Кипър, заложникът на Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кипър, заложникът на Турция

Съдбата на Кипър зависи и от референдума в Турция

Кипър, заложникът на Турция

Референдумът в Турция на 16 април е ключов за разрешаването на най-продължителния европейски конфликт

27743 прочитания

Съдбата на Кипър зависи и от референдума в Турция

© Old Nicosia Revealed Project


- След два месеца прекъсване преговорите между двамата кипърски лидери бяха възобновени на 11 април, но със слаб оптимизъм за напредък.

- Прозорецът за решаването на кипърския въпрос е около два месеца – между референдума в Турция и преди очакваните нови сондажи за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър.

Ако турският президент Реджеп Тайип Ердоган спечели референдума в неделя за разширяване на своите правомощия, това ще е по-добрата новина за Кипър. Въпреки опасенията, че предлаганите конституционни промени водят Турция към авторитаризъм, въпреки яростната атака на турския президент срещу ЕС и въпреки твърдата позиция на Анкара, която в момента блокира най-важните глави по Кипърския въпрос, успех на "да" може да даде на острова последен шанс за постигане на споразумение за федерация.

И кипърските гърци, и кипърските турци, и ООН гледат тревожно към гласуването в Турция на 16 април. Преди два месеца преговорите между лидерите на двете кипърски общности Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ за обединение на разделената след турската инвазия през 1974 г. страна бяха прекратени с ултиматуми и остри взаимни обвинения кой е виновен за провала. След активни дипломатически совалки с помощта на ООН те бяха възобновени на 11 април, но първата среща не скрива факта, че разговорът "по същество" е отложен - за след референдума.

Между "да" и "не"

"Премиерът идва, Кипър казва "Да", уверяваха плакатите, налепени плътно по централните улици в северната част на Никозия, включително и върху кошчетата за боклук. Турският премиер Бинали Йълдъръм лично дойде в началото на март в окупираните територии, придружаван от вицепремиера по въпросите на Кипър Тугрул Тюркеш и министри, за да агитира турските граждани на острова да гласуват с "да" на референдума в Турция. "Каквото и да има в Турция, същото ще има и в Северен Кипър", разпалено увери Йълдъръм хилядите турски заселници, събрали се на грандиозния митинг, развяващи знамената на Турция и управляващата там Партия на справедливостта и развитието (АКР) и скандиращи "Аллаху акбар".

"Кипър казва "Не", контрираха десетина дни по-късно 12 партии, синдикати и граждански движения на кипърските турци, обединени в платформа "Братство на народите". Те призоваха турците в Кипър да гласуват против засилването на президентските правомощия, за да защитят демокрацията от настъпващия авторитаризъм.

"Да, Кипър ще спечели" – под това огромно заглавие на абсолютно еднакви първи страници излязоха четири големи всекидневника в северната част само два дни преди да започне гласуването на острова, което се проведе от 5 до 9 април. Едновременната агитация на изданията с еднакви статии и портрет на Ердоган предизвика възмущението на опозиционни партии, неправителствени организации и в социалните мрежи.

Въпреки този пропаганден натиск по-малко от половината турски граждани, живеещи в окупираните територии, са дали своя вот. Избирателната активност е била 41.6%, или 43 480 души, като броят им е нищожно малък на фона на над 55-те милиона имащи право на глас турски граждани. В случая обаче важни са посланията, които чрез тази кампания, проведена в най-критичния период на преговорите, Анкара изпрати на Кипър и на международната общност.

Турция държи ключа

След международната конференция по Кипърския въпрос през януари в Женева в присъщия си яростен стил президентът Ердоган ясно заяви – не може да има решение без Турция, тя ще остане на острова. "Кипър е национален въпрос за Турция", подчерта министърът по европейските въпроси на Турция Йомер Челик. Още по-краен бе Девлет Бахчели, лидер на дясната националистическа Партия на националното действие, от чиито гласове Ердоган се нуждае за победа в референдума. "Кипър е турски! Кипърските гърци трябва да разберат, че това е родината на турците", обяви той.

Анкара заявява, че подкрепя обединението на Кипър, но малкият остров е само стратегически "плацдарм" за много по-широките амбиции на Ердоган. "Турция има стратегически базови интереси в региона на Източното Средиземноморие, заради които иска да има присъствие във и през Кипър. Развитието на международната ситуация в последните години разшири възможностите и пространството, в които тя може да действа. Стремежът й е да бъде доставчик на сигурност и да се утвърди като регионален политически и икономически лидер", коментира за "Капитал" д-р Зенонас Дзиарас, преподавател по международни отношения в Университета на Централен Ланкашир в Кипър (UCLan).

Решаването на кипърския проблем ще намали напрежението и нестабилността в конфликтното Източно Средиземноморие и така ще има положителен ефект върху бъдещата енергийна политика в региона. Това пък ще приближи Турция до осъществяването на амбицията й да стане средиземноморски енергиен център.

Анкара от десетилетия държи ключа към решаването на Кипърския въпрос, превръщайки целия остров в заложник на своята вътрешна и външна политика. Главните бариери пред обединението – сигурността и гаранциите за бъдещия федерален Кипър, изтеглянето на окупационната турска войска, териториалните корекции между бъдещите две федерални зони, чакат "зелена светлина" от нея. След референдума.

Лошите сценарии

Кипър е в много лоша позиция и в двата случая – и ако Ердоган победи на 16 април, и ако претърпи поражение, като вторият вариант е по-лош, смята Зенонас Дзиарас. "Ако Ердоган спечели, теоретично той има повече възможности да направи някакви стъпки по Кипърския въпрос, но не мисля, че това ще се случи на практика. Победата му ще дойде с гласовете на националистите и е ясно, че ще има нужда от тях и след референдума, особено при варианта, който се коментира, Девлет Бахчели да стане вицепрезидент. Това ще създаде много проблеми пред постигането на решение на Кипърския въпрос", посочва той.

Още по-неприятно за Кипър ще е, ако Ердоган загуби, смята политологът. "Тогава той ще направи всичко възможно по друг начин да постигне голямата си политическа цел за ислямизиране на управлението на страната. Това ще означава повече поляризация, повече националистическа реторика, твърда позиция срещу Запада и евентуално предсрочни избори", прогнозира Дзиарас.

Три следреферендумни сценария вижда Хари Дзимитрас, директор на центъра в Кипър на независимия мозъчен тръст Peace Research Institute Oslo (PRIO). "Най-добрият вариант за Кипър е, ако Ердоган спечели с голяма, ясна преднина – не че ще постави като приоритет Кипърския въпрос, но все пак ще иска решаването му. Ако спечели с малка разлика, легитимността на вота може да бъде оспорвана от опозицията. При загуба Ердоган ще се фокусира върху вътрешната криза, която ще възникне, така че Кипър ще е извън приоритетите му", обобщава той пред "Капитал".

Неблагоприятен сценарий за Кипър е и рязкото влошаване на отношенията на Анкара с ЕС. Според проф. Дзимитрас за турския президент политиката е игра на даване и взимане, затова за Кипърския въпрос той има нужда да види стимули, за да има интерес от решаването му. Досега такъв стимул можеха да бъдат отношенията на Анкара с ЕС, на които и Кипър разчиташе за оказване на натиск. Те обаче пострадаха до степен да не е възможно да се говори за европейски перспективи пред Турция.

"Кадифен развод", конфедерация, Тайван?

Кипърският въпрос е силно притиснат от времето и прозорецът за решаването му се затваря бързо. За постигането на рамка на политическото споразумение двете преговарящи страни разполагат с около два месеца - между референдума в Турция и преди очакваните нови сондажи за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър. За тях Анкара с две декларации през последните седмици предупреди, че ще предприеме "всички необходими мерки", за да защити своите и на кипърските турци права и интереси.

"За Кипърския въпрос ние казваме, че е история на изпуснатите възможности и тази може би ще бъде още една. Наистина сме пред последния опит за постигане на цялостно, всеобхватно решение, какъвто бе моделът на преговорите досега", опасява се Хари Дзимитрас. Ако тази възможност пропадне, северната част на острова, която и сега зависи от Турция, ще се свързва още повече с нея и още повече ще се отдалечава от Кипър. За Ердоган ще бъде много важно да засили влиянието на Анкара върху кипърските турци във всички сфери – политика, икономика, финанси, образование, култура, религия, обществения сектор, смята Хари Дзимитрас.

За коренна промяна в ситуацията, ако този кръг преговори се провали, предупреждава и Зенонас Дзиарас. "Колкото повече време минава, толкова повече Турция консолидира контрола си върху Северен Кипър на всякакво ниво във всички сфери. В последните години тя се опитваше да го трансформира бавно в една нова "Малка Турция". И след години не общността на кипърските турци, а Турция ще бъде част от решението на Кипърския въпрос, защото връзките между нея и кипърските турци ще бъдат толкова силни, че на практика Турция ще трябва да бъде конституирана за федерация с кипърските гърци", твърди политическият анализатор.

Според него, ако Анастасиадис и Акънджъ не успеят да договорят общото бъдеще на страната под федерален чадър, ще трябва да се говори вече за други видове решения – конфедерация тип "кадифен развод" или модела на Тайван. Анкара не само вече лансира идеята за развитие на отцепилата се непризната в международен план Севернокипърска турска република по такъв "План Б", но и работи за него, като насърчава Северен Кипър да засили отношенията си с ислямски страни и развива големи инфраструктурни проекти за пренос на вода и електричество. След 16 април този вариант може да стане още по-вероятен.

Преговори под натиск

Преговорите по Кипърския въпрос в този състав – президентът на Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ, започнаха през май 2015 г. "Това, че в момента Кипърският въпрос не е решен, не е свързано с референдума за конституционни промени в Турция, нито той доведе до прекратяването на преговорите в средата на февруари. Причината е, че двете кипърски общности и лидерите им не са готови за решение, между тях има фундаментални различия", коментира пред "Капитал" Айля Гюрел, старши научен консултант в центъра в Кипър на изследователския институт PRIO. "Ситуацията в Кипър не зависи толкова много от Турция, че случващото се в нея сега да спре преговорите. Големият проблем е тук, в Кипър, между двете общности. Те разбират различни неща, когато се каже кипърски проблем, и техните идеи за неговото решение са тотално различни. Те се стараят да решат своя собствен кипърски проблем", обяснява изследователката.

"Кризата в преговорите се забеляза още през септември-октомври миналата година, защото и двамата лидери не искат да докоснат горещите точки, а само демонстрират, че преговорите вървят. Те имат огромни различия по главните, основните теми – териториалните корекции, картата на бъдещите две зони, собствеността, гаранциите и сигурността. Договорили се били по някои неща – например след обединението кипърските турци да използват еврото. Е, кое да използват, японската йена ли", реагира пред "Капитал" Мурат Канатлъ, изпълнителен секретар на малката лява опозиционна партия на кипърските турци "Нова кипърска партия" (YKP). Мурат е женен за кипърска гъркиня и семейството е един от малкото на острова смесени бракове между двете кипърски общности.

Според него решението на Кипърския въпрос ще дойде не от политиците, а с натиск "отдолу", с въвличането на обикновените хора. "Ние вярваме, че ситуацията ще се промени, ако успеем да мобилизираме хората от двете общности да излязат на улицата. А политиците, ако искат да направят нещо, трябва още преди решението да изтеглят всички армии от острова, да отворят призрачния град Вароша във Фамагуста", пали се Мурат.

Ще трябват много усилия, за да бъдат съживени преговорите, които бяха възобновени на 11 април, смята д-р Зенонас Дзиарас, преподавател по международни отношения в Университета на Централен Ланкашир в Кипър (UCLan). Според него една от основните причини за колапса, в който те изпаднаха през февруари, е, че "двамата лидери не бяха в състояние да постигнат съществен напредък в различните преговорни глави, особено по основните, за които е необходима позицията на Турция". Той вижда още една "задънена улица" – отстъпките, които Ердоган желае да направи за Кипър, са много малки и са неприемливи за кипърските гърци, а отстъпките, от които кипърските гърци се нуждаят, за да гласуват с "да" за споразумението, са неприемливи за Анкара.

И двамата кипърски лидери втвърдиха позициите си, защото са под сериозен натиск в своите общности от партиите хардлайнери, които са срещу федерално решение. Освен това и двамата са изправени пред избори. След 10 месеца Кипър ще гласува за президент (който е и глава на правителството), а самообявилата се Севернокипърска турска република е изправена пред възможност за предсрочни парламентарни избори след внесен вот на недоверие срещу правителството.

Следващата "гореща точка" в "пътната карта" за решаването на Кипърския въпрос ще е втората международна конференция с участието на страните гаранти (Великобритания, Гърция и Турция), която в най-оптимистичния вариант може да се проведе през май.
- След два месеца прекъсване преговорите между двамата кипърски лидери бяха възобновени на 11 април, но със слаб оптимизъм за напредък.

- Прозорецът за решаването на кипърския въпрос е около два месеца – между референдума в Турция и преди очакваните нови сондажи за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър.

Ако турският президент Реджеп Тайип Ердоган спечели референдума в неделя за разширяване на своите правомощия, това ще е по-добрата новина за Кипър. Въпреки опасенията, че предлаганите конституционни промени водят Турция към авторитаризъм, въпреки яростната атака на турския президент срещу ЕС и въпреки твърдата позиция на Анкара, която в момента блокира най-важните глави по Кипърския въпрос, успех на "да" може да даде на острова последен шанс за постигане на споразумение за федерация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    daaam avatar :-|
    daam

    "Кипърските гърци трябва да разберат, че това е родината на турците"

    Заради такива глупости все повече съседи мразят Турция.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Смутен съм от категоричността на съждението, че победата на Ердоган на референдума е добро за Кипър. Какво е доброто: изтегляне на окупационната войска ли? Едва ли. Обратно изселване на заселените анадолски и български турци ли? Едва ли. Федерализация на Кипър? Да, да...

    Да припомним историята. При отвоюваната от кипърските граждани независимост от Великобритания, се сключва (мисля в Лондон) договор, в който ОК, Турция и Гърция са страните-гаранти за независимостта и териториалната цялост на новата държава. Когато през 1974 г. ръководената от гръцката хунта организация ЕОКА-В на прави преврат срещу правителството на арх. Макариос с цел да присъедини острова към Гърция- т.н. еносис. На 20 юли 1974 г. турският премиер Бюлент Еджевит заповядва провеждането на операция "Атила".
    В конкретния случай турската намеса е напълно законна и се основава на международен договор.

    Само че това е за 1974 г. Изминал е половин век и турската държава с нищо не е показала, че иска решаване на кипърския въпрос.
    Ердоган още по-малко ще спомогне за омиротворяване на Кипър, като се има пред вид изключително важното му местоположение, както и откритите в морето - твърдят - колосални находища от нефт и газ.

    Независимо от резултатите от референдума, политиката на Анкара спрямо Кипър ще остане непроменена: запазване на взривоопасното статукво.

  • 3
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Ама как ще са по-добре ако мине референдума на Доган на този диктатор.

  • 4
    branib avatar :-|
    branib

    До коментар [#2] от "D-r D":

    И двата сценария - победа или загуба на Ердоган, са лоши за Кипър, и това е казано в статията. Не става въпрос за "добро", а за "по-добро" в сравнение с по-лошия вариант при загуба, при което, въпреки непредсказуемостта и твърдата позиция на Ердоган за сделка "вземи и дай", има шанс за решение, според политически анализатори.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Ценя вашето мнение, въпреки че не виждам логиката. Какво според вас би се случило с Кипър при "да" и какво при "не на референдума? Моето мнение е, че резултатат няма значение, защото Кипър е заложник и слабото звено на ЕС, което Ердоган ще атакува. Нашата приятелка Бранислава не си е мотивирала аргументирано.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.