Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Пътища от пластмаса; Задава се "течно" принтиране; Свъхбърз сателитен интернет от SpaceX

14008 прочитания

© MIT


Свъхбърз сателитен интернет от SpaceX

В момента в околоземна орбита има около 1500 сателита. Космическата компания SpaceX на милиардера Илън Мъск си е поставила свръхамбициозната цел да изстреля три пъти повече спътници в периода 2019 – 2024 г., използвайки ракетата за многократна употреба Falcon 9. Благодарение на тях космическата корпорация ще пусне високоскоростен интернет с ниско закъснение на сигнала от порядъка на 25-35 милисекунди. Това са параметри, съизмерими с кабелния достъп до мрежата и ADLS услугите. При използваните в момента спътници забавянето на сигнала е от порядъка на 600 милисекунди, или 20-25 пъти повече.

Информацията за намеренията на SpaceX е обявена по време на изслушване в Сенатската комисия по търговията на САЩ. Идеята е сателитите да са разположени на много ниски орбити на 83 нива в диапазона между 1110 и 1325 км от повърхността. Така закъснението на сигнала ще се намали значително в сравнение например със спътниците на HughesNet, които се намират на цели 35 хил. км от Земята. Първият прототип на спътник, разработен от SpaceX, ще бъде изстрелян до края на тази година, а в началото на следващата в орбита ще бъде пратена подобрена версия.

За да се свърже към сателитния интернет на компанията, потребителят ще използва терминал с размерите на лаптоп. Скоростта, която ще получава, ще е от порядъка на гигабит в секунда. Технологията най-вероятно ще позволи драстично намаляване на цените на онлайн достъпа извън гъстонаселените градски райони и особено на места, докъдето прокарването на оптична инфраструктура е твърде скъпо.

Пътища от пластмаса

Един прекрасен ден британският инженер Тоби Маккартни решил да зададе на малката си дъщеря на пръв поглед простичък въпрос - какво живее в океана. Отговорът го втрещил, защото момиченцето отговорило: "Пластмаса." В този момент Маккартни осъзнал, че не иска детето му да расте в свят, където това не е само полет на детското въображение.

Така неговата компания MacRebur решава да разработи технология за производство на пътна настилка от... пластмасови отпадъци. Стандартните пътища са покрити със смес от трошен камък и пясък, а свързващото вещество е битум, който се произвежда от суров нефт. Резултатът е познатият на всички ни асфалт.

Шотландската компания обаче разработва технология, с която превръща рециклираната пластмаса в така наречените MR6 пелети, които заместват битума. Идеята хрумва на Маккартни, когато посещава Индия - там той вижда как местни хора запълват дупки в пътищата с пластмасови отпадъци, след което ги горят.

Според основателя на MacRebur пластмасовата настилка е 60% по-устойчива от асфалта. Тя също така има по-малко съпротивление, което намалява разхода на гориво. За пръв път пластмасовата настилка е била положена върху алеята към къщата на Маккартни. Сега вече тя пробно се полага и по пътища в Северозападна Англия в областта Кумбрия.

Задава се "течно" принтиране

Технологиите за триизмерно "отпечатване" все още не са станали масово достъпни, но на хоризонта се задава техният наследник. Той обещава да реши основния проблем, с който се сблъскват 3D принтерите в момента - ниската скорост на работа при полагането на слой след слой от градивната субстанция.

Нова технология, наречена Rapid Liquid Printing, е разработена от Технологичния институт в Масачузетс (MIT) в сътрудничество с мебелната компания Steelcase. Тя позволява предметите буквално да бъдат "изрисувани" триизмерно в резервоар, пълен в гел. По този начин инжектираната субстанция остава на точното място в пространството, докато се втвърди. На практика няма ограничение колко големи могат да са "отпечатаните" предмети. Единственото нещо, с което човек трябва да се съобразява, са размерите на резервоара.

Според Скайлар Тибиц, съуправител на Лабораторията за самостоятелно сглобяване към MIT, гелът има две основни функции. Първата е да неутрализира земното притегляне. Втората е, че гелът се "самолекува" и бързо запълва празнините, оставяни при движението на принтиращата "игла", което улеснява и ускорява процеса. Накрая, след като предметът изсъхне, той просто се измива с вода.

Според създателите на технологията "забъркването" на гела отнема около час. Ако веществото, използвано за 3D отпечатване, е много плътно, формулата на гела трябва леко да се промени. По думите на Тибиц обаче това не е голяма пречка: "Успявали сме да потиснем гравитационните сили, печатайки с пластмаси, различни видове пяна, гума и дори с метали, без никакъв проблем." Той допълва, че технологията има потенциал да предизвика революция на мебелния пазар, защото ще позволи създаването на индивидуални интериорни решения на базата на най-развинтената фантазия.

Свъхбърз сателитен интернет от SpaceX


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Това дето "мебели в 3Д гел" ... ще гледаме същото като с Юбер, ама в мебелната индустрия с техните лобита и приказките за данъци, работни места, лицензи, таксички...
    Гледам че и индивидуалното банкиране май ще става през космоса, което няма да се хареса на едни други лобита (и на някои "еднолични" държавници), ама кво да се прави, технологиите си се развиват, въпреки лобизма на "стария начин".

  • 2
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    Пластмасови пътища не ми звучи никак безопасно например при дъжд или сняг, но нека да се търсят иновации

  • 3
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    някой модели от първите поколения 3д принтери работеха на подобен принцип... помня един дето ползваше нишесте наместо гел... машината разстилаше на дъното на един сандък слой нишесте и после принтваше отгоре му слой фоточуствително епокси, свети му няколко минути с ултравиолет да се втвърди... и пак ръси нишесте... и така слой по слой доде изпечата детайла... щото нишестето служеше за медия да крепи детайлите в пространството, можеше да принтва множество взаимосвързани елементи (синджир, вериги и прочее)... беше сравнително точна машина, ма ужасно бавна... :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход