Ким Чен БУМ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ким Чен БУМ

Едновременен залп на 300 тежки артилерийски оръдия разлюля бреговата ивица на страната само на стотина километра от южнокорейската граница по случай 85-годишнината от създаването на севернокорейската партизанска армия

Ким Чен БУМ

Конфликтът на Корейския полуостров

Мартин Димитров
15943 прочитания

Едновременен залп на 300 тежки артилерийски оръдия разлюля бреговата ивица на страната само на стотина километра от южнокорейската граница по случай 85-годишнината от създаването на севернокорейската партизанска армия

© KCNA


- Северна Корея продължава да провокира съседите си с показване на военна мощ.

- Режимът все още не е направил шести пореден ядрен опит, но това е въпрос само на време.

- Прибързаното разполагане на американски противоракетен щит в Южна Корея може да предизвика ескалация.

Край село Пунгйе-ри в Североизточна Северна Корея се намира основната тестова база за правене на ядрени опити в страната. Под малката военна база се дълбаят шахтите, в които се тестват ядрените оръжия, изработвани от режима в Пхенян. Когато обаче не се готвят да разтърсят подземните пластове с мощни експлозии, военните от базата разпъват мрежите и играят един от любимите местни спортове - волейбол. Според платформата 38North на Института САЩ - Корея към училището за международна политика SAIS, част от университета "Джон Хопкинс", досегашните сателитни наблюдения над базата показват, че когато сервисите залетят, тя е в режим на "тактическо изчакване". Според изследователите на Северна Корея обаче причината не е забавяне на ядрената програма, а точно обратната - военните са готови за нов опит, но чакат разрешение "отгоре".

@@galwidg:[email protected]@

В последните дни мрежите отново са опънати и топките летят над тях. Режимът в Пхенян ще даде сигнал за провеждането на ядрен експеримент вероятно скоро - тогава, когато от него ще има най-голяма политическа добавена стойност.

Всички регионални сили са в очакване това да се случи. Но за разлика от севернокорейците край Пунгйе-ри не играят волейбол, а засилват военното си присъствие, за да се застраховат при най-лошия развой на събитията. Това поставя региона в много взривоопасна ситуация, в която двама непредвидими лидери - Тръмп и Ким - могат твърде бързо да навлязат в опасна спирала.

Военни игри

На 25 април бе отбелязана 85-годишнината от сформирането на севернокорейската партизанска армия на Ким Ир Сен, и то как! Едновременен залп на 300 тежки артилерийски оръдия разлюля бреговата ивица на страната само на стотина километра от южнокорейската граница. "Подводници бързо се показват от водата, за да извършат торпедни атаки срещу бойните кораби на "врага", докато изтребители и бомбардировачи с бръснещ полет над водата пускат бомби над целите", съобщава с патос севернокорейската информационна агенция KCNA. На сцената се появява Ким Чен Ун. "Гледайки вълнуващата сцена, той хвали моряците и пилотите за това, че успешно са ударили целите всеки път", продължава репортажът.

Това дори не бе последният военен спектакъл на режима в Пхенян. Не по-малко впечатляващ бе военния парад по случай Деня на слънцето - рождения ден на основателя на страната Ким Ир Сен, 15 април. Хиляди войници и всевъзможна военна техника преминаха по площада, кръстен на вожда на нацията. Нещо повече - за пръв път бяха показани подвижни установки за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети (МКБР). Въпреки че изложените платформи най-вероятно са били "кухи", изследователите на режима на Ким не се съмняват в наличието на истински, макар и още не съвсем готови за използване самоделни ракети.

Дрънкането на оръжия на Корейския полуостров става все по-оглушително в очакване на шестия ядрен опит на Пхенян. В края на миналата седмица РИА "Новости" съобщи, че руски войски са били предислоцирани на изток в Сибир. Американската ядрена подводница USS "Мичигън" пък акостира в пристанището Бусан в Южна Корея в навечерието на артилерийското шоу на север. Китайските военновъздушни сили засилиха присъствието си в региона, американските и корейските войски на полуострова вдигнаха нивото на тревога заради разполагане не севернокорейски части по границата... Ситуацията на полуострова в последните седмици стана толкова опасна, че дори Тръмп, който в началото на мандата си обяви ежедневните брифинги по сигурността за ненужни, свика целия Сенат на среща в Белия дом, където да се запознаят със ситуацията в Източна Азия. Мерките, които САЩ вече вземат, са по-твърди от когато и да било досега. Тръмп обяви с фанфари, че изпраща самолетоносачната група с флагман USS "Карл Винсън" към региона, макар впоследствие да се оказа, че корабите вече са били в региона и дори са плавали в обратна посока, към Австралия, когато президентът обяви новината. Освен това въпреки обещанията, че ще изчакат до провеждането на изборите за президент в Южна Корея, САЩ изпратиха в страната първите радари и части от антиракетната батарея THAAD в сряда.

Според Ким Инуук, изследовател на Корейския полуостров от университета в Хонконг (HKU), сегашните севернокорейски провокации следват шаблона на предишни, но с няколко сериозни разлики. "Първо, за разлика от друг път Корейската народнодемократична република (КНДР) не е извършила ядрени тестове, преди международната общност да засили санкционния режим. И второ, военният отговор на САЩ дойде преди, а не след тестовете, както обикновено", каза той пред "Капитал". "Няма лесно решение на проблема, особено с тази ескалация на напрежението", каза за вестника и Джени Таун, заместник-директор на Института САЩ - Корея към училището за международна политика SAIS, част от университета "Джон Хопкинс". Според Таун обаче е жизненоважно да се подходи дипломатично към въпроса. "Няма гаранции, че това ще е лесно или ще гарантира дългосрочен успех, но потенциалните човешки жертви, глобални икономически последици и разруха на Корейския полуостров са твърде скъпа цена", заяви тя.

Друг въпрос е дали изобщо затягането на примката около Северна Корея е продуктивно, или, напротив, само засилва параноята у управляващите и ги подтиква да забързат с развитието на ядрената си програма. "Реалността днес отново доказва, че решението ни да развием ядрената си програма като количество и качество под знамената на икономическото развитие и ядрената енергия е било правилно", пише рупорът на управляващата партия в КНДР "Родон Синмун". "Ким иска да направи своята ядрена програма и тази криза му показа, че трябва да побърза, защото се среща с много вражески настроен Вашингтон и, единственият начин да оцелее е да има напълно изградена система за ядрени ракети", смята Ким Инуук от HKU. А по всичко личи, че Ким Чен Ун не е далеч от тази цел.

Късно е за прекратяване на ядрената програма

Единственият потенциален начин - ако изобщо можем все още да говорим за такъв - да се прекъсне или забави ядрената програма на КНДР е Китай да спре доставките на гориво за страната. "Китай внася почти целия петролен запас на Северна Корея и това е най-големият коз на Пекин, който обаче не е използван досега", смята Ким Инуук. Според него теоретичното орязване на достъпа до петрол ще блокира армията на страната, но надали ще постигне повече от това. "Трябва да сме наясно, че ДПРК е много изолирана, но икономическите санкции не разклащат стабилността на режима - гладът през 90-те уби поне половин милион души, но това не доведе до смяна на режима", добавя Ким Инуук. "Северна Корея днес е много по-силна от преди във военно и икономическо отношение и го е постигнала въпреки санкциите", смята и Джени Таун. Според нея топката не е само в Китай: "Пекин нито е единствената страна, която работи със КНДР, нито само те игнорират задълженията си към резолюциите на Съвета по сигурността на ООН."

Така или иначе, отношенията между Пекин и Пхенян изглеждат влошени. Според Джени Таун Китай става все по-нетърпелив към ядрените амбиции на КНДР, защото те на практика "приканват" близо до границите на страната американски военни сили. Може би това е дори "таен" план на Пхенян да вкара обратно още една суперсила в региона - след падането на Съветския съюз оцеляването на режима в КНДР зависи почти изцяло от Китай. Във всеки случай не е ясно дали тоталното изолиране на Северна Корея е възможно изобщо - и досега страната е намирала с кого да работи, дори на ръба на международните правила и отвъд тях. Дали обаче има други начини за взаимодействие с Пхенян?

Може ли икономиката да успее там, където се проваля дипломацията

Досега във времена на затопляне между КНДР и останалия свят са правени неколкократни опити за икономическата интеграция на изолираната страна. Така бяха създадени две големи специални икономически зони - Расън на северната граница с Китай, в която според Associated Press оперират 250 предприятия, главно създадени с китайски и руски инвестиции; и Каесон, близо до южнокорейската граница. Проблемите с изграждането на подобни зони са очевидни - първо, те бързо могат да станат жертва на политическите раздори и заплахите за война от страна на севернокорейските власти. Така през януари 2016 г. бе затворена икономическата зона в Каесон, която даваше работа на 50 хил. севернокорейци, след като режимът направи четвъртия си ядрен опит.

Второ, тоталитарната страна трудно може да гарантира възвращаемостта на инвестициите, които чуждите компании правят, което прави риска за много от желаещите да влязат на местния пазар твърде висок. Египетската телекомуникационна компания Orascom например научи това от първа ръка, след като изгради първата 3G мобилна мрежа в страната през 2015 г. и се оказа с $600 млн. печалби, запорирани от режима. Въпреки рисковете обаче инвестициите в страната до миналата година растяха, особено китайските. Досегашният опит с подаването на "моркови" към Северна Корея не доведе до прекратяване на ядрената програма на режима, но тъй като за това вече е късно, на дневен ред остава само борбата за най-безкръвно дипломатическо решение.

"Голямото неизвестно оттук нататък е кой ще води новата южнокорейска администрация. Дали ще се съгласят с по-агресивната политика на Тръмп? Не е ясно. Но, тъй като основните кандидати за президенти са либерални, това може да доведе до разцепление между САЩ и Южна Корея." Джени Таун, Институт САЩ - Корея към SAIS

Накъде след изборите

Всичко това се случва в навечерието на изборите за президент в Южна Корея. След като предишният държавен глава и член на консервативната партия "Свободна Корея" Пак Гън-Хе бе отстранена от длъжност по обвинения в корупция и злоупотреба с власт, нейната партия, традиционно поддържаща твърда линия срещу Пхенян, няма шанс да спечели изборите. Засега водещ е претендентът на прогресивната Демократична партия Мун Джае-Ин, който е обвиняван от опонентите си за прекалено мек по отношение на КНДР. Той е амбивалентен по отношение на разположението на системата THAAD, иска смекчаване на тона срещу северната съседка и възстановяване на шестстранния диалог, който досега бе основният механизъм за кризисен мениджмънт в региона. Но това, което най-силно скандализира опонентите му, е заявката на Мун да посети първо Пхенян, след като заеме поста. "Мун предпочита сближаване с Пхенян, което може да създаде напрежение между Сеул и сегашната администрация във Вашингтон, която очевидно предпочита политика на ограничаване на режима. Но сам по себе си Мун не е антиамериканец, просто има различна визия как да се балансират отношенията с КНДР и трябва да намери начин, по който дипломатично да предложи тази политика на САЩ", смята Ким Инуук.

Изборът на следващия президент може да се окаже добре дошла новина за деескалацията на напрежението на полуострова. Ким Чен Ун вече е заявявал, че би си стиснал ръцете с всеки южнокорейски лидер, който иска да подобри отношенията между двете страни. Освен това в затягащата се международна изолация Пхенян започва все повече да се нуждае от инвестиции, за да поддържа плавно растящия стандарт на живот на населението. В речта си, когато пое кормилото на управлението през 2012 г., младия Ким обеща на народа си "никога повече да не се налага да затягате коланите си". Следвайки философията "бюнгжин", или "едновременен прогрес", Ким иска едновременно да развива икономиката на страната и ядрената ѝ програма. "Голямото неизвестно оттук нататък е кой ще води новата южнокорейска администрация", смята Джени Таун. "Дали ще се съгласят с по-агресивната политика на Тръмп? Не е ясно. Но, тъй като основните кандидати за президенти са либерални, това може да доведе до разцепление между САЩ и Южна Корея относно правилния подход към КНДР", добавя тя. Може би заради перспективата изборите да бъдат спечелени от прогресивен кандидат, настроен да преговаря с Пхенян, САЩ избързаха с изпращането на противоракетната система към съюзника си на Корейския полуостров. С това решение обаче те вдигат залозите и рискуват да предизвикат не само Пхенян, а и Пекин. А бурето с барут в центъра на Източна Азия отдавна не е било толкова близо до избухване.

- Северна Корея продължава да провокира съседите си с показване на военна мощ.

- Режимът все още не е направил шести пореден ядрен опит, но това е въпрос само на време.

- Прибързаното разполагане на американски противоракетен щит в Южна Корея може да предизвика ескалация.

Край село Пунгйе-ри в Североизточна Северна Корея се намира основната тестова база за правене на ядрени опити в страната. Под малката военна база се дълбаят шахтите, в които се тестват ядрените оръжия, изработвани от режима в Пхенян. Когато обаче не се готвят да разтърсят подземните пластове с мощни експлозии, военните от базата разпъват мрежите и играят един от любимите местни спортове - волейбол. Според платформата 38North на Института САЩ - Корея към училището за международна политика SAIS, част от университета "Джон Хопкинс", досегашните сателитни наблюдения над базата показват, че когато сервисите залетят, тя е в режим на "тактическо изчакване". Според изследователите на Северна Корея обаче причината не е забавяне на ядрената програма, а точно обратната - военните са готови за нов опит, но чакат разрешение "отгоре".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Много премерен анализ. Благодаря за удоволствието.

    Сатанизирането на Северна Корея чрез преповтаряне на втръсналите кухи шаблони с нищо не помага за изясняване на проблема, който е съвсем реален. И цикличен. През годините той добива медийна острота само тогава, когато нещо има да се случва.
    Сегашният пик на шуменето около Северна Корея като че е опитът на президента Тръмп да притисне Китай. Може би на г-н Тръмп са му казали, че в съвременните китайски учебници за среден курс Корейската война (1950-53 г.) се нарича Войната за бащиното огнище.
    Войната за бащиното огнище!!! Това говори ли достатъчно какво е за Китай днешната КНДР?

    Сегашната, вече отшумяваща кампания за нагнетяване на напрежение около Северна Корея опитва да прикрие главната цел: опит за създаване на проблем около Китай. Планирането разполагане на американския противоракетен комплекс THAAD в Южна Корея и включването на японски бойни кораби и на американските ВВС бази в Япония в кризисната ситуация говори за обичайно предпочитания от САЩ сценарий да не действа самостоятелно, а начело на ситуационна коалиция от младши съюзници.

    Нито един американски президент не се реши да удари КНДР и нито една от многобройните кризи на Корейския полуостров не доведе до война. Всички участници прекрасно познават правилата на играта, виждаха къде са червените линии, не ги настъпваха, а се ограничаваха само със словесни заплахи и дрънкане на оръжие.

    Дали Тръмп няма да се направи на мъж и да ни докара ядрена зима?

  • 2
    icc31522103 avatar :-|
    icc31522103

    Ким Чен УЙ за американската пропаганда. Докато има световни агресори като САЩ, желаещи всички страни да са им подчинени, ще има и ядрени опити, които да ги възпират, и цензура, която да не допуска пропагандата им на своя територия.

  • 3
    icc31522103 avatar :-|
    icc31522103

    Ако в "приятелска" и "съюзническа" страна като България, която изпълнява стриктно американските команди, ни облъчват ежедневно с пропаганда от грантовите медии и стотиците политолози, активисти и протестъри на УС-хранилка, то какво ли би се случило в една "вражеска" и суверенна страна, ако им го позволят ... Не мога и да си го представя даже ... Светът щеше да е далеч по-демократичен и светски (Близкия Изток) без американската външнополит. агресия и неадекватни действия. И далеч по-либерален, без уродливата тоталитарна либерастия. Толкова либерален, че да можеш да напишеш неудобен коментар в грантова медия без да бъдеш баннат например ...

  • 4
    gost22 avatar :-P
    gost22

    [quote#1:"D-r D"]Сатанизирането на Северна Корея чрез преповтаряне на втръсналите кухи шаблони с нищо не помага за изясняване на проблема, който е съвсем реален. И цикличен. През годините той добива медийна острота само тогава, когато нещо има да се случва. [/quote]
    Това чудесно пасва на хранителните помощи които получава СКорея, за да не измират по половин милион човека от глад... Схващаш ли, че сочиш за пример хора, които не могат да се изхранят сами, ама харчат грешни пари за епични фойерверки...
    В тази посока съм готов да те взема на сериозно, ако пишеш от територията на С.Корея, а не от някоя американско-зависима, грантаджийска държава с пълни магазини и свободен интернет достъп.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "gost22":

    Допускам, че и вие имате свободен интернет. Ползвайте го, за да обогатите представите си. Шаблони трудно се счупват, ама и чудеса стават...

    Вземете един пергел и атлас. Забодете пергела насред Сверна Корея и като изчислите мащаба, врътнете една окръжност с радиус 1,3 хил. км. Това е далекобойността на ракетите Нодонг. Покриват Ю.Корея и след Япония на изток.
    Сега направете втора окръжност с радиус 2 хил. км. Това е далекобойността на ракетите Тепходон-1. Покриват Ю.Корея и още малко след Япония на изток.
    Всъщност това е и обхватът на радарите на американската система за ПРО, която се инсталира в Южна Корея. На тези радари става "видима" всяка активност на половината територия на Китай и на целия руски Далечен изток чак до Сахалин. За да ви стане ясно защо Китай и Русия скочиха като един срещу разполагането й.
    Най-далекобойната им ракета - Тепходон-2, има обхват 8 хил. км и стига до средата на Тихия океан. Що касае САЩ - достига онази част от Аляска, която е до Беринговия проток.

    Толкова за заплахата.

    Онзи ден С.Корея пак направи пуск на балистична ракета. Пак неуспешен. Но самият факт от една страна показва, че Пхенян не смята да се отказва от ракетно-ядрената си програма, а от друга – поставя САЩ в деликатното положение да няма полезен ход: нито някой ще му позволи да изпепели Северна Корея, нито най-великата сила може да се направи, че нищо не се е случило. Цунгцванг. Което няма как да не се отчете като слабост сред държавите от района с всичките близки и далечни последствия.

    Като че това е причината Китай да не бърза да се вслуша в съветите на Тръмп и да „натисне” Пхенян, защото след „частното” представление с бомбардировката на базата Шайрат за пред председателя Си, Китай е наясно, че всяко „непослушание” на Ким Чен Ун пред съветите му, ще се възприеме пък като негова слобост.
    Не е изключено зашеметяващата ракетно-ядрена активност на КНДР в последно време да се използва от Пекин, за да се избави от американската система за ПРО в Южна Корея чрез притопляне на отношенията между Пхенян и Сеул, каквито намеци има и в изказванията на най-сигурния бъдещ южнокорейски президент. Американците не искат да чуят за изтегляне на ракетите, но пък южнокорейците не искат да платят 1 млрд долара за разполагането им...

    Проблемът не е че Ким прави изпитания. Все по-видимо става задочното противопоставяне на САЩ и Китай, а територията на двете Кореи служи за тепих за сблъсъка на натрупаните им противоречия.

    Както писах по-горе, в съвременните китайски учебници за среден курс Корейската война (1950-53 г.) се нарича Войната за бащиното огнище.

    Това говори ли достатъчно ясно какво е Корея за Китай?

  • 6
    gost22 avatar :-?
    gost22

    До коментар [#5] от "D-r D":
    Поредния дето пише едно, а прави съвсем друго.

    Така де, пишеш от богато и спокойно място, дето никой не гладува, ама обясняваш колко хубаво било в С.Корея, дето на сателитните снимки е тъмна нощем.
    И като си се хванал за пустата му далекобойност и интернета, да ти подскажа, че там пише как Япония без да има нужната далекобойност нападнала САЩ и то толкова сериозно се сбили, че накрая, за да избегнат милиони убити при класически десант в Япония, САЩ решили да пускат атомни бомби за да ги принудят да се предадат. Схващаш ли, при диктаторските типове проблема идва от собствения им манталитет, а не от далекобойността на оръжията им.

  • 7
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#6] от "gost22":

    Това с атомните бомби е твърде несериозна интерпретация на историята. Дори за сред нощ.

  • 8
    zqa18353196 avatar :-|
    BezEmotsia

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР ЗА ОРЪЖИЯ И ДАЛЕКОБОЙНОСТ ПРИЛИЧА НА АНАЛИЗ ОТ ПРЕДИ 50 - 80 ГОДИНИ. ТОГАВА СА СИ МЕРИЛИ ПУШКАЛАТА. ВЕЧЕ ЖИВЕЕМ В ДРУГО ВРЕМЕ, В КОЕТО ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ СА ПО-ВАЖНИ. ЗАМИСЛЕТЕ СЕ НАД ТЕЗИ СТОЙНОСТИ И СИМПАТИЯТА ВИ КЪМ РЕЖИМА В СКОРИЯ ЩЕ СЕ ИЗПАРИ До коментар [#7] от " D-r D ":

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от "BezEmotsia":

    Нищо не сте разбрали от прочетеното.
    Ще ви го кажа по-простичко:
    1. Реално военна заплаха от С.Корея няма. И никога не е имало, защото в Пхенян са наясно, че както и да започне една война, тя ще завърши с капитулацията на Севера. Има гръмко пропагандно говорене и не от вчера;
    2. Северна Корея в момента се използва от САЩ за натиск върху Китай.

    Толкова.

  • 10
    beky avatar :-|
    beky

    До коментар [#6] от "gost22":


    [quote#6:"gost22"]САЩ решили да пускат атомни бомби за да ги принудят да се предадат[/quote]

    Пич, добре ли си? В смисъл - ментално?
    Това е вулгарно изопачаване на истината! В началото на август 1945 г. войната в Тихоокеанския район вече е практически приключила и японците търсят примирие. Хирошима и Нагасаки са ЦИВИЛНИ цели. Там няма военни обекти - нито производства, нито бази.

    Атомната бомбардировка е апотеозът на терористичните американски бомбардировки, изпепелили десетки японски градове с все жителите им.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.