Европейскатa комисия ще наложи на Google глоба от 1 млрд. евро

Преди повече от десетилетие Адам Раф пуска онлайн своята платформа за "вертикално" сравнение на цени на продукти Foundem, но почти веднага сайтът изчезва от резултатите на най-голямата търсачка Google. Три години по-късно, през 2009 г., Раф официално се оплаква на Европейската комисия (ЕК) за натиска на американската компания срещу сайта му.

Общественото внимание се насочва към Google и за да се избегне скандал, инженери на фирмата спонтанно ръчно поставят сайта обратно в резултатите от търсачката. Само за няколко часа трафикът към Foundem скача с невероятните 10 000%. Въпреки това Раф държи ЕК да разгледа случая му и през 2010 г. започва официалното разглеждане. След включването на други фирми и дори на големи конкуренти на Google като Microsoft например залозите се вдигат сериозно.

Поредна фаза в дългогодишната сага

Седем години по-късно той, изглежда, ще завърши с успех за ЕК. Според Financial Times (FT) в сряда Брюксел ще наложи глоба на стойност 1 млрд. евро на Google заради злоупотреба с доминантно положение в сектора на онлайн търсенето в полза на собствената си услуга за пазаруване онлайн Google Shopping.

Ударът срещу американската компания идва в и без това тежък момент за трансатлантическите отношения - на 7 и 8 юли в Хамбург Германия ще е домакин на срещата на 20-те най-големи икономики Г-20 и се очаква тя да се превърне в плацдарм на германския канцлер Ангела Меркел срещу Доналд Тръмп в области като миграция, свободна търговия и борба срещу климатичните промени.

Това е само едно от трите разследвания на ЕК срещу потенциално неконкурентни практики, използвани от Google, и на практика може да промени начина на работа на търсачката в страните от ЕС. Второто разследване е срещу операционната система на компанията - Android. Според ЕК Google задължава производителите на смартфони, използващи тази операционна система, да инсталират задължително браузъра на Google Chrome и магазина за приложения на Google - Google Play, като по този начин притиска конкурентите си в тези сегменти. Третото е срещу рекламната платформа на компанията AdSense.

Освен това, ако делото срещу компанията издържи в съда, това ще отвори възможност на други компании за онлайн продажби да потърсят компенсации за пропуснати ползи заради начина, по който Google подрежда търсената от потребителите информация.

Политика или защита на конкуренцията

В отговор на обвиненията на ЕК миналата година Кент Уокър, старши вицепрезидент на Google, отговори със статия в блог, в която обяснява как резултатите в търсачката са продукт на усъвършенстван алгоритъм, който се стреми да покаже на потребителите най-добрите резултати. "ЕК иска от нас да показваме повече сайтове за сравнение на цени, но ние получаваме обратна връзка от потребителите ни и това не е начинът, по който те искат да пазаруват", пише Уокър. Според него пазарът за сайтове за сравнение на цени е като всички други и това, което ЕК иска да направи, е на практика държавна "субсидия" на неефективни от гледна точка на потребителя сайтове. Според вицепрезидента на Google скорошни проучвания на потребителското мнение в Германия и САЩ показват, че Google далеч не е първата платформа, която привлича вниманието на пазаруващите онлайн - и в двете страни порталът Amazon доминира този сегмент.

Google не е първият американски технологичен гигант, притиснат от европейските институции - преди година ЕК наложи на Apple да плати 13 млрд. евро данъци на Ирландия. Други "жертви" на антитръст регулациите на ЕК от 1989 г. насам са били IBM, Microsoft, Intel, Facebook и Amazon, припомня FT. Атаката срещу американските корпорации накара бившия президент на САЩ Барак Обама да обвини ЕС в протекционизъм срещу компаниите от Силициевата долина през 2015 г. Като довод се прилага неуспешното разследване на американския орган за защита на конкуренцията - Комисията за федерална търговия на САЩ.

Комисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер отхвърли обвиненията, че се предприемат мерки само срещу американски компании - според статистиката на ЕК само 15% от решенията за налагане на наказания от 2010 и януари 2017 г. са били срещу американски компании.

Сумата, която Google евентуално ще трябва да плати, е доста под максималната глоба - 10% от общите приходи на компанията майка на търсачката, Alphabet, която през последната година отбелязва постъпления от 90 млрд. долара. Вместо това ЕК е пресметнала глобата от 1 млрд. евро като 30% от приходите на Google от онлайн продажби, умножена по броя години, в която тя е прилагала непазарния принцип. Вероятно американският технологичен гигант ще обжалва глобата в съда, което ще удължи процеса по налагането ѝ с години.