С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 5 май 2017, 13:08, 12044 прочитания

Край Вардаро шум се вдига

Как ще се развие кризата в Македония

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Изборът на албанец за председател на парламента в Македония предизвика вълна от насилие.
- Истинската причина за кризата е нежеланието на бившия премиер Никола Груевски да се откаже от властта и потенциално да се окаже разследван за корупция.
- Дори и СДСМ да получи мандат, коалицията ще бъде изправена пред трудни решения и стабилността изобщо не е гарантирана.

Талат Джафери. Вероятно не бяхте чували това име до миналия четвъртък, когато тълпа националисти и поддръжници на партията на доскорошния премиер на Македония Никола Груевски ВМРО-ДПМНЕ превзеха за два часа парламента на страната. Причината бе изборът на Джафери с 67 гласа "за" председател на македонското събрание и това, че той произнесе клетвата на албански език. Което бе сравнено от партията на Груевски с национално предателство и удар срещу териториалната цялост и националната сигурност на Македония.

Всъщност на версията с "бунта" срещу тихото албанско превземане на страната може да се повярва само ако се игнорира коренът на продължаващата вече повече от две години македонска политическа криза. Изборът на Джафери бе удобен претекст за Груевски да "активира" етническата карта, за да избегне предаването на властта. Защото след нея най-вероятно ще последват сериозни антикорупционни разследвания срещу бившия премиер и неговото най-близко обкръжение от неотдавна сформираната специална прокуратура в страната. Удължаването на нейния мандат фигурира в коалиционната програма на СДСМ и албанските партии заедно със "скандалната албанска платформа" (чиито седем точки са се появявали под една или друга форма и преди в публичното пространство, а някои от тях дори са били подкрепяни от ВМРО-ДПМНЕ.


Защо забиха македонските сърца и юмруци

Кампанията срещу Джафери бе разпалена от медиите, близки до предишната власт, които припомниха, че той е бивш офицер дезертьор от македонската армия, който за няколко седмици се бори на страната на албанските сепаратисти през 2001 г. и получава амнистия по време на Охридското споразумение. Дори плъзнаха слухове, че той е участвал в Масакрот кај Вејце - неразследваното убийството на осем македонски войници от албански бунтовници при засада през 2001 г.

Всички тези спекулации звучат още по-странно, като се има предвид, че ВМРО-ДПМНЕ дава Министерството на отбраната на същия този Джафери през 2013 г. Тогава той е депутат от коалиционния партньор на партията - албанския Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), с който тогава Груевски все още бе в отлични отношения. Четири години по-късно обаче от ВМРО-ДПМНЕ явно смятат, че на поста председател на парламента някогашният военен министър е опасен за националната сигурност. Факт е, че и до днес ролята на албански опълченци като Джафери и лидерът на ДСИ Али Ахмети по време на гражданската война през 2001 г. не са изяснени. Въпросът е защо силно патриотизиращата се формация на Груевски се сети за това сега, а не през последното десетилетие, в което спокойно управляваше в коалиция с политическото крило на бившите бунтовници.



Изборът на Талат Джафери за говорител на парламента предизвика бунт сред поддръжниците на ВМРО-ДПМНЕ, но когато партията им го подкрепи за военен министър през 2013 г., реакцията далеч не беше толкова бурна

Изборът на Талат Джафери за говорител на парламента предизвика бунт сред поддръжниците на ВМРО-ДПМНЕ, но когато партията им го подкрепи за военен министър през 2013 г., реакцията далеч не беше толкова бурна

Фотограф: Talat Xhaferi
Нормализация или затишие пред буря

След размириците от края на миналата седмица в сряда Талат Джафери все пак успя да влезе в кабинета на председателя на парламента, а след това веднага се срещна с посланика на ЕС в страната Самуел Жбогар. Дипломатът стана поредният представител на европейските и американски партньори на Македония, които признаха избора на Джафери за легитимен и отправиха апел към президента Георге Иванов да даде мандат за съставяне на правителство на СДСМ. Сега предстои Джафери да изпрати писмо на Иванов, с което да го уведоми за постигнатото коалиционно мнозинство в парламента и така да го подкани да връчи мандат на лидера на социалистите Зоран Заев.

Дали след увещанията на европейските институции, дипломати от много страни от ЕС и от зам. държавния секретар на САЩ Хойт Брайън Йе, който през седмицата беше в Скопие, президентът Иванов най-накрая ще си изпълни конституционните задължения, остава неясно. Самият Иванов, издигнат от ВМРО-ДПМНЕ, е заплашен от отстраняване от поста заради скандалния опит да помилва 56 разследвани за злоупотреба с властово положение политици през лятото на 2016 г., което не го прави ситуацията му по-лека.

За момента не изглежда ВМРО-ДПМНЕ и поддръжниците й по улиците да са готови да се съгласят да бъде съставено каквото и да било правителство, в което тя да не участва. Тоталната липса на политически диалог прави потенциална широка коалиция, за която ЕС говореше преди година, невъзможна. Ултранационалистическатата вълна, вдигната от настояващия за нови избори Груевски, прави ситуацията още по-взривоопасна. Усещането е, че бившия премиер е в безизходица, а бъдещето на Македония зависи от това на какво е готов той, за да не бъде разследван.

Кризата, която се задава

Дори властта да премине в ръцете на досегашната опозиция, трудно може да се очаква Македония да излезе бързо от кризата. Едно бъдещо правителство начело със Заев ще наследи куп проблеми и ще трябва да взима тежки решения. Външният дълг на Македония официално е 44% от БВП, а по неофициални данни вече надхвърля 50%. Заедно с частния дълг процентът скача над 70% от БВП, като в добавка политическата парализа доведе до блокиране на чуждите инвестиции.

Огромните публични разходи, с които ВМРО-ДПМНЕ "подкупва" избирателите си, трябва да бъдат свити, но това ще доведе до сигурни протести - още повече че съкращенията трябва да бъдат извършени от социалистическа партия, която иска да въведе прогресивно данъчно облагане. Разбира се, не бива да се изключва вариантът партията на Заев да "поеме щафетата" на клиентелизма в страната - все пак, както написа в свой анализ за Al Jazeera старшият сътрудник в Atlantic Council Димитър Бечев, СДСМ е "бащата" на тази система. "Всичко, което Груевски направи, бе да подобри машината, която наследи - пое контрола над работните места в публичния сектор, полицията и бюджета", отбелязва Бечев.
Протестите срещу "албанската платформа" продължават

Протестите срещу "албанската платформа" продължават

Фотограф: Георги Кожухаров

Освен това самите албански партии са част от проблема. Според политолога и специалист по балканските въпроси Стефан Ралчев на последните избори албанския вот се е фрагментирал и всъщност обединението на три от тях около "тиранската платформа" е опит за обща позиция в защита на албанските интереси. Подкрепата на албанския премиер Еди Рама засилва подозрението за координирани общоалбански действия - лидерите на партиите му гостуваха в Тирана и в Прищина след изборите и преди да обявят платформата. За националистически движения от типа на оглавилото щурма срещу парламента "За единна Македония" това е достатъчна причина да съзрат опит за албански преврат и да обявят Заев за колаборационист. "Проблемът с платформата е, че идва от външен фактор и в най-неподходящия момент, когато трябва да се търси нов консенсус", обобщава Ралчев.

Някои от самите албански политици вече признават, че отиването в Тирана е било грешка и е оставило погрешни впечатления. Същевременно Заев нееднократно е заявявал, че не подкрепя всички искания на албанците (в карето), но няма да се противопостави те да бъдат поставени на дневен ред. Повечето от тях са приети още по време на Охридското споразумение и не са нови (с изключение на въпроса с геноцида) и бяха подкрепяни от ВМРО–ДПМНЕ, преди партията да влезе в крайнонационалистическата си и антиевропейска фаза.

За ЕС най-силният ход, с който може да помогне за разрешаване на кризата в Македония, е да размрази преговорите за присъединяване веднага след като новото правителство бъде съставено. Според Стефан Ралчев европейските страни трябва да убедят Гърция да не блокира процеса. "За мен ЕС подлежи на огромна критика заради това, че оставяше Македония да се носи по инерция и се намесва да посредничи в конфликта само тогава, когато кавгата стане опасна", каза Ралчев. А точно стремежът към ЕС все още може да бъде най-малкото общо кратно между политически партии, които иначе не могат да дишат един и същ въздух.
Какво искат албанските партии в "Тиранската платформа"

- Пълно езиково равенство между албанския и македонския езици;
- Употреба на албанския във всички равнища на управлението;
- Начало на дебат за това държавните символи на Македония – знамето, герба и химна - да отразяват мултиетническия характер на обществото;
- Създаване на Държавна комисия за финансиране на общините;
- Обособяване на Министерството за развитие на регионите, населени предимно с етнически албанци;
- Създаване на квоти за равно представителство на албанците в държавните структури и предприятия;
- Приемане на декларация, осъждаща геноцида върху албанците в периода 1912 - 1956 г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин 1 Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин

Управляващите консерватори имат преднина от 10 процентни пункта пред опозиционните лейбъристи

9 дек 2019, 835 прочитания

Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация 2 Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация

Страната ще смени между 20 и 30 млн. устройства в следващите три години

9 дек 2019, 1135 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Как ще строим къщи на Марс; Мъск слиза под земята; Робот, донеси ми пица

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10