Никола Димитров: Убеден съм, че България ще бъде най-големият ни поддръжник в ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Никола Димитров: Убеден съм, че България ще бъде най-големият ни поддръжник в ЕС

"Договор за добросъседство нямаше изобщо да е нужен, ако двете страни подхождаха една към друга както сега. Има шанс за пълно отпушване на отношенията между България и Македония."

Никола Димитров: Убеден съм, че България ще бъде най-големият ни поддръжник в ЕС

Външният министър на Македония пред "Капитал"

Светломира Гюрова
16096 прочитания

"Договор за добросъседство нямаше изобщо да е нужен, ако двете страни подхождаха една към друга както сега. Има шанс за пълно отпушване на отношенията между България и Македония."

© Цветелина Белутова


Профил

Никола Димитров започва кариерата си в Министерството на външните работи през 1996 г. като специалист по международно право в сферата на човешките права. През 2000 година е назначен за заместник-министър, а две години по-късно става посланик в САЩ. Тогава той е на 30 години и е най-младият член на дипломатическия корпус във Вашингтон. След това изкарва мандат като посланик в Холандия, а през 2014 г. става ясно, че е отказал посланическо назначение в Москва. Димитров постепенно се дистанцира от ВМРО-ДПМНЕ и през 2015 г. по време на "шарената революция" е едно от лицата на митингите срещу бившия премиер Никола Груевски. От началото на юни той е външен министър в правителството начело с лидера на СДСМ Зоран Заев. На 21 и 22 юни Заев, Димитров и още двама македонски министри бяха на официално посещение в София (първа двустранна визита за новия премиер).

Години наред отношенията между България и Македония бяха в мъртва точка и буксуваха около Договора за добросъседство, предложен още през 2012 г. Как се случи пробивът сега?

Първо, имаме една нова Македония, която се събуди след дълбока морална криза. Тази Македония е по-зряла, няма комплекси и няма нужда от паметници, за да бъде горда. Също така е твърдо решена да изчисти собствения си двор и да си подреди къщата. Един от основните уроци от кризата за нас е, че трябва да имаме силни институции, а не лидерът да решава всичко. Второ, искаме да бъдем приятели с всички съседи. Особено с България няма никаква логика да не сме много близки. Както каза вашият премиер Бойко Борисов, македонският народ е най-близкият за българския. Нашият премиер Зоран Заев отбеляза, че имаме много обща история, която ни свързва. Това са хубави послания от най-високо ниво - да отворим пътищата помежду си. Това ще опитваме и с другите съседи - да подадем ръка, да бъдем приятели, да решаваме проблемите.

От този договор нямаше изобщо да има нужда, ако двете страни подхождаха една към друга както сега. Той нямаше да бъде поставен като искане, защото е такъв тип споразумение, което не съответства съвсем на времето, все пак е 2017 г. Подобни договори се сключват при големи проблеми между две държави и той е сигнал до какво състояние бяха докарани отношенията ни.

Чухме от премиера Заев, че Македония вече е страна, която е загърбила национализма. Какви щети нанесе той и как оценявате политиката на предишното правителство в Скопие, включително по отношение на българите в Македония?

Национализмът на малките народи е дефанзивен. Той е за отбрана, за самозащита. Факт е, че независима Македония не беше приветствана с широко отворени обятия от всички страни през 1991 г. Ние дълго бяхме и все още сме в една чакалня със заключени врати към НАТО и ЕС. Това създава усещане за застрашеност. Така че на рационално ниво разбирам политиката на предишното правителство, макар да я смятам за много погрешна. Същевременно национализмът не е само македонска черта. В целия регион има надпревара кой има по-славна история, по-велики военни победи. С изявленията си сега двамата премиери ни посочиха, че е време да гледаме настоящето. През 2017 г. трябва да се състезаваме кой има по-добро правосъдие, образование, здравеопазване, икономика. Трябва да отворим вратите, да работим за развиване на отношенията, да правим магистрали и жп линии. Сега България и Македония поставят ново начало.

Ако подписването на договора, насрочено за 2 август, е началото, какво ще бъде продължението? Той е по-скоро символичен, какво е нужно отношенията да бъдат изпълнени с реално съдържание?

