- Дори след като турският президент е на крачка да получи това, което иска, едва ли ще се успокои. Отношенията с ЕС ще бъдат "на парче", но сделката с бежанците едва ли ще бъде скъсана.
Преди 16 април Турция беше труден партньор и страна с мрачно близко бъдеще. След 16 април си остава такава. Единствената разлика е, че скоро ще бъде управлявана от избран диктатор.
Макар турският президент Реджеп Тайип Ердоган да не получи безапелационното "да", на което вероятно се е надявал на референдума за промяна на конституцията, няма какво или кой да го спре по пътя към превръщането на страната в негово почти еднолично владение. Грозната и измъчена победа показа, че има две Турции и тази, която подкрепя Ердоган, е само с процент и малко по-голяма. Което едва ли ще му попречи да "свали оковите" на досегашната система на управление, от които така често се оплакваше. Но и няма да му помогне да затвори раните на Турция - спиралата от насилие и терор, парещият кюрдски въпрос, травмата от опита за преврат и последвалите репресии, разклатената икономика.
Новата ера в турската политика ще внесе още напрежение в и без това обтегнатите отношения между Анкара и ЕС. Ако Ердоган изпълни заканата да възстанови смъртното наказание, произнесена часове след като се обяви за победител в неделя, това ще е безвъзвратният край на всякакви илюзии за европейска интеграция на Турция. Както пише Марк Пиерини в анализ за Carnegie Europe, "това може да е удобно и за двете страни, но не и за турската демокрация". А също и за България, която ще понесе от първа линия последствията от отдалечаването на Турция от Европа и превръщането й в авторитарна република от централноазиатски тип.
Победа, но не триумф
От всички възможни лоши изходи от референдума - защото добър просто нямаше - случилият се в неделя е най-лошият. Съкрушителна победа на Ердоган поне би сложила край на въпросите. Минималната преднина със само 51.4% само повдига нови. Още повече че идва на фона на отказа на двете основни опозиционни партии - Републиканската народна партия (CHP) и прокюрдската Народнодемократична партия (HDP), да признаят резултата заради множество нарушения и решението на Централната избирателна комисия да приеме за валидни между 1.5 и 2.5 млн. неподпечатани бюлетини (при разлика между "да" и "не" от 1.3 млн. гласа). На критиките на международните наблюдатели от ОССЕ, че референдумът не е съответствал на демократичните норми, Ердоган отговори със "Знайте си мястото".
Като се има предвид, че турският президент имаше всички предимства и впрегна в своя полза цялата държавна машина, победата е далеч от триумф за него. Всъщност това е един от най-слабите му изборни резултати откакто е дошъл на власт. На последния парламентарен вот неговата Партия на справедливостта и развитието (AKP) и подкрепилата конституционните промени Партия на националното движение (MHP) взеха общо 60%, което е с 10% по-малко от вота за "да".
И обяснението не е само, че националистическата база на MHP се е разделила и част от нея е последвала призивите на разбунтували се срещу ръководството й политици да гласуват с "не". По всичко изглежда, че част от поддръжниците на АКР също са гласували срещу Ердоган. Което доведе до коментари, че всъщност референдумът е "сериозен жълт картон" за управляващите. Особено болезнена за Ердоган е загубата в трите най-големи града - Истанбул (на който той беше кмет), Анкара и Измир. "Той е разочарован. Но няма нищо, което да попречи на амбициите му и ще смачка онези, които му се противопоставят. Това е причината в деня след референдума извънредното положение (което е в сила от опита за преврат през юли 2016 г. - бел. ред.) да бъде удължено с още три месеца", казва пред "Капитал" Саймън Уолдмън от Факултета по близкоизточни изследвания на лондонския King's College.
Всъщност фактът, че близо половината турци казаха "не" при всички репресии, медийно затъмнение и определянето на противниците на конституционната реформа като "терористи" и "предатели", е забележителен. Още по-забележително е, че имаше и осмелили се да протестират по улиците при цялата атмосфера на нагнетяван страх в Турция. В полза на Ердоган обаче работи това, че тези близо 50%, които му се противопоставиха, са разнородна група - сред тях примерно кюрди и националисти, които трудно биха могли да застанат заедно зад политик, който да се изправи срещу него. "Едва ли ще се намери обединителна фигура, която да е в състояние да победи Ердоган на президентските избори през 2019 г. Ако има такъв лидер, то той трябва да дойде от средите на АКР, с което да разцепи електората от около 40%, който винаги стои зад партията. Но това изглежда малко вероятно", посочва пред "Капитал" Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council.
Революция чрез референдум
Точно 2019 г. е следващата ключова година по пътя на Ердоган към това, което лидерът на MHP Девлет Бахчели определи преди време като "султанат без трон". Тогава трябва да се проведат следващите парламентарни и президентски избори и да влезе в сила променената конституция. Според нея Ердоган, стига да спечели отново, може да управлява до 2029 г. (а дори и до 2034 г.) като президент с на практика неограничени от почти нищо и никого правомощия.
"Това е смяна на режима в Турция", казва пред "Капитал" Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford. Премиерският пост ще бъде премахнат, президентът, който може да бъде и лидер на пратия, ще назначава министри и висши съдии и ще издава изпълнителни декрети. И всичко това под надзора единствено на силно отслабен парламент. "Всички институции, които осигуряват контрол и баланс на властите, ще бъдат ерозирани. Ердоган ще има абсолютна власт и ще бъде почти недосегаем за правосъдието", обобщава Чалъшкан. Което всъщност е така и сега, но след 2019 г. ще бъде съвсем легитимно.
Без нова надежда
Дори след като турският президент е на крачка да получи това, което иска, едва ли ще се успокои. "Няма причини да очакваме по-мека версия на Ердоган. Той е двуполюсен политик. Докато контролира мнозинството независимо с колко минимална разлика, той ще прокарва дневния си ред дори безмилостно, ако се налага", смята Саймън Уолдмън. А фактът, че спечели с малка преднина, може да го накара да засили конфронтацията вътре в Турция и навън със Запада, ако прецени, че това ще му помогне за важния вот през 2019 г.
"Ердоган се води единствено от това какво му носи успех на избори. Преди години мирният процес с кюрдите и реформите, приближаващи страната към ЕС, го правеха популярен и му помагаха да засили властта си. Това беше просто политическа тактика. Само икономическа криза или нуждата от кюрдски гласове може да го накарат отново да се обърне към ЕС и да възобнови мирните преговори с кюрдите. Той е способен да бъде гъвкав заради собственото си политическо оцеляване," смята Емре Чалъшкан. Но докато демонизирането на ЕС като външен враг продължава да му носи вътрешни дивиденти, няма надежда за разведряване в следващите две години.
"Най-вероятно ЕС ще приеме резултата от референдума, но е ясно, че отношенията с Турция са изцяло "на парче", транзакционни. Няма някаква стратегическа рамка или обща цел, а само договаряне по отделни теми", посочва Димитър Бечев. Такива могат да са сигурността, антитерористичното сътрудничество и евентуално разширяване на митническия съюз между Турция и ЕС. А също и споразумението за бежанците, което Ердоган едва ли ще скъса въпреки постоянните си заплахи. "Не виждам какво ще спечели от такъв ход. Все пак парите не са малко. А и отметнеш ли се веднъж, вече не можеш да използваш този коз", казва Бечев.
Освен все по-изолирана отвън Турция ще става все по-нестабилна отвътре. Обещанията на Ердоган, че концентрирането на властта в ръцете му е рецепта за стихване на напрежението и съживяване на икономиката, няма как да бъдат изпълнени. Турското общество е още по-разделено след референдума, а Ердоган е показал, че предпочитаният начин за справяне с несъгласните е бруталната сила. Ново икономическо чудо като в началните години на управлението му също е слабо вероятно. Докато преди в икономическия му екип имаше компетентни фигури като вицепремиера Али Бабаджан, постепенно те бяха заменени с хора, чието основно качество е лоялността към президента. В съчетание със срива на туризма, гоненията срещу бизнесмени и отблъскването на чуждестранните инвеститори резултатът е ръст на БВП от 1.8% през последното тримесечие на миналата година (при 9% в добрите години), най-високата инфлация от осем години насам и безработица от 13%.
Ако в основите на "новата Турция", която Ердоган иска да построи, бъдат поставени предимно верни кадри, хоризонтът не е по-светъл. "Очевидно е, че не е достатъчно да се изгради държава само от една група хора. А и хората от твърдото ядро на Ердоган не са особено подготвени да управляват", посочва Емре Чалъшкан. Така единственото сигурно нещо в мрачното близко бъдеще на Турция е, че ще зависи от един-единствен човек.
- Дори след като турският президент е на крачка да получи това, което иска, едва ли ще се успокои. Отношенията с ЕС ще бъдат "на парче", но сделката с бежанците едва ли ще бъде скъсана.
Преди 16 април Турция беше труден партньор и страна с мрачно близко бъдеще. След 16 април си остава такава. Единствената разлика е, че скоро ще бъде управлявана от избран диктатор.
5 коментара
Икономическа изолация и великия wanna be султан ще бъде изметен от собствените си хора. Гладна мечка хоро не играе.
Безспорно ефектно заглавие.
И това е единственото достойнство на текста, ако не броим внасящите сериозна аналитичност размисли на г-н Димитър Бечев.
Темата Турция е безкрайно благодатна за анализ, но трябва да се прави от хора, които я познават или поне имат натрупвания. Както с всичко останало, впрочем. Иначе се получава синджир от шаблони: разделено общество, край на евроинтеграцията, султан, азиатска диктатура и пр.
Темата е изключително обемна, ако трябва да се обяснят причините и движещите сили, довели до днешното положение, затова просто ще конспектирам за тези, на които им е интересно.
1. Разделено турското общество?
Това е латентното му състояние почти 100 г, откакто Мустафа Кемал доста силово, в рамките само на няколко години, налага на довчерашните поданици на падишаха западния цивилизационен модел. Без да ги пита. Новосформиращото се турско общество прави изключително рязък завой. Той едва ли е бил безпроблемен. Казват, че който не искал да се разделя с феса, се разделял и с главата под него... В този смисъл наивно е да не очаква, че промяната на цивилизационенния модел, осъществявана настъпателно от Реджеп Ердоган в последните 4-5 години ще е доста по-хуманна...
Сред реформите, които Ататюрк въвежда е и разпускането на суфисткия орден на дервишите. С две думи тяхната философия била отказ от земното, за да се спечели небесното. Те просели, за да изтърпят докрай унижението, но изпросеното давали на други бедняци. Постепенно около джамиите се оформили суфистки общества. Целта отначало била разясняване на Корана на неграмотната маса, но постепенно с времето тези „кръжоци” се превърнали в средища за битово опознаване на хората, взаимопомощ, благотворителност. В тях членували бедни и богати, науки и философи, мъже и жени – хората от района на джамията. При другата – друг „кръжок”. Основното било опознаването и култивирането на взаимопомощ: богатите вземали на работа изпаднали в недоимък, общността плащала обучението на талантливи деца, събирали се помощи за сираци и вдовици.
Суфистките кръжоци са едно от малкото неща от империята, оцелели при реформите на Ататюрк. Просто защото представлявали основната градивна клетка, както на османското, така и на новосъздаващото се турско общество, лежащи на непреходни ценности като уважение на другия, взаимопомощ, милосърдие, пожертвователност. Разбира се, обединяващ момент бил Коранът и философията на исляма. Преди двайсетина години проповедникът Фетхуллах Гюлен, стъпвайки на философията и практиката на суфистките кръжоци, степенно ги вгражда в организацията си Хизмет.
2. Евроинтеграция?
Разбира се, че в турското общество се формира и силно проевропейско течение. Негови представители през годините неизменно са известни писатели, журналисти, университетски преподаватели, едри и не толкова едри предприемачи, студенти и – разбира се – армията. Турция е асоцииран член на ЕС от 1963 г. През 1987 г. кандидатства за пълноправно членство, но е призната за страна-кандидат чак след 12 години, а ЕП решава да започне преговори след още 7 години - през октомври 2005 г.
През тези 40 години израстват две поколения. Турция се позиционира като регионална сила – икономическа и военна – на границата на Европа с Близкия Изток. БВП-то й расте в пъти по-бързо от това в най-мощните европейски икономики. Това размотаване от страна на две поколения европейски лидери да дадат ясна европейската перспектива пред Турция смаза доводите на прогресивната, секуларистката, републиканката, проевропейската, образованата, буржоазната част от турското общество и даде козове в ръцете на анадолската, ислямистката, податливата на неоосманското облъчване, необразованата, бедната му част. Четете турския нобелист за литература Орхан Памук - един от идеолозите на проевропейската линия. Процесът на това задълбочаващо се разочарование е описан прекрасно в есетата му.
От друга страна ръстът на икономиката повиши доходите и социалните програми, намали безработицата, изтри демографската криза, доколкото въобще я е имало. В управлението си през последните 13 г. Ердоган не пропускаше да намеква, че Турция се справя прекрасно и без ЕС. Което се виждаше от всички турци.
Сагата с "приемането" на Турция в ЕС винаги е срещала абсолютното нежелание това да се случи от страна на Германия и Франция. През това време е затворена ... една единствена преговорна глава...
Европа предаде проевропейски настроените водачи на турското общество и ги изостави. И случващото се сега, е резултат и от това предателство.
3. Султан Реджеп?
Никак не е гарантирано, че това ще се случи на 100%.
Едно, защото резултатът от референдума е много тревожен сигнал за управляващата ПСР на Ердоган и за клакиращата й ПНД на Бахчели, които агитираха за гласуване с „да”. Сборът от гласовете за двете партии на последните извънредни парламентарни избори през ноември 2015 г беше чувствително по-висок, което говори, че дори електоратът им не подкрепя смяната на държавното устройство.
Второ: Турция има почти вековен опит в многопартийната демокрация. Ердоган не разчете, че подкрепата за ПСД през годините до голяма степен се дължи на усилията му за ограничаване намесата на военните в политиката, докато проектът му се основава именно на авторитаризъм.
Трето: разочароващият и изненадващо нисък за ПСД резултат говори, че харизмата на Ердоган и на партията му е пред пречупване – ако не се вслуша и не направи промени в обявените политики, от сега може да предвиди разгромния за него и ПСД резултат на изборите през ноември 2019 г.
Много зависи доколко Ердоган ще приложи нарастналите си правомощия за консолидиране на обществото. Конфронтационното говорене и действие от сорта: „важен е резултатът, не мача” ще го провали.
Дай, Боже.
До коментар [#2] от "D-r D":
Страхотно!
Благодаря, Светломира. Пишете по-често...
Възходът на Турската икономика не би бил възможен без участието на Европа и достъпът до нейните пазари. Стотиците тирове, които сноват от Турция посока запад за пълни със неща, произведени в ТР. Но измислени някъде из Европа. Хладилници, климатици, машини или автобуси - марките са все европейски. Това е нещо, което лесно може да пресъхне при охладняване отношенията на Ердо с ЕС. Само на зеленчуци износ за Русия ще е трудно, че и там като ги стегне шапката и си измислят някаква карантина от днес за утре. А туризъм? Да, хората пътуват, но нищо не е същото. Хилядите ол-инклузив клиенти просто буквата за другаде, където не ги наричат нацисти и прочее. Та, бъдещето не е розово, ама никак. Дано само не тръгнат по пътя на Русия, да се хранят с войни от съседите си (вкл. България), които както знаем са изконно османски територии...
До коментар [#3] от "beky":
Светломира прави каквото може - преписва и се пази като дявол от тамян да поразсъждава...