Френският Обама и бъдещето на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Френският Обама и бъдещето на Европа

Огромният резултат за Макрон не беше толкова следствие на собствената му програма, колкото отрицание на Марин льо Пен

Френският Обама и бъдещето на Европа

Еманюел Макрон се появи отникъде, запали надежди във Франция и обеща да промени ЕС. От успеха или провала му ще зависи много

Огнян Георгиев
9831 прочитания

Огромният резултат за Макрон не беше толкова следствие на собствената му програма, колкото отрицание на Марин льо Пен

© Reuters


Троси-ан-Мюлтиен e малко село на 60 км североизточно от Париж. Има население, което не се е променяло съществено от век насам - сега е около 210 души. Няма имигранти, цената на къщите е много поносима за млади семейства (поне 5 пъти по-евтино от най-евтините в Париж), има училище. И също така, гласува масово за крайнодясната Марин льо Пен. На първия тур от 144 избиратели за кандидата на радикалния Национален фронт са гласували 41, или почти 30%. На втория тур вече са 63 души, срещу 52 за Еманюел Макрон.

"Не го разбирам", вдига ръце кметът Арно Русо, който е нещо като наследствен управник - баща му и дядо му също са били избирани за кметове на селото. Той не принадлежи към партия, дясно-консервативен е и е собственик на най-голямата ферма наоколо - 3400 декара, на които гледа слънчоглед и рапица. "Никога не бих гласувал за Льо Пен. Но хората искат промяна. Казват - пробвахме с дясното, пробвахме с лявото, не става". Всъщност, Троси-ан-Мюлтиен спада към тенденцията, която се вижда навсякъде по картата във Франция: в рамките на 100 км около големите градове, както и в по-малките такива, вотът е предимно за Националния фронт. Тъй като Франция има 36 хил. населени места, от които 20 хил. са с под 1000 души, това значи много места и много хора. Както обяви самата Марин льо Пен - 11 млн. души, или една четвърт от електората, са харесали повече нейната визия за Франция, която обещаваше референдум за излизане от ЕС и еврозоната, протекционизъм и затваряне на границите.

Добавете към това гласовете на първия тур за левия Жан-Люк Меланшон и още няколко малки, но също така радикални кандидати, и излиза, че почти 50% от французите са гласували за крайни алтернативи.

Това е огромно предизвикателство за Европа. Франция е първата военна сила на континента, втората по големина икономика, уникален мост между Северна и Южна Европа (защото е и в двата клуба) и неразделна част от Европейския съюз. Ако тя се радикализира и реши да работи срещу бъдещето на съюза, с него е свършено.

За известно време всички предполагаха, че това ще се случи още тази година. Ето защо е разбираема огромната въздишка на облекчение, която Европа изпусна, когато французите избраха категорично за президент на републиката Еманюел Макрон. Но ако приемем, че неочаквано успешната му кампания (която дойде като изненада дори за опитните наблюдатели на френската политика) са един от онези редки напоследък моменти на късмет за ЕС, това значи, че той и неговите европейски партньори ще имат кратък прозорец, в който могат да променят бъдещето на съюза. Защото 7 май и изборът на Макрон не премахнаха с магическа пръчка разочарованието и стагнацията в Стария континент (виж текста).

Кандидатът от никъде

Това, което постигна Еманюел Макрон, е наистина впечатляващо. Той изгря на небосклона на френската политика, след като стана министър на икономиката при Франсоа Оланд, но изглеждаше като малка комета, която бързо ще изгасне. "Законът на Макрон", както стана известен, беше неговото коронно предложение, което слагаше таван на обезщетенията, които специалните трудови съдилища могат да присъждат на съкратени работници, дерегулираше някои професии и се опитваше да раздвижи застиналия френски пазар на труда. С него например се позволява на някои магазини да работят в неделя и се изисква опериращите в сектор транспорт да получават минималната френска заплата, дори да работят за чуждестранна компания.

Битките със социалистите за прокарването на закона превърнаха Макрон в нещо като социална звезда и фаворит на онези, които смятат че закостенялата система на Франция отдавна пречи на развитието и на младите. Първо се появи онлайн групата "Младите за Макрон", а през април миналата година той основа своето En marche! движение. Малко след това обяви, че ще се кандидатира за президент. Дори хора, които му симпатизират, признават, че не са знаели почти нищо за него допреди година. "Благословия е, че Макрон съществува. Защото Франция и ЕС са пред голяма опасност", казва Ноел Леноар, бивш конституционен съдия и министър по европейските въпроси при Жак Ширак. Той имаше и късмет. Ако скандалът с нерегламентираните плащания към съпругата и децата му не бяха провалили кандидатурата на Франсоа Фийон, повечето анализатори са категорични, че Фийон е щял да бъде на мястото на Макрон.

Но шансът не е всичко. По размера на доброволческото движение, което работеше за неговата кампания, по енергията в тази кампания и по ентусиазма Макрон доста напомня на Барак Обама през 2008 г. Двадесет и седем годишната Марго Пех обяснява, че е влязла в младежката група през 2015 г., защото е харесала идеите му. След основаването на En marche! започнала да организира своя район в Париж и заедно с още 500 доброволци да събира отговори от хората за това, което искат да променят в държавата. "Само в нашия район почукахме на 1000 врати и събрахме 200 въпросника", казва Пех. Проучването е национално и En marche! ще го използват като основа за парламентарните избори след месец.

"Той постигна малко чудо", казва висш представител на социалистическата партия, който е работил още с Митеран, но пожела да остане анонимен заради предстоящите битки в партията. "Макрон успя да обедини хората в центъра. Имаше много такива опити - още Жискар Д`Естен се опита да го направи. Идвайки от нищото, Макрон го направи с визия и доста късмет."

Нов президент, нова партия

Тук идва първата разлика с Обама. Дори и неизвестен, когато стана президент, той можеше да разчита на Демократическата партия, която оглави. Макрон тепърва ще трябва да превърне En marche! в устойчива платформа, от която да променя Франция. Тук подходът му отново може да сработи. По думите на Пех, която е част от 9-членна комисия, избираща новите кандидати за депутати, системата е изцяло отворена онлайн. Всеки може да попълни формата и да заяви желанието си да е депутат. После комисията пресява подадените биографии по капацитет, регион, опит в политиката. "Имаме над 14 хил. подадени апликации. Почти сме избрали всичките кандидати, като половината от тях не трябва да имат опит в политиката", обяснява Пех.

Предвид очакваното разпадане на социалистическата партия на няколко фракции, както и неясното бъдеше на републиканците, En marche! има всички основания да се надява на мнозинство, твърдят изследванията. Но дори това няма да е достатъчно. Във Франция често истинската опозиция е по улиците, не в парламента. Много от идеите на Макрон са експлозивни и той ще трябва да ги прокара в едно общество, което е все по-раздробено. "Има надежда, но и има такова отчаяние, че имам нужда от факти, за да му повярвам", казва кметът и фермер Арно Русо.

Втората разлика с Обама е, че вотът за Макрон на втория тур беше до голяма степен отрицание на Марин льо Пен, а не толкова одобрение на неговата програма. Той ще трябва да се бори за прокарването й. "Още в самото начало ще трябва да се започне с една от ключовите реформи. Пазарът на труда и пенсионната реформа са най-спешни. Той иска да обсъди втората с профсъюзите. Ще има и образователна реформа. Но първо ще се започне с трудовата", обяснява един от съветниците на новия президент по време на неформална среща с журналисти. Той смята, че Макрон има важно предимство - откритостта си по време на кампанията. "Важното е да си прозрачен и да кажеш какво искаш да направиш още в самото начало. За първи път имаме президент, който каза това още преди да го изберат."

Загасеният двигател

Дали Макрон ще успее и дали ще устои на уличните протести, които безспорно ще започнат скоро, е важно не само за неговото бъдеще. Франция е де факто загасналият втори двигател на Европа. Както икономистът Лъчезар Богданов обобщава, страната страда от сериозни структурни проблеми. "Икономическият растеж е хронично нисък през последните две десетилетия, а безработицата е значително по-висока от средното за ЕС, дори в годините на икономически подем на глобалната и световната икономика. Франция продължава да е относително затворена икономика, разчитаща много по-малко на износа си от Германия, Италия или Холандия. Същевременно, средата за правене на бизнес е враждебна към инвеститорите и работещите - високи данъци, раздут публичен сектор, държавните разходи са над 56% от БВП."

От години различни политици твърдят, че ще реформират системата, ще намалят безработицата и ще увеличат ръста. Нищо от това не се случва, а единственото, което расте, е бюджетният дефицит и дълга (виж графиките). Невъзможността на младите да си намерят работа вдига популярността на Меланшон и Льо Пен сред тях. Бизнесът в страната предпочиташе Франсоа Фийон и неговата радикална програма за реформи, казва бившият председател на асоциацията на френските работодатели Лоренс Паризо (виж интервюто с нея). Сега ще трябва да се примирят с Макрон. Ако иска гласът му да се чува надалеч обаче, той също ще трябва да реформира, категоричен е председателят на европейската комисия в парламента и републиканец Пиер Лекюие. "Ролята ни в Европа ще зависи от реформите, които направим", казва Лекюие и посочва за пример това, което прави Мариано Рахой в Испания.

Докато Франция губеше икономическа инерция, в последните години загуби и политическа. Това остави Германия начело на един все по-неуверен съюз, който скоро ще бъде напуснат и от Великобритания - другият сериозен глас, способен да противоречи на Берлин. Не е необходимо да си гръцки премиер, за да виждаш, че един ЕС, доминиран изцяло от германската визия за света, ще води до все по-големи противоречия. Ангела Меркел вече е боксовата круша за всеки популист в ЕС, независимо дали е на власт. Съюзът отчаяно се нуждае от добри примери, защото напоследък популярни са предимно лошите - Орбан, Льо Пен, Фараж, Качински. Макрон би могъл да е този пример, ако докаже, че може да се печелят избори и правят реформи, без да предаваш ценностите си. Ако не успее, победата му ще е просто мимолетно парти.

Европа на по-висока скорост

За страни като България идването на Макрон значи две неща: оптимизъм, че ЕС няма да се разпадне в следващите пет години и предупреждение, че той може да се промени бързо. Защото хората в места като Троси-ан-Мюлтиен ще очакват новият им президент да реагира на заплахите, които светът им поднася. И той ще го направи. Първото нещо, с което Макрон ще се заеме на европейско ниво, ще е социалният и фискалният дъмпинг, обясни един от съветниците му по европейски въпроси пред "Капитал" (виж текста). Това е краткият начин да се каже, че Франция ще иска да ограничи движението на хора и да унифицира данъците. И двете неща ще засегнат пряко България. Прословутата "Европа на скорости", която е кошмарът на София от години, де факто ще се превърне в реалност, когато Макрон задвижи плановете си за европейската отбрана. Неговият съветник беше категоричен, че "губиш две-три години, в опити да включиш други държави, но осъзнаваш, че основата е германско-френското партньорство. В двете държави има разбиране, че ако нещо трябва да се свърши, например отбраната, не може да се чака 27 да са готови."

Другото, което Париж ще иска, е финансов министър на еврозоната, бюджет и споделяне на риска - старият спор с германците, които категорично не искат нищо подобно. Но Ангела Меркел може и да се замисли дали да не отстъпи пред поне някои от исканията на Макрон, ако той демонстрира воля за реформи. Последните години възходът на съседната държава накара мнозина във Франция да недоволстват от Берлин открито и това също подхранва гласовете за екстремисти. Представител на Националния фронт например не се поколеба да спомене пред група журналисти, включително германски, че "винаги, когато Германия е била силна, Франция е слаба, и обратното". Това е ехо от миналия век и упорството на Берлин само ще го засилва. Французите показаха, че не са готови да приемат идеите на Националния фронт за напускане на ЕС. Но Макрон може да е последният им опит да поправят нещо, което все повече от тях виждат като много лоша сделка.

Твърдят, че Наполеон Бонапарт е заявил "предпочитам генералите с късмет, пред онези, които са добри". Ако това е истина, то Еманюел Макрон щеше много да допадне на френския император. В една удивителна кампания, в която конкурентите му един по един отпаднаха - заради вътрешнопартийни разделения, корупционни скандали, или заради собствения си характер, Макрон успя да премине незасегнат и да стане най-младият френски водач от самия Бонапарт насам.

Това събуди оптимизъм - във Франция, както и в Европа. Но да спечелиш срещу Марин льо Пен и сриващата се досегашна политическа система е едно. Да реформираш Франция и да промениш Европа - съвсем друго. Макрон доказа, че има късмет и дар слово. Сега трябва да докаже, че е има нещо повече от това.

Троси-ан-Мюлтиен e малко село на 60 км североизточно от Париж. Има население, което не се е променяло съществено от век насам - сега е около 210 души. Няма имигранти, цената на къщите е много поносима за млади семейства (поне 5 пъти по-евтино от най-евтините в Париж), има училище. И също така, гласува масово за крайнодясната Марин льо Пен. На първия тур от 144 избиратели за кандидата на радикалния Национален фронт са гласували 41, или почти 30%. На втория тур вече са 63 души, срещу 52 за Еманюел Макрон.

"Не го разбирам", вдига ръце кметът Арно Русо, който е нещо като наследствен управник - баща му и дядо му също са били избирани за кметове на селото. Той не принадлежи към партия, дясно-консервативен е и е собственик на най-голямата ферма наоколо - 3400 декара, на които гледа слънчоглед и рапица. "Никога не бих гласувал за Льо Пен. Но хората искат промяна. Казват - пробвахме с дясното, пробвахме с лявото, не става". Всъщност, Троси-ан-Мюлтиен спада към тенденцията, която се вижда навсякъде по картата във Франция: в рамките на 100 км около големите градове, както и в по-малките такива, вотът е предимно за Националния фронт. Тъй като Франция има 36 хил. населени места, от които 20 хил. са с под 1000 души, това значи много места и много хора. Както обяви самата Марин льо Пен - 11 млн. души, или една четвърт от електората, са харесали повече нейната визия за Франция, която обещаваше референдум за излизане от ЕС и еврозоната, протекционизъм и затваряне на границите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    orangutan avatar :-|
    Веселин Петров

    След френския Обама, да очакваме значи бъдещия френски Тръмп?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Поредицата пътеписи на г-н Георгиев са несъмнено занимателни, но като че му убягва фактът, че изборите минаха. Как и защо - знаем. Куца му анализът какво следва.
    Особеността на френската изборна логика е парламентарните избори да са близки във времето след президентските, за да могат максимално да повторят резултата им и да дадат на президента и на назначаваното от него правителство стабилна подкрепа в асамблеята. Много е съмнително, че г-н Макрон и няколкомесечната му партия ще успеят след по-малко от месец да надскочат 23-те % от първия тур на президентските избори, а това е катастрофа.
    Парадоксът на приключилите президентски избори е, че елиминира класическите леви и десни партии и издигна в ранг на системна лява партията на Меланшон и на системна дясна - Националния фронт на льо Пен. Всъщност това са политическите победители от президентските избори. Има голяма вероятност те да спрат полета на "новия Бонапарт", "новия дьо Гол" и т.н., защото във Франция президентът наистина назначава министър-председателя и министрите, но Националната асамблея ги отзовава и бламира президента. С такава лява и дясна опозиция управление с преписани оттук-оттам обещания за политики е много рисково.

    Но в края на краищата това си е работа на французите.

    Любопитно ми е защо видимо словоохотливият иначе г-н Георгиев в пространните си пътеписи никъде не отделя внимание на идеите на президента Макрон за сформиране на бъдещо министерство на финансите, но само за страните от еврозоната, за сформиране на парламент, но само за страните от еврозоната, за охрана на границите, но само за границите на страните от Шенгенското пространство?

    Това не е ли на практика поредното декларирано намерение за разделяне на ЕС на стар център и буферна периферия?

  • 3
    znaesht avatar :-|
    znaesht

    [quote#2:"D-r D"]но само за страните от еврозоната, за сформиране на парламент, но само за страните от еврозоната, за охрана на границите, но само за границите на страните от Шенгенското пространство?

    Това не е ли на практика поредното декларирано намерение за разделяне на ЕС на стар център и буферна периферия?[/quote]

    По точното е - тези който са изпълнили нормативите и задълженията си (шенген - а там са практически всички, без нас,румънците и ирландия, но последната по нейно си желание). Еврозоната пък е за тези които освен че са покрили нормативите грубо казано , приемат да играят по общи правила в конкретната област. Както в Шенген, така и в Еврозоната е пълно и с страни от новоприетите. Друг е въпросап че извън еврозоната остават по различни 9най често користни причини) не само новоприети страни, но и редица стари Швеция, Дания... така че ,стар център и буферна периферия са твърде спекулативни и неточни понятия. Въпросът е в подготвенноста и желанието за по голяма и всеобхватна интеграция. Всеки може да избира... насила хубост не става

  • 4
    vpl24522913 avatar :-|
    vpl24522913

    Глупостта на Европа ще я затрие. Още либерастия - по-бърз край на ЕС, а вероятно и на европейската цивилизация.

  • 5
    vaticana avatar :-?
    vaticana

    До коментар [#3] от "znaesht":

    Нали Бойко и Цецо в един глас твърдят отдавна, че БГ е покрила всички изисквания за Шенген? Защо не не вземат?

  • 6
    znaesht avatar :-|
    znaesht

    Бойко и Цецо съществуват в собствената си паралелна реалност. Критериите са напълно реални и недвусмислени, а съответствието се определя от институции и хора възприемащи реалноста такава каквато е... и правещи на тази основа съответните заключения. Даже само заради абсолютно бутафорната ни съдебна система шеенген си остава само пожелание.

  • 7
    vpl24522913 avatar :-|
    vpl24522913

    До коментар [#6] от "znaesht":

    Пълни глупости, самите им институции твърдят, че сме изпълнили критериите за Шенген. Те са написани черно на бело и не могат да се интерпретират от на който както му си иска. Въпросът е че с Шенген нацелихме най-гнусната и лицемерна черта на Запада, когато написаното не струва нищо и се измислят какви ли не причини за да шикалкавят. Всичко това гарнирано с един дипломатично-педе***тки тон. Нито в Шенген, нито в еврозоната ще ни пуснат, каквито и критерии да изпълним. Нито пък в ЕС щяха да ни допуснат ако не го искаха, дори да бяхме изпълнили условията за членство. Допуснаха ни без да сме напълно готови, просто защото така им беше угодно в тоя момент и прецениха че могат да вземат от нас повече, отколкото да дадат, и не представляваме опасност за техния бизнес. Където имаха опасения ги изчистиха със специални клаузи, дискриминиращи нашия бизнес, нашите работници и пр.
    Т.нар. проблем със "съдебната система" е просто една метафора, идваща да каже че просто не искат и нема да стане. Ако не е съдебната система ще е нещо друго, хиляди причини ще си намерят да ти кажат "Не".

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Типичен сценарии тип Idiocracy - младите са ядосани заради лошите перспективи, породени от слабия прогрес. Затова се ориентират към...политици, които ще разширят държавния харч, ще усложнят условията за бизнес, ще бетонират раздутия социален пакет.

    После ще говорят за загубено поколение... Ами сами са си виновни. Политическата култура е много зле.

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#7] от "vpl24522913":

    Звучиш като онея родолюбиви политици, дето се бият тумбака в Европа как сме готови да се интегрираме в центъра на Европейската политика. Това без да можем да направим каквото и да било по абсолютно наглата показна безнаказаност на всякакви олигарси и политици, които не са в опозиция. В съдебната система имаме всичко на всичко 2 показни уволнения в последните години при всичките скандали, които се случваха. И двете стават при външен натиск, въпреки че всички партии публично си чешат езиците как правораздаването ни куца.

    Без да желая да влизам в клишета - мафията е икономическа структура добила политическо влияние с цел облаги. Това е 1 към 1 със случващото се в родината. Подобна страна няма място в каквито и да било обединения, даже в ЕС. Докато ЕС не развее тоягата, няма как това да се промени.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.