Лидерски реакции

"Тези избори бяха свикани, защото премиерът искаше да спечели по-голямо мнозинство, с което да затвърди авторитета си. Но тя загуби места, загуби гласове, загуби доверието в политиката, която води. Според мен това е достатъчна причина Тереза Мей да си тръгне." С тези думи лейбъристкият лидер Джеръми Корбин поздрави привържениците си, след като спечели отново своето депутатско място от Исингтън, Северен Лондон. И речта му звучеше много повече като победна, отколкото тази на премиера Тереза Мей, чиято партия все пак печели изборите във Великобритания. "Докато гледаме напред и очакваме резултатите, аз знам, че това, от което страната се нуждае, е период на стабилност. И каквито да са резултатите, консерваторите ще са гарант за тази стабилност", заяви тя малко преди изявлението на Корбин.

Клишето за стабилността, което Мей повтаряше по време на цялата кампания, обаче нито ѝ помогна тогава, нито ще ѝ помогне да преглътне резултата сега. Партията ѝ печели известни позиции в Шотландия, но губи други ключови места в Уелс и централна Англия. Високият процент гласували - 68.56%, и включването на младите в избирателния процес очевидно изиграха лоша шега на консерваторите и дадоха предимство на лейбъристите. Първите печелят 42.3% от популярния вот, като леко увеличават подкрепата си от миналите избори - вероятно за сметка на антиевропейската UKIP, която остана напълно маргинализирана. Лейбъристите са големите победители на деня - те увеличават общата си подкрепа с близо 10% спрямо миналите избори и взимат 40.3% от вота и поне 30 места повече.

Шотландия отбелязва края на кратката двегодишна доминация на SNP. На миналите избори те спечелиха всички едномандатни региони (освен един) в страната, но сега, изглежда, губят поне 12 от тях. На шотландската политическа карта лейбъристите си връщат места в работническия град Глазгоу, както и мястото на бившия им лидер Гордън Браун. Торите пък правят почти единствените си пробиви на север и превземат няколко от малките общини в провинциална Шотландия, където гласовете за излизане от ЕС надделяха на референдума миналата година.

Либералните демократи подобряват позициите си и увеличават депутатите с четирима. Най-зле се представят UKIP, които не вкарват депутат и губят значително общата си подкрепа.

Как се разви изборната нощ

Всичко започна в 22.01 ч. британско време, когато 78-годишният водещ на ВВС Question Time Дейвид Димбли прочете резултатите от общия екзитпол на трите най-големи телевизионни мрежи в страната - BBC, ITV и Sky. Минути преди това някои анализатори "предвиждаха" мнозинство от над 400 души за консерваторите в следващия парламент, но не така смятаха социолозите, водени от проф. Джон Къртис от Стратклайдския университет.

Първите данни от екзитпола изглеждаха по следния начин: консерваторите взимат 314 места, лейбъристите - 266, шотландските националисти от SNP - 34, либералните демократи - 14, уелската партия Plaid Cymru - три, зелените - едно, а ирландските партии (една от които подкрепящата излизане от Великобриатания Shin Fein, която бойкотира парламента в Уестминстър) - 18. Националистите от UKIP не успяват да влязат, твърдят социолозите.

Макар екзитполът да има смесен успех през годините, напоследък методологията, която осем от топ прогнозистите използват, се оптимизира и включва проекции на база демография, процент гласували на предишните избори и други социологически данни. Financial Times припомня, че през 2005 г. е първият път, когато трите телевизионни канала представят прогнозни резултати.

Първият ефект от огласените данни беше спадът на британския паунд спрямо еврото и щатския долар. За пореден път финансовите пазари се оказаха изненадани от предвиждащата се политическа нестабилност заради вероятния парламент на малцинството, който се оформя. За 10 минути паундът се обезцени с 1.5% спрямо долара и с 1.2% спрямо еврото - до съответно 1.28 долара за паунд и 1.14 евро за паунд.

Сега накъде?

Основните ефекти от така развилите се избори са няколко. Първо, надеждата на Мей за спечелването на силен мандат при водене на преговорите с ЕС се оказа попарена. Това означава и редица допълнителни проблеми с осигуряването на вътрешна подкрепа за бъдещия премиер, ако това изобщо бъде самата Мей.

Почти сигурно е, че нейните вътрешнопартийни опоненти, включително доскорошният външен министър и лидер на про Brexit крилото в партията Борис Джонсън, ще се опитат да изземат премиерското място. При всички случаи няма как да очакваме "силно и стабилно" правителство, което да се формира след изборите. Единият вариант е торите да се опитат да съставят кабинет на малцинството с подкрепата на пробританските северноирландски партии.

За първи път от деволюцията на власт от Уестминстър към трите области от Великобритания (Уелс, Северна Ирландия и Шотландия) има шанс партиите от тези места да окажат огромно влияние върху политическия процес във Великобритания. Балансът на силите ще зависи най-много от Демократичните юнионисти и Улстърските юнионисти в Ирландия, които печелят осем от 18-те полагащи им се места в парламента в Лондон. Досега те често са се съюзявали с торите.

От другата страна на барикадата е политическото крило на терористичната организация за северноирландска независимост IRA - Shin Fein. Досега те са бойкотирали парламента в Англия и отново заявиха, че ще го направят, въпреки някои призиви да се присъединят към потенциална широка коалиция начело с лейбъристите. Вероятността торите да успеят да убедят либералните демократи да се включат в тяхно правителство е минимална - вигите са си научили урока от 2010 г. и знаят колко пагубно би се отразило това на популярността им. Затова и лидерът им Тим Фарън отхвърли още преди седмици възможността за нова коалиция с консерваторите. Освен това самите консерватори едва ли ще искат да се коалират с партията, която подкрепя идеята за повторен референдум за членството в ЕС.

Вероятността за скорошно повторение на изборите е голяма - Мей на няколко пъти заяви, че без по-силен мандат няма как да води преговорите с Брюксел, а вероятността за широка коалиция в лявото пространство е почти несъществуваща. Но ако нещо е сигурно, то е, че визията на Мей за "твърд" Brexit няма как да бъде осъществена. В опита си да подсигури мнозинството на торите до 2022 г. тя вдигна залозите високо. Но след крайно неуспешната ѝ кампания (и почти толкова успешното включване на лейбъристите) решението за предсрочни избори по-скоро ще тласне Лондон към нестабилност поне в краткосрочен план.

Очаквайте още анализи за британските избори и ефекта от тях на capital.bg