Как британските избори станаха интересни

- Стопяването на значителната преднина на консерваторите, която социолозите им даваха преди месец, върна интригата във вота във Великобритания. - Визията на премиера Тереза Мей за "силна и стабилна" страна се сблъска с плана на лидера на лейбъристите Джеръми Корбин в полза на "мнозинството, не на малцината". - Ако мнозинството на Мей в парламента се основава на по-твърди антиевропейски гласове и тя се почувства свободна да взима еднолично решения, Brexit може де се окаже по-болезнен, отколкото е необходимо.

Репортажа на "Капитал" от предизборна Великобритания можете да прочетете тук.

Когато преди месец и половина премиерът Тереза Мей обяви, че ще поиска свикването на предсрочни парламентарни избори, спечелването им изглеждаше като детска игра - нейната Консервативна партия водеше с преднина от над 20%. Самата Мей печелеше още по-убедително лидерското състезание с председателя на Партията на лейбъристите Джеръми Корбин с 35 срещу 16% одобрение.

Изобщо, времето за избори сякаш бе перфектно и с един удар Мей щеше да постигне много неща - да спечели солидно мнозинство в долната камара на парламента, с подкрепата на което да проведе по-лесно тепърва започващите преговори за Brexit, да задуши плановете на шотландските националисти за нов референдум за независимост и да отложи отговорността от потенциален провал и по двата въпроса за след четири години. Залозите доскоро бяха колко голямо точно ще бъде надмощието на торите в следващия парламент.



Но оттогава нещата тръгнаха надолу. И се стигна дотам, че в сряда в. Times публикува последното си проучване, според което консерваторите не само няма да увеличат депутатите си, а може и да загубят мнозинството в парламента.

Как деменцията хвана торите

Всичко започна с изтичането на лейбъристкия манифест преди три седмици. Въпреки противоречивите обещания за национализация на ключови предприятия и увеличаване на данъците и социалните плащания, които сякаш бяха прицелени към крайнолевите поддръжници на Джеръми Корбин, гласоподавателите започнаха да разпознават в лейбъристите алтернатива. Драмата продължи с публикуването на собствения манифест на консерваторите, който предизвика огромно възмущение дори сред собствените им избиратели и таблоидната преса, която по принцип ги подкрепя.

Според социологическата агенция YouGov, докато избирателите разпознават в предложенията от програмата на лейбъристите първо конструктивните - национализацията, увеличаването на социалните плащания, премахване на университетските такси и други, в тези на торите те виждат първо негативните - "данък деменция", спирането на безплатните обеди в училищата и т.н. Няма как консерваторите да са изненадани от загубата на подкрепа, при положение че не само изкараха на първа линия странни приоритети, но и после набързо обърнаха на 180 градуса позициите си, както например се случи с "данъка деменция".

"Въпреки че на Европа се отделя много място в пресата, традиционно това не е важна тема в британските избори. Трите големи въпроса обикновено са икономиката, NHS и калибърът на партийните лидери." проф. Иън Бег, London School of Economics

Обратният завой по него повдигна сериозни въпроси за компетентността на торите и скандализира британското общество повече, отколкото обещанията на лейбъристите да национализират жп транспорта и пощите. На практика предложението на торите, което просъществува само четири дни, представляваше "такса наследство" и би довело до това възрастните хора да плащат за социалните си грижи с остатъка от спестяванията си над определена сума и с цената на недвижимото си имущество след смъртта им. Колкото и Мей да повтаряше, че "нищо не се е променило" и обратният завой е само уточнение на тази точка от програмата им, щетата вече бе нанесена.

От това печели вечно защитаващият се от обвинения в комунизъм, некомпетентност и разделение на лейбъристите Джеръми Корбин. "Дори брат ми, който гласува за Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) и за Brexit, ще гласува за него, защото вижда алтернатива", разказва 32-годишният Ник от Хейстингс, който преди три месеца се е присъединил към лейбъристите.

Всъщност далеч не е сигурно дали подкрепата за партията идва заради или въпреки лидера й Джеръми Корбин и сътворения в последния момент манифест, който звучи като писан през 70-те години. "Е, това може да е вярно, но този, на консерваторите, иска да ни върне обратно в 50-те", контрира Ник. От една страна, много британци досега разпознаваха в реформираната по времето на Тони Блеър партия "по-леката версия на торите" и сега избирателите със социалистически възгледи виждат "завръщането към корените" като стъпка в правилната посока. От друга, много хора с традиционно леви нагласи се страхуват от потенциалната възможност Корбин да стане премиер, защото гледат на него като на прекален идеалист и твърде неопитен за поста в такъв ключов момент. Въпреки това фокусът на партията върху състоянието на социалната и здравната система и множеството грешки на торите в тези области са най-вероятните съставки на печелившата комбинация, която обърна резултата.

И докато лейбъристите съзнателно се опитаха да прехвърлят фокуса на предизборния дебат към важни вътрешнополитически въпроси и нанесоха много поражения на торите по тези теми, консерваторите тръгнаха в обратната посока и се концентрираха върху това, да предричат апокалиптично бъдеще за страната под управлението на Корбин. И отново заговориха за почти забравената тема в изборната кампания - преговорите за Brexit.

А, ние щяхме да излизаме от ЕС

"Въпреки че на Европа се отделя много място в пресата, традиционно това не е важна тема в британските избори. Трите големи въпроса обикновено са икономиката, NHS и калибърът на партийните лидери", смята проф. Иън Бег от London School of Economics. Според него за британците Brexit вече е решен въпрос, който само трябва да бъде приведен в действие.

Проблемът с обсъждането на Brexit преди изборите във Великобритания е, че нито двете водещи партии имат сериозни различия относно начина, по който ще се водят преговорите с Брюксел, нито пък в британското общество остана достатъчно проевропейска инерция, която да поиска алтернатива. "Хората свикнаха с мисълта, че ще излезем от ЕС и започнаха да гледат на процеса като на възможност", казва пред "Капитал" Алекс Гриър от проевропейския тинк-танк в Лондон Open Europe. Според него това е и основната причина либерал-демократите да не успеят да привлекат подкрепата, която очакваха, когато се обявиха за единствената партия, която ще се бори срещу излизането от ЕС. "Те искаха да станат партията на 48-те процента. Но към момента не повече от 20% още не са приели, че страната ни напуска", добавя Гриър. Ясната позиция на торите по отношение на Brexit и неспособността на лейбъристите да предложат нещо различно накара последните да заложат на други важни за британското общество теми - което към момента изглежда като печеливша стратегия. Единственото, на което може да разчита Тереза Мей от тук нататък, е да се опитва да подронва авторитета на Корбин и да внася съмнения относно способността му да води преговори с Брюксел. Като се има предвид, че самата тя доказва с всеки изминал ден склонност да променя мнението си на 180 градуса, дори тази тактика на лични нападки може да се провали.

На целия този фон торите продължават да имат шанс да запазят инерцията си. "Въпреки доста некомпетентната кампания от страна на консерваторите, най-вероятният сценарий все още е, че те ще спечелят изборите с увеличено парламентарно мнозинство", смята проф. Иън Бег. Това очертава три варианта за бъдещето.

Според Ивайло Яйджиев от Института за европейски политики (ИЕП) оптимистичният сценарий включва голямо консервативно мнозинство и дава повече място за маневриране на Мей вътрешнополитически. Същевременно отлагането на следващите избори от 2019 до 2022 г. осигурява време и за поне няколко години преходна сделка между Brexit и финалното излизане на страната от ЕС. Песимистичният обаче е, че стратегията на Мей се базира на привличането на крайни антиевропейски UKIP гласове. Партията на Найджъл Фараж на практика загуби смисъла си след референдума и се очаква много избиратели да се върнат в лоното на консерватизма. Което, според Яйджиев, означава, че мнозинството на Мей в парламента ще се основава на по-твърди антиевропейски гласове. Третият - и най-опасен - вариант, според анализатора от ИЕП, е ако самата Мей се почувства освободена от нуждата да се съобразява с проевропейското крило в партията си и започне да взима еднолично решенията за Brexit на базата на опита си от вътрешното министерство. Като се има предвид нейната склонност към потайно и авторитарно взимане на решения, това може да се окаже голям проблем в бъдеще. "Тя ще може да ходи в Брюксел и да казва - вижте, имам нов, по-силен мандат от гласоподавателите", добавя проф. Иън Бег.

След седмица може да се окаже, че изборите, на които Мей искаше да се яви, за да има пълна доминация през следващите четири години, ще се окажат пирова победа. За самата Мей цената може да е постът ѝ в дългосрочен план - гласовете срещу нея в собствената ѝ партия стават все по-шумни. А за Великобритания да означава още по-болезнен Brexit от необходимото.