Нуждата от договора идва от пропастта в отношенията. Ако те бяха такива, каквито трябва да бъдат, никой нямаше да иска договор. Тази пропаст се попълва от истински отношения. Хубаво е да има и такъв символ. Но по-важното е, че има готовност и от двете страни за обръщане на нова страница. Например за този транспортен коридор 8 (който свързва Адриатическо и Черно море - бел. ред.) чета документи и изявления още откакто постъпих като служител във Външно министерство преди доста години. Време е нещата да станат конкретни - да намерим пари и да започнем работа. Ако има пътища и комуникация ще има и инвестиции и търговия, а бизнесът ще притиска политиците за по-добри отношения. Сега стокообменът между двете страни е 600 млн. долара годишно, това е малко.

Как България може да помогне на Македония за излизане от чакалнята за ЕС и НАТО?

По два начина. От една страна, вече започнахме на практика да изпълняваме договора за добросъседство, още преди да е подписан. Фактът, че това ще се случи на Илинден в Скопие, е важен символ. И имаме шанс за цялостно отпушване на двустранните отношения. То ще помогне за превръщането на Македония в европейска демокрация, дори без още да имаме европейска перспектива. Второ, с председателството догодина България ще има думата по приоритетите и дневния ред на ЕС и това е шанс да подкрепи Македония.

Пътят към НАТО и ЕС минава през решаване на спора за името с Гърция. Вашето предложение за влизане в НАТО с временно название засега не се приема от Атина. Оптимист ли сте за пробив?

Това ще бъде процес, няма да се случи за една нощ. Ако Гърция иска да има за съсед европейска демокрация, отворена за сътрудничество във всички области, трябва да ни подкрепи. Убеждаването ще отнеме известно време, посещението ми в Атина миналата седмица беше само началото. Македония трябва да си възвърне международния имидж, да възстанови изгубените приятелства, да даде много силни аргументи защо Европа трябва да я подкрепи. С Гърция имаме една правна ситуация - решение на Международния съд в Хага, че с блокирането на влизането на Македония в НАТО през 2008 г. Атина е нарушила договорното си задължение да не се противопоставя на членството ни в международни организации.

Към тази правна ситуация искаме да добавим силни политически аргументи - че когато блокирате съсед, ефектът върху общественото мнение у съседа не е по-голяма конструктивност, а дефанзивност и фрустрация. В интерес на Гърция е да вдигне бариерата пред Македония за НАТО, защото това ще има положителен ефект върху целия регион. Ще бъде и инвестиция в създаването на политически климат, в който да може да се реши основният въпрос - за името.

Ако за нас урокът от кризата в Македония беше, че трябва сериозно да се захванем със създаването на правова държава и борбата с корупцията, урокът за региона е, че това е, което се случва, когато оставите една страна твърде дълго зад заключени врати. Убеден съм, че и с Гърция един ден ще бъдем много близки. Сега е нужна малко помощ от тяхна страна този ден да дойде по-бързо.

Блокирането за НАТО и ЕС отвори ли пространство в Македония за влияние от Русия?

Коренът на проблема в региона е, че има завръщане на геополитиката. Ако навсякъде на Балканите имаме европейски демокрации със силни институции, ще има много по-тясно пространство както за геополитически игри, така и за междуетнически напрежения.

Не виждам причина защо Македония да не подобри отношенията си с Русия. Можем открито да си кажем, че докато Москва си мислеше, че подкрепя Македония по време на кризата, всъщност подкрепяше управлението на Никола Груевски, а не страната. Не мисля, че нашата ориентация към НАТО и ЕС е въпрос на "или-или". Тя е добра за нас, за региона и в крайна сметка за интересите на Русия.

Готово ли е македонското общество за дълбоките реформи, които обещавате в Брюксел?

В нашето общество има жажда за реформи, за правосъдие. Омръзнало ни е от институции, които застават на страната на лидер на партия. Кулминацията беше на 27 април, нощта на щурма срещу парламента, когато Македония беше на ръба да бъде или да не бъде. Твърдо решени сме да си напишем домашното и в този смисъл новото правителство е шанс и за Брюксел. Търсим съвети от Европейската комисия (ЕК), имаме ясни приоритети и екип за реформите. Еврокомисарят по добросъседството Йоханес Хан ще дойде на 26 юни в Скопие, където ще се запознае с резултатите от досегашната ни работа.

