"Иранският народ избра пътя на взаимодействието със света", заяви държавният глава Хасан Рохани в победната си реч, след като стана ясно, че печели президентския вот в страната. Облекчението на международните анализатори и на много иранци бе повече от видимо. Това бе възприето като позитивен знак за споразумението, подписано през 2015 г., което ограничава ядрените амбиции на Техеран в замяна на вдигане на санкциите, като така слага край на продължила повече от десетилетие враждебност, доближила се няколко пъти и до война. Но големият въпрос сега е какво ще направи оттук нататък американският президент Доналд Тръмп. А той не изглежда да има намерение да смекчи острата си реторика срещу Иран.
Ще се оправдаят ли очакванията
Рохани бе преизбран с убедителна преднина пред основния си съперник – консервативен духовник. Получените 57% от вота му дават силен мандат за реформи, за изграждане на връзки с останалия свят и за съживяване на икономиката на страната. Самият президент предупреждаваше преди вота, че иранците са заплашени от опасен авторитаризъм, ако го заменят с хардлайнер. След като резултатите станаха ясни, умереният Рохани, чието ключово постижение бе да договори ядрената сделка с администрацията на Барак Обама и с другите световни сили, повтори обещанието си да се придържа към своите ангажименти. "Това е решителен вот на доверие за визията му за един вгледан навън Иран", твърди анализ на Newsweek.
Но основните битки, които президентът ще трябва води, за да оправдае очакванията, ще бъдат вътре в страната. "Иранските избори не могат бързо да поправят проблемите, пред които е изправено населението, но те са важна стъпка по пътя за едно по-отговорно управление", посочва Сюзън Малони от Brookings Institution.
Никой от основните кандидати за президент не се обяви за излизане от ядрената сделка, макар че някои изказаха мнение, че тя се е оказала провал, тъй като е облагодетелствала единствено иранския елит. Докато Тръмп не крие острата си опозиция към споразумението. По време на предизборната си кампания го нарече "най-лошата сделка изобщо" и заплаши, че ще го прекрати. Наскоро администрацията му поднови елементи от програмата по облекчаването на санкциите, но само няколко дни по-късно при посещение в Саудитска Арабия, след като сключи съвместни оръжейни и други инвестиционни споразумения за стотици милиарди долари, Тръмп коментира: "От десетилетия Иран разпалва огъня на сектантските конфликти и на терора." При визитата си в Израел пък увери премиера Бенямин Нетаняху, че Техеран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие, и повтори обвиненията си, че ислямската република "финансира, тренира и оборудва терористи и милиции". Това накара някои анализатори да се запитат дали Вашингтон не се опитва да сформира антиирански съюз между Тел Авив и Рияд и да върне Техеран в "оста на злото".
САЩ и Иран продължават да бъдат в конфликт заради Сирия, където подкрепят противоположни сили. В тази връзка неотдавна американският държавен секретар Рекс Тилърсън заяви, че Техеран "остава водещ спонсор на терора чрез много платформи и методи". Затова той посочва, че Вашингтон вече разглежда варианти за противопоставяне на ролята на Иран в конфликтите в страни от арабския свят и за ограничаване на влиянието му в Близкия изток.
ЕС поздравява, САЩ предупреждават
"Рохани победи, ЕС го поздрави, но сега изчакват какво ще предприеме Тръмп", обобщава Politico. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини изпрати поздравления на иранския президент и увери, че съюзът "е готов да продължи да работи за пълното прилагане на ядреното споразумение, двустранните ангажименти, регионалния мир и изпълнението на очакванията на всички иранци". Европейските компании се редят на опашка да правят бизнес с Техеран и Брюксел е решен да гарантира добрите отношения с ислямската република. Но какво ще стане в крайна сметка ще зависи от Вашингтон. А Тръмп вече официално постави Иран "под предупреждение" заради поведението му и го включи в спорната си забрана за пътувания, което прави цялата ситуация изключително несигурна.
От голяма важност за САЩ е иранската регионална политика. Страната е замесена в Ирак, Йемен, Ливан и Сирия и мнозина във Вашингтон обвиняват Техеран за голяма част от кръвопролитията в Близкия изток. А именно в тази област според някои анализатори Рохани няма думата. Иранската революционна гвардия едва ли ще е съгласна на компромис с регионалната политика, която е насочена основно за възстановяване на влиянието на страната в района. Освен това Рохани не е лидерът на ислямската република. Тази роля изпълнява иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей, който е далеч по-голям хардлайнер. "Дали президентът всъщност подкрепя всички тези начинания като част от регионалната стратегия на Техеран, или просто е безсилен да промени курса в една политическа област, ръководена от Хаменей и революционната гвардия, е от второстепенно значение за резултата", посочва анализ на Carnegie Europe.
И все пак, както Трита Парси, президент на Националния иранско-американски съвет, пише в New York Times, ядрената сделка може да послужи за туширане на създалото се напрежение, тъй като и двете страни имат икономически изгоди. "С времето това може да превърне САЩ и Иран от заклети врагове в обикновени конкуренти", прогнозира Парси. Макар мнозина да се съмняват, че това е прекалено оптимистично.
2 коментара
Уви, не преизбирането на реформатора (в ирански смисъл) Рохани е решаващо за оцеляването на ядрената сделка. Съдбата й зависи изключително от САЩ. Видимо предрешено е разпадането на тази договореност, от което светът няма полза. Интерес от провалянето на ядрената сделка има единствено САЩ, които отдавна търсят причина да стоварят върху Иран вината за всички беди.
Иран дейли пише днес, че в четвъртък комитетът по международни отношения към Сената на САЩ в съотношение 18 към 3 е одобрил законопроект, с който се въвеждат нови санкции срещу Иран във връзка с „ракетната му програма, предполагаемата (!) поддръжка на терористи, доставки на оръжие и нарушаване на човешките права”. Според американските законодатели законопроектът не нарушавал Съвместния комплексен план за действие (JCPOA), подписан между Иран и петте страни, постоянни членки на СС на ООН и Германия през юли 2015 г.
Новата американска администрация твърде рисково скача с главата напред и взема страна във вековния конфесионален конфликт между шиити и сунити, залагайки на сунитските Саудитска Арабия, Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ, като пренебрегват, че често това, което единствено свързва тези страни е, че не споменават в молитвите си четвъртия халиф Али. Всичко останало ги разделя. Затова и "арабското НАТО" е абсурдна американско фикция.
Реториката на Тръмп и Тилърсън и резултатите от воаяжите им в Саудитска и Израел красноречиво говорят, че Иран и Русия ще се сближават все повече. За добро или зло...
Опитът на Тръмп да сбере антиирански алианс в Риад онзи ден трябва да говори достатъчно, че САЩ ще продължат да притискат Иран и да го принудят да излезе от ядреното споразумение. Аятоласите много добре разбират, че това споразумение ги легитимира пред света и едва ли ще се оставят да ги излъжат. По-скоро нервите на американския клоун няма да издържат.
Тръмп започва битки на прекалено много фронтове, а по нищо не личи, че има ресурс да ги води.