С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 26 май 2017, 11:59, 14860 прочитания

Един пояс, един път, много проблеми

Китайските амбиции за глобално влияние се засилват, но реализирането им ще отнеме известно време

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Китай събра 65 държави, за да ги свърже в идеята си за "Поясът и пътят"


- България не изпрати представители, но повечето европейски страни също пропуснаха срещата, а и китайските планове остават неясни

- Пекин използва инициативата, за да демонстрира "меката си сила", но често големите планове не се трансформират в реалност

"Хиляди мили и хиляди години древни маршрути на коприната въплъщават дух на мир и сътрудничество, отвореност и приобщаване, взаимно учене и ползи. Духът на "Пътят на коприната" се превърна в голямо наследство на човешката цивилизация."

С тези думи китайският президент Си Дзинпин откри един от най-амбициозните форуми в света тази година, който се проведе в Пекин на 14 и 15 май - инициативата "Поясът и пътят". На срещата присъстваха над 1000 представители на 65-те страни, които трябва да станат част от най-голямата китайска идея в модерната история на страната. Между тях - 29 световни лидери, включително премиерите на пет европейски държави, сред които Испания, Унгария и Полша.



Висши български политици нямаше. Това е малко странно - напоследък китайските пари са нещо, което мнозина тук сънуват, а миналата година Бойко Борисов заведе на подобен форум шестима министри, за да предложи десетки потенциални проекти, в които Пекин може да инвестира. Явно постоянната смяна на хората начело на държавата не е успяла да произведе общо решение: от външното и икономическото министерство не успяха да отговорят на "Капитал" защо сме сметнали срещата в Пекин за маловажна.

Но това е от значение по-скоро за нас, отколкото за китайците - повечето европейски страни, включително от източноевропейския формат за преговори с Китай 16+1, не присъстваха там. А и самата среща имаше по-скоро символично значение - на нея не бяха обсъждани конкретни планове за изграждане на приоритетни проекти, не бяха дефинирани целите, които Китай ще преследва, и... думата почти не бе дадена на гостите. Протоколни снимки и предварително подготвено от домакините комюнике показаха начина, по който Китай предпочита да води. Което може да се окаже проблем - и за "новия световен ред", и за самата китайска инициатива.

Втори опит за глобализация на Централна Азия

Старият път на коприната от времето на династия Хан е бил предимно камили, пренасящи коприна и подправки през Централна Азия. Новият трябва да е огромна мрежа от инфраструктурни проекти, по които да минават китайски стоки, инвестиции и влияние на Запад. "Един пояс, един път" постепенно се превърна във външнополитически приоритет на Китай. През 2014 г. Си Дзинпин обяви създаването на фонд на стойност 40 млрд. долара. Тази сума експлодира - сега лидерите на страната говорят за договорени инвестиции на стойност 1 трлн. долара и планове за още 2 трлн. в следващите години.

Ключовият въпрос, на който форумът в Пекин не успя да даде отговор, бе какво точно ще представлява "Поясът и пътят". От една страна, Китай има нужда от инфраструктура към Европа през Централна Азия. Президентът Си обаче смесва строителни и политически цели - публични блага като магистрали, жп линии, енергийни мрежи и пристанища съжителстват с термини като "обща изгода" и ненамеса във вътрешните работи на трети страни. И не на последно място, "Новият път на коприната" е очевиден опит от страна на Пекин да затвърди влиянието си в спорни геополитически точки от Пакистан до Сърбия.

"Китай използва икономически инструменти като кредити, за да си купи политическо влияние", смята Ян Гаспърс от института за китайски изследвания "Меркатор". Според него известна част от проектите от "Поясът и пътят" нямат икономически смисъл и дебатът за тяхната рентабилност не е тайна дори вътре в Китай. "Банките в страната искат да се инвестира само в рентабилни проекти, докато политиците са готови да загубят огромна част от инвестициите в определени страни като Афганистан и Пакистан, за да прокарат политически цели", посочва Гаспърс.

Китай се нуждае от новите маршрути, да продължи да генерира икономически ръст, а стратегията на страната да развива източното си крайбрежие започва да се изчерпва - продуктите, които местните фабрики произвеждат, стават все по-скъпи и неконкурентни на външните пазари, а вътрешното потребление остава скромно. За сметка на това редица индустрии, сред които металургичната, работят на пълен капацитет и произвеждат повече, отколкото е нужно на световните пазари.

Освен това страните, които трябва да се "облагодетелстват" от евтините и необвързани с условия заеми от Китай, могат да се окажат в неудобна ситуация. "Само по себе си привличането на проекти не е привлекателно за трети страни - китайските инвестиции се базират на заеми, които трябва да бъдат върнати по един или други начини - чрез политически услуги или плащането им с лихвите. Освен това много от тези проекти идват с условието да бъдат построени от китайски компании, често с китайски работници", казва Ян Гаспърс.

Китай срещу другите големи

Китайските лидери не са слепи за тези проблеми и затова се опитват да привлекат трети страни - не случайно една от договорките след срещата на Тръмп и Си бе Китай да получи "благословията" на Вашингтон за инициативата си. Във всеки случай обаче авторитарният подход на Китай към дипломацията не работи в негова полза. "Форумът всъщност беше пропусната възможност за Китай, защото обещанията за увеличаване на прозрачността и включването на заинтересованите страни не се случиха", смята Гаспърс. Според него зад помпозната публична фасада форумът по-скоро е показал ограниченията пред китайската визия.

Старият път на коприната от времето на династия Хан е бил предимно камили, пренасящи коприна и подправки през Централна Азия. Новият трябва да е огромна мрежа от инфраструктурни проекти, по които да минават китайски стоки, инвестиции и влияние на Запад.

Старият път на коприната от времето на династия Хан е бил предимно камили, пренасящи коприна и подправки през Централна Азия. Новият трябва да е огромна мрежа от инфраструктурни проекти, по които да минават китайски стоки, инвестиции и влияние на Запад.

[Reuters]
Неспособността на Китай да включи друга голяма икономическа или военна сила с интерес в евразийския регион, е водеща спънка пред реализирането на стратегията. На срещата станаха ясни различията с ЕС - присъстващите европейски страни подписаха основното комюнике, но бяха хладни към по-детайлния план, който Пекин се опита да прокара по въпроси, свързани с международната търговия и инвестиции. "Освен комюникето имаше работни групи на по-ниско ниво и документът, който трябваше да приемат, бе колективно отхвърлен от страните от ЕС, защото използваше по-слаб език от подобни документи, подписвани от Китай на срещите от Г-20 например. Реципрочността на инвестициите и търговията, отварянето на пазарите и правилата за обществени поръчки не бяха споменати в него", посочва Гаспърс.

Индия според него също е дала ясно да се разбере, че смята "Поясът и пътят" за "неоколониален проект". Делхи отдавна има проблем със сближаването на Китай с Пакистан и инвестициите в спорни зони между двете страни, като Кашмир например. Точно оттам минават важни за Китай проекти като пристанището в Гуадар, което трябва да свърже бедния и размирен китайски район Синдзян с океана.

Третата голяма регионална сила - Русия, дава вид, че подкрепя напълно китайските проекти, но рано или късно ще се стигне до сблъсък за Евразия. Москва опитва регионална интеграция чрез Евразийския икономически съюз, докато Пекин постепенно навлиза на енергийния пазар в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан - три постсъветски страни, където влиянието на Русия не е било сериозно оспорвано досега.

И накрая, но не по важност, са САЩ. Те към момента според Гаспърс по-скоро ще стоят отстрани и ще гледат сблъсъка на Китай с реалността. Американците вече опитаха своя собствена инициатива за стабилизиране на страни като Пакистан и Афганистан чрез военна и икономическа подкрепа, но това не донесе особен успех. Въпреки построяването на над 1800 мили пътища и инвестирането на повече от $62 млрд. в развиването на афганистанска армия от страна на САЩ Афганистан продължава да се огъва под напора на терористични групировки. Предизвикателствата на сигурността извън границите на Китай са проблем, с който Пекин няма много опит най-вече заради "уважението към суверенитета" на трети страни, но те потенциално могат да застрашат всеки по-сериозен инфраструктурен проект. И Вашингтон знае това.

Източноевропейски флирт

Балканите и Източна Европа са друга проблемна част от "Пътят на коприната". Когато Си Дзинпин обяви намеренията си, източноевропейските лидери - особено тези, които търсят алтернатива на ЕС - ги приеха с много ентусиазъм. Това доведе и до формата 16+1, който включва 16 страни от Централна и Източна Европа - както членки на ЕС, така и държавите от Западните Балкани. Той обаче страда от факта, че малките страни се борят за китайските (и всички други) инвестиции помежду си. Така например България трябваше да се състезава за един от центровете за партньорство с Китай с Румъния. "Винаги трябва да се знае, че когато се работи с толкова голяма страна като Китай, тя ще има последната дума. Затова трябва да се отварят общи фронтове, а не да се дискутира едностранно. Проблемът е, че страните не се съюзяват, когато преговарят с Китай", коментира специалистът по китайска политика от European Council for Foreign Relations Ангела Стендел.

Според Юстина Шчудлик от полския институт PISM Китай трябва да предложи нови финансови инструменти на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), защото съществуващите - като например заемите, които Пекин дава на африканските страни - не са привлекателни за страните с достъп до европейски фондове. Нещо повече - подобни заеми често могат да влязат в разрез със съществуващи европравила за обществените поръчки, какъвто е случаят с обещаната инвестиция в жп линия през Унгария. Срещу нея започна предварителна процедура по нарушение на правилата за обществени поръчка от ЕК.

Илюстрация

Другият проблем е огромният търговски дефицит между страните от ЦИЕ и Китай, за който никое споразумение досега не е направило нищо. Китай от години обещава преместване на производства, но това се случва рядко и бавно. Като цяло проблемът с големите китайски стратегии е, че инвестициите в тях се случват мудно. От миналогодишната среща в Китай досега например в България няма нито един реален проект по стратегията "Пътят на коприната". Два идейни проекта се намират в много начален етап, но нито един от тях не обещава скорошни резултати. Досега завършените проекти на Балканите са на територии извън ЕС - новият мост над Дунав в Белград, топлоцентрали в сръбския град Костолац и в босненския Станари например. "Дори в страните от Източна Европа, които бяха много по-превъзбудени от идеята за китайски инвестиции, политиците започнаха да не вярват на всичко, което Китай обещава", заключва Ангела Стендел.

Истинската сила на формата обаче е другаде, а именно в създаването на връзки между представители на страните от ЦИЕ и тези на Китай. "Досега тази привилегия е била запазена само за големите западноевропейски икономики като Великобритания и Германия", казва Ян Гасперс. А тези връзки често водят и до много конкретни резултати - китайската компания Hongbo Clean Energy Europe ще инвестира $100 млн. в Полша, за да построи завод за LED крушки, който ще създаде 100 работни места, а China Everbright International купува компанията за обработка на отпадъци Novago за 123 млн. евро през 2016 г. Според Юстина Шчудлик именно топлите политически връзки и пътуванията на китайски бизнесмени до страната създават условията за подобни сделки, като във втората дори не участват представители на държавните органи на двете страни.

Но каквото и да правят източноевропейските страни, те няма как да се надяват да получат много от Китай, защото Пекин търси нещо, което те не могат да предложат - технологии. "Това е причината Германия да се притеснява от инвестиционните намерения на Китай. Тъй като в региона нямаме много високотехнологични компании, които Китай може да превземе, няма как да разчитаме на инвестициите", смята Юстина Шчудлик. А без тях остават скъпите китайски кредити, с които китайски компании изпълняват изкуствено оскъпени проекти. България вече имаше такъв опит с друг гигант - Русия. И по този път минава предимно корупцията, не коприната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка 1 САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка

Това се очаква да стане в началото на януари, Вашингтон няма да налага нови мита, докато Пекин преговаря

14 дек 2019, 1214 прочитания

Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция 5 Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция

Според премиера въглищните централи имат хоризонт от 15-25 г. и е най-добре да се заместят с газови мощности

13 дек 2019, 3692 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Военизира ли се Европа

ЕС е принуден по най-бърз начин да стане активен играч в сферата на сигурността и отбраната. И макар че засега основен гарант за сигурността си остават САЩ, това може да се промени в средносрочен или дългосрочен план

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10