Целта ни е до есента да дадем аргументи на комисията да направи препоръка за започване на преговори за членство в ЕС. Правителството работи интензивно, но нямаме компетенции във всички области, за някои от реформите имаме нужда от сътрудничеството на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски. Целта ни е есента ЕК да излезе със специален доклад за напредъка на Македония, следващият редовен ще е през пролетта догодина.

Очаквате ли подкрепа от България, ако наесен ЕК даде препоръка за започване на преговори с Македония?

Убеден съм, че България ще бъде един от нашите най-силни поддръжници в ЕС.

А има ли подкрепа в македонското общество за отстъпки по въпроса с името? След агресивния национализъм на Груевски и дълбокото разделение, което той остави, дори да се намери компромис с Гърция, ще бъде ли приет?

Няма да бъде лесно. Трябва да се работи за създаването на необходимата атмосфера. Свалянето на бариерата за НАТО под временно название ще помогне за това. В самата Македония е нужно всички политически сили да се отнасят разумно към този въпрос. Ако не го изкараме от ежедневната политика, няма да успеем да създадем нужния климат. Всички партии трябва да се включат и това да бъде обща отговорност. Дали е възможно със сегашното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ - не зная. Това ще е част от нашето израстване като общество и узряване като държава. Трябва да направим така, че да се получи - стъпка по стъпка, решение по решение. Такава атмосфера не се създава за една нощ.

Профил

Никола Димитров започва кариерата си в Министерството на външните работи през 1996 г. като специалист по международно право в сферата на човешките права. През 2000 година е назначен за заместник-министър, а две години по-късно става посланик в САЩ. Тогава той е на 30 години и е най-младият член на дипломатическия корпус във Вашингтон. След това изкарва мандат като посланик в Холандия, а през 2014 г. става ясно, че е отказал посланическо назначение в Москва. Димитров постепенно се дистанцира от ВМРО-ДПМНЕ и през 2015 г. по време на "шарената революция" е едно от лицата на митингите срещу бившия премиер Никола Груевски. От началото на юни той е външен министър в правителството начело с лидера на СДСМ Зоран Заев. На 21 и 22 юни Заев, Димитров и още двама македонски министри бяха на официално посещение в София (първа двустранна визита за новия премиер).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев

    Такова хубаво мАкедонско име носи този, че направо си е в ЕС от 2007-ма насам.

  • 2
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    Между другото родителите му са изявени българофили и той може да е искрен приятел на България. Дано наште го подкрепят.

  • 3
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Никола Димитров си е чисто българско име, а той и мнозина като него продължават да се зоват македонци, макар че са пределно наясно колко изкуствено е всичко това. Надявам се по-скоро да се обърнат към корените си и да приключи този комунистически проект, който откъсна живо месо от снагата на майка България. И не само.

  • 4
    agile avatar :-|
    agile

    До коментар [#2] от "Lazar Petrov":

    Никола Димитров е син на проф. Димитар Димитров, който наистина минава за голям бугараш. Самият премиер Заев е от Струмица, където се говори диалект, на който самите македонци му викат "бугарски", а хората там са преобладаващо про-български настроени и с български паспорти.

  • 5
    agile avatar :-|
    agile

    До коментар [#3] от "Читател":

    Много е лесно да се дават прости отговори на всичко. Но в действително нещата са много по-сложни. Е, добре, Никола Димитров ще заяви публично, че се чувства българин, и после какво?
    Там огромното мнозинство не се чувстват по-този начин, просто защото не са образовани като Никола Димитров, и по този начин лесно се манипулират.
    Пък и ако нации така лесно се създаваха с комунистически манифести и проглашения, щеше да бъка от такива. Македонската нация е особен случай и е резултат от много фактори, а решениетои на Коминтерна да я признае през 1932г. е само един от тези фактори, в никакъв случай най-важния. Нещата почват още около 60-те години на 19 век, във връзка с църковните борби. Който поознава цялата тематика за Македония, знае за какво говоря. Дейността на Г. Пулевски през 80-те на 19-ти век, а по-късно и на Кр. Мисирков и други дейци, няма нищо общо с Коминтерна.

  • 6
    wpy06377910 avatar :-|
    Стоян Хлебаров

    Този нахален македонец,дали се сеща,че няма защо да бъде "убеден"в поддръжката на България за ЕС,ако си останат със стария умствен багаж! А нашето Правителство,като прави политика с Македония,да знае,че ако слуша само Брюксел,може да го сполети съдбата на Груевски...

