Париж няма да падне

"Оттеглянето на САЩ няма да е фатално за Парижкото климатично споразумение", категоричен е пред "Капитал" проф. Дейвид Виктор, специалист по международно право и климатични политики от University of California, Сан Диего. Което съвсем не означава, че решението на Тръмп е добра новина, най-малкото защото постигането на целта покачването на глобалните температури да остане под 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива ще бъде трудно без участието на втория най-голям производител на парникови емисии (след Китай). Освен това, както отбелязва проф. Виктор, Америка винаги играе ключова роля в изграждането на ефективни международни институции и механизми и без нея е трудно да има ясно лидерство.

Положителният сценарий обаче е, че това може да се окаже Brexit моментът за климата - както излизането на Великобритания сплоти останалите в ЕС, така и подкрепата за Парижкото споразумение сред останалите 194 подписали го държави може да се увеличи. А и тъй като реалното оттегляне на САЩ няма как да се случи преди 2020 г., когато са следващите президентски избори, не е изключено бъдещата администрация в Белия дом да ревизира решението на Тръмп.

Сделката от Париж съвсем не е перфектна, но аргументите на Тръмп за оттеглянето нямат нищо общо с реалните й недостатъци. Обещанието му, че това ще съживи американската въглищна индустрия, няма икономическа логика. Американските мини страдат основно защото евтиният и изобилен природен газ завзема енергийните пазари и измества въглищата. И едва ли инвеститорите биха рискували да инвестират в мини. Същевременно фракинг революцията в САЩ е основната причина парниковите емисии на страната да са паднали с почти 15% през последното десетилетие. И страната вече е изпълнила наполовина ангажимента си от Париж до 2025 г. да намали емисиите си с 26-28% в сравнение с 2005 г.

Парадоксът е, че Америка всъщност е много по-напред от Европа, която обича да се представя като климатичен шампион. В Германия например въглищата съставляват 40% от енергийния микс за производство на електричество, докато възобновяемите горива са само една трета от него. В резултат емисиите въглероден диоксид на Германия са нараснали с малко през 2016 г. за втора поредна година и мнозина експерти се съмняват, че страната ще успее да изпълни ангажиментите си за понижаването им. Само че, както отбелязва анализ на Politico, благодарение на Тръмп никой не обръща внимание на това и Европа може да поддържа имиджа си на зелен пионер.

"Кивропа" вместо "Кимерика"

"Решението на Тръмп нанася огромни щети на авторитета на САЩ по света. Не е съвсем ясно кой ще запълни вакуума, оставен от слизането на Америка от климатичната сцена, но Китай може да играе много по-голяма роля", смята проф. Дейвид Виктор. Нещо повече, шамарът на Тръмп отваря поле за лидерски дует между Пекин и Брюксел. Ако преди се говореше за "Кимерика" (неологизъм на историка Ниъл Фъргюсън, описващ симбиозата между САЩ и Китай), сега усещането е, че Китай завива към Европа (и най-вече Германия) и на хоризонта се очертава "Кивропа".

"Както Пекин, така и Брюксел се страхуват от атаката на Тръмп срещу международните институции и правила, от които зависят. Непредвидимостта на Тръмп поставя общи предизвикателства и Китай вижда възможност", отбелязва пред в. Financial Times Франсоа Годмон от European Council on Foreign Relations. Брюксел също е отворен за нови възможности след неловките моменти между европейските лидери и Тръмп на срещите на НАТО и Г-7 в края на май, след които германският канцлер Ангела Меркел обяви, че ЕС вече не може да разчита изцяло на САЩ и Великобритания.

Внезапната химия между Европа и Китай засега се ограничава основно в климатичната сфера, като по ред други въпроси от търговия през демократични ценности до конфликта в Южнокитайско море позициите им остават непримирими. И ще е нужно нещо повече от Тръмп, за да промени това.