Ердоган без окови

Икономическа изолация и великия wanna be султан ще бъде изметен от собствените си хора. Гладна мечка хоро не играе.

Безспорно ефектно заглавие.
И това е единственото достойнство на текста, ако не броим внасящите сериозна аналитичност размисли на г-н Димитър Бечев.
Темата Турция е безкрайно благодатна за анализ, но трябва да се прави от хора, които я познават или поне имат натрупвания. Както с всичко останало, впрочем. Иначе се получава синджир от шаблони: разделено общество, край на евроинтеграцията, султан, азиатска диктатура и пр.
Темата е изключително обемна, ако трябва да се обяснят причините и движещите сили, довели до днешното положение, затова просто ще конспектирам за тези, на които им е интересно.

1. Разделено турското общество?
Това е латентното му състояние почти 100 г, откакто Мустафа Кемал доста силово, в рамките само на няколко години, налага на довчерашните поданици на падишаха западния цивилизационен модел. Без да ги пита. Новосформиращото се турско общество прави изключително рязък завой. Той едва ли е бил безпроблемен. Казват, че който не искал да се разделя с феса, се разделял и с главата под него... В този смисъл наивно е да не очаква, че промяната на цивилизационенния модел, осъществявана настъпателно от Реджеп Ердоган в последните 4-5 години ще е доста по-хуманна...
Сред реформите, които Ататюрк въвежда е и разпускането на суфисткия орден на дервишите. С две думи тяхната философия била отказ от земното, за да се спечели небесното. Те просели, за да изтърпят докрай унижението, но изпросеното давали на други бедняци. Постепенно около джамиите се оформили суфистки общества. Целта отначало била разясняване на Корана на неграмотната маса, но постепенно с времето тези „кръжоци” се превърнали в средища за битово опознаване на хората, взаимопомощ, благотворителност. В тях членували бедни и богати, науки и философи, мъже и жени – хората от района на джамията. При другата – друг „кръжок”. Основното било опознаването и култивирането на взаимопомощ: богатите вземали на работа изпаднали в недоимък, общността плащала обучението на талантливи деца, събирали се помощи за сираци и вдовици.
Суфистките кръжоци са едно от малкото неща от империята, оцелели при реформите на Ататюрк. Просто защото представлявали основната градивна клетка, както на османското, така и на новосъздаващото се турско общество, лежащи на непреходни ценности като уважение на другия, взаимопомощ, милосърдие, пожертвователност. Разбира се, обединяващ момент бил Коранът и философията на исляма. Преди двайсетина години проповедникът Фетхуллах Гюлен, стъпвайки на философията и практиката на суфистките кръжоци, степенно ги вгражда в организацията си Хизмет.

2. Евроинтеграция?
Разбира се, че в турското общество се формира и силно проевропейско течение. Негови представители през годините неизменно са известни писатели, журналисти, университетски преподаватели, едри и не толкова едри предприемачи, студенти и – разбира се – армията. Турция е асоцииран член на ЕС от 1963 г. През 1987 г. кандидатства за пълноправно членство, но е призната за страна-кандидат чак след 12 години, а ЕП решава да започне преговори след още 7 години - през октомври 2005 г.
През тези 40 години израстват две поколения. Турция се позиционира като регионална сила – икономическа и военна – на границата на Европа с Близкия Изток. БВП-то й расте в пъти по-бързо от това в най-мощните европейски икономики. Това размотаване от страна на две поколения европейски лидери да дадат ясна европейската перспектива пред Турция смаза доводите на прогресивната, секуларистката, републиканката, проевропейската, образованата, буржоазната част от турското общество и даде козове в ръцете на анадолската, ислямистката, податливата на неоосманското облъчване, необразованата, бедната му част. Четете турския нобелист за литература Орхан Памук - един от идеолозите на проевропейската линия. Процесът на това задълбочаващо се разочарование е описан прекрасно в есетата му.
От друга страна ръстът на икономиката повиши доходите и социалните програми, намали безработицата, изтри демографската криза, доколкото въобще я е имало. В управлението си през последните 13 г. Ердоган не пропускаше да намеква, че Турция се справя прекрасно и без ЕС. Което се виждаше от всички турци.
Сагата с "приемането" на Турция в ЕС винаги е срещала абсолютното нежелание това да се случи от страна на Германия и Франция. През това време е затворена ... една единствена преговорна глава...
Европа предаде проевропейски настроените водачи на турското общество и ги изостави. И случващото се сега, е резултат и от това предателство.

3. Султан Реджеп?
Никак не е гарантирано, че това ще се случи на 100%.
Едно, защото резултатът от референдума е много тревожен сигнал за управляващата ПСР на Ердоган и за клакиращата й ПНД на Бахчели, които агитираха за гласуване с „да”. Сборът от гласовете за двете партии на последните извънредни парламентарни избори през ноември 2015 г беше чувствително по-висок, което говори, че дори електоратът им не подкрепя смяната на държавното устройство.
Второ: Турция има почти вековен опит в многопартийната демокрация. Ердоган не разчете, че подкрепата за ПСД през годините до голяма степен се дължи на усилията му за ограничаване намесата на военните в политиката, докато проектът му се основава именно на авторитаризъм.
Трето: разочароващият и изненадващо нисък за ПСД резултат говори, че харизмата на Ердоган и на партията му е пред пречупване – ако не се вслуша и не направи промени в обявените политики, от сега може да предвиди разгромния за него и ПСД резултат на изборите през ноември 2019 г.
Много зависи доколко Ердоган ще приложи нарастналите си правомощия за консолидиране на обществото. Конфронтационното говорене и действие от сорта: „важен е резултатът, не мача” ще го провали.
Дай, Боже.

До коментар [#2] от "D-r D":

Страхотно!
Благодаря, Светломира. Пишете по-често...

Възходът на Турската икономика не би бил възможен без участието на Европа и достъпът до нейните пазари. Стотиците тирове, които сноват от Турция посока запад за пълни със неща, произведени в ТР. Но измислени някъде из Европа. Хладилници, климатици, машини или автобуси - марките са все европейски. Това е нещо, което лесно може да пресъхне при охладняване отношенията на Ердо с ЕС. Само на зеленчуци износ за Русия ще е трудно, че и там като ги стегне шапката и си измислят някаква карантина от днес за утре. А туризъм? Да, хората пътуват, но нищо не е същото. Хилядите ол-инклузив клиенти просто буквата за другаде, където не ги наричат нацисти и прочее. Та, бъдещето не е розово, ама никак. Дано само не тръгнат по пътя на Русия, да се хранят с войни от съседите си (вкл. България), които както знаем са изконно османски територии...

До коментар [#3] от "beky":

Светломира прави каквото може - преписва и се пази като дявол от тамян да поразсъждава...