НАТО козирува на Тръмп
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

НАТО козирува на Тръмп

Тазседмичното посещение на Тръмп в НАТО трябваше да разсее страховете на съюзниците, че може да бъдат изоставени при агресия. Американският президент назова Русия като заплаха, но не отправи очакваното категорично послание, че европейските членки ще бъдат защитени безусловно при агресия по чл. 5 на Вашингтонския договор. Вместо това Тръмп определи набелязаната цел да се дават 2% от БВП за отбрана като "абсолютния минимум".

НАТО козирува на Тръмп

Дебютът на американския президент в алианса е индикация, че САЩ не загърбва съюзниците си, но при някои условия с милиардна цена

Момчил Милев
23700 прочитания

Тазседмичното посещение на Тръмп в НАТО трябваше да разсее страховете на съюзниците, че може да бъдат изоставени при агресия. Американският президент назова Русия като заплаха, но не отправи очакваното категорично послание, че европейските членки ще бъдат защитени безусловно при агресия по чл. 5 на Вашингтонския договор. Вместо това Тръмп определи набелязаната цел да се дават 2% от БВП за отбрана като "абсолютния минимум".

© Reuters


Страх. Това беше първото усещане, когато Доналд Тръмп, току-що станал президент, обясни, че НАТО е "отживелица" и че европейските държави трябва да плащат повече, ако искат да получават гаранции за сигурността си. Причината за страха е, че от края на Втората световна война насам Западна Европа, а след падането на Берлинската стена и по-голямата част от Източна, разчита на военната мощ на САЩ. Без американската армия НАТО вероятно би деградирала до банална международна организация, която стреля най-често с декларации.

Колебанията на Тръмп не можеха да дойдат в по-неподходящ момент. Анексирането на Крим от Русия и провокирането на сепаратистки конфликт в Източна Украйна притесни почти всички европейски столици, особено в тези на бивши съветски сателити. Тази седмица Доналд Тръмп за пръв път присъства на среща на лидерите на всички страни от НАТО. От нея се разбира колко голяма е опасността САЩ да сменят политиката си и дали Тръмп ще разсее съмненията или поне как ще се опита да изтъргува страховете на цяла Европа.

Колко струва сигурността

Засега гласът на разума като че ли надделява. В началото на април след първата си среща с председателя на НАТО Йенс Столтенберг американският президент внезапно реши да ревизира тази своя позиция на 180 градуса и заяви, че организацията "вече не е отживелица". Разбира се, и тук има лека уловка. "Ако другите държави платят своя справедлив дял, вместо да разчитат на САЩ, ние всички ще бъдем много по-сигурни и нашето партньорство ще бъде много по-силно", уточни тогава американският президент след срещата със Столтенберг. Това отново връща на дневен ред темата за разпределението на ресурсната тежест във военния съюз и различното разбиране по въпроса в Брюксел и Вашингтон. В близките месеци предстои да видим в каква степен обещанията на натовските държави да отделят 2% от своя БВП за отбрана се вписват в плановете на новата американска администрация и дали графикът за достигане до тези нива (до 2024 г.) на различните държави (особено по-богатите като Германия и Франция) отговаря на виждането на Тръмп. Другата ключова дума в риториката на щатския държавен глава е антитероризъм. "Генералният секретар и аз имахме продуктивна дискусия за това какво повече може да направи НАТО в битката с тероризма", обяви Тръмп през април.

Американският президент обяви също така, че държавите трябва да отделят много повече от 2%, за да модернизират армиите си и да компенсират дългогодишното недофинансиране на въоръжените сили. Според него, ако съюзниците бяха изпълни този свой ангажимент през миналата година, НАТО щеше да разполага с допълнителни ресурси за отбрана на стойност 119 млрд. долара.
Източник: Reuters

Така през изминалата седмица дойде моментът на истината, когато Тръмп трябваше очи в очи да разсее съмненията и на останалите съюзнически лидери, че може да бъдат изоставен пред лицето на стремително множащите се заплахи по периферията на Стария континент – независимо дали става дума за все по-агресивните действия на Русия по източния флаг на алианса, възхода на ИДИЛ и гражданската война в Сирия, разпада на държавността в Либия, мигрантската криза или пък "затъването" на НАТО в Афганистан. И паралелно с това да се опита да окаже натиск над водещи европейски държави като Германия и Франция да се превърнат в по-надеждни стълбове на европейската отбрана.

Точно това и се случи в четвъртък следобед по време на откриването на новата щаб-квартира на НАТО. В своята кратка реч Тръмп спомена Русия като заплаха наравно с тероризма и миграцията (!), но не ревизира категорично своето предишно твърдение, че американската военна помощ в случай на нападение срещу съюзници може да е обвързана с изпълнението на финансовите им ангажименти към алианса. За сметка на това той неколкократно определи отделянето на 2% от БВП за отбрана като "абсолютния минимум". Според Тръмп, ако през миналата година този ангажимент беше спазен, алиансът щеше да разполага с допълнителни 119 млрд. долара за отбрана. Американския президент обяви също така, че държавите трябва да отделят много повече от 2%, за да модернизират армиите си и да компенсират дългогодишното недофинансиране на въоръжените сили. Така че очакваното силно политическо послание, че САЩ безусловно застава за съюзниците си в случай на нападение по член 5, и този път по-скоро не се случи. Успокоителната награда за европейските съюзници беше, че Русия все пак беше назована поименно като заплаха.

По всичко личи, че Германия и Бундесверът ще играят по-сериозна роля в интегрирането на европейските съюзнически сили. В момента правителството в Берлин отделя за отбрана около 1.2% и вдигането му до заявеното ниво би означавало покачване с около 30 млрд. евро и догонване на руския военен бюджет.
Източник: Reuters

Поради неяснотата в американската позиция и нееднократно демонстрираната непоследователност на щатския президент първоначално планираната голяма натовска среща на върха, която трябваше да комбинира с откриването на новата щаб-квартира на вече "модерния" Северноатлантически алианс, бе сведена до сравнително дискретна работна вечеря на натовските държавни глави, където всяка държава да може да изложи гледната си точка в максимално лаконична и сбита форма.

Тръмпоцентризъм

Дневният ред на минисрещата също така бе организиран изцяло според приоритетите на Тръмп: разпределението на ресурсната тежест в НАТО и антитероризъм. По изключение не бе предвидено заключително комюнике, което според дипломатически източници отсъства, "защото едва ли би се харесало на американския президент". Щатският държавен глава трябваше да бъде "умилостивен" с обещанието, че съюзниците не просто ще увеличат разходите за отбрана, но и ще докладват напредъка по достигането на 2% всяка година. "Това ще бъде нов инструмент, за да гарантираме, че ще спазваме обещанията си", уточни Йенс Столтенберг в сряда. Въпросните доклади ще съдържат три части - първата ще бъде посветена на увеличаването на средствата за отбрана, втората - на това как тези пари ще се ползват за инвестиция в бойни способности, а третата - по какъв начин въпросните модернизирани сили ще участват в коалиционни операции на НАТО. В момента само пет членки покриват критерия за 2% от БВП: САЩ, Великобритания, Полша, Гърция и Естония. На настоящата среща още три страни са заявили, че ще достигнат това ниво догодина: Латвия, Литва и Румъния.

Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг подкрепата на САЩ за европейската отбрана остава безусловна. Въпреки това алиансът въвежда годишен мониторинг над усилията на отделните държави по пътя достигане на 2% от БВП за отбрана.
Източник: Reuters

"България е силно заинтересована да има мандат за синхронизиране на националните планове за постигане на 2% от БВП за отбрана между страните, което да доведе до домакинстване на многонационални формирования, превъоръжаване и модернизация на армията ни чрез многонационални проекти и повишено финансиране от общите фондове на НАТО за способности на наша територия и в Югоизточна Европа като цяло, повече учения у нас", коментира в този контекст бившият служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов за "Капитал".

Не отсъстваха обаче и символични актове, като например поставянето във фоайето на новата щаб-квартира на фрагмент от сринатия през 2001 г. Световен търговски център. Мемориалът е посветен на атентатите от 11 септември и единственото активиране на член 5 на НАТО, направено по искане на САЩ. "Този фрагмент напомня за първия път, когато съюзниците задействаха нашата колективна отбрана. Символизира солидарността и нашата обща битка срещу тероризма", обяви Столтенберг, очевидно отправяйки индиректно послание към американския президент.

Дебютът на Тръмп в Брюксел съвпадна с откриването на новата модерна щаб-квартира на алианса.
Източник: Reuters

По линия на антитероризма НАТО обеща увеличаване на присъствието си в Афганистан, както и участие в други мисии за обучение на местни сили за борба с тероризма (разбирайте Либия и Ирак). "Това е едно от най-добрите ни средства за изкореняване на тероризма", коментира по този повод Столтенберг в сряда. Той допълни, че НАТО ще увеличи участието си в битката с ИДИЛ, изпращайки повече самолети за наблюдение AWACS и още "летящи цистерни" за презареждане на бойната авиация. В щаб-квартирата на алианса също така се създава специално звено за обмен разузнавателна информация, което приоритетно ще следи движението на т.нар. "завръщащи се бойци" - членове на терористични организации, които са родени в западни държави, но са изкарали специална подготовка в конфликтни зони като Афганистан, Либия, Сирия, Ирак и т.н. По неофициална информация въпросът с директното включване на НАТО като организация в коалицията се е оказал сериозна точка на търкане между САЩ, от една страна, и Германия и Франция – от друга. В крайна сметка обаче Берлин и Париж явно са стиснали зъби и са приели алианса да поеме ролята на координиращ орган за участието на европейските съюзници в борбата с ИДИЛ.

Умерен оптимизъм

За момента анализаторите приемат настоящото поведение на Тръмп спрямо НАТО от резервирано до умерено позитивно. "Ако искате да характеризирате позицията на Тръмп, най-точното е: неяснота. Той нарече НАТО отживелица, а по-късно каза, че то все още е важно. Това, което е успокояващо е, че решенията, взети от САЩ по-рано, като например разполагането на войски в Европа, (все още) не са поставени под въпрос", коментира за "Капитал" д-р Клаудия Майор от германската фондация "Наука и политика" (SWP). "Така че има голямо съмнение какво точно иска, но засега нищо не се е променило на терен. Големият проблем всъщност е политическата подкрепа и че всъщност не знаем какво Тръмп наистина иска", допълва тя.

Успокояващо послание от Вашингтон дойде и по линия на предложения във вторник щатски бюджет за догодина, където разходите за военно присъствие в Европа са увеличени с 40%. От министерството на отбраната на Германия, която напоследък е основна мишена на американските упреци за недофинансиране на отбраната, пък дадоха индикации, че проучват възможности за превъоръжаване на своята авиация със свръхмодерните щатски стелт-изтребители F-35. Федералният министър на отбраната Урсула фон дер Лайен също така потвърди във вторник, че Германия ще спази обещанието за достигане на 2% от БВП за отбрана – нещо, срещу което много политици в родината й се съпротивляват. В момента правителството в Берлин отделя за отбрана около 1.2% и вдигането му до заявеното ниво би означавало покачване с около 30 млрд. евро и догонване на руския военен бюджет.

"Самият факт, че Тръмп идва лично на срещата на върха на НАТО, вече сам по себе си е индикация, че той е приел, че НАТО е важно. И че е в интерес на САЩ алиансът да съществува, да е стабилен и да се развива. Ако не беше приоритет за него, щеше да прати вицепрезидента Пенс. Това, че идва, е сигналът му, че вече не се придържа към предизборните си думи", коментира за "Капитал" бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев. И допълва: "Оттам нататък очаквам той да поставя нещо като условия или поне да излъчва очаквания. И тези очаквания освен 2-та процента и участието в Близкия Изток вероятно ще включват и някаква по-детайлна методика за оценяването на индивидуалното участие на държавите. Според мен ще се върви към някакво разширяване на разбирането за споделянето на тежестта и ангажиментите.""За България настоящата ситуация ще означава по-голям натиск да увеличи инвестициите в отбрана, в екипировка и по-голямо участие зад граница – в антитерористични операции или в прибалтийския регион", коментира за "Капитал" и Юстина Готковска, координатор на проекта "Сигурност и отбрана в Северна Европа" на Центъра по източни изследвания.

Тагарев обаче е резервиран доколко всичко това ще сработи в българския контекст. "Ако се върнем към българските проблеми и похарчим много пари, като просто дадем на някоя фирма да се упражнява да строи кораби или направим завод тук, който да произведе само 200 - 300 бронирани машини, без да има някаква перспектива, може да достигнем и много повече от 2%, без това да ни гарантира някакъв принос. А той вероятно ще се гледа през реалното генериране на бойни способности, реалното участие в операции, реалното участие в процеси за стабилизиране на региона от интерес на НАТО", коментира той. В този контекст е доста симптоматично, че в България политическият дебат за задаващите трансформации практически отсъства. До момента въпросът за нуждата от инвестиции в отбрана опростенчески е сведен до повърхностен разговор по двата модернизационни проекта на армията – за нов тип изтребители и за модулни патрулни кораби. Освен това доста знаково е, че Консултативният съвет по национална сигурност при президента Радев се свиква не преди минисрещата на върха в НАТО, а след нея. Тоест сред политическата класа разбирането по темата явно е, че не ние ще поставим на масата своите и отбранителни приоритети, а че от Брюксел ще ни наредят какво трябва да правим... Което доста напомня за мисленето от времето на Варшавския договор и доктрината за ограничения суверенитет на Брежнев.

Тодор Тагарев, бивш служебен министър на отбраната:

"Според мен има три въпроса, които са важни по линия на американската администрация. Единият е ясен още от времето на кандидатпрезидентската кампания, когато Тръмп нарече НАТО отживелица. След това обаче администрацията потвърди ангажиментите към европейската сигурност и действията в рамките на съюза, като постави с нова сила изискванията за споделяне на бремето и изпълнението на ангажиментите от Уелс. Може би някои страни ще декларират по-рано постигането на целта от 2% - през 2020 вместо 2024 г. Другите две събития от последния месец, които вероятно ще се дискутират, са, че Тръмп неволно вероятно е предал класифицирана информация на Русия за агенти на Израел в ИДИЛ и посещението му в Саудитска Арабия за откриването на център за противодействие на тероризма. Първото вероятно няма да се дискутира публично, но няма как държавните глави да не го вземат предвид."

Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната:

"Очакванията са да се потвърди важността на НАТО и трансатлантическата връзка за сигурността на евро-атлантическата общност и международната сигурност като цяло. Това обаче се допълва с разбирането, че страните от НАТО трябва да харчат повече за отбрана, да харчат по-ефективно и в по-голяма степен в международно сътрудничество помежду си. НАТО трябва да докаже своята ефективност в борбата с тероризма. Най-добрият сценарий е потвърден мандат на база решенията от Уелс и Варшава с фокус за видими резултати преди срещата на върха догодина. Най-лошият сценарий е съгласие по приоритетите, но без конкретни срокове и нива на амбиция, което да остане въпрос на национално планиране."

Доц. Тодор Ялъмов, Стопански факултет на СУ:

"Когато се говори за отбрана, много хора си мислят, все едно че сме 1960 г. Най-лесно от гледна точка на политиците е да направят 2-3 големи сделки – за самолети, фрегати, няколко нови танка и ще си изпълним процентите. Част от армейския състав ще бъде щастлив, защото ще могат да се порадват на нови играчки. Ще имат повод патриотите да кажат, че ще можем да си защитаваме границите сами. Големият проблем е, че дори тези договори да включват клаузи за поддръжка в България, добавената стойност на тези договори няма да е много голяма. Моето желание е да видя част от парите за отбрана, които ще похарчим следващите 5-6 години, да бъдат за инвестиция в научноизследователска и развойна дейност чрез института на предтърговските поръчки, за да се защити конкурентният подход. Въпросът е да се избегне ситуацията, известна от поне 10 години насам, когато чрез договори за изследователска и развойна дейност се заобикаляше законът за обществените поръчки."

Страх. Това беше първото усещане, когато Доналд Тръмп, току-що станал президент, обясни, че НАТО е "отживелица" и че европейските държави трябва да плащат повече, ако искат да получават гаранции за сигурността си. Причината за страха е, че от края на Втората световна война насам Западна Европа, а след падането на Берлинската стена и по-голямата част от Източна, разчита на военната мощ на САЩ. Без американската армия НАТО вероятно би деградирала до банална международна организация, която стреля най-често с декларации.

Колебанията на Тръмп не можеха да дойдат в по-неподходящ момент. Анексирането на Крим от Русия и провокирането на сепаратистки конфликт в Източна Украйна притесни почти всички европейски столици, особено в тези на бивши съветски сателити. Тази седмица Доналд Тръмп за пръв път присъства на среща на лидерите на всички страни от НАТО. От нея се разбира колко голяма е опасността САЩ да сменят политиката си и дали Тръмп ще разсее съмненията или поне как ще се опита да изтъргува страховете на цяла Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    antipa avatar :-P
    D-r D

    Козируване? Натовците бяха готови да му направят и сви.., пардон - да му посвирят, защото поспря половингодишната им неконтролирана дефекация, породена от ужаса дали пък вече наистина не са на бунището на историята.

    Тази среща ги поуспокои, че по-рядко ще си сменят памперса. Но ще трябва да си го купуват. Скъпо. Отвъд океана, естествено.

    Набива се на очи еднаквия търговски подход на Тръмп (и изтикалото го начело на сгромолясващия се хегемон военно-промишлено лоби) към уахабитските пингвини от Саудитска Арабия и към треперливите европолитици: "Плащайте, пичове!"
    Гузната люпилня на световния тероризъм СА смята, че се е откупила със 110 000 000 000 $, с които ще си купи от САЩ оръжейни системи, макар че там няма кой да си служи с тях. Натискът за прословутите 2% за военните бюджети на евроНАТОвците е същото. И за да не е чак толкова откровен рекетът, като извиването на ръцете на арабите, в Брюксел се размахва парцалчето на руската заплаха.

    Апропо, взрян в памперсите, Момчил съвсем е забравил за резолюцията на ЕП от 17 февруари в която се, предвижда по-голяма федерализация в ЕС, в това число и чрез създаване на обща европейска армия. Председателят Юнкер тогава протръби, че Европа вече не може да си позволи да разчита на чужди военни сили...

    Явно тогава е бил насред пристъп на паническа дефекация, която сега е отминала, след като е станало ясно, че хегемонът иска само някакви си милиарди... Всяка година...

  • 2
    svd avatar :-P
    не на безразличието

    До коментар [#1] от "D-r D":

    не се излагай неща които не са ти ясни ,е по добре да не се коментират...

  • 3
    antipa avatar :-?
    D-r D

    До коментар [#2] от "не на безразличието":

    Разбирам, че сте познавач. Я разкажете...

  • 4
    svd avatar :-P
    не на безразличието

    До коментар [#3] от "D-r D":

    разбира се,само уточнете темата

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "не на безразличието":
    [quote#4:"не на безразличието"]разбира се,само уточнете темата[/quote]

    Горе пише за Тръмп, за НАТО, за идеята за европейска армия... Ще ви подхвърля малко факти за германска концепция за миниармия, при която се избягват съмненията дали не се организира дубльор и потенциален съперник на НАТО.
    Във времето, когато ЕС беше в ступор от хаоса Тръмп, евроармията беше вариант за поемане на нещата в свои ръце, но като се има пред вид колко народ благоденства на торището НАТО, и че в края на краищата става въпрос само за пари – чужди (на данъкоплатците) пари, след днешната среща в Брюксел може идеята за армия на ЕС да отида в канала.
    Натискът за увеличаване на разходите за отбрана не минава без противоречия в Германия, която е обременена с историята си на военна сила. Външният министър Габриел скоро заяви, че е "напълно нереалистично" да се мисли, че Германия ще достигне стандартите на НАТО за военни разходи от 2% от БВП.

    И все пак нещо е свършено, защото Германия работи над нещо далеч по-амбициозно – създаването към Бундесвера на мрежа от европейски "миниармии". Идеята е Германия да споделя ресурсите си с по-малки страни в замяна на ползването на техни войски. Двунационалните подразделения са компактни, а и са от значение за младшите партньори, защото по този начин се легитимират като сила.
    Без да го афишират, Германия и две от европейските й съюзнички - Чехия и Румъния, тихомълком интегрират свои въоръжени сили. В близките месеца румънската 81-ва механизирана бригада ще се присъедини към германските сили за бързо реагиране, а чешката 4-та бригада за бързо разполагане, ще стане част от германската 10-та бронирана дивизия. Вече го направиха две холандски бригади, които вече са присъедини към силите за бързо реагиране и към 1-ва бронирана дивизия на Бундесвера.
    Засега Германия и нейните мултинационални "миниармии" остават само инициатива от малък мащаб, но тя има потенциал да се разширява. Например скандинавските страни, които широко използват германско военно оборудване, са потенциални кандидати за следващия етап на интеграция в Бундесвера.

    Умира ли американското НАТО? Дано...

  • 6
    svd avatar :-|
    не на безразличието

    хм,аз мисля малко по иначе,америка е водеща в повечето сфери като технологии боен опит ,разработки и интегриране на съвременни технологии в отбраната,те просто са недостижими към момента,имат потенциал и технологии да се справят с почти всякакви предизвикателства...европа изостана прекалено много в военната сфера последните 25г...и затова не мисля че европейска армия без американския опит и технологии ще бъде на нужното ниво..може би евро армия с американско ноу хау,ако мога да се изразя така ще бъде добро решение...или нещо като американски технологии но произведено и интегрирано в европа ,определено ще има успех ..

  • 7
    beky avatar :-|
    beky

    Капитал, онзи недолюбван от вас американски вожд обиколи:
    - СА и пробута на джагалите най-огромната сделка за оръжие в историята на САЩ. Нито дума в газетата ви;
    - пазари се с Нетаняху. Нито дума в газетата ви;
    - във Ватикана милиардерът протоколно престоя кратко при "папата на бедните". Нито дума в газетата ви;
    - в НАТО им обърса сълзите. Тривиалности в газетата ви;
    - нещо не се стикова с началниците от ЕС. Туск ги приказва едни... Иито дума в газетата ви;

    Пускайте кръстословици, докато чакаме Д-р Д да внесе нерв в объркания ви вестник.
    А какъв беше... Ех, спомени...

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "не на безразличието":

    Шаблонно звучите. Убягват ви тенденциите. Или не четете достатъчно, а разчитате на общи впечатления.
    И най-мощните империи са се е пазели да си отварят много фронтове едновременно. Дори САЩ нямат ресурс да възпират и Русия, и Китай, и Иран, да се бъркат в Африка, на Балканите, в Латинска...

    Точката на пречупване спрямо САЩ е чисто психологическа и е близо до постигането си. Тръмп много помага за това.
    Помислете: руснак, китаец, персиец и т.н. ще брани страната си до смърт. А за какво ще му се умира на американец в Украйна, Сирия, Южнокитайско, Йемен? За пари...

    Американската нация продължава да помни Виетнам и е много чувствителна към кацащи самолети с ковчези...

  • 9
    svd avatar :-P
    не на безразличието

    До коментар [#8] от "D-r D":

    аз разсъждавам практически вие обяснявате за политическата ситуация ,както и да е ...

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#9] от "не на безразличието":

    Вие не говорите неистини. Напротив - всичко, което сте написали е верно и логично: и за изоставането, и за практическата невъзможност да се сбере някаква ЕС-армия, и за неразбирателствата между партньорите.
    Не е начинът президентът на САЩ да тръгне с дискуса и да го клати пред поредния си "съюзник", докато онзи не сипе в него исканата сума. Европа става обект на рекет от страна на големия, което Тръмп обяви още по време на предизборната кампания. Къде ще отиде огромната част от допълнителните милиарди? За купуването на оръжия. Американски. Така темата за нечията сигурност прераства в темата за инвестирането на колосални суми в американския ВПК.

    Някъде горе дадох светлия лъч с интегрирането на чешка, румънска и холандски бригади в елитни подразделения на Бундесфера. Може би това е пътят.
    Беше ми приятно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK