Британските избори от първия ред

Британската предизборна кампания е в разгара си и залозите стават все по-високи (повече за това прочетете в другият текст от новия брой на "Капитал"). За да разберем как Торите загубиха своята огромна преднина, а лейбъристите се върнаха в играта, противно на досегашните очаквания, отидохме на място в някои от ключовите избирателни райони, за които ще се води битката за следващия Уестминстърски парламент.

Обиколката на предизборните събития на основните партии се оказва не толкова лесно начинание. В Лондон например "Капитал" така и не успя да се свърже с медийния екип на лейбъристите и когато поискахме да следваме групата доброволци, водени от кмета на Хакни Филип Гланвил, ни беше отказан достъп. Затова на репортера ни му се наложи да се престори на лейбъристки поддръжник и да раздава листовки по домовете на лондончани.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

По-късно южното градче Хейстингс помогна за намиране на отговор на въпроса защо консерваторите губят популярността си - спуснати от партийните централи кандидати, неспособността за изпълняване на обещанията и увеличаващата се бедност отблъскват дори традиционните им поддръжници. В Шотландия обаче торите се справят по-добре, защото се научават как да капитализират нежеланието на повечето шотландци за втори референдум за независимост.

Лейбърист под прикритие

"Здравейте, регистрирали ли сте се за участие на парламентарните избори?", пита ентусиазирано 22-годишната Емили. Облечена с тесни дънки и цветна тениска, тя по нищо не се отличава от другите хора на улицата, ако не беше големият кръгъл жълто-червен стикер над гърдите ѝ, гласящ "Vote Labour" (Гласувайте за лейбъристите). С нея и още трима мъже - две млади момчета и възрастния Винсънт, който е от карибски произход, обикаляме из апартаментите в мигрантската част на квартала "Бетнал Грийн" в североизточен Лондон, за да агитираме в полза на британската левица.



Времето не е най-подходящото - неделя следобед, по време на дълъг и особено горещ по лондонските стандарти уикенд, който ще продължи до понеделник. Но това не спира привържениците на лейбъристите да организират над 100 подобни групи, които да обикалят из града и да разказват за манифеста "Корбин". Активността на левите доброволци е завидна - от пресцентъра на консерваторите ни казват, че не знаят дали ще има подобни акции сред техните привърженици. И прави добро впечатление, особено по сравнително бедни, но цветни места като "Бетнал Грийн".

Вратите ни отварят разнообразни хора - от дама в пълен никаб, която обаче с перфектен южняшки акцент заявява, че със сигурност ще гласува за Корбин, през цветнокожия г-н Едуърдс, от карибски произход и смятащ лейбъристкия лидер за "лунатик, който обещава да изяде по-голяма хапка, отколкото ще може да преглътне". "Той обаче е единственият политик, който обещава да прекрати политиките на остеритет", опитва се да го контрира Емили, следвайки сценария, раздаден от партията. Напълно неуспешно - г-н Едуърдс отказва да слуша и затваря вратата с думите: "За глупав ли ме мислите?"

Макар за част от гласоподавателите манифестът на Джеръми Корбин да е прекалено ляв, за други той е на прав път с опита да върне партията към автентичните социалистически ценности.

[Reuters]

"Свикваш с отношението някъде след десетия път, има всякакви хора", въздъхва Емили и продължаваме. Тя обяснява как трябва да водя разговора с хората - да се задават повече въпроси, които да се навързват с части от програмата на лейбъристите, като например с увеличаването на социалните разходи и пенсиите, ако говорим с по-възрастни хора. "Ако попитат как ще платим за това, казваш, че ще увеличим корпоративните данъци. Но не го казвай на хора от средната класа или ако разбереш, че имат бизнес - това не им се харесва", предупреждава Емили. Но в този квартал като че ли няма много нужда от убеждаване - хората по-скоро подкрепят лейбъристите и харесват Корбин заради това, че за разлика от Мей "прилича на свестен човек", по думите на млад британец от пакистански произход. Любопитното е, че дори в имигрантски квартал, където звучеше източноевропейска реч, лейбъристките доброволци не чуха нито едно притеснение относно Brexit. Източноевропейците не изглежда да се притесняват твърде много какво ще се случи с тях, но за сметка на това се страхуват наравно с англичаните за бъдещето на NHS.

Битката за Хейстингс

На час и половина в южна посока, между популярния курорт Брайтън и пристанището на Дувър, се намира Хейстингс. Това щеше да е поредното малко рибарско градче в региона, ако преди почти хиляда години, през 1066 г., там не се бе провела знаменитата битка, в която норманският херцог Уилям убива англосаксонския крал Харолд, подменя елита на страната с континентален и дава началото на модерната държавност отвъд Албиона.

В последните седмици в Хейстингс обаче отново се е превърнал в бойно поле - този път залогът е мястото в парламента на консервативния вътрешен министър Амбър Ръд. Въпреки високия си пост тя печели изборите преди две години само с около 5000 гласа, при 24 хил. негласували. Подкрепата за нея, както при повечето консерватори, идва от провинцията около града, а не от самия Хейстингс, който е контролиран от лейбъристите. И за това си има причина. Според местната организация за борба с бедността Seaview градът се нарежда на 13-о място по бедност във Великобритания, а броят на бездомните и разчитащите на т.нар хранителни банки се е увеличил три пъти само за последната година. "Мъжете в моя избирателен район имат средна продължителност на живота от 64 години. Това е с 15 години по-малко от средната за страната!", казва общинският съветник Тревър Уеб. По думите на кмета на града Джуди Роджърс, водещата причина е орязването на парите от бюджета за общините с 50% за тази година. С тях се поддържат значителна част от обществените услуги. "Има много причини човек да изпадне в бедност и да загуби покрива над главата си, но въпросът не е в това, а че липсва "спасителна мрежа", която да го улови, преди да е пропаднал напълно", добавя тя.

В офиса на лейбъристите от Хейстингс и Рай, където те подготвят материалите за изборите, си говорим за шансовете им. "Трудно е да убедим младите хора да гласуват и това е проблемът. Имаме много потенциална подкрепа, радваме се на интерес, когато раздаваме листовки, но и преди е било така После идва изборният ден и хората не отиват да гласуват", споделя Роджърс. Позитивното, според общинския съветник Тревър Уеб, е че този път лейбъристите са започнали да се подготвят много по-отрано, подписали са коалиционно споразумение със Зелената партия и либерал-демократите и очакват тяхната подкрепа, с която да победят Амбър Ръд. "Това ще е огромен удар срещу консерваторите! От 80-те насам не сме изхвърляли техен министър, докато още е бил на поста", ентусиазирано възкликва кметицата. От офиса на консерваторите в града "Капитал" получи отказ за среща с техни представители или доброволци.

Без да има твърди данни, които да потвърждават това, преизбирането на Ръд изглежда все по-несигурно. Тя отдавна е недолюбвана в града, защото е "парашутирана" там от Лондон и няма нищо общо с мястото. Орязването на социалните помощи от консервативното правителство и обвиненията от полицейски синдикат, че заради намаляването на въоръжените патрули се е стигнало до атаката в Манчестър със сигурност не ѝ помагат. Но и още някой не е доволен - местните рибари. А те са повече от интересен фактор в града.

Каменистият бряг на Хейстингс не е най-приятното място за плаж. Дори когато стъпваш върху едрите камъчета с обувки, петите болят. Това само по себе си прави града не особено популярно място за туризъм, но преди нискотарифните авиокомпании да полетят към далеч по-евтините и приятни дестинации в Испания, Хейстингс все пак е привличал плажуващи.

В почивния понеделник обаче единствените туристи, които се виждат там, са групички германски и френски ученици, на които екскурзовод разказва за историята на града и ги развежда из двата малки музея - този на рибарите и този на корабокрушения. И двата се намират точно до т.нар рибарско село, създадено през викторианската епоха и възстановено с европейски средства в началото на XXI век.

Това очевидно не се е сторило достатъчно на рибарите от Хейстингс, които станаха популярни преди Brexit вота с участието си в кампанията за излизане от ЕС. "Между чука и наковалнята сме. Въпреки че въведохме най-екологичната и устойчива форма на риболов в Европа, квотите убиват бизнеса, големите чужди кораби обират улова на треска в Ламанша", казва Роб, 51-годишен рибар. И добавя: "Страхувам се, че пак ще ни използват като разменна монета, както през 70-те години." Надеждата на рибарите от малкия град беше, че квотите за тях ще отпаднат и ще "си върнат водите обратно", както им обещаваха Борис Джонсън и Найджъл Фараж преди референдума. Бившият лидер на UKIP дори влезе с малка флотилия от рибарски кораби в Темза в навечерието на вота миналата година. Това, оказва се, надали ще се случи - според документ на Европейския парламент, изтекъл във в. Guardian, за да запази достъпа до единния пазар, Лондон ще трябва да продължи да спазва квотите и да дава достъп на чужди кораби до британските териториални води.

"Разбира се, че нищо няма да се промени", казва 60-годишният Барт, който подготвя кораба си за плаване. "Тези, които се подведоха и гласуваха за Brexit, без да знаят какво е, ни вкараха в дълбока пропаст", добавя той. На въпрос дали ще гласува на предстоящите избори, той се изсмива и казва: "За кого, за Тереза Мей? Тя не е особено приятна жена. Или за Джеръми Корбин? Който си няма и идея какво ще прави. Не, гласът ми няма значение."

Никола Стърджън започна да усеща, че фокусът й върху втори референдум за независимост на Шотландия й вреди и трябва да се позиционира по друг начин, ако не иска да изгуби депутатите си в Уестминстър.

[SNP Press Ofice]

Отлагането на шотландската независимост

"Да бъдем изкарани от ЕС и от общия пазар означава да рискуваме 80 хил. души да загубят работата си. Това е риск за почти всеки сектор от икономиката ни. Затова нашето правителство поиска компромис от това в Уестминстър, затова искахме гаранции, че ще останем в общия пазар. Но предложението ни бе отхвърлено с лека ръка от премиера. Тези избори са нашия шанс да получим демократична легитимност, за да не може тя повече да игнорира гласът на Шотландия!"

С тези думи шотландският премиер Никола Стърджън спечели бурните аплодисменти на стотици поддръжници на Шотландската националистическа партия (SNP), които се бяха събрали в препълнената концертна зала в Пърт, Североизточна Шотландия във вторник сутрин. По време на речта си тя атакуваше политиките на остеритет на Тереза Мей точно толкова упорито, колкото и лидера на лейбъристите Джеръми Корбин, и защитаваше оставането на страната в единния пазар много по-убедително от него. Но в силната ѝ реч липсваше нещо важно и централно за нея и партията ѝ - Стърджън не каза нито веднъж думата "референдум". Единственото, което спомена относно потенциалния втори референдум за независимост, бе, че такъв се отлага: "Вярвам убедено, че в края на Brexit процеса - не сега, но когато условията по излизането са ясни - Шотландия трябва да има право на избор относно бъдещето си, дали да последва Великборитания надолу по пътеката на Brexit, или да стане независима страна."

SNP, които контролират парламента в Единбург и спечелиха всички местни едномандатни региони през 2015 г. с изключение на един, от няколко седмици избягват да говорят за втори референдум за независимост, какъвто обявяват, че искат още от предишните избори. Причините, според политолога Томас Люнберг от Glasgow University, са няколко: "Много шотландци не искат повторение на референдума в момента, а и подкрепата за независимостта е на същите нива, както през 2014 г. Дори сега това да не е водеща тема обаче, тя няма да залезе скоро - SNP продължава да е доминиращата партия в страната и ще остане такава поне в обозримото бъдеще".

Но доминацията не означава сигурно повторение на грандиозния резултат от предишните избори. Водещата причина манифестът на партията да бъде представен точно в Пърт бе, че там кандидатът на SNP Пит Уишхарт губи популярност срещу не кого да е, а срещу консервативния политик Иън Дънкън. Консерваторите бяха изтикани от Шотландия още преди 20 години, когато Тони Блеър и SNP им оставиха само едно място в Уестминстър. Сега обаче те се завръщат, а причините са две. Първо, шотландските тори нямат почти нищо общо с английските - лидерът им Рут Дейвидсън е открита лесбийка и още по-нестандартно за консерваторите - от работнически произход. Същото важи за повечето им нови лица, които отразяват културните и класови различия на Шотландия и спечелиха десетки ключови места в общинските съвети в страната след местните избори в началото на май. Освен това шотландската консервативна партия е тази, която най-активно се противопоставя на излизането на страната от Обединеното кралство, срещу което гласуваха 55% от шотландците преди три години.

"Ако все пак ни "удари" тежък Brexit през 2019 г., със сериозни негативни ефекти за шотландската икономика, мнението на местните може да се промени. Затова е разумно партиите да не говорят за втори референдум твърде много", смята Люнберг. "Време, трябва ни само още малко време. Новото поколение гласува твърдо за излизане от Великобритания и съвсем скоро критичната маса от хората ще искат това да се случи", убеден е младият поддръжник на SNP Майкъл Коули, с когото разговаряме след конференцията на партията в Пърт. За него, както за много млади шотландци, въпросът с независимостта продължава да бъде не дали, а кога.