Започва голямото рязане на европейските пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Започва голямото рязане на европейските пари

Започва голямото рязане на европейските пари

Основни политики както кохезионната или селскостопанската може да се окажат значително свити

17749 прочитания

© Капитал


- Очакват се сериозни промени в приоритетите на бъдещия европейски бюджет.

- Изглежда, че сблъсъкът между източноевропейските и западноевропейските страни е неизбежен.

Европейският съюз може и да е основан на ценности и принципи, но на всеки седем години всичко опира до това кой плаща сметката. Това предстои да се случи от средата на следващата година, когато Европейската комисия предостави първата чернова на многогодишната финансова рамка за периода 2021 - 2026 г. За да подгрее дебата отсега, вместо той да се разгори внезапно през 2018 г., тази седмица комисията публикува Бяла книга по въпроса с финансите на ЕС. В нея няма нищо революционно спрямо вече излезли предложения за реформи на бюджета или нови политики, върху които евросъюза да се съсредоточи. Бялата книга обаче очертава линиите на сблъска между страните членки за бъдещия бюджет на 27-те след 2020 г.

Тази битка никога не е възвишена и красива, но този път се очертава да бъде особено ожесточена. Досега винаги големите нетни платци като Холандия или Германия са настоявали за ограничаване на размера на евробюджета, но никога преговорите не са започвали при наличието на толкова голяма финансова дупка, която няма как да бъде покрита. С излизането на Великобритания от ЕС финансите на 27-те ще загубят между 10 и 12 млрд. евро годишно.

"Налага се да направим труден избор - или трябва да харчим по-малко, или да намерим нови източници на финансиране", каза при представянето на Бялата книга за бъдещето на европейските финанси комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер.

Пари няма, няма и да има

Надеждата, че след 2020 г. някак си по-богатите страни членки ще започнат да правят по-големи вноски, са напълно безпочвени. Напротив, все по-често страни като Германия или Франция ще искат ЕС да инвестира в области, които досега са били или изцяло в националните прерогативни като отбраната, или са били финансирани на междуправителствена основа, като Европейския фонд за развитие (от който се отпускат помощи например за Африка и който България подпомага символично). Все по-често се говори (особено във Франция), че средствата в европейския бюджет трябва да се използват по-сериозно и за справянето с последиците от глобализацията: кодова фраза за пренасочване на финансиране към по-богатите страни, които изпитват икономически затруднения.

Едва ли може да се очаква бурен растеж на европейските икономики, което значи, че е изключен вариантът вноските да не се променят като процент от БВП на страните членки, но номиналната сума да остане на настоящото си ниво.

Простата сметка показва, че от годишния бюджет на ЕС, който понастоящем е в размер на 140-150 млрд. евро, в края на десетилетието ще отпаднат приходи за поне 10 млрд. евро, а разходите му ще се увеличат с приблизително същата сума. Тоест отнякъде трябва сериозно да се реже. И то доста.

Постепенният завой на евробюджета

Лайтмотивът на предложената от ЕК Бяла книга е в три фрази: европейска добавена стойност, гъвкавост и нови функции. "Нито едно евро или цент не трябва да бъде инвестиран без европейска добавена стойност, нещо, което не е възможно на национално ниво", каза Йотингер.

Преведени на нормален език, тези цели означават прехвърляне на повече средства от национални към общоевропейски програми, освобождаване на повече фондове за посрещане на кризисни ситуации и финансиране на нови области като сигурност и отбрана, макроикономическа стабилизация и т.н.

По-дългата разшифровка на термините означава, че т.нар. нетни платци в бюджета на ЕС, т.е. страните, които внасят повече пари, отколкото получават от бюджета, искат да убедят собствените си данъкоплатци, че парите им не отиват просто за субсидии на по-бедните страни членки. Вместо това, дори отпуснати на България или Полша, те да носят добавена стойност и за самите тях.

Комисарят по бюджета обикновено дава няколко примера, но сред тях неизменно присъстват българските железници. "Ако една жп линия е между две гари в България, има ли тя добавена европейска стойност? Трябва ли да получава финансиране от европейските фондове или само от националния бюджет на страната", запита се Йотингер по време на форум за политиката по сближаването в Брюксел.

Два дни по-късно германският комисар все пак посочи, че жп линиите в България всъщност трябва да продължат да се финансират, за да може страната по-бързо да изравни благосъстоянието си със средното за ЕС.

На теория и сега европейските фондове са насочени към решаването на общоевропейски проблеми, но на всички е ясно, че например магистрала "Тракия" е по-важна за българите, които пътуват между София и Бургас, отколкото за трафика между Истанбул и Виена. Скоро обаче фокусът може да се промени, макар и не кардинално – все пак говорим за ЕС, който взима завоите много плавно и постепенно. Но София все по-често ще се изправя пред въпроса дали проектите, които досега щедро се финансираха от европейските фондове, като магистрали или метрото в столицата, няма да се окажат извън приоритетите на ЕС. Насоката като цяло е по-малко пари за кохезиоинната (сближаване) политика, която се управлява в националните столици, повече пари за управляваните в Брюксел "Хоризoнт 2020" или "Свързана Европа".

Линии на сблъсъка

Освен дали парите основно да се харчат на национално или на централно ниво, другите важни линии на сблъсък са дали отпускането им да е свързани с повече условия, дали голяма част финансовите инструменти и програми, които сега са извън европейския бюджет да станат от част от него и т.н. (виж карето).

Много показателни за настроението в Брюксел са обсъжданията около това дали и как да се контролира използването на европейските пари. Това е била и най-оспорваната точка в обсъжданията на Бялата книга в Европейската комисия, като точният език е бил уточняван буквално часове преди тя да бъде публикувана в сряда. Комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер, както Германия и Франция, са почитатели на идеята еврофондовете да могат да бъдат спирани за страни, които не уважават върховенството на закона или отказват да приемат бежанци по общо приетата квотна система. Както се изрази френският президент Еманюел Макрон "ЕС не е супермаркет от кой само да вземаме, трябва да уважаваме и правилата му". В същото време обаче такива условия със сигурност ще отровят атмосферата в евросъюза, както подчерта миналата седмица председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Същата е ситуацията и с обвръзката между европейските фондове и по-общите цели на икономическото управление, която в момент е по-скоро досадна подробност за националните бюрокрации. ЕК иска да се засили ролята на специфичните си препоръки към страните, които правят оценка на тяхното икономическо управление и посредством еврофондовете да насърчи правилни политики. Но понастоящем препоръките са меко казано твърде общи и противоречиви – България например трябва да инвестира в образование, здравеопазване, социално включване, повишаване на доходите, но това трябва да се случва без нарушаване на макроикономическата стабилност и без да се пречи на растежа, като например се повишават данъците. Причината за общия хареактер на препоръките е, че ЕК нито има капацитета, нито желанието да се замесва в детайлите на националните политики. И това едва ли ще се промени скоро.

Линии на сблъсъка

  • Дали повече пари да се харчат на централно или национално ниво.

    2. Да има или не повече условия при отпускането на европейските средства.

    3. Може ли да се намалят субсидиите за сметка на повече търговско финансиране.

    4. Трябва ли бюджета да поеме дейности, който сега са извън него, например помощта за развиващите се страни.

    5. С колко да се орежат съществуващите политики по сближаването и селско стопанство.

    6. Трябва ли развитите държави да получават средства от политиката по сближаването или не (или да се увеличат парите за политиките за справяне с последиците от глобализацията).

    7. Дали европейския бюджет трябва да финансира политики, които са възприети само от част от страните членки, например бъдещата бюджетна функция на еврозоната.

    8. Как да се оценява резултатът, по спазването