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Това е обикновено политическо говорене: казва почти това, което иска да чуе българската публика. И много добре си прави сметката, че вардарската публика иска да чуе обратното на българската. Затова са тези облаци от думи.

    Пък и интервюиращата не е и чула за чл. 49 от конституцията на БЮРМ, в който се прогласява, че държавата им щяла да брани македонските малцинства извън границите.

    Населението на БЮРМ нека си се нарича както си иска и дори да си търси корените оттатък Индия, но това с малцинствата...
    Гледайте какво правят гърците: смяна на името на държавата и премахване на чл. 49.

  • 8
    ojb13524935 avatar :-|
    htu01524831

    Абе луди хора, като гледат какво е положението в България, къде са тръгнали и те към ЕС? В момента Македония видимо е по-успешна държава. Заплатите и пенсиите са им по-високи, цените по-ниски - справка Евростат.
    Селата им са на светлинни години от нашите - по-големи, необезлюдени, с хубави нови къщи, поддържани дворове. В България селата са тъжна картинка - неизмазани стари къщи, запустели дворове, налепени некролози навсекъде, циганска престъпност и пр. Градовете им също са по-поддържани.
    Магазините ни са залети от македонски плодове и зеленчуци, нашите уж субсидирани ги нема никъде. В Македония липсват и немските хранителни вериги, имат си местни играчи и си продават македонски стоки, които са по-качествени и без ЕС да им мери краставиците. На нас чуждите картели ни **** майката и на селско стопанство, и на търговия, и на дребен бизнес, на всичко.
    Дори като километри изградени магистрали и такива в строеж са по-напред, ако че си ги строят с кредити а не с еврофондове - на глава от населението или км магистрала на площ държава, всеки може да си го сметне както иска - по-напред са както и да го гледаш.
    Македония може да бъде Швейцария на Балканите, защо й е да влиза в скапания ЕС и да повтаря нашите грешки? Там такива държави като нашите са второ качество, на никой не му пука за интересите ни. Македонци - не продавайте целостта на държавата си и не клекайте пред албанците и американските им господари заради ЕС, той нема да ви даде нищо - само ще ви вземе името, селското стопанство, всичко.

  • 9
    comandante avatar :-|


    [quote#8:"htu01524831"]Македония може да бъде Швейцария на Балканите, защо й е да влиза в скапания ЕС и да повтаря нашите грешки? Там такива държави като нашите са второ качество, на никой не му пука за интересите ни. Македонци - не продавайте целостта на държавата си [/quote]
    Не случайно Никола Димитровв го сочат за предател!Щом им се затегне примката на търговската обсада ще станат колония за човешки и природен ресурс като България , ще им пуснат немски бакалии във всяко село и с колониален ЗНИ като нашия ще им източват държавата.
    1995г. ислямистите им бяха 15-20% от населението днес са вече 33%
    С влизането в ЕС ще са пълна колония...

  • 10
    ojb13524935 avatar :-|
    htu01524831

    [quote#5:"agile"]Македонската нация е особен случай и е резултат от много фактори, а решениетои на Коминтерна да я признае през 1932г. е само един от тези фактори, в никакъв случай най-важния. Нещата почват още около 60-те години на 19 век, във връзка с църковните борби. Който поознава цялата тематика за Македония, знае за какво говоря.[/quote]

    В действителност македонска нация и самосъзнание започват да се зараждат още по турско с освободителните борби, но нация в американския смисъл на думата, а не народ. Както етническите българи, така и етническите турци, власи, цигани и пр. етноси в географската област Македония са се наричали първо "македонци" и след това по етнос. Това е била и целта на идеолозите от ВМРО - да се създаде една надетническа държава с македонска нация, която да включва всички етноси, живеещи там. В противен случай етническата мозайка не може да стане едно цяло и да върви в една посока. Тогавашна Македония не е била като Република Македония, а много по-шарена и с по-малък процент българско население.
    След това комунистите разбиват македонската нация като налагат името "македонци" само на българския етнос, а останалите стават съответно немакедонци. Окончателно македонската нация (и скоро държава) я довършва Западът, който се бори за равнопоставеност на "македонци" и "албанци", все едно албанците не са и те част от македонската нация.
    Тоест, именно внушенията че славянското население в Македония не е българско по произход, а са етнически македонци, води до албански сепаратизъм и разпад на държавата им.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK