Тръмп не е упълномощен да сподели
Въпреки все по-честото споменаване на думата импийчмънт, шансовете това да се случи преди изборите за Конгрес догодина не са особено големи
- Доналд Тръмп или е много виновен, или много некомпетентен. И в двата случая е опасен както за САЩ, така и за съюзниците им.
Имаше време, когато Доналд Тръмп изглеждаше като направен от тефлон и се хвалеше, че дори да застреля някого насред Пето авеню в Ню Йорк, популярността му няма да пострада. Един скандал обаче, който започна да кръжи около него още в кампанията му и го последва в Белия дом, полепна по него. И не само отказва да отшуми, но в последните две седмици се разрасна до такива гигантски размери, че президентът, който иска да бъде новият Роналд Рейгън, може вместо това да приключи като Ричард Никсън.
За момента "Кремългейт" не е достигнал до калибъра на "Уотръгейт", макар всеки ден да продължават да гърмят нови и нови фрапиращи разкрития. И не изглежда президентът и хаотичната му администрация да са способни да ограничат щетите. Точно обратното - с импулсивните си действия и неуместните си туитове Тръмп торпилира всякакви опити на екипа му да овладее каскадата от скандали. Стигна се до там, руският президент Владимир Путин ехидно да му предложи помощ, като предостави на Конгреса на САЩ стенограмата от срещата с външния министър Сергей Лавров, за да докаже, че на нея Тръмп не е издал никаква секретна информация.
"Доналд Тръмп или е най-виновният президент от Ричард Никсън насам, или е най-некомпетентният от основаването на САЩ," обобщава в свой анализ Илейн Камарк от Brookings Institution. Независимо кое от двете е вярното, резултатът е, че той изглежда опасен както за САЩ, така и за съюзниците им. Но въпреки все по-честото споменаване на думата "импийчмънт", шансовете президентът да бъде отстранен от поста преди изборите за Конгрес догодина не са особено големи. Междувременно Америка и светът могат само да се надяват, че Тръмп има някаква способност да се учи от грешките си.
"Онова нещо с Русия"
Когато на 9 май Тръмп внезапно обяви решението си да уволни директора на ФБР Джеймс Коми, това разпали с нова сила клокочещия скандал, който самият президент небрежно нарича "онова нещо с Русия". "Нещото" започна още миналата година, когато ръководителят на кампанията на Тръмп Пол Манафорт беше принуден да напусне, след като беше обвинен, че е получавал милиони долари, за да защитава руските интереси в Украйна и САЩ. После продължи със скоростното оттегляне на Майкъл Флин от поста съветник по националната сигурност на Тръмп заради незаконни контакти с руския посланик във Вашингтон Сергей Кисляк и с турски представители. По-късно дойде признанието на министъра на правосъдието Джеф Сешънс, че е премълчал за свои срещи с Кисляк и ще стои настрана от течащото разследване на ФБР за връзките на екипа на Тръмп с Русия.
С уволнението на Коми, дошло дни след като той e поискал повече ресурси за това разследване, Тръмп предизвика съмнения, че целта му е да забави или направо да блокира работата на ФБР в тази посока. И подозренията се засилиха още повече когато в. New York Times съобщи за изтекла паметна бележка от Коми за среща на 14 февруари, на която Тръмп е поискал от него да прекрати разследването срещу Флин.
Ако Тръмп се е надявал, че с отстраняването на Коми ще спечели политически дивиденти и ще потуши руската афера, постигна точно обратния ефект. Действително демократите нямат причини да харесват директора на ФБР заради противоречивата му намеса срещу техния кандидат за президент Хилъри Клинтън седмици преди изборите, но хаотичният начин, по който се случи уволнението и съмнителните мотиви за него само им дадоха още муниции срещу Белия дом. Собствената му Републиканска партия изглежда изнервена и притеснена, че разразстващата се със скоростта на горски пожар криза може да потопи президентството на Тръмп. Спецслужбите са опасен враг и когато един държавен глава е имал неблагоразумието да влезе във война с тях, може да очаква нови течове и удари.
Колкото до евентуални надежди за заглъхване на проверките - лидерът на демократичното мнозинство в Конгреса Чък Шумър заяви, че подкрепя блокиране на избора на нов директор на ФБР, докато не бъде назначен специален прокурор, който да разследва връзките на Тръмп с Русия. Желанието им беше изпълнено и тази роля беше възложена на Робърт Мюлър - бивш директор на ФБР с репутация на способен, авторитетен и независим човек. Назначаването му беше изтълкувано като удар за Тръмп.
И за да стане седмицата на президента още по-ужасна, се прибави и фиаското около срещата му с Лавров и Кисляк в деня след уволнението на Коми. Тя не изглеждаше добре за президента от самото начало не само защото единственият допуснат журналист в Овалния кабинет е бил фотограф на руската агенция ТАСС. Но се превърна в истинско бедствие, когато в. Washington Post съобщи (очевидно, отново на базата на теч на информация), че по време на разговора със своите руски гости Тръмп е издал класифицирани сведения за заплахи, свързани с ИДИЛ, получени най-вероятно от израелското разузнаване и станали причина за забраната за носене на лаптопи на борда на част от полетите до САЩ.
Според източник на Washington Post президентът "е разкрил повече информация пред руския посланик, отколкото сме споделили със съюзниците си". Като така е компрометирал връзките с Израел и други американски партньори, които вероятно ще се замислят доколко могат да имат доверие на Тръмп. Любопитен детайл е, че още през януари публикация на в. "Йедиот ахронот" пише за притесненията на израелското разузнаване да обменя чувствителна информация с администрацията на Тръмп, защото "се опасява от течове" към Русия и Иран. За да добави допълнителна доза абсурд, президентът срина френетичните опити на екипа си да опровергае историята с два туита, в които заяви, че "има пълното право" да споделя секретни данни с Русия и го бил направил по "хуманитарни причини".
Не съвсем "Уотъргейт". Все още
Въпреки целия - съвсем основателен - фурор, Тръмп не е стигнал своя "Никсън момент" и руската афера няма изгледи да се превърне в неговия "Уотъргейт". Поне засега. Юристите не са единодушни дали действията на Тръмп по случая с Коми могат да бъдат тълкувани като опит за възпрепятстване на правосъдието (точно заради това Никсън беше принуден позорно да подаде оставка) или е по-скоро опит за изнудване и натиск над органите на реда. Що се отнася до споделянето на класифицирана информация с Лавров и Кисляк - то е шокиращо, но не и незаконно.
А и отстраняването на президент от поста няма толкова общо с правото, колкото с политиката. Тя все още е на страната на Тръмп и точно това е ключовата разлика с Никсън. През 1973 г. демократите контролират двете камари на Конгреса и впрягат целия му разследващ инструментариум срещу слабия политически президент републиканец. Сега консерваторите имат всички лостове на властта и не изглеждат готови да изоставят президента.
"Докато Тръмп продължава да запазва подкрепата на 80% или повече от автентичните си избиратели, републиканците на Капитолия не могат да си позволят да се обърнат срещу него. Да го направят би означавало да си навлекат катастрофа на изборите за Конгрес догодина. С други думи Тръмп е в безопасност засега", пише в свой текст историкът Найъл Фъргюсън от Stanford University. Проф. Сам Потоликио също също смята, че вотът през 2018 г. ще е ключов за съдбата на Тръмп. "Ако демократите имат невероятно представяне и някак успеят да спечелят мнозинство както в Камарата на представителите, така и в Сената, тогава Тръмп ще е поставен под голям натиск", казва пред "Капитал" преподавателят в Georgetown University. Дотогава Белият дом може да продължава с режима "нито ден без криза".
