С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 13 апр 2017, 14:14, 9360 прочитания

Защо все още има химически оръжия в Сирия

Те трябваше да бъдат унищожени още през 2014 г., но ООН отдавна знае, че са използвани и след това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В ранните часове на 21 август 2013 г. предградието на Дамаск Гута става обект на най-смъртоносната химическа атака от войната между Иран и Ирак в края на 80-те години на XX век. Поне 280 души загиват и над 1700 са ранени, след като ракети, заредени със смъртоносния зарин - същият, използван най-вероятно при атаката над Хан Шейхун миналата седмица, удрят земеделския пояс около сирийската столица. Реакциите тогава бяха същите като сега - Русия и сирийският режим отрекоха армията да е използвала бойни отровни вещества, Америка и няколко западни страни уличиха правителствените сили. Разликата е, че тогава не последва ракетна атака от страна на САЩ.

Вместо това тогавашният президент Барак Обама и неговият държавен секретар Джон Кери обявиха, че ще търсят диалог с Русия, който да доведе до химическото разоръжаване на режима на Башар Асад. На 14 септември същата година Москва и Вашингтон обявиха, че са постигнали сделка. Според нейните условия Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW, която следи за придържането към Конвенцията за забрана на химическите оръжия) трябва да изработи рамка за деклариране на сирийските химически оръжия, тяхното предаване на международния орган и пълното им унищожаване до края на 2014 г.


В следващите две години верифициращ механизъм на ООН и OPCW трябваше да следи дали декларираните лаборатории и складове за химикали са премахнати завинаги. Според първите от общо 42 месечни и пет деветмесечни доклада на двете организации резултатите бяха обещаващи - до края на 2014 г. Сирия предаде за унищожение всичките описани в началото на преговорите химически оръжия (без хлорина, за който се смята, че може да послужи и за невоенни цели). Дамаск дори подписа Конвенцията за забрана на химическите оръжия. В края на 2014 г. Джон Кери вече можеше спокойно да обяви, че "мисията е изпълнена". Но много доказателства, събрани от ООН и OPCW в периода 2014-2017 г., сочат обратното.

В последния доклад на разследващия орган на двете международни организации от 13 февруари са описани четири случая, за които комисията "е достигнала до заключение кои са страните, употребили токсични химикали като оръжие", и в три от тях това е сирийската армия (терористичната групировка ИДИЛ е посочена за извършител на четвъртото нападение). Общо над 66 инцидента са разследвани от панела на ООН и OPCW от началото на мониторинга и за поне още няколко е сигурно, че са дело на хеликоптери на сирийската армия, пускащи варели-бомби. Докладите и за петте случая дават информация за продължаващо активно използване на химическо оръжие в Сирия. Макар все още да няма официални доказателства, че последното нападение в Хан Шейхун е извършено от сирийските части, твърденията, че в Сирия няма химическо оръжие, очевидно са несъстоятелни.

Във всеки месечен доклад на разследващия панел от края на 2014 г. насам се повтаря, че
три от 27-те производствени и складови бази за химически оръжия на правителството не са елиминирани - заради невъзможен достъп до тях. Освен това експертите неведнъж подчертават, че Дамаск не подава навреме информация за развойната дейност в научните центрове, което означава, че дори режимът да е предал наличните си запаси от химически оръжия, все още притежава ноу-хау как да ги създава - отвъд обсега на международните наблюдатели.



Резултатът от разследванията на ООН и OPCW достигат до Съвета за сигурност и наскоро станаха причина за проекторезолюция, която да наложи санкции на 21 сирийски граждани, организации и компании, свързани с химическите атаки. Само че тя беше блокирана с вето на Пекин и Москва.

В последните четири години в Сирия неколкократно са използвани забранени химически агенти, като поне в част от случаите това е било дело на сирийската армия. Въпреки това международната общност, в това число и Вашингтон, останаха безмълвни - поне допреди седмица. Може би в края на втория си мандат Барак Обама не е искал да се отклонява от курса към деескалация на конфликта, заради който не нападна Сирия още през 2013 г. Може би причината е била в ограничения ефект от използването на бойни отровни вещества до миналата седмица. Или някаква друга. Но резултатът със сигурност е уронен авторитет на международната общност, делегитимиране на идеята за хуманитарни интервенции и продължаващо страдание за сирийския народ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И JP Morgan вече се опасява от "катастрофални" климатични промени И JP Morgan вече се опасява от "катастрофални" климатични промени

Анализатори на водещата инвестиционна банка предлагат въвеждане на глобален "въглероден данък"

24 фев 2020, 1374 прочитания

Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен 6 Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен

Самоопределящият се като "демократичен социалист" сенатор вече гледа към номинацията на демократите за президентските избори

24 фев 2020, 1299 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новата стара диктатура

Насред демократична и икономическа криза Венецуела опасно се плъзга към пропастта

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10