НАТО козирува на Тръмп

Страх. Това беше първото усещане, когато Доналд Тръмп, току-що станал президент, обясни, че НАТО е "отживелица" и че европейските държави трябва да плащат повече, ако искат да получават гаранции за сигурността си. Причината за страха е, че от края на Втората световна война насам Западна Европа, а след падането на Берлинската стена и по-голямата част от Източна, разчита на военната мощ на САЩ. Без американската армия НАТО вероятно би деградирала до банална международна организация, която стреля най-често с декларации.

Колебанията на Тръмп не можеха да дойдат в по-неподходящ момент. Анексирането на Крим от Русия и провокирането на сепаратистки конфликт в Източна Украйна притесни почти всички европейски столици, особено в тези на бивши съветски сателити. Тази седмица Доналд Тръмп за пръв път присъства на среща на лидерите на всички страни от НАТО. От нея се разбира колко голяма е опасността САЩ да сменят политиката си и дали Тръмп ще разсее съмненията или поне как ще се опита да изтъргува страховете на цяла Европа.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Колко струва сигурността

Засега гласът на разума като че ли надделява. В началото на април след първата си среща с председателя на НАТО Йенс Столтенберг американският президент внезапно реши да ревизира тази своя позиция на 180 градуса и заяви, че организацията "вече не е отживелица". Разбира се, и тук има лека уловка. "Ако другите държави платят своя справедлив дял, вместо да разчитат на САЩ, ние всички ще бъдем много по-сигурни и нашето партньорство ще бъде много по-силно", уточни тогава американският президент след срещата със Столтенберг. Това отново връща на дневен ред темата за разпределението на ресурсната тежест във военния съюз и различното разбиране по въпроса в Брюксел и Вашингтон. В близките месеци предстои да видим в каква степен обещанията на натовските държави да отделят 2% от своя БВП за отбрана се вписват в плановете на новата американска администрация и дали графикът за достигане до тези нива (до 2024 г.) на различните държави (особено по-богатите като Германия и Франция) отговаря на виждането на Тръмп. Другата ключова дума в риториката на щатския държавен глава е антитероризъм. "Генералният секретар и аз имахме продуктивна дискусия за това какво повече може да направи НАТО в битката с тероризма", обяви Тръмп през април.

Американският президент обяви също така, че държавите трябва да отделят много повече от 2%, за да модернизират армиите си и да компенсират дългогодишното недофинансиране на въоръжените сили. Според него, ако съюзниците бяха изпълни този свой ангажимент през миналата година, НАТО щеше да разполага с допълнителни ресурси за отбрана на стойност 119 млрд. долара. [Reuters]

Така през изминалата седмица дойде моментът на истината, когато Тръмп трябваше очи в очи да разсее съмненията и на останалите съюзнически лидери, че може да бъдат изоставен пред лицето на стремително множащите се заплахи по периферията на Стария континент – независимо дали става дума за все по-агресивните действия на Русия по източния флаг на алианса, възхода на ИДИЛ и гражданската война в Сирия, разпада на държавността в Либия, мигрантската криза или пък "затъването" на НАТО в Афганистан. И паралелно с това да се опита да окаже натиск над водещи европейски държави като Германия и Франция да се превърнат в по-надеждни стълбове на европейската отбрана.

Точно това и се случи в четвъртък следобед по време на откриването на новата щаб-квартира на НАТО. В своята кратка реч Тръмп спомена Русия като заплаха наравно с тероризма и миграцията (!), но не ревизира категорично своето предишно твърдение, че американската военна помощ в случай на нападение срещу съюзници може да е обвързана с изпълнението на финансовите им ангажименти към алианса. За сметка на това той неколкократно определи отделянето на 2% от БВП за отбрана като "абсолютния минимум". Според Тръмп, ако през миналата година този ангажимент беше спазен, алиансът щеше да разполага с допълнителни 119 млрд. долара за отбрана. Американския президент обяви също така, че държавите трябва да отделят много повече от 2%, за да модернизират армиите си и да компенсират дългогодишното недофинансиране на въоръжените сили. Така че очакваното силно политическо послание, че САЩ безусловно застава за съюзниците си в случай на нападение по член 5, и този път по-скоро не се случи. Успокоителната награда за европейските съюзници беше, че Русия все пак беше назована поименно като заплаха.

По всичко личи, че Германия и Бундесверът ще играят по-сериозна роля в интегрирането на европейските съюзнически сили. В момента правителството в Берлин отделя за отбрана около 1.2% и вдигането му до заявеното ниво би означавало покачване с около 30 млрд. евро и догонване на руския военен бюджет. [Reuters]

Поради неяснотата в американската позиция и нееднократно демонстрираната непоследователност на щатския президент първоначално планираната голяма натовска среща на върха, която трябваше да комбинира с откриването на новата щаб-квартира на вече "модерния" Северноатлантически алианс, бе сведена до сравнително дискретна работна вечеря на натовските държавни глави, където всяка държава да може да изложи гледната си точка в максимално лаконична и сбита форма.

Тръмпоцентризъм

Дневният ред на минисрещата също така бе организиран изцяло според приоритетите на Тръмп: разпределението на ресурсната тежест в НАТО и антитероризъм. По изключение не бе предвидено заключително комюнике, което според дипломатически източници отсъства, "защото едва ли би се харесало на американския президент". Щатският държавен глава трябваше да бъде "умилостивен" с обещанието, че съюзниците не просто ще увеличат разходите за отбрана, но и ще докладват напредъка по достигането на 2% всяка година. "Това ще бъде нов инструмент, за да гарантираме, че ще спазваме обещанията си", уточни Йенс Столтенберг в сряда. Въпросните доклади ще съдържат три части - първата ще бъде посветена на увеличаването на средствата за отбрана, втората - на това как тези пари ще се ползват за инвестиция в бойни способности, а третата - по какъв начин въпросните модернизирани сили ще участват в коалиционни операции на НАТО. В момента само пет членки покриват критерия за 2% от БВП: САЩ, Великобритания, Полша, Гърция и Естония. На настоящата среща още три страни са заявили, че ще достигнат това ниво догодина: Латвия, Литва и Румъния.

Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг подкрепата на САЩ за европейската отбрана остава безусловна. Въпреки това алиансът въвежда годишен мониторинг над усилията на отделните държави по пътя достигане на 2% от БВП за отбрана. [Reuters]

"България е силно заинтересована да има мандат за синхронизиране на националните планове за постигане на 2% от БВП за отбрана между страните, което да доведе до домакинстване на многонационални формирования, превъоръжаване и модернизация на армията ни чрез многонационални проекти и повишено финансиране от общите фондове на НАТО за способности на наша територия и в Югоизточна Европа като цяло, повече учения у нас", коментира в този контекст бившият служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов за "Капитал".

Не отсъстваха обаче и символични актове, като например поставянето във фоайето на новата щаб-квартира на фрагмент от сринатия през 2001 г. Световен търговски център. Мемориалът е посветен на атентатите от 11 септември и единственото активиране на член 5 на НАТО, направено по искане на САЩ. "Този фрагмент напомня за първия път, когато съюзниците задействаха нашата колективна отбрана. Символизира солидарността и нашата обща битка срещу тероризма", обяви Столтенберг, очевидно отправяйки индиректно послание към американския президент.

Дебютът на Тръмп в Брюксел съвпадна с откриването на новата модерна щаб-квартира на алианса. [Reuters]

По линия на антитероризма НАТО обеща увеличаване на присъствието си в Афганистан, както и участие в други мисии за обучение на местни сили за борба с тероризма (разбирайте Либия и Ирак). "Това е едно от най-добрите ни средства за изкореняване на тероризма", коментира по този повод Столтенберг в сряда. Той допълни, че НАТО ще увеличи участието си в битката с ИДИЛ, изпращайки повече самолети за наблюдение AWACS и още "летящи цистерни" за презареждане на бойната авиация. В щаб-квартирата на алианса също така се създава специално звено за обмен разузнавателна информация, което приоритетно ще следи движението на т.нар. "завръщащи се бойци" - членове на терористични организации, които са родени в западни държави, но са изкарали специална подготовка в конфликтни зони като Афганистан, Либия, Сирия, Ирак и т.н. По неофициална информация въпросът с директното включване на НАТО като организация в коалицията се е оказал сериозна точка на търкане между САЩ, от една страна, и Германия и Франция – от друга. В крайна сметка обаче Берлин и Париж явно са стиснали зъби и са приели алианса да поеме ролята на координиращ орган за участието на европейските съюзници в борбата с ИДИЛ.

Умерен оптимизъм

За момента анализаторите приемат настоящото поведение на Тръмп спрямо НАТО от резервирано до умерено позитивно. "Ако искате да характеризирате позицията на Тръмп, най-точното е: неяснота. Той нарече НАТО отживелица, а по-късно каза, че то все още е важно. Това, което е успокояващо е, че решенията, взети от САЩ по-рано, като например разполагането на войски в Европа, (все още) не са поставени под въпрос", коментира за "Капитал" д-р Клаудия Майор от германската фондация "Наука и политика" (SWP). "Така че има голямо съмнение какво точно иска, но засега нищо не се е променило на терен. Големият проблем всъщност е политическата подкрепа и че всъщност не знаем какво Тръмп наистина иска", допълва тя.

Успокояващо послание от Вашингтон дойде и по линия на предложения във вторник щатски бюджет за догодина, където разходите за военно присъствие в Европа са увеличени с 40%. От министерството на отбраната на Германия, която напоследък е основна мишена на американските упреци за недофинансиране на отбраната, пък дадоха индикации, че проучват възможности за превъоръжаване на своята авиация със свръхмодерните щатски стелт-изтребители F-35. Федералният министър на отбраната Урсула фон дер Лайен също така потвърди във вторник, че Германия ще спази обещанието за достигане на 2% от БВП за отбрана – нещо, срещу което много политици в родината й се съпротивляват. В момента правителството в Берлин отделя за отбрана около 1.2% и вдигането му до заявеното ниво би означавало покачване с около 30 млрд. евро и догонване на руския военен бюджет.

"Самият факт, че Тръмп идва лично на срещата на върха на НАТО, вече сам по себе си е индикация, че той е приел, че НАТО е важно. И че е в интерес на САЩ алиансът да съществува, да е стабилен и да се развива. Ако не беше приоритет за него, щеше да прати вицепрезидента Пенс. Това, че идва, е сигналът му, че вече не се придържа към предизборните си думи", коментира за "Капитал" бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев. И допълва: "Оттам нататък очаквам той да поставя нещо като условия или поне да излъчва очаквания. И тези очаквания освен 2-та процента и участието в Близкия Изток вероятно ще включват и някаква по-детайлна методика за оценяването на индивидуалното участие на държавите. Според мен ще се върви към някакво разширяване на разбирането за споделянето на тежестта и ангажиментите.""За България настоящата ситуация ще означава по-голям натиск да увеличи инвестициите в отбрана, в екипировка и по-голямо участие зад граница – в антитерористични операции или в прибалтийския регион", коментира за "Капитал" и Юстина Готковска, координатор на проекта "Сигурност и отбрана в Северна Европа" на Центъра по източни изследвания.

Тагарев обаче е резервиран доколко всичко това ще сработи в българския контекст. "Ако се върнем към българските проблеми и похарчим много пари, като просто дадем на някоя фирма да се упражнява да строи кораби или направим завод тук, който да произведе само 200 - 300 бронирани машини, без да има някаква перспектива, може да достигнем и много повече от 2%, без това да ни гарантира някакъв принос. А той вероятно ще се гледа през реалното генериране на бойни способности, реалното участие в операции, реалното участие в процеси за стабилизиране на региона от интерес на НАТО", коментира той.