"Зоните на деескалация" в Сирия влязоха в действие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Зоните на деескалация" в Сирия влязоха в действие

В обсадения от правителствените сили квартал Доума на Дамаск животът продължава. Не е ясно кои бунтовнически части няма да бъдат причислени към терористите от режима на Асад

"Зоните на деескалация" в Сирия влязоха в действие

Буферните територии успокоиха ситуацията на терен, но недопускането на наблюдатели на ООН от сирийските власти поставя под съмнение какво се цели с тях

Мартин Димитров
11125 прочитания

В обсадения от правителствените сили квартал Доума на Дамаск животът продължава. Не е ясно кои бунтовнически части няма да бъдат причислени към терористите от режима на Асад

© Bassam Khabieh


Докато специалния посредник за кризата в Сирия на ООН Стефан де Мистура заяви, че договорът от Астана е "стъпка в правилната посока", Държавният департамент на САЩ изрази съмнения относно включването на Иран като гарант.

След като Русия, Иран и Турция се договориха да създадат четири "зони на деескалация" в Сирия на среща в Астана миналата седмица, буферите вече влязоха в сила. Според първите репортажи от бойните полета от събота срещу неделя военните действия между бунтовническите групи и силите на Башар Асад край Хама и Дамаск наистина са намалели въпреки отделни сигнали за продължаващи офанзиви на проправителствени сили.

Сирийското правителство зае неясна позиция, като обяви, че подкрепя споразумението от Астана, но и добави, че то няма общо с продължаващата борба срещу терористичните групи в страната (за които Дамаск смята всички бунтовнически фракции).

Кои са "зоните на деескалация" и какво представляват

Иран и Турция се съгласиха да създадат "сигурни зони" на четири места в размирната страна и публикуваха меморандума на сайтовете на външните си министерства в събота. Те определят следните зони на деескалация - провинция Идлиб и определени части от съседните провинции Латакия, Хама и Алепо, както и части от Хомс в източна Гута, южните провинции Дераа и Ал Кунейтра (виж картата).

Според меморандума целта на буферните зони е да "прекратят бързо насилието, да подобрят хуманитарната ситуация и да създадат условия за политическо решение на конфликта в Сирия". Засега трите страни се разбраха зоните да важат за шест месеца.

Според условията от споразумението от Астана зоните трябва да бъдат очертани до началото на юни и дотогава да бъде определено кои групировки ще бъдат третирани като терористи и кои като бунтовнически. Все пак и трите страни си оставят вратичка да се борят срещу ИДИЛ, Фронта "Ал Нусра", клон на "Ал Кайда" в Сирия, и фракции, свързани с тях, във и извън зоните за сигурност. Трябва да бъдат осигурени условия за "доброволно връщане" на бежанци и вътрешно разселени хора.

Автор: Капитал

Според споразумението трябва да се прекратят всякакви враждебни действия между различните фракции и армиите на трите държави плюс Сирийската арабска армия на Асад в безконфликтните зони. Не бива да се използва никакво оръжие, включително въздушни бойни машини. Според договора от Астана "наблюдателите на трети страни, които трябва да следят как се изпълнява примирието, могат да бъдат допускани, ако е нужно, след тристранен консенсус". Към момента обаче сирийските части отказват да допуснат наблюдатели на ООН и искат военната полиция на руските части да отговаря за спазването на споразумението.

Някои от бунтовническите групи, които присъстваха на преговорите, ги напуснаха в протест срещу участието на Иран в тях. Според част от бунтовническите преговарящи Техеран не може да бъде гарант за мирния процес в Сирия.

Това е поредният опит да се намали насилието в Сирия по време на паралелните мирни преговори, организирани от Русия в Казахстан. Следващият рунд от официалните преговори, които се провеждат в Женева, ще бъде в края на месеца. Последният опит за въвеждане на мирни зони беше договорен през декември, но се провали, след като силите на Дамаск превзеха бунтовническия център Алепо. Новите договорки за деескалация идват, след като химическата атака в град Кан Шейкун миналия месец доведе до предупредителна ракетна атака от страна на САЩ и натиск на ООН и Вашингтон срещу съюзниците на Асад.

В обсадения от правителствените сили квартал Доума на Дамаск животът продължава. Не е ясно кои бунтовнически части няма да бъдат причислени към терористите от режима на Асад
Фотограф: Bassam Khabieh

Скептична американска реакция

Докато специалният посредник за кризата в Сирия на ООН Стефан де Мистура заяви, че договорът от Астана е "стъпка в правилната посока", Държавният департамент на САЩ изрази съмнения относно включването на Иран като гарант за спазването на примирието. "Кой ще се увери, че тези зони са сигурни? Кои фракции ще бъдат държани извън тях? Всички тези детайли не присъстват в плана", заяви секретарят по отбраната Джим Матис пред журналисти в Копенхаген, където присъства на среща на анти-ИДИЛ коалицията.

Посланията от американската администрация са противоречиви - от една страна, след телефонен разговор на 2 май между Владимир Путин и Доналд Тръмп американският президент заяви, че диалогът между Русия и САЩ е "много добър". Ден по-късно, държавният секретар Рекс Тилърсън обяви "почти няма доверие между Москва и Вашингтон". След срещата в Астана пък руски дипломат, цитиран от RТ, заяви, че се обсъжда затварянето на въздушното пространство над "сигурните зони" и за американски военни самолети.

Някои анализатори като израелеца Сет Францман, който пише за Jerusalem Post, се съмняват, че "деескалационните зони" са де факто опит за разделяне на Сирия на сфери на влияние между регионалните сили.

    Първите конвои с бунтовници и семействата им започнаха да се изтеглят към "сигурните зони" в края на миналата седмица
    Фотограф: Sana
    Докато специалния посредник за кризата в Сирия на ООН Стефан де Мистура заяви, че договорът от Астана е "стъпка в правилната посока", Държавният департамент на САЩ изрази съмнения относно включването на Иран като гарант.

    След като Русия, Иран и Турция се договориха да създадат четири "зони на деескалация" в Сирия на среща в Астана миналата седмица, буферите вече влязоха в сила. Според първите репортажи от бойните полета от събота срещу неделя военните действия между бунтовническите групи и силите на Башар Асад край Хама и Дамаск наистина са намалели въпреки отделни сигнали за продължаващи офанзиви на проправителствени сили.


    Благодарим ви, че четете Капитал!

    Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
    Влезте в профила си
    Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
    Вижте абонаментните планове

    1 коментар
    • 1
      profesionalist avatar :-|
      profesionalist

      Тези зони са само Асад да си разшири територите.Дано се усетат навреме САЩ за коварните им планове.Ако емигрантите се върнат в тези зони контролирани от Асад от страх ще гласуват за него отново.Каде е киро на кирия?


    Нов коментар

    За да публикувате коментари,
    трябва да сте регистриран потребител.


    Вход

    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK