Един пояс, един път, много проблеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един пояс, един път, много проблеми

Reuters

Един пояс, един път, много проблеми

Китайските амбиции за глобално влияние се засилват, но реализирането им ще отнеме известно време

Мартин Димитров
16339 прочитания

Reuters

© Reuters


Темата накратко

- Китай събра 65 държави, за да ги свърже в идеята си за "Поясът и пътят"

- България не изпрати представители, но повечето европейски страни също пропуснаха срещата, а и китайските планове остават неясни

- Пекин използва инициативата, за да демонстрира "меката си сила", но често големите планове не се трансформират в реалност

"Хиляди мили и хиляди години древни маршрути на коприната въплъщават дух на мир и сътрудничество, отвореност и приобщаване, взаимно учене и ползи. Духът на "Пътят на коприната" се превърна в голямо наследство на човешката цивилизация."

С тези думи китайският президент Си Дзинпин откри един от най-амбициозните форуми в света тази година, който се проведе в Пекин на 14 и 15 май - инициативата "Поясът и пътят". На срещата присъстваха над 1000 представители на 65-те страни, които трябва да станат част от най-голямата китайска идея в модерната история на страната. Между тях - 29 световни лидери, включително премиерите на пет европейски държави, сред които Испания, Унгария и Полша.

Висши български политици нямаше. Това е малко странно - напоследък китайските пари са нещо, което мнозина тук сънуват, а миналата година Бойко Борисов заведе на подобен форум шестима министри, за да предложи десетки потенциални проекти, в които Пекин може да инвестира. Явно постоянната смяна на хората начело на държавата не е успяла да произведе общо решение: от външното и икономическото министерство не успяха да отговорят на "Капитал" защо сме сметнали срещата в Пекин за маловажна.

Но това е от значение по-скоро за нас, отколкото за китайците - повечето европейски страни, включително от източноевропейския формат за преговори с Китай 16+1, не присъстваха там. А и самата среща имаше по-скоро символично значение - на нея не бяха обсъждани конкретни планове за изграждане на приоритетни проекти, не бяха дефинирани целите, които Китай ще преследва, и... думата почти не бе дадена на гостите. Протоколни снимки и предварително подготвено от домакините комюнике показаха начина, по който Китай предпочита да води. Което може да се окаже проблем - и за "новия световен ред", и за самата китайска инициатива.

Втори опит за глобализация на Централна Азия

Старият път на коприната от времето на династия Хан е бил предимно камили, пренасящи коприна и подправки през Централна Азия. Новият трябва да е огромна мрежа от инфраструктурни проекти, по които да минават китайски стоки, инвестиции и влияние на Запад. "Един пояс, един път" постепенно се превърна във външнополитически приоритет на Китай. През 2014 г. Си Дзинпин обяви създаването на фонд на стойност 40 млрд. долара. Тази сума експлодира - сега лидерите на страната говорят за договорени инвестиции на стойност 1 трлн. долара и планове за още 2 трлн. в следващите години.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Ключовият въпрос, на който форумът в Пекин не успя да даде отговор, бе какво точно ще представлява "Поясът и пътят". От една страна, Китай има нужда от инфраструктура към Европа през Централна Азия. Президентът Си обаче смесва строителни и политически цели - публични блага като магистрали, жп линии, енергийни мрежи и пристанища съжителстват с термини като "обща изгода" и ненамеса във вътрешните работи на трети страни. И не на последно място, "Новият път на коприната" е очевиден опит от страна на Пекин да затвърди влиянието си в спорни геополитически точки от Пакистан до Сърбия.

"Китай използва икономически инструменти като кредити, за да си купи политическо влияние", смята Ян Гаспърс от института за китайски изследвания "Меркатор". Според него известна част от проектите от "Поясът и пътят" нямат икономически смисъл и дебатът за тяхната рентабилност не е тайна дори вътре в Китай. "Банките в страната искат да се инвестира само в рентабилни проекти, докато политиците са готови да загубят огромна част от инвестициите в определени страни като Афганистан и Пакистан, за да прокарат политически цели", посочва Гаспърс.

Китай се нуждае от новите маршрути, да продължи да генерира икономически ръст, а стратегията на страната да развива източното си крайбрежие започва да се изчерпва - продуктите, които местните фабрики произвеждат, стават все по-скъпи и неконкурентни на външните пазари, а вътрешното потребление остава скромно. За сметка на това редица индустрии, сред които металургичната, работят на пълен капацитет и произвеждат повече, отколкото е нужно на световните пазари.

Освен това страните, които трябва да се "облагодетелстват" от евтините и необвързани с условия заеми от Китай, могат да се окажат в неудобна ситуация. "Само по себе си привличането на проекти не е привлекателно за трети страни - китайските инвестиции се базират на заеми, които трябва да бъдат върнати по един или други начини - чрез политически услуги или плащането им с лихвите. Освен това много от тези проекти идват с условието да бъдат построени от китайски компании, често с китайски работници", казва Ян Гаспърс.

Китай срещу другите големи

Китайските лидери не са слепи за тези проблеми и затова се опитват да привлекат трети страни - не случайно една от договорките след срещата на Тръмп и Си бе Китай да получи "благословията" на Вашингтон за инициативата си. Във всеки случай обаче авторитарният подход на Китай към дипломацията не работи в негова полза. "Форумът всъщност беше пропусната възможност за Китай, защото обещанията за увеличаване на прозрачността и включването на заинтересованите страни не се случиха", смята Гаспърс. Според него зад помпозната публична фасада форумът по-скоро е показал ограниченията пред китайската визия.

Старият път на коприната от времето на династия Хан е бил предимно камили, пренасящи коприна и подправки през Централна Азия. Новият трябва да е огромна мрежа от инфраструктурни проекти, по които да минават китайски стоки, инвестиции и влияние на Запад.
Източник: Reuters

Неспособността на Китай да включи друга голяма икономическа или военна сила с интерес в евразийския регион, е водеща спънка пред реализирането на стратегията. На срещата станаха ясни различията с ЕС - присъстващите европейски страни подписаха основното комюнике, но бяха хладни към по-детайлния план, който Пекин се опита да прокара по въпроси, свързани с международната търговия и инвестиции. "Освен комюникето имаше работни групи на по-ниско ниво и документът, който трябваше да приемат, бе колективно отхвърлен от страните от ЕС, защото използваше по-слаб език от подобни документи, подписвани от Китай на срещите от Г-20 например. Реципрочността на инвестициите и търговията, отварянето на пазарите и правилата за обществени поръчки не бяха споменати в него", посочва Гаспърс.

Индия според него също е дала ясно да се разбере, че смята "Поясът и пътят" за "неоколониален проект". Делхи отдавна има проблем със сближаването на Китай с Пакистан и инвестициите в спорни зони между двете страни, като Кашмир например. Точно оттам минават важни за Китай проекти като пристанището в Гуадар, което трябва да свърже бедния и размирен китайски район Синдзян с океана.

Третата голяма регионална сила - Русия, дава вид, че подкрепя напълно китайските проекти, но рано или късно ще се стигне до сблъсък за Евразия. Москва опитва регионална интеграция чрез Евразийския икономически съюз, докато Пекин постепенно навлиза на енергийния пазар в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан - три постсъветски страни, където влиянието на Русия не е било сериозно оспорвано досега.

И накрая, но не по важност, са САЩ. Те към момента според Гаспърс по-скоро ще стоят отстрани и ще гледат сблъсъка на Китай с реалността. Американците вече опитаха своя собствена инициатива за стабилизиране на страни като Пакистан и Афганистан чрез военна и икономическа подкрепа, но това не донесе особен успех. Въпреки построяването на над 1800 мили пътища и инвестирането на повече от $62 млрд. в развиването на афганистанска армия от страна на САЩ Афганистан продължава да се огъва под напора на терористични групировки. Предизвикателствата на сигурността извън границите на Китай са проблем, с който Пекин няма много опит най-вече заради "уважението към суверенитета" на трети страни, но те потенциално могат да застрашат всеки по-сериозен инфраструктурен проект. И Вашингтон знае това.

Източноевропейски флирт

Балканите и Източна Европа са друга проблемна част от "Пътят на коприната". Когато Си Дзинпин обяви намеренията си, източноевропейските лидери - особено тези, които търсят алтернатива на ЕС - ги приеха с много ентусиазъм. Това доведе и до формата 16+1, който включва 16 страни от Централна и Източна Европа - както членки на ЕС, така и държавите от Западните Балкани. Той обаче страда от факта, че малките страни се борят за китайските (и всички други) инвестиции помежду си. Така например България трябваше да се състезава за един от центровете за партньорство с Китай с Румъния. "Винаги трябва да се знае, че когато се работи с толкова голяма страна като Китай, тя ще има последната дума. Затова трябва да се отварят общи фронтове, а не да се дискутира едностранно. Проблемът е, че страните не се съюзяват, когато преговарят с Китай", коментира специалистът по китайска политика от European Council for Foreign Relations Ангела Стендел.

Според Юстина Шчудлик от полския институт PISM Китай трябва да предложи нови финансови инструменти на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), защото съществуващите - като например заемите, които Пекин дава на африканските страни - не са привлекателни за страните с достъп до европейски фондове. Нещо повече - подобни заеми често могат да влязат в разрез със съществуващи европравила за обществените поръчки, какъвто е случаят с обещаната инвестиция в жп линия през Унгария. Срещу нея започна предварителна процедура по нарушение на правилата за обществени поръчка от ЕК.

На срещата присъстваха над 1000 представители на 65-те страни, които трябва да станат част от най-голямата китайска идея в модерната история на страната.
Източник: Reuters
Преглед на оригинала

Другият проблем е огромният търговски дефицит между страните от ЦИЕ и Китай, за който никое споразумение досега не е направило нищо. Китай от години обещава преместване на производства, но това се случва рядко и бавно. Като цяло проблемът с големите китайски стратегии е, че инвестициите в тях се случват мудно. От миналогодишната среща в Китай досега например в България няма нито един реален проект по стратегията "Пътят на коприната". Два идейни проекта се намират в много начален етап, но нито един от тях не обещава скорошни резултати. Досега завършените проекти на Балканите са на територии извън ЕС - новият мост над Дунав в Белград, топлоцентрали в сръбския град Костолац и в босненския Станари например. "Дори в страните от Източна Европа, които бяха много по-превъзбудени от идеята за китайски инвестиции, политиците започнаха да не вярват на всичко, което Китай обещава", заключва Ангела Стендел.

Истинската сила на формата обаче е другаде, а именно в създаването на връзки между представители на страните от ЦИЕ и тези на Китай. "Досега тази привилегия е била запазена само за големите западноевропейски икономики като Великобритания и Германия", казва Ян Гасперс. А тези връзки често водят и до много конкретни резултати - китайската компания Hongbo Clean Energy Europe ще инвестира $100 млн. в Полша, за да построи завод за LED крушки, който ще създаде 100 работни места, а China Everbright International купува компанията за обработка на отпадъци Novago за 123 млн. евро през 2016 г. Според Юстина Шчудлик именно топлите политически връзки и пътуванията на китайски бизнесмени до страната създават условията за подобни сделки, като във втората дори не участват представители на държавните органи на двете страни.

Но каквото и да правят източноевропейските страни, те няма как да се надяват да получат много от Китай, защото Пекин търси нещо, което те не могат да предложат - технологии. "Това е причината Германия да се притеснява от инвестиционните намерения на Китай. Тъй като в региона нямаме много високотехнологични компании, които Китай може да превземе, няма как да разчитаме на инвестициите", смята Юстина Шчудлик. А без тях остават скъпите китайски кредити, с които китайски компании изпълняват изкуствено оскъпени проекти. България вече имаше такъв опит с друг гигант - Русия. И по този път минава предимно корупцията, не коприната.

Темата накратко

- Китай събра 65 държави, за да ги свърже в идеята си за "Поясът и пътят"

- България не изпрати представители, но повечето европейски страни също пропуснаха срещата, а и китайските планове остават неясни

- Пекин използва инициативата, за да демонстрира "меката си сила", но често големите планове не се трансформират в реалност

"Хиляди мили и хиляди години древни маршрути на коприната въплъщават дух на мир и сътрудничество, отвореност и приобщаване, взаимно учене и ползи. Духът на "Пътят на коприната" се превърна в голямо наследство на човешката цивилизация."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    vsf47523483 avatar :-|
    vsf47523483

    Родните йес-сърчета защо не изпратиха представител? Така им наредиха от американското посолство и от Брюксел ли? А че България е на кръстопът между Русия, Запада и Близкия Изток, и че участието ни в подобни проекти и от стратегическо значение за нас и нашата икономика, не е важно нали? Важното е да ни потупат по рамото?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Защо на свитата публика на Капитал се поднасят единствено полуфабрикати? Темата очаквано е надъфкана ужасяващо едностранчиво.
    Преразказан е някакъв Ян Гаспърс. Шапка му свалям, но аз пък попаднах на някакъв Уйлям Енгдал, който в New Eastern Outlook е изложил точно обратната теза. И при това се е потрудил и я е подкрепил с факти и цифри...

    Явно не отговаря на истината твърдението горе, че „Пекин не успя да даде отговор какво точно ще представлява "Поясът и пътят", защото, както твърди Енгдал, в края на 2016 г: „Китай вече е подписал меморандум за разбирателство с 56 страни и регионални организации по проекта. Откакто обяви идеята си за инициативата през 2013 г., председателят Си Дзинпин е посетил 37 страни. Китайската железопътна група и China Communications Construction Company са подписали договори за изграждане на ключови маршрути и пристанища в 26 страни. Изпълнението на 40 проекта в 19 държави за изграждане на електроцентрали, далекопроводи, петролопроводи и газопроводи вече е започнало. China Unicom, China Telecom и China Mobile ускоряват проекти в страните по маршрута на „Един пояс, един път”, с цел да разширят международната телекомуникационна инфраструктура”.
    В китайското пристанище Кинджоу вече пристигат контейноровози през съвременния морски път на коприната, свързващ Близкия изток и Тонкинския залив. Товарни влакове преминават само за 14 дни по дългата 10 хил. км ж.п. линия от източната китайска провинция Джъдзян през Казахстан и Туркменистан до иранското пристанище Бандар Абас.
    „Един пояс, един път” включва и нефтопроводи, газопроводи и транспортни коридори. През януари 2015 г. е завършен 2,4 хил. км. газопровод Мианмар-Китай, който свързва пристанището Киаукфиу в Бенгалския залив с индустриалния център Кунмин в провинция Юнан в Югоизточен Китай. Газопроводът заобикаля традиционния морски път през Малакския проток, откъдето традиционно преминаваше 80% от китайския внос на петрол и газ. При ескалиране на напрежение между Вашингтон и Пекин, Шести американски флот щеше да отреже този морски маршрут.

    Що се отнася до версията за неравнопоставеността на сделките с Китай, Уйлям Енгдал твърди, че: „През следващите 30 годни Китай ще плати 53 млрд. долара на Мианмар като транзитни такси. Освен това ще инвестира 25 млн. долара в образование и други социални проекти в страната и 10% от газа ще остава в Мианмар.”

    Само факти и цифри. Заклинанията - горе.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Бог прибрал душата на Збигнев Бжежински, авторът на доктрината за "американското превъзходство и неговите геостратегически императиви".
    Бжежински вярваше, че Евразия е награда за Америка, в чийто ръце трябва да е контрола над целия евразийски континент...

    Е, Новият път е геополитическа концепция, която поставя под съмнение това вярване. И най-вероятно ще го прати в историята.


  • 4
    vladimirovich avatar :-|
    vladimirovich

    И аз смятам, че анализа е доста елементарен, базиран на един основен източник и без подкрепяща фактология. На практика тази стратегия вече работи и представянето на Китай като неопитен аматьор е неубедително. За съжаление подобни анализатори мътят главите на нашите посредствени ръководители и ние за пореден път ще пропуснем ползи от геостратеческо значение.

  • 5
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    До коментар [#4] от " vladimirovich ": Ненужно помпате самочувствието на г-н Димитров, че е написал анализ. Той просто е копи-пействал някакъв текст, който звучи приемливо за реалния собственик на медията - Америка за България. Това слугинско старание да си заслужиш парите няма нищо общо с журналистиката. Защо тия хора упорстват, че само те държат единствения ключ към информацията?

  • 6
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#5] от "peevski":

    Защо биете вестоносеца? Наивно е да очаквате тук да прочетете нещо нормално за геостратегически противници на САЩ. Дали Америка за БГ има пръст в тази работа - не се ангажирам...
    На мен лично ми е много весело разкраченото им писане за Тръмп: хем го мразят неистово, хем си е Големият им брат. Направо шизо!

    А, за Китай: вчера четох великолепен анализ (не в Капитал, разбира се!) какво се цели със свалянето на кредитния рейтинг на Китай от Мудис онзи ден, като елемент от икономическата война на САЩ с Поднебесната. За да се посмеете: Китай вече има рейтинг като на...Естония...
    С интерес ще чакам залпа на Пекин. Но ако прелиствате само Капитал - няма да го чуете.

  • 7
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Подвеждащата информация не е ли като вие да лекувате само на четни дати, а на нечетни да предписвате аспирин и разтривка?

    Мернах в блумбърг отгоре-отгоре нещо за китайския рейтинг, ама не ме хвана. Сериозно ли е? Не че имам юани...

  • 8
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    До коментар [#6] от "D-r D":

    Горното е към вас.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от "peevski":

    Навремето г-н Димитров по друг сходен повод ми отговори във форума, че има право да публикува това, което възприема за анализи и е абсолютно прав. Щом издателят не възразява.
    Нашето право пък е дали да им обръщаме внимание.
    Що се отнася до Китай, определено ще надживее САЩ. Въпреки Мудис.

  • 10
    pioner4e avatar :-|
    pioner4e

    Единственият голям кусур на китайския проект е тромавото му задвижване. Това обаче е напълно оправдано, предвид неговия колосален мащаб и размах.

    Смесването на икономически и политически цели е напълно разбираемо за всички, които не лапат мухи. Само че в случая с Китай се залага на икономическото развитие да подкрепя и оправдава китайския политически модел, а не политиците да крепят икономиката с регионални войни, конфликти и държавни преврати тук-там по света, както им е специалитът на САЩ и Русия.

    Това, че нашите кратунковци не смеят да се възползват от шанса за диверсификация, не е китайски проблем. А може би проблемът е, че не могат да пускат нагласени обществени поръчки за пътищата, които китайците искат да строят?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK