Облаците пред изгряващото слънце

След дълга стагнация Япония отбеляза пето поредно тримесечие на икономически растеж, но едва ли е устойчиво

Двигателите на растежа през последните тримесечия са вътрешното потребление и износът.
Двигателите на растежа през последните тримесечия са вътрешното потребление и износът.
Двигателите на растежа през последните тримесечия са вътрешното потребление и износът.
Двигателите на растежа през последните тримесечия са вътрешното потребление и износът.

Темата накратко

- След дълга стагнация Япония отбеляза пето поредно тримесечие на икономически растеж.

- Оживлението едва ли е устойчиво предвид преходността на двигателите, които го задвижват, лошите демографските тенденции и високия дълг.

- Лъч надежда за стабилно икономическо развитие са структурните реформи, планирани от премиера Шиндзо Абе още през 2013 г., но така и незапочнати сериозно.
"Фискалните стимули могат да оживят развитието до определена степен, но Япония вече е натрупала огромен публичен дълг, така че повишение в правителствените разходи не е надеждна опция в дългосрочен план."

Д-р Харълд Конрад, лектор по японски изследвания в университета на Шефийлд

"Всеобщото мнение е, че монетарната политика сама по себе си не е достатъчно ефективна, за да съживи икономиката. Абеномиката трябва да се фокусира върху дългосрочни структурни реформи."

Кенсуке Янагида, научен сътрудник в Японския център по международни отношения

Японизира ли се китайската икономика е един от въпросите, които тревожат политици и инвеститори. "Изгубените десетилетия" на стагнация и дефлация доведоха до това Япония да се превърне в синоним на застой. Но докато всички се опасяват дали Китай ще последва съдбата на Япония, самата тя показва дълго чакани признаци на оживление.

Огромният държавен дълг, далеч засенчващ гръцкия, хроничната дефлация и застаряващото население са само част от проблемите, заради които след спукването на балона на японските активи през 90-те страната никак не отговаря на образа на изгряващото слънце, с което е асоциирана по света. Но сега започват да се появяват плахи лъчи. Последните данни за БВП към март показват пето поредно тримесечие на растеж, което се случва за пръв път от 2006 г. Двигателите са вътрешното потребление и износът, а ключовият въпрос е дали са основателни надеждите, че това е икономическият обрат, който Япония чака вече трето десетилетие.

Потребление по света и у нас

От началото на миналата година японската икономика нараства с темпове между 1% и 2.6% на всеки три месеца. Макар числата да не навяват асоциации с нов бум, продължителността на положителните данни ги кара да се откроят. Пето поредно тримесечие на растеж последно е било отчетено от статистиката преди 11 години по време на управлението на премиера Джуничиро Коидзуми. Сега на власт е Шиндзо Абе, а показателят сочи 1%* ръст за периода януари - март тази година.

Зад това число се крият няколко фактора, първият от които е потреблението. Колебливото повишение в доходите на редовните служители в резултат на критичните нива на недостиг на персонал, в комбинация с политиката на ниски лихви на Японската централна банка, се отразява благоприятно на покупателната способност на домакинствата. По-високите доходи са позволили на японците да си купят повече трайни и полутрайни стоки като автомобили, мобилни телефони и дрехи.

В същото време потребителите в Америка също започват да харчат и японските производители харесват това. Евтината йена прави цените на японските стоки в чужбина по-конкурентни и резултатът е ръст в експорта на страната с 9.4% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо нивото от година по-рано. За оживлението Япония може да благодари и на своя втори по големина търговски партньор след САЩ – Китай, където продажбите на японски стоки нарастват с над 17% и достигат 29 млрд. долара за първите три месеца на годината.

Не вадете още сакето

Въпросът е устойчив ли е растежът. Краткият отговор е "вероятно не". По-дългият минава през преглед на моторите, които в момента дърпат икономиката напред.

Проблемът с потреблението, от една страна, идва от слабия ръст на заплатите, а от друга - от самите потребители. Япония преминава към групата държави с "хиперзастаряло" общество по класификацията на ООН още през 2008 г., когато делът на хората над 65-годишна възраст надминава 21% от населението. "Застаряващите общества потребяват по-малко стоки и разчитат повече на услуги, като здравеопазване например", отбелязва пред "Капитал" д-р Харълд Конрад, лектор по японски изследвания в университета на Шефилд. "Дори при по-съществено увеличение на заплатите на японските служители има голяма вероятност те да не използват допълнителния разполагаем доход за потребление, а да го спестят. Японците са доста консервативни и избягват поемането на рискове", допълва той.

Същевременно едно планирано за 2019 г. събитие може да се окаже голямата спирачка, която да спъне плахия ръст – повишение на данъка върху потреблението. Последната подобна промяна (от 5% на 8%) влезе в сила през април 2014 г. и резултатът беше видимо катастрофален за растежа (виж графиката). Следващото планирано повишение до 10% се отлага вече вече два пъти, но пък правителството е толкова задлъжняло, че няма да може да си позволи още много отсрочки.

Притеснения има и по линия на износа предвид изменчивостта на моторите, които го задвижват. Йената няма да остане евтина вечно, а с всяко поскъпване конкурентността на японските стоки в чужбина ще спада. Успоредно с това прогнозите на институции като Световната банка са за забавяне на ръста в икономиките на Китай и САЩ, които заедно представляват близо 40% от общия износ на Япония.

Стрелите на успеха

Рецептата за създаване на устойчив растеж, прилагана от премиера Шиндзо Абе и станала известна като, абеномика, има три съставки - фискални стимули, ниски лихви и структурни реформи за по-конкурентна икономика. Задачата е амбициозна, а резултатите засега са колебливи.

"Фискалните стимули могат да стимулират развитието до определена степен, но Япония вече е натрупала огромен публичен дълг, така че повишение в правителствените разходи не е надеждна опция в дългосрочен план", счита д-р Конрад. "От друга страна, монетарната политика на Централната банка дава възможност на фирмите да теглят евтини кредити, с които да инвестират и вдигат заплати. И те го правят, но извън Япония", допълва още той. Резултатът е, че "едрият японски капитал се разширява към глобалните пазари за сметка на увеличението в заплащането на служителите си", обобщава проф. Нако Стефанов от Софийския университет.

Липсващата към момента трета съставка на коктейла от мерки - структурните реформи, не се е материализирала все още, а именно тази стрела на абеномиката е с най-голям потенциал да осигури стабилен и устойчив растеж. Д-р Конрад изброява няколко примера за области в остра нужда от реформи - "дерегулация на части от икономиката, като улесняване на "ангелското инвестиране", възприемане на стратегическа имиграционна политика, която да адресира недостига на кадри, повишаване в гъвкавостта на пазара на труд".

Въпросът е, че тези промени никак не са лесни. При имиграционната политика например се сблъскват две трудно примирими гледни точки - силно негативното отношение на обществото към евентуално нейно разхлабване и отчайващата нужда на бизнеса от персонал. Но без смели реформи абеномиката ще се окаже поредната напразна надежда за нов изгрев над Япония.

* Данните са ревизирани след редакционното приключване на броя, като ръстът на БВП през първото тримесечие е променен от 2.2% на 1%.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Рецептата за създаване на устойчив растеж, прилагана от премиера Шиндзо Абе и станала известна като, абеномика, има три съставки - фискални стимули, ниски лихви и структурни реформи за по-конкурентна икономика."

    Със свръхдълг към прогрес! Браво на Шиндзо Абе! Дори консервативните социални французи се осетиха, че е време за реформи. А в Япония трябва да те повишат задължително, ако си бил лоялен Х време на компанията. Модерният комунизъм ще се спука, докато рацептата за лекуване на пациента е "още отрова".

    И какво, като банката дава евтини заеми? Освен външен дълг, си правят и вътрешен. Страшна работа! Колко по-евтина може да стане йената? Хиперинфлация как им се струва на конформистите?

  • 2
    gost22 avatar :-?
    gost22

    [quote#1:"Георги Георгиев"]Със свръхдълг към прогрес! Браво на Шиндзо Абе! Дори консервативните социални французи се осетиха, че е време за реформи. [/quote]
    Държавите получават заеми само ако кредиторите вярват, че икономиката им ще работи и ще върне парите. В този смисъл, щом Япония има свръхдълг, значи кредиторите вярват че японската икономика ще може да върне кинтитие, заедно с лихвите. Като частен случай, кредиторите избират да вложат пари в държава, която би ги завлякла най-малко. Примерно, ако трябва да избират между японски дълг и "банково подстригване а ла Кипър" то ще си дадат парите на японците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход