С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 5 май 2017, 11:40, 13325 прочитания

ЕС обещава на Лондон само сълзи. И никакво шампанско

Брюксел вдига залозите преди начаото на преговорите за излизането на Великобритания от евросъюза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- ЕС и Обединеното кралство втвърдяват тона преди началотo на разговорите за Brexit
- За България непосредственият риск е Великобритания да си тръгне от ЕС, без да изпълни финансовите си ангажименти.

Една от рядко споменаваните придобивкa на висшия ешелон на еврокрацията е огромната изба, която е притежание на европейските институции. По данни от 2012 Европейската комисия и Съветът на ЕС са складирали близо 50 хил. бутилки вино и алкохол. Въпреки че избата е на всички страни членки, Великобритания няма да получи дори една бутилка от струващата милиони изба, в която да удави мъката или щастието си от напускането на ЕС. Причината е, че Европейската комисия отказва на Лондон дял от активите на ЕС, тъй като евросъюзът имал единна правосубектност. Освен върху виното Брюксел не признава собственост на Великобритания върху недвижими имоти (близо 9 млрд. евро балансова стойност), художествената колекция на Европейския парламент и т.н.

Това е само последният пример от втвърдяването на позицията на EK и на някои от 27-те страни - членки на ЕС, спрямо Великобритания. В началото на седмицата германският Frankfurter Allgemeine Zeitung публикува детайли от работния обяд на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер с британския премиер Тереза Мей, от които става ясно, че двете страни стоят на кардинално разнопосочни позиции. По-важното е, че източник на изтеклата информация най-вероятно самата ЕК (доста гаден номер според главния редактор на Financial Times), която се опитва да подтикне Лондон да възприеме нейния дневен ред. Ефектът обаче е, че в последните седмици семейните сервизи, наследство от продължилия 43 години брак между ЕС и Великобритания, започнаха опасно да подрънкват.


"Тези, които претендираха, че с напускането на ЕС няма да има последици, просто не са прави", каза главният преговарящ на ЕК Мишел Барние при представянето на позицията на Европейската комисия в сряда. Отговорът на неговият партньор - министърът по Brexit Дейвид Дейвис, беше припомнянето как през 1984 г. премиерът Маргарет Тачър напуска бюджетните преговори и въпреки това тогавашната Европейска икономическа общност се съгласява Великобритания да получи по-голяма отстъпка от плащанията. Сега обаче не Тачър, а ЕС си иска парите обратно.

Очертаващият се сблъсък крие сериозни рискове за България. Ако Великобритания откаже да плаща сметката около развода си с ЕС, това със сигурност ще е тежък удар не само за еврофондовете, които страната има да получава, но може и да застраши важни сделки като тази с Турция за бежанците. Липсата на разбирателство със сигурност ще засегне и мнозина от българите, които живеят на Острова, както и тези, които тепърва започват образованието си там.

Какво иска ЕС



След като няколко месеца продължиха спекулациите как Великобритания може да се опита разцепи ЕС, за да договори по-добри условия за излизането си, в събота (29.04), лидерите на 27-те страни членки приеха единодушно и за една минута общата си позиция за Brexit. Както се пошегува финландски журналист, цялата среща на високо ниво можеше да стане и по скайп.

Страните членки най-общо искат Великобритания първо да се съгласи да погаси всичките си висящи сметки, да уреди статута на европейските граждани на Острова и да приеме предложенията на ЕС за това как да се контролира изпълнението на споразумението. Този процес се очаква да завърши до края на годината (като датата засега е 28 Октомври). Едва тогава Брюксел ще започне да преговаря по детайлите на бъдещата търговска сделка, която е жизненоважна за Великобритания - страните от ЕС за крайна дестинация за 75% от износа на Острова.

В сряда Европейската комисия, която ще води преговорите за излизането на Обединеното кралство от евросъюза, представи основите на преговорната си позиция. Освен че никакви "движими или недвижими имоти, питейни и непитейни активи на ЕС" (по думите на говорител на ЕК) няма да преминат в британски ръце, стана ясно, че сумата, която се очаква Лондон да плати, ще е над 100 млрд. евро. Първоначалната оценка беше за около 45 млрд. евро, но в края на миналата година председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заговори за 60 млрд. Сега представител на ЕК не се притесни да каже, че тя ще набъбва дори още, тъй като докато Великобритания напусне ЕС, вероятно страните членки ще се ангажират с допълнителни плащания.

Сумата включва всички ангажименти, които Великобритания е поела по многогодишната финансова рамка на ЕС, приета през 2013 г., но и различни финансови инструменти и програми - като споразумението за макроикономическа помощ за Украйна или помощта за Африка. В последствие Обединеното кралство ще си върне част от милиардната сметка - например неизразходваните средства от евробюджета или , парите които ще се върнат на Острова като финансиране не европроекти.

Освен това ЕК приема и максимално широка трактовка на правото на пребиваване на европейските граждани на Острова, което със сигурност ще зарадва източноевропейците там (и тези, които тепърва ще отидат на него), но ще влезе в челен сблъсък с понятието на британците за суверенитет. Именно свободното движение на хора беше един от най-силните мотиви за повечето британци да гласуват за излизане от ЕС. Според трактовката на ЕК не само живелите пет години във Великобритания европейски граждани трябва да получат автоматично постоянен статут за пребиване. Тези, които изпълняват други условия – например да са работили поне една година на трудов договор, няма да могат да бъдат поканени да напуснат страната, тъй като според европейското законодателство те имат право на престой. ЕК вероятно ще се опита да попречи на Лондон да прави и систематични проверки на оставащите граждани, тъй като това също противоречи на европейското право. "Искаме тези хора, които да са там, да продължат да пребивават и работят, все едно Brexit не се е случил", каза член на европейския преговорен екип.

В момента по официални данни във Великобритания живеят 3.2 млн. европейски граждани (65 хил. българи), а 1.2 млн. британци (311 в България) пребивават в някоя от другите 27 страни членки. Към сметката обаче трябва да се добавят всички, които сега не живеят на Острова, но изпълняват формалните критерии за установяване и могат да се възползват от правото си да получат постоянен статут.

Освен всичко това Брюксел ще настоява Европейският съд в Люксембург да има юрисдикция във връзка с правата на европейските граждани във Великобритания. Причината според ЕК е, че по този начин се гарантира еднакво третиране на британските граждани в ЕС и на европейските на Острова. Подобна позиция естествено ще бъде посрещната на нож в Лондон, тъй като от 2019 г. в него няма да има британски съдия и страната ще попадне в странната позиция чужд съд да й налага решения.

Сметката и какво означава за България

Ако Великобритания, която е вторият най-голям нетен платец в бюджет на ЕС, спре да прави вноски в него още през 2019 г., или разходите на ЕС трябва да се съкратят с 14%, или останалите страни членки ще трябва да плащат повече. По изчисления на Министерството на финансите в най-лошият случай това означава България да увеличи вноската си в бюджета на ЕС с допълнително около 50 млн. евро. През 2015 г. България е внесла в общия европейски бюджет 424 млн. евро.

Това обаче е по-скоро оптимистичен сценарий. Ако Великобритания откаже да плаща или успее да договори значително по-малки вноски, едва ли страни като Холандия, Швеция или Германия ще поискат техните вноски да скочат рязко. Това ще доведе до орязване на европейския бюджет, най-вече в структурните фондове и политиката по сближаване (от която се ползват основно източноевропейските страни), тъй като другите разходи на ЕС са по-трудни за предоговаряне или намаление.

В събота президентът Румен Радев, който представляваше България на срещата на 27-те, коментира, че финансовата част на преговорите ще бъде най-сериозна. "Всички очакваме проблеми именно там."

Ситуацията ще бъде допълнително усложнена заради противоречивите интереси вътре в ЕС. Страни като Германия, Холандия, Белгия или Дания имат значителна търговия с Великобритания, която за тях е по-важна от евентуалните вноски на Лондон в европейския бюджет. Те по-скоро биха се съгласили на орязване на бюджета, отколкото на забавянето на евентуална търговска сделка с Обединеното кралство, което има същия дял в търговията на 27-те, какъвто например имат САЩ. Белгия вече призова за сключване на споразумение максимално бързо.

Засега не е ясно дали леденият тон между Лондон и Брюксел е преговорна тактика или предизборно стягане на редиците на управляващата във Великобритания консервативна партия. След като Тереза Мей обяви предсрочни избори на 8 юни, враг в лицето на Брюксел е полезна боксова круша. Дори и тези британци, които доскоро не искаха да напуснат ЕС, могат да се почувстват засегнати от политиката на ЕС, която на Острова се представя като извиване на ръце.

В същото време увеличаващият се натиск на Брюксел може да има и обратен ефект. Вместо Лондон да разбере какви са предизвикателствата на преговорите, както поне твърдят, че се надяват представителите на ЕК, притисната до стената, Великобритания може наистина да реши да стане от масата без никаква договорка, но и без да плаща милиардните сметки. Това може да предизвика по-сериозни дългосрочни проблеми на Обединеното кралство, но за страни като България това може да се окаже много скорошен и болезнен удар.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 2151 прочитания

Петролна игра на дронове 4 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 1507 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Край Вардаро шум се вдига

Как ще се развие кризата в Македония

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата