С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 13 апр 2017, 14:14, 9207 прочитания

Защо все още има химически оръжия в Сирия

Те трябваше да бъдат унищожени още през 2014 г., но ООН отдавна знае, че са използвани и след това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В ранните часове на 21 август 2013 г. предградието на Дамаск Гута става обект на най-смъртоносната химическа атака от войната между Иран и Ирак в края на 80-те години на XX век. Поне 280 души загиват и над 1700 са ранени, след като ракети, заредени със смъртоносния зарин - същият, използван най-вероятно при атаката над Хан Шейхун миналата седмица, удрят земеделския пояс около сирийската столица. Реакциите тогава бяха същите като сега - Русия и сирийският режим отрекоха армията да е използвала бойни отровни вещества, Америка и няколко западни страни уличиха правителствените сили. Разликата е, че тогава не последва ракетна атака от страна на САЩ.

Вместо това тогавашният президент Барак Обама и неговият държавен секретар Джон Кери обявиха, че ще търсят диалог с Русия, който да доведе до химическото разоръжаване на режима на Башар Асад. На 14 септември същата година Москва и Вашингтон обявиха, че са постигнали сделка. Според нейните условия Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW, която следи за придържането към Конвенцията за забрана на химическите оръжия) трябва да изработи рамка за деклариране на сирийските химически оръжия, тяхното предаване на международния орган и пълното им унищожаване до края на 2014 г.


В следващите две години верифициращ механизъм на ООН и OPCW трябваше да следи дали декларираните лаборатории и складове за химикали са премахнати завинаги. Според първите от общо 42 месечни и пет деветмесечни доклада на двете организации резултатите бяха обещаващи - до края на 2014 г. Сирия предаде за унищожение всичките описани в началото на преговорите химически оръжия (без хлорина, за който се смята, че може да послужи и за невоенни цели). Дамаск дори подписа Конвенцията за забрана на химическите оръжия. В края на 2014 г. Джон Кери вече можеше спокойно да обяви, че "мисията е изпълнена". Но много доказателства, събрани от ООН и OPCW в периода 2014-2017 г., сочат обратното.

В последния доклад на разследващия орган на двете международни организации от 13 февруари са описани четири случая, за които комисията "е достигнала до заключение кои са страните, употребили токсични химикали като оръжие", и в три от тях това е сирийската армия (терористичната групировка ИДИЛ е посочена за извършител на четвъртото нападение). Общо над 66 инцидента са разследвани от панела на ООН и OPCW от началото на мониторинга и за поне още няколко е сигурно, че са дело на хеликоптери на сирийската армия, пускащи варели-бомби. Докладите и за петте случая дават информация за продължаващо активно използване на химическо оръжие в Сирия. Макар все още да няма официални доказателства, че последното нападение в Хан Шейхун е извършено от сирийските части, твърденията, че в Сирия няма химическо оръжие, очевидно са несъстоятелни.

Във всеки месечен доклад на разследващия панел от края на 2014 г. насам се повтаря, че
три от 27-те производствени и складови бази за химически оръжия на правителството не са елиминирани - заради невъзможен достъп до тях. Освен това експертите неведнъж подчертават, че Дамаск не подава навреме информация за развойната дейност в научните центрове, което означава, че дори режимът да е предал наличните си запаси от химически оръжия, все още притежава ноу-хау как да ги създава - отвъд обсега на международните наблюдатели.



Резултатът от разследванията на ООН и OPCW достигат до Съвета за сигурност и наскоро станаха причина за проекторезолюция, която да наложи санкции на 21 сирийски граждани, организации и компании, свързани с химическите атаки. Само че тя беше блокирана с вето на Пекин и Москва.

В последните четири години в Сирия неколкократно са използвани забранени химически агенти, като поне в част от случаите това е било дело на сирийската армия. Въпреки това международната общност, в това число и Вашингтон, останаха безмълвни - поне допреди седмица. Може би в края на втория си мандат Барак Обама не е искал да се отклонява от курса към деескалация на конфликта, заради който не нападна Сирия още през 2013 г. Може би причината е била в ограничения ефект от използването на бойни отровни вещества до миналата седмица. Или някаква друга. Но резултатът със сигурност е уронен авторитет на международната общност, делегитимиране на идеята за хуманитарни интервенции и продължаващо страдание за сирийския народ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ 8 Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ

Кюрдите заявяват, че на фона на офанзивата пазенето на джихадистите вече не е техен приоритет

13 окт 2019, 1103 прочитания

Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие 1 Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие

Загинали са поне 18 души, а над 7 млн. бяха принудени да напуснат домовете си

13 окт 2019, 1788 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новата стара диктатура

Насред демократична и икономическа криза Венецуела опасно се плъзга към пропастта

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие