Хелмут Кол: един голям европеец
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хелмут Кол: един голям европеец

Хелмут Кол по време на първите свободни избори в Източна Германия през 1990 г.

Хелмут Кол: един голям европеец

Най-дълго управлявалият немски канцлер си отиде на 87 години, оставяйки значим отпечатък върху историята на обединена Германия и Европа

Зорница Стоилова
18460 прочитания

Хелмут Кол по време на първите свободни избори в Източна Германия през 1990 г.

© Reuters


Архитектът на обединена Германия и шампион на европейската интеграция Хелмут Кол почина на 87-годишна възраст миналия петък. Наред с Маргарет Тачър и Роналд Рейгън той бе един от знаковите консервативни политици на 80-те - декадата, която предопредели края на Студената война. Един от бащите на еврото, вярата на Хелмут Кол в обединена постнационална Европа е убеждение, вкоренено дълбоко у него заради личните му спомени от разрухата и разделения континент, който оставя Втората световна война.

За Германия Кол ще остане в историята като най-дълго управлявалият канцлер (16 години; за сравнение - Ангела Меркел навлиза в своята 12-а година на управление), който успя да обедини страната след падането на Берлинската стена. Макар и във вътрешнополитически план той да е противоречив лидер, който слиза от сцената с гигантски скандал, Кол има незаличим почерк върху германската политика и днес е оценяван по значимите му постижения - въвеждането на социален дневен ред в германския консерватизъм, битката за обединението на Западна с Източна Германия и изграждането на имидж на Германия като на доверен партньор на европейските държави.

Въпреки сложните си отношения с него през последните години след смъртта му Ангела Меркел каза с разтреперан глас: "Отнасям се с огромен респект и благодарност към неговия живот и работа. Ще ни отнеме време, преди да осъзнаем какво наистина сме изгубили." Президентът на Франция Еманюел Макрон написа в Twitter на немски "Загубихме един голям европеец", а президентът на Европейската комисия Жан Клод-Юнкер поръча всички флагове на ЕС да бъдат свалени наполовина в чест на Хелмут Кол.

Роден през 1930 г. в индустриалния град на Рейн Лудвигсхафен, Кол израства в семейство католици от средната класа и има щастливата съдба младостта му да го избави от това да стане съучастник на нацисткия режим. Макар да е призован във Вермахта през 1945 г., той никога не вижда фронта и е едва на 16 години, когато се записва в младежкото крило на Християндемократичeския съюз (ХДС). Учи право и политически науки в университета, а докторатът му е на тема поствоенната реконструкция на политическите партии в родната му провинция Рейнланд-Пфалц.

Следващите 20 години от живота си Хелмут Кол посвещава на това да се изкачва в стълбицата на местната политика. През 1969 г. става най-младият министър-председател на Рейнланд-Пфалц, а четири години по-късно е избран за национален лидер на ХДС - пост, на който се задържа в продължение на 25 години. Спечелва си авторитета на либерален реформатор на своята партия. Макар и убеден антикомунист, икономически Кол не е с десни убеждения. Вярва в щедрата социална държава и успява да интегрира социални проблеми в по-широкия консервативен дневен ред.

В. Financial Times го нарича "инстинктивен повелител на властта" и именно неговите ловки политически умения го издигат до върха през 1982 г. По това време в управлението тече разделение по отношение на икономическата политика между социалдемократите, тогава водени от Хелмут Шмит, и защитаващата свободния пазар Партия на свободните демократи (ПСД). Възползвайки се от това, Кол успява да привлече ПСД на своя страна, а след това да предизвика предсрочни избори, които печели шумно през март 1983 г.

Взимайки властта, Хелмут Кол заварва тежко наследство - рекордна безработица, висок публичен дълг и намаляваща конкурентоспособност. Но трансформиращото събитие в кариерата му, което го изстрелва в центъра на световната сцена, е падането на Берлинската стена, когато той съзира възможност да постигне обединение на Германия. Макар и от днешна гледна точка то да изглежда като логичен завършек на Студената война, по онова време много гласове се обявяват за запазване на Източна Германия като отделна държава. Кол обаче е убеден в обратното и успява да убеди администрацията на Джордж Буш да го подкрепи. А фактът, че обявява, че старите германски територии - линията Одер - Ниса, ще си останат в рамките на Полша, му осигурява и обещание от Михаил Горбачов, че Москва ще позволи на германското обединение да успее.

Макар да остава най-големият политически триумф на Хелмут Кол, обединението на Германия е скъпо решение, което предопределя бъдещите му политически проблеми. Икономическата и социална интеграция, които правят германският политически съюз успешен, налагат и огромна финансова тежест върху държавата. В края на 90-те Западна Германия изпада в рецесия и увеличаващата се безработица взима главата на Кол, който е тежко разгромен на изборите през 1998 г. от Герхард Шрьодер и Социалдемократическата партия.

@@galwidg:2994332@@

На следващата година в ХДС пък избухва вътрешен финансов скандал, в който Хелмут Кол е обвинен, че е приел анонимни дарения в размер на 2 млн. германски марки и отказва да съобщи публично източника на средствата. Той е принуден да се оттегли като председател на партията, подтикван към изхода и от лично избраната от него негова наследница Ангела Меркел. Тя призовава публично ХДС да продължи напред без "стария си боен кон".

Това счупва трайно отношенията между двамата, като години по-късно, когато Меркел е вече канцлер, Кол не си спестява критиките към нейната технократска политика, която според него разрушава вярата в сплотеното европейско семейство, което той толкова се бори да създаде. "Sie macht mein Europa kaputt" ("Тя разрушава моята Европа"), казва той по този повод.

Упоритостта, с която Кол преследва подобряване на отношенията на Германия със западния свят, е неговият значим принос във външната политика. Поддържайки топли отношения с лидери като Франсоа Митеран, Роналд Рейгън, Джордж Буш, Бил Клинтън, Михаил Горбачов и Борис Елцин, той успява да ги убеди, че Германия не е заплаха за мира. Когато напуска поста на канцлер през 1999 г, Германия е обединена, и е приятел - за първи път - с всеки свой съсед.

Още на втората година от управлението си като канцлер Кол организира знакова среща с президента на Франция Франсоа Митеран. Датата е 22 септември 1984 г., 70 години след започването на Втората световна война, а мястото - на битката при Вердюн, където са загинали общо над 1 милион германски и френски войници по време на Първата световна война. Фотографията от това събитие, която запечатва как двамата лидери се държат за ръце по време на отдаването на почит към загиналите, е знакова демонстрация на зарастването на раните.

Кол заздравява и връзките със САЩ, като въпреки вътрешнополитическа съпротива успява да прокара спорно решение на НАТО да разположи ядрени ракети в Германия. То идва в отговор на подобни действия от страна на Съветския съюз в Източна Европа, но му носи редица протести от пацифистки движения в Германия. Въпреки това Кол остава лоялен поддръжник на НАТО и Запада и приема това въоръжаване като част от натиска на Запада върху Съветския съюз, който в крайна сметка води и до колапса на режима.

Личната връзка между Кол и Митеран оформя основата на взаимодействието им и в преследването на общи европейски цели. Сред тях е Договорът от Маастрихт през 1992 г, който води до създаването на единната европейска валута. И въпреки че някои от компромисите, които Кол прави тогава, водят до настоящата криза на еврото, той остава привърженик на идеята до края си. Дори по време на кризата през последните години Кол призовава своите съграждани да бъдат по-милостиви към своите европейски братя и сестри в беда, защото по-добре от всеки знаят колко много Германия е разчитала на помощта на другите по време на собствените си изпитания.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK