С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 22 юни 2017, 16:47, 15664 прочитания

Никола Димитров: Убеден съм, че България ще бъде най-големият ни поддръжник в ЕС

Външният министър на Македония пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Никола Димитров започва кариерата си в Министерството на външните работи през 1996 г. като специалист по международно право в сферата на човешките права. През 2000 година е назначен за заместник-министър, а две години по-късно става посланик в САЩ. Тогава той е на 30 години и е най-младият член на дипломатическия корпус във Вашингтон. След това изкарва мандат като посланик в Холандия, а през 2014 г. става ясно, че е отказал посланическо назначение в Москва. Димитров постепенно се дистанцира от ВМРО-ДПМНЕ и през 2015 г. по време на "шарената революция" е едно от лицата на митингите срещу бившия премиер Никола Груевски. От началото на юни той е външен министър в правителството начело с лидера на СДСМ Зоран Заев. На 21 и 22 юни Заев, Димитров и още двама македонски министри бяха на официално посещение в София (първа двустранна визита за новия премиер).
Години наред отношенията между България и Македония бяха в мъртва точка и буксуваха около Договора за добросъседство, предложен още през 2012 г. Как се случи пробивът сега?

Първо, имаме една нова Македония, която се събуди след дълбока морална криза. Тази Македония е по-зряла, няма комплекси и няма нужда от паметници, за да бъде горда. Също така е твърдо решена да изчисти собствения си двор и да си подреди къщата. Един от основните уроци от кризата за нас е, че трябва да имаме силни институции, а не лидерът да решава всичко. Второ, искаме да бъдем приятели с всички съседи. Особено с България няма никаква логика да не сме много близки. Както каза вашият премиер Бойко Борисов, македонският народ е най-близкият за българския. Нашият премиер Зоран Заев отбеляза, че имаме много обща история, която ни свързва. Това са хубави послания от най-високо ниво - да отворим пътищата помежду си. Това ще опитваме и с другите съседи - да подадем ръка, да бъдем приятели, да решаваме проблемите.


От този договор нямаше изобщо да има нужда, ако двете страни подхождаха една към друга както сега. Той нямаше да бъде поставен като искане, защото е такъв тип споразумение, което не съответства съвсем на времето, все пак е 2017 г. Подобни договори се сключват при големи проблеми между две държави и той е сигнал до какво състояние бяха докарани отношенията ни.

Чухме от премиера Заев, че Македония вече е страна, която е загърбила национализма. Какви щети нанесе той и как оценявате политиката на предишното правителство в Скопие, включително по отношение на българите в Македония?

Национализмът на малките народи е дефанзивен. Той е за отбрана, за самозащита. Факт е, че независима Македония не беше приветствана с широко отворени обятия от всички страни през 1991 г. Ние дълго бяхме и все още сме в една чакалня със заключени врати към НАТО и ЕС. Това създава усещане за застрашеност. Така че на рационално ниво разбирам политиката на предишното правителство, макар да я смятам за много погрешна. Същевременно национализмът не е само македонска черта. В целия регион има надпревара кой има по-славна история, по-велики военни победи. С изявленията си сега двамата премиери ни посочиха, че е време да гледаме настоящето. През 2017 г. трябва да се състезаваме кой има по-добро правосъдие, образование, здравеопазване, икономика. Трябва да отворим вратите, да работим за развиване на отношенията, да правим магистрали и жп линии. Сега България и Македония поставят ново начало.



Ако подписването на договора, насрочено за 2 август, е началото, какво ще бъде продължението? Той е по-скоро символичен, какво е нужно отношенията да бъдат изпълнени с реално съдържание?

Нуждата от договора идва от пропастта в отношенията. Ако те бяха такива, каквито трябва да бъдат, никой нямаше да иска договор. Тази пропаст се попълва от истински отношения. Хубаво е да има и такъв символ. Но по-важното е, че има готовност и от двете страни за обръщане на нова страница. Например за този транспортен коридор 8 (който свързва Адриатическо и Черно море - бел. ред.) чета документи и изявления още откакто постъпих като служител във Външно министерство преди доста години. Време е нещата да станат конкретни - да намерим пари и да започнем работа. Ако има пътища и комуникация ще има и инвестиции и търговия, а бизнесът ще притиска политиците за по-добри отношения. Сега стокообменът между двете страни е 600 млн. долара годишно, това е малко.

Как България може да помогне на Македония за излизане от чакалнята за ЕС и НАТО?

По два начина. От една страна, вече започнахме на практика да изпълняваме договора за добросъседство, още преди да е подписан. Фактът, че това ще се случи на Илинден в Скопие, е важен символ. И имаме шанс за цялостно отпушване на двустранните отношения. То ще помогне за превръщането на Македония в европейска демокрация, дори без още да имаме европейска перспектива. Второ, с председателството догодина България ще има думата по приоритетите и дневния ред на ЕС и това е шанс да подкрепи Македония.

Пътят към НАТО и ЕС минава през решаване на спора за името с Гърция. Вашето предложение за влизане в НАТО с временно название засега не се приема от Атина. Оптимист ли сте за пробив?

Това ще бъде процес, няма да се случи за една нощ. Ако Гърция иска да има за съсед европейска демокрация, отворена за сътрудничество във всички области, трябва да ни подкрепи. Убеждаването ще отнеме известно време, посещението ми в Атина миналата седмица беше само началото. Македония трябва да си възвърне международния имидж, да възстанови изгубените приятелства, да даде много силни аргументи защо Европа трябва да я подкрепи. С Гърция имаме една правна ситуация - решение на Международния съд в Хага, че с блокирането на влизането на Македония в НАТО през 2008 г. Атина е нарушила договорното си задължение да не се противопоставя на членството ни в международни организации.

Към тази правна ситуация искаме да добавим силни политически аргументи - че когато блокирате съсед, ефектът върху общественото мнение у съседа не е по-голяма конструктивност, а дефанзивност и фрустрация. В интерес на Гърция е да вдигне бариерата пред Македония за НАТО, защото това ще има положителен ефект върху целия регион. Ще бъде и инвестиция в създаването на политически климат, в който да може да се реши основният въпрос - за името.

Ако за нас урокът от кризата в Македония беше, че трябва сериозно да се захванем със създаването на правова държава и борбата с корупцията, урокът за региона е, че това е, което се случва, когато оставите една страна твърде дълго зад заключени врати. Убеден съм, че и с Гърция един ден ще бъдем много близки. Сега е нужна малко помощ от тяхна страна този ден да дойде по-бързо.

Блокирането за НАТО и ЕС отвори ли пространство в Македония за влияние от Русия?

Коренът на проблема в региона е, че има завръщане на геополитиката. Ако навсякъде на Балканите имаме европейски демокрации със силни институции, ще има много по-тясно пространство както за геополитически игри, така и за междуетнически напрежения.

Не виждам причина защо Македония да не подобри отношенията си с Русия. Можем открито да си кажем, че докато Москва си мислеше, че подкрепя Македония по време на кризата, всъщност подкрепяше управлението на Никола Груевски, а не страната. Не мисля, че нашата ориентация към НАТО и ЕС е въпрос на "или-или". Тя е добра за нас, за региона и в крайна сметка за интересите на Русия.

Готово ли е македонското общество за дълбоките реформи, които обещавате в Брюксел?

В нашето общество има жажда за реформи, за правосъдие. Омръзнало ни е от институции, които застават на страната на лидер на партия. Кулминацията беше на 27 април, нощта на щурма срещу парламента, когато Македония беше на ръба да бъде или да не бъде. Твърдо решени сме да си напишем домашното и в този смисъл новото правителство е шанс и за Брюксел. Търсим съвети от Европейската комисия (ЕК), имаме ясни приоритети и екип за реформите. Еврокомисарят по добросъседството Йоханес Хан ще дойде на 26 юни в Скопие, където ще се запознае с резултатите от досегашната ни работа.

Целта ни е до есента да дадем аргументи на комисията да направи препоръка за започване на преговори за членство в ЕС. Правителството работи интензивно, но нямаме компетенции във всички области, за някои от реформите имаме нужда от сътрудничеството на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски. Целта ни е есента ЕК да излезе със специален доклад за напредъка на Македония, следващият редовен ще е през пролетта догодина.

Очаквате ли подкрепа от България, ако наесен ЕК даде препоръка за започване на преговори с Македония?

Убеден съм, че България ще бъде един от нашите най-силни поддръжници в ЕС.

А има ли подкрепа в македонското общество за отстъпки по въпроса с името? След агресивния национализъм на Груевски и дълбокото разделение, което той остави, дори да се намери компромис с Гърция, ще бъде ли приет?

Няма да бъде лесно. Трябва да се работи за създаването на необходимата атмосфера. Свалянето на бариерата за НАТО под временно название ще помогне за това. В самата Македония е нужно всички политически сили да се отнасят разумно към този въпрос. Ако не го изкараме от ежедневната политика, няма да успеем да създадем нужния климат. Всички партии трябва да се включат и това да бъде обща отговорност. Дали е възможно със сегашното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ - не зная. Това ще е част от нашето израстване като общество и узряване като държава. Трябва да направим така, че да се получи - стъпка по стъпка, решение по решение. Такава атмосфера не се създава за една нощ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин 1 Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин

Управляващите консерватори имат преднина от 10 процентни пункта пред опозиционните лейбъристи

9 дек 2019, 835 прочитания

Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация 2 Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация

Страната ще смени между 20 и 30 млн. устройства в следващите три години

9 дек 2019, 1135 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Естония легализира доставките с роботи; Електромобил, който се презарежда за 9 минути; Да хванеш истински тен на сянка

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10