// К1: Средата / Свят
Ердоган без окови
Едноличното управление няма да донесе стабилността и просперитета, които той обещава. Точно обратното, близкото бъдеще на Турция изглежда доста мрачно
- След референдума няма какво да спре Ердоган да превърне Турция в авторитарна република от централноазиатски тип. - Дори след като турският президент е на крачка да получи това, което иска, едва ли ще се успокои. Отношенията с ЕС ще бъдат "на парче", но сделката с бежанците едва ли ще бъде скъсана. |
Макар турският президент Реджеп Тайип Ердоган да не получи безапелационното "да", на което вероятно се е надявал на референдума за промяна на конституцията, няма какво или кой да го спре по пътя към превръщането на страната в негово почти еднолично владение. Грозната и измъчена победа показа, че има две Турции и тази, която подкрепя Ердоган, е само с процент и малко по-голяма. Което едва ли ще му попречи да "свали оковите" на досегашната система на управление, от които така често се оплакваше. Но и няма да му помогне да затвори раните на Турция - спиралата от насилие и терор, парещият кюрдски въпрос, травмата от опита за преврат и последвалите репресии, разклатената икономика.
Победа, но не триумф
От всички възможни лоши изходи от референдума - защото добър просто нямаше - случилият се в неделя е най-лошият. Съкрушителна победа на Ердоган поне би сложила край на въпросите. Минималната преднина със само 51.4% само повдига нови. Още повече че идва на фона на отказа на двете основни опозиционни партии - Републиканската народна партия (CHP) и прокюрдската Народнодемократична партия (HDP), да признаят резултата заради множество нарушения и решението на Централната избирателна комисия да приеме за валидни между 1.5 и 2.5 млн. неподпечатани бюлетини (при разлика между "да" и "не" от 1.3 млн. гласа). На критиките на международните наблюдатели от ОССЕ, че референдумът не е съответствал на демократичните норми, Ердоган отговори със "Знайте си мястото".
Като се има предвид, че турският президент имаше всички предимства и впрегна в своя полза цялата държавна машина, победата е далеч от триумф за него. Всъщност това е един от най-слабите му изборни резултати откакто е дошъл на власт. На последния парламентарен вот неговата Партия на справедливостта и развитието (AKP) и подкрепилата конституционните промени Партия на националното движение (MHP) взеха общо 60%, което е с 10% по-малко от вота за "да".
И обяснението не е само, че националистическата база на MHP се е разделила и част от нея е последвала призивите на разбунтували се срещу ръководството й политици да гласуват с "не". По всичко изглежда, че част от поддръжниците на АКР също са гласували срещу Ердоган. Което доведе до коментари, че всъщност референдумът е "сериозен жълт картон" за управляващите. Особено болезнена за Ердоган е загубата в трите най-големи града - Истанбул (на който той беше кмет), Анкара и Измир. "Той е разочарован. Но няма нищо, което да попречи на амбициите му и ще смачка онези, които му се противопоставят. Това е причината в деня след референдума извънредното положение (което е в сила от опита за преврат през юли 2016 г. - бел. ред.) да бъде удължено с още три месеца", казва пред "Капитал" Саймън Уолдмън от Факултета по близкоизточни изследвания на лондонския King's College.
Всъщност фактът, че близо половината турци казаха "не" при всички репресии, медийно затъмнение и определянето на противниците на конституционната реформа като "терористи" и "предатели", е забележителен. Още по-забележително е, че имаше и осмелили се да протестират по улиците при цялата атмосфера на нагнетяван страх в Турция. В полза на Ердоган обаче работи това, че тези близо 50%, които му се противопоставиха, са разнородна група - сред тях примерно кюрди и националисти, които трудно биха могли да застанат заедно зад политик, който да се изправи срещу него. "Едва ли ще се намери обединителна фигура, която да е в състояние да победи Ердоган на президентските избори през 2019 г. Ако има такъв лидер, то той трябва да дойде от средите на АКР, с което да разцепи електората от около 40%, който винаги стои зад партията. Но това изглежда малко вероятно", посочва пред "Капитал" Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council.

Революция чрез референдум
Инфографика |
Точно 2019 г. е следващата ключова година по пътя на Ердоган към това, което лидерът на MHP Девлет Бахчели определи преди време като "султанат без трон". Тогава трябва да се проведат следващите парламентарни и президентски избори и да влезе в сила променената конституция. Според нея Ердоган, стига да спечели отново, може да управлява до 2029 г. (а дори и до 2034 г.) като президент с на практика неограничени от почти нищо и никого правомощия.
"Това е смяна на режима в Турция", казва пред "Капитал" Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford. Премиерският пост ще бъде премахнат, президентът, който може да бъде и лидер на пратия, ще назначава министри и висши съдии и ще издава изпълнителни декрети. И всичко това под надзора единствено на силно отслабен парламент. "Всички институции, които осигуряват контрол и баланс на властите, ще бъдат ерозирани. Ердоган ще има абсолютна власт и ще бъде почти недосегаем за правосъдието", обобщава Чалъшкан. Което всъщност е така и сега, но след 2019 г. ще бъде съвсем легитимно.
Без нова надежда
Дори след като турският президент е на крачка да получи това, което иска, едва ли ще се успокои. "Няма причини да очакваме по-мека версия на Ердоган. Той е двуполюсен политик. Докато контролира мнозинството независимо с колко минимална разлика, той ще прокарва дневния си ред дори безмилостно, ако се налага", смята Саймън Уолдмън. А фактът, че спечели с малка преднина, може да го накара да засили конфронтацията вътре в Турция и навън със Запада, ако прецени, че това ще му помогне за важния вот през 2019 г.
"Ердоган се води единствено от това какво му носи успех на избори. Преди години мирният процес с кюрдите и реформите, приближаващи страната към ЕС, го правеха популярен и му помагаха да засили властта си. Това беше просто политическа тактика. Само икономическа криза или нуждата от кюрдски гласове може да го накарат отново да се обърне към ЕС и да възобнови мирните преговори с кюрдите. Той е способен да бъде гъвкав заради собственото си политическо оцеляване," смята Емре Чалъшкан. Но докато демонизирането на ЕС като външен враг продължава да му носи вътрешни дивиденти, няма надежда за разведряване в следващите две години.
"Най-вероятно ЕС ще приеме резултата от референдума, но е ясно, че отношенията с Турция са изцяло "на парче", транзакционни. Няма някаква стратегическа рамка или обща цел, а само договаряне по отделни теми", посочва Димитър Бечев. Такива могат да са сигурността, антитерористичното сътрудничество и евентуално разширяване на митническия съюз между Турция и ЕС. А също и споразумението за бежанците, което Ердоган едва ли ще скъса въпреки постоянните си заплахи. "Не виждам какво ще спечели от такъв ход. Все пак парите не са малко. А и отметнеш ли се веднъж, вече не можеш да използваш този коз", казва Бечев.
Освен все по-изолирана отвън Турция ще става все по-нестабилна отвътре. Обещанията на Ердоган, че концентрирането на властта в ръцете му е рецепта за стихване на напрежението и съживяване на икономиката, няма как да бъдат изпълнени. Турското общество е още по-разделено след референдума, а Ердоган е показал, че предпочитаният начин за справяне с несъгласните е бруталната сила. Ново икономическо чудо като в началните години на управлението му също е слабо вероятно. Докато преди в икономическия му екип имаше компетентни фигури като вицепремиера Али Бабаджан, постепенно те бяха заменени с хора, чието основно качество е лоялността към президента. В съчетание със срива на туризма, гоненията срещу бизнесмени и отблъскването на чуждестранните инвеститори резултатът е ръст на БВП от 1.8% през последното тримесечие на миналата година (при 9% в добрите години), най-високата инфлация от осем години насам и безработица от 13%.
Ако в основите на "новата Турция", която Ердоган иска да построи, бъдат поставени предимно верни кадри, хоризонтът не е по-светъл. "Очевидно е, че не е достатъчно да се изгради държава само от една група хора. А и хората от твърдото ядро на Ердоган не са особено подготвени да управляват", посочва Емре Чалъшкан. Така единственото сигурно нещо в мрачното близко бъдеще на Турция е, че ще зависи от един-единствен човек.
Още по темата
Прибързано е победата на опозицията в Истанбул да се приема като края на Реджеп Тайип Ердоган
27 юни 2019Залогът в повторните избори за кмет е голям, защото Истанбул е важен не само политически, но и като център на финансовата мрежа, която крепи режима на президента
20 юни 2019Разривът между Турция и САЩ: Оръжията на раздора
Покупката на руската система С-400 ще е сигнал за геополитическа преориентация на Анкара и отдалечаването ѝ от Запада ще стане реалност
7 юни 2019Анализаторът от офиса в Истанбул на Европейския съвет за външна политика пред "Капитал"
7 ное 2018Не за пръв път между Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, но усещането е, че този път турският президент не прецени добре докъде може да стигне
16 авг 2018Изборите в Турция: по плана на Ердоган
Турският държавен глава стана пълновластен господар в страната, която вече официално е президентска република
28 юни 2018Султанат на едни избори разстояние
Вотът е повратна точка за Турция, защото е последната стъпка към осъществяването на амбицията на Ердоган да концентрира почти абсолютна власт в ръцете си
26 апр 2018Турция е шампион по растеж сред големите икономики. Опасенията са, че той е неустойчив и има риск от прегряване
5 апр 2018Русия вдига повечето санкции срещу Турция
Между основните съперници в сирийския конфликт тече все по-усилен процес по затопляне на отношенията
1 юни 2017Мнения Daily - Батакът в енергетиката е нечий приоритет
И още: Тръмп в Саудитска Арабия - неприлично и неамериканско; Втората фаза от управлението на Ердоган
22 май 2017ПАСЕ наложи мониторинг на Турция
Висши германски политици от управляващите християндемократи искат прекратяване на преговорите за членство в ЕС на Анкара
25 апр 2017Предизборната истерия доведе до дипломатическо късо съединение между Турция и Европа. Разривът не е неизбежен, но е трудно поправим
17 мар 2017С предложените конституционни реформи, концентриращи власт в ръцете на един човек, Турция все по-малко ще прилича на демокрация от европейски тип и все повече на близкоизточна диктатура.
28 яну 2017Какво ще прави Борисов в Турция
България няма ясна политика нито към Анкара, нито към Москва. Опитите да играе самостоятелно и неумело с Ердоган и Путин могат да са опасни
21 авг 2016Гостуващите граждани на Германия
Превратът в Анкара отеква по тревожен начин в Берлин и усложнява още повече ситуацията на канцлера Ангела Меркел
5 авг 2016Какво следва от това, че Ердоган превзема напълно Турция и я повежда все по-далече от демокрацията, ЕС и НАТО
23 юли 2016Превратът, от който Ердоган ще спечели, а Турция ще загуби
Ако президентът тръгне по пътя на отмъщението, страната ще стане още по-мрачно и опасно място
17 юли 2016След изборите на 1 ноември турският президент вероятно ще трябва да се сбогува с мечтата си за еднолична власт
30 окт 2015Атаките на президента срещу централната банка са показателни за политическия му стил и вредят на уязвимата турска икономика
13 мар 2015
Частната космическа компания изведе микросателити в орбита за десети пореден път
6 дек 2019, 805 прочитания

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия
6 дек 2019, 651 прочитания
6 дек 2019, 2846 прочитания
5 дек 2019, 2548 прочитания
6 дек 2019, 2500 прочитания
5 дек 2019, 1539 прочитания
6 дек 2019, 1448 прочитания
МВФ иска данни от еврозоната колко може Атина да поддържа това темпо