията на висш дипломат подсилват обвиненията на демократите

През следващите 10 дни предстоят публичните показания на девет други свидетели

14 ное 2019, 744 прочитания

Растежът на еврозоната остава скромен 1 Растежът на еврозоната остава скромен

Големите икономики продължават да се задъхват въпреки стимулите на ЕЦБ

14 ное 2019, 630 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новата стара диктатура

Насред демократична и икономическа криза Венецуела опасно се плъзга към пропастта

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10