С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 26 май 2017, 16:06, 23121 прочитания

НАТО козирува на Тръмп

Дебютът на американския президент в алианса е индикация, че САЩ не загърбва съюзниците си, но при някои условия с милиардна цена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Сигурността на Европа в епохата на Тръмп

Камуфлажният военен бюджет

Разходите за отбрана на България ще растат, но подобно на повечето европейски държави страната не бърза с изпълнението на поетия ангажимент те да достигнат 2% от БВП през 2024 г.

Военизира ли се Европа

ЕС е принуден по най-бърз начин да стане активен играч в сферата на сигурността и отбраната. И макар че засега основен гарант за сигурността си остават САЩ, това може да се промени в средносрочен или дългосрочен план

12 заплахи за сигурността на Европа

От "затъването" в Афганистан до киберзаплахите от Изток

Юмрукът на меката сила

Различията в Европейския съюз ще попречат да се направи истинска обща армия, но някаква по-голяма интеграция ще има.

Страх. Това беше първото усещане, когато Доналд Тръмп, току-що станал президент, обясни, че НАТО е "отживелица" и че европейските държави трябва да плащат повече, ако искат да получават гаранции за сигурността си. Причината за страха е, че от края на Втората световна война насам Западна Европа, а след падането на Берлинската стена и по-голямата част от Източна, разчита на военната мощ на САЩ. Без американската армия НАТО вероятно би деградирала до банална международна организация, която стреля най-често с декларации.

Колебанията на Тръмп не можеха да дойдат в по-неподходящ момент. Анексирането на Крим от Русия и провокирането на сепаратистки конфликт в Източна Украйна притесни почти всички европейски столици, особено в тези на бивши съветски сателити. Тази седмица Доналд Тръмп за пръв път присъства на среща на лидерите на всички страни от НАТО. От нея се разбира колко голяма е опасността САЩ да сменят политиката си и дали Тръмп ще разсее съмненията или поне как ще се опита да изтъргува страховете на цяла Европа.


Колко струва сигурността

Засега гласът на разума като че ли надделява. В началото на април след първата си среща с председателя на НАТО Йенс Столтенберг американският президент внезапно реши да ревизира тази своя позиция на 180 градуса и заяви, че организацията "вече не е отживелица". Разбира се, и тук има лека уловка. "Ако другите държави платят своя справедлив дял, вместо да разчитат на САЩ, ние всички ще бъдем много по-сигурни и нашето партньорство ще бъде много по-силно", уточни тогава американският президент след срещата със Столтенберг. Това отново връща на дневен ред темата за разпределението на ресурсната тежест във военния съюз и различното разбиране по въпроса в Брюксел и Вашингтон. В близките месеци предстои да видим в каква степен обещанията на натовските държави да отделят 2% от своя БВП за отбрана се вписват в плановете на новата американска администрация и дали графикът за достигане до тези нива (до 2024 г.) на различните държави (особено по-богатите като Германия и Франция) отговаря на виждането на Тръмп. Другата ключова дума в риториката на щатския държавен глава е антитероризъм. "Генералният секретар и аз имахме продуктивна дискусия за това какво повече може да направи НАТО в битката с тероризма", обяви Тръмп през април.
Американският президент обяви също така, че държавите трябва да отделят много повече от 2%, за да модернизират армиите си и да компенсират дългогодишното недофинансиране на въоръжените сили. Според него, ако съюзниците бяха изпълни този свой ангажимент през миналата година, НАТО щеше да разполага с допълнителни ресурси за отбрана на стойност 119 млрд. долара.

[Reuters]

Така през изминалата седмица дойде моментът на истината, когато Тръмп трябваше очи в очи да разсее съмненията и на останалите съюзнически лидери, че може да бъдат изоставен пред лицето на стремително множащите се заплахи по периферията на Стария континент – независимо дали става дума за все по-агресивните действия на Русия по източния флаг на алианса, възхода на ИДИЛ и гражданската война в Сирия, разпада на държавността в Либия, мигрантската криза или пък "затъването" на НАТО в Афганистан. И паралелно с това да се опита да окаже натиск над водещи европейски държави като Германия и Франция да се превърнат в по-надеждни стълбове на европейската отбрана.

Точно това и се случи в четвъртък следобед по време на откриването на новата щаб-квартира на НАТО. В своята кратка реч Тръмп спомена Русия като заплаха наравно с тероризма и миграцията (!), но не ревизира категорично своето предишно твърдение, че американската военна помощ в случай на нападение срещу съюзници може да е обвързана с изпълнението на финансовите им ангажименти към алианса. За сметка на това той неколкократно определи отделянето на 2% от БВП за отбрана като "абсолютния минимум". Според Тръмп, ако през миналата година този ангажимент беше спазен, алиансът щеше да разполага с допълнителни 119 млрд. долара за отбрана. Американския президент обяви също така, че държавите трябва да отделят много повече от 2%, за да модернизират армиите си и да компенсират дългогодишното недофинансиране на въоръжените сили. Така че очакваното силно политическо послание, че САЩ безусловно застава за съюзниците си в случай на нападение по член 5, и този път по-скоро не се случи. Успокоителната награда за европейските съюзници беше, че Русия все пак беше назована поименно като заплаха.



По всичко личи, че Германия и Бундесверът ще играят по-сериозна роля в интегрирането на европейските съюзнически сили. В момента правителството в Берлин отделя за отбрана около 1.2% и вдигането му до заявеното ниво би означавало покачване с около 30 млрд. евро и догонване на руския военен бюджет.

[Reuters]

Поради неяснотата в американската позиция и нееднократно демонстрираната непоследователност на щатския президент първоначално планираната голяма натовска среща на върха, която трябваше да комбинира с откриването на новата щаб-квартира на вече "модерния" Северноатлантически алианс, бе сведена до сравнително дискретна работна вечеря на натовските държавни глави, където всяка държава да може да изложи гледната си точка в максимално лаконична и сбита форма.

Тръмпоцентризъм

Дневният ред на минисрещата също така бе организиран изцяло според приоритетите на Тръмп: разпределението на ресурсната тежест в НАТО и антитероризъм. По изключение не бе предвидено заключително комюнике, което според дипломатически източници отсъства, "защото едва ли би се харесало на американския президент". Щатският държавен глава трябваше да бъде "умилостивен" с обещанието, че съюзниците не просто ще увеличат разходите за отбрана, но и ще докладват напредъка по достигането на 2% всяка година. "Това ще бъде нов инструмент, за да гарантираме, че ще спазваме обещанията си", уточни Йенс Столтенберг в сряда. Въпросните доклади ще съдържат три части - първата ще бъде посветена на увеличаването на средствата за отбрана, втората - на това как тези пари ще се ползват за инвестиция в бойни способности, а третата - по какъв начин въпросните модернизирани сили ще участват в коалиционни операции на НАТО. В момента само пет членки покриват критерия за 2% от БВП: САЩ, Великобритания, Полша, Гърция и Естония. На настоящата среща още три страни са заявили, че ще достигнат това ниво догодина: Латвия, Литва и Румъния.
Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг подкрепата на САЩ за европейската отбрана остава безусловна. Въпреки това алиансът въвежда годишен мониторинг над усилията на отделните държави по пътя достигане на 2% от БВП за отбрана.

[Reuters]

"България е силно заинтересована да има мандат за синхронизиране на националните планове за постигане на 2% от БВП за отбрана между страните, което да доведе до домакинстване на многонационални формирования, превъоръжаване и модернизация на армията ни чрез многонационални проекти и повишено финансиране от общите фондове на НАТО за способности на наша територия и в Югоизточна Европа като цяло, повече учения у нас", коментира в този контекст бившият служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов за "Капитал".

Не отсъстваха обаче и символични актове, като например поставянето във фоайето на новата щаб-квартира на фрагмент от сринатия през 2001 г. Световен търговски център. Мемориалът е посветен на атентатите от 11 септември и единственото активиране на член 5 на НАТО, направено по искане на САЩ. "Този фрагмент напомня за първия път, когато съюзниците задействаха нашата колективна отбрана. Символизира солидарността и нашата обща битка срещу тероризма", обяви Столтенберг, очевидно отправяйки индиректно послание към американския президент.
Дебютът на Тръмп в Брюксел съвпадна с откриването на новата модерна щаб-квартира на алианса.

[Reuters]

По линия на антитероризма НАТО обеща увеличаване на присъствието си в Афганистан, както и участие в други мисии за обучение на местни сили за борба с тероризма (разбирайте Либия и Ирак). "Това е едно от най-добрите ни средства за изкореняване на тероризма", коментира по този повод Столтенберг в сряда. Той допълни, че НАТО ще увеличи участието си в битката с ИДИЛ, изпращайки повече самолети за наблюдение AWACS и още "летящи цистерни" за презареждане на бойната авиация. В щаб-квартирата на алианса също така се създава специално звено за обмен разузнавателна информация, което приоритетно ще следи движението на т.нар. "завръщащи се бойци" - членове на терористични организации, които са родени в западни държави, но са изкарали специална подготовка в конфликтни зони като Афганистан, Либия, Сирия, Ирак и т.н. По неофициална информация въпросът с директното включване на НАТО като организация в коалицията се е оказал сериозна точка на търкане между САЩ, от една страна, и Германия и Франция – от друга. В крайна сметка обаче Берлин и Париж явно са стиснали зъби и са приели алианса да поеме ролята на координиращ орган за участието на европейските съюзници в борбата с ИДИЛ.

Умерен оптимизъм

За момента анализаторите приемат настоящото поведение на Тръмп спрямо НАТО от резервирано до умерено позитивно. "Ако искате да характеризирате позицията на Тръмп, най-точното е: неяснота. Той нарече НАТО отживелица, а по-късно каза, че то все още е важно. Това, което е успокояващо е, че решенията, взети от САЩ по-рано, като например разполагането на войски в Европа, (все още) не са поставени под въпрос", коментира за "Капитал" д-р Клаудия Майор от германската фондация "Наука и политика" (SWP). "Така че има голямо съмнение какво точно иска, но засега нищо не се е променило на терен. Големият проблем всъщност е политическата подкрепа и че всъщност не знаем какво Тръмп наистина иска", допълва тя.

Успокояващо послание от Вашингтон дойде и по линия на предложения във вторник щатски бюджет за догодина, където разходите за военно присъствие в Европа са увеличени с 40%. От министерството на отбраната на Германия, която напоследък е основна мишена на американските упреци за недофинансиране на отбраната, пък дадоха индикации, че проучват възможности за превъоръжаване на своята авиация със свръхмодерните щатски стелт-изтребители F-35. Федералният министър на отбраната Урсула фон дер Лайен също така потвърди във вторник, че Германия ще спази обещанието за достигане на 2% от БВП за отбрана – нещо, срещу което много политици в родината й се съпротивляват. В момента правителството в Берлин отделя за отбрана около 1.2% и вдигането му до заявеното ниво би означавало покачване с около 30 млрд. евро и догонване на руския военен бюджет.

"Самият факт, че Тръмп идва лично на срещата на върха на НАТО, вече сам по себе си е индикация, че той е приел, че НАТО е важно. И че е в интерес на САЩ алиансът да съществува, да е стабилен и да се развива. Ако не беше приоритет за него, щеше да прати вицепрезидента Пенс. Това, че идва, е сигналът му, че вече не се придържа към предизборните си думи", коментира за "Капитал" бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев. И допълва: "Оттам нататък очаквам той да поставя нещо като условия или поне да излъчва очаквания. И тези очаквания освен 2-та процента и участието в Близкия Изток вероятно ще включват и някаква по-детайлна методика за оценяването на индивидуалното участие на държавите. Според мен ще се върви към някакво разширяване на разбирането за споделянето на тежестта и ангажиментите.""За България настоящата ситуация ще означава по-голям натиск да увеличи инвестициите в отбрана, в екипировка и по-голямо участие зад граница – в антитерористични операции или в прибалтийския регион", коментира за "Капитал" и Юстина Готковска, координатор на проекта "Сигурност и отбрана в Северна Европа" на Центъра по източни изследвания.

Тагарев обаче е резервиран доколко всичко това ще сработи в българския контекст. "Ако се върнем към българските проблеми и похарчим много пари, като просто дадем на някоя фирма да се упражнява да строи кораби или направим завод тук, който да произведе само 200 - 300 бронирани машини, без да има някаква перспектива, може да достигнем и много повече от 2%, без това да ни гарантира някакъв принос. А той вероятно ще се гледа през реалното генериране на бойни способности, реалното участие в операции, реалното участие в процеси за стабилизиране на региона от интерес на НАТО", коментира той.
В този контекст е доста симптоматично, че в България политическият дебат за задаващите трансформации практически отсъства. До момента въпросът за нуждата от инвестиции в отбрана опростенчески е сведен до повърхностен разговор по двата модернизационни проекта на армията – за нов тип изтребители и за модулни патрулни кораби. Освен това доста знаково е, че Консултативният съвет по национална сигурност при президента Радев се свиква не преди минисрещата на върха в НАТО, а след нея. Тоест сред политическата класа разбирането по темата явно е, че не ние ще поставим на масата своите и отбранителни приоритети, а че от Брюксел ще ни наредят какво трябва да правим... Което доста напомня за мисленето от времето на Варшавския договор и доктрината за ограничения суверенитет на Брежнев.
Тодор Тагарев, бивш служебен министър на отбраната:
"Според мен има три въпроса, които са важни по линия на американската администрация. Единият е ясен още от времето на кандидатпрезидентската кампания, когато Тръмп нарече НАТО отживелица. След това обаче администрацията потвърди ангажиментите към европейската сигурност и действията в рамките на съюза, като постави с нова сила изискванията за споделяне на бремето и изпълнението на ангажиментите от Уелс. Може би някои страни ще декларират по-рано постигането на целта от 2% - през 2020 вместо 2024 г. Другите две събития от последния месец, които вероятно ще се дискутират, са, че Тръмп неволно вероятно е предал класифицирана информация на Русия за агенти на Израел в ИДИЛ и посещението му в Саудитска Арабия за откриването на център за противодействие на тероризма. Първото вероятно няма да се дискутира публично, но няма как държавните глави да не го вземат предвид."

Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната:
"Очакванията са да се потвърди важността на НАТО и трансатлантическата връзка за сигурността на евро-атлантическата общност и международната сигурност като цяло. Това обаче се допълва с разбирането, че страните от НАТО трябва да харчат повече за отбрана, да харчат по-ефективно и в по-голяма степен в международно сътрудничество помежду си. НАТО трябва да докаже своята ефективност в борбата с тероризма. Най-добрият сценарий е потвърден мандат на база решенията от Уелс и Варшава с фокус за видими резултати преди срещата на върха догодина. Най-лошият сценарий е съгласие по приоритетите, но без конкретни срокове и нива на амбиция, което да остане въпрос на национално планиране."

Доц. Тодор Ялъмов, Стопански факултет на СУ:
"Когато се говори за отбрана, много хора си мислят, все едно че сме 1960 г. Най-лесно от гледна точка на политиците е да направят 2-3 големи сделки – за самолети, фрегати, няколко нови танка и ще си изпълним процентите. Част от армейския състав ще бъде щастлив, защото ще могат да се порадват на нови играчки. Ще имат повод патриотите да кажат, че ще можем да си защитаваме границите сами. Големият проблем е, че дори тези договори да включват клаузи за поддръжка в България, добавената стойност на тези договори няма да е много голяма. Моето желание е да видя част от парите за отбрана, които ще похарчим следващите 5-6 години, да бъдат за инвестиция в научноизследователска и развойна дейност чрез института на предтърговските поръчки, за да се защити конкурентният подход. Въпросът е да се избегне ситуацията, известна от поне 10 години насам, когато чрез договори за изследователска и развойна дейност се заобикаляше законът за обществените поръчки."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономиката на Китай продължава да се забавя въпреки стимулите 1 Икономиката на Китай продължава да се забавя въпреки стимулите

Ръстът на индустриалното производство достигна 17-годишен минимум през август

16 сеп 2019, 979 прочитания

Саудитското производство на петрол и газ се сви след нападение с дронове 5 Саудитското производство на петрол и газ се сви след нападение с дронове

Според САЩ става въпрос за "безпрецедентна атака по световните енергийни доставки"

15 сеп 2019, 2292 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Брюксел ще се застъпи за правата на британците в преговорите за Brexit

В момента 1 млн. британски граждани живеят в страни от Стария континент

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател