ЕС-27 към Лондон: Първо парите и статутът на европейските граждани

За около минута, без дискусии, държавните и правителствените ръководители на 27-те страни членки на Европейския съюз приеха насоките за преговори за напускането на Великобритания. На тяхна база Европейската комисия, която ще води преговорите с Лондон от името на страните членки, ще трябва да състави подробната си преговорна позиция.

Със срещата в Брюксел днес стартира формалната част от преговорите от страна на ЕС, след като на 15 март Лондон уведоми евросъюза, че започва процеса на напускането си. "Бързината, с които бяха приети насоките показва единството на страните членки", каза висш служител на Европейския съвет.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В последните няколко месеца съществуваха спекулации, че Великобритания ще се опита да разделя страните-членки, както и че поради различните интереси, които част от тях имат спрямо Лондон, могат да възникнат конфликти при опита да се формулира обща позиция. В четвъртък германският канцлер Ангела Меркел изрично подчерта пред германския Бундестаг, че Великобритания не може да се надява на специално отношение по време на преговорите си за напускане на ЕС. След срещата на държавните и правителствените ръководители в събота, председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза: "Всички които са очаквали между нас да възникнат разногласия, които да помогнат на Великобритания, трябва да са разочаровани."

Първо парите и статута
По време на срещата лидерите на страните членки са имали възможност да споделят с главния преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние какво целят да постигнат в хода на предстоящите преговори. Източноевропейските страни например държат за много ясна дефиниция на правата на европейските граждани, които в момента живеят на острова. Ирландия се опитва да предотврати създаването на твърда граница между нея и Северна Ирландия, а Франция настоя ЕС да не преговаря с Великобритания по въпроса на финансовите услуги. Всички тези мнения трябва да залегнат в детайлната преговорна позиция, която Европейската комисия ще представи на 3 май. По думите на президента Румен Радев, който представляваше България на срещата, страната ни е подкрепила общоевропейските цели и не е поставяла собствени въпроси. Според Радев, българските интереси са включени в политическите насоки, които страните членки приеха.

В насоките за преговори 27-те поставят няколко твърди условия пред Великобритания. Преди да започнат преговори за статута на отношенията между ЕС и Лондон след 2019 г., трябва да бъде постигнат съществен напредък по два ключови въпроса. Първият е уреждането правата на европейските граждани, които живеят на острова (над 3 млн.) и съответно на британските граждани, които са се заселили в страните членки (над 1 млн.). Според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер става дума за 25 условия, които са били разработени от брюкселската администрация. Те варират от правото на престой и социално осигуряване до достъпа до образование, права на членовете на семействата и т.н.



Вторият е за погасяването на сметките между двете страни. В европейския бюджет са залегнали вноски от Великобритания до 2022 г. (когато са последните плащания по настоящата финансова рамка на ЕС), както Лондон е поел ангажименти и по различни финансови инструменти и програми на ЕС, например за финансиране на сделката с Турция за бежанците или за помощи към развиващите се страни. ЕК изчислява общата сума на над 60 млрд. евро.

Какво касае България
И двете изисквания касаят България много пряко – понастоящем на острова живеят 65 хил. българи, които могат да се лишат от право за пребиваване или социална защита.

Ако Великобритания, която е вторият най-голям нетен платец в бюджет на ЕС, спре да прави вноски в него още през 2019 г., то разходите на ЕС трябва да се съкратят или с 14%, или останалите страни членки ще трябва да плащат повече. По изчисления на министерството на финансите, в най-лошият случай това означава България да увеличи вноската си в бюджета на ЕС с допълнително около 50 млн. евро. През 2015 г. България е внесла в общия европейски бюджет 424 млн. евро. Сумата обаче може да бъде и по-голяма, но е възможно и България да загуби част от обещаните й средства. Част от страните членки, като Холандия или Германия, чиито вноски се очаква да скочат най-много, могат да откажат да плащат повече.

Президентът Радев коментира, че финансовата част на преговорите ще бъде най-сериозна. "Всички очакваме проблеми именно там". Радев обаче каза, че засега не могат да се правят прогнози. По повод на статута на европейските граждани във Великобритания, президентът каза, че амбицията на европейските лидери е, хората да запазят правата си такива, каквото са били, когато те са пристигнали.

Едва след като страните членки преценят, че е постигнат съществен напредък по тези теми, ЕК ще се съгласи да започнат преговори по бъдещия статут на Великобритания и евентуалното преходно споразумение. Последното ще уреди взаимоотношенията между двете страни, докато окончателното споразумение влезе в сила (процес, който може да отнеме няколко години).

Понастоящем се очаква преговорите да започнат реално в края на лятото или началото на есента, след съставянето на ново правителство във Великобритания. Първата фаза ще бъде доста наситена, тъй като засега планът е през декември тази година държавните и правителствените ръководители на 27-те да заявят, че е постигнат достатъчен напредък и да отворят врата за втората фаза на разговорите. Окончателно преговорите би трябвало да приключат в края на 2018 г., след това да започне процеса на ратификация, а Великобритания официално да не бъде част от ЕС от март 2019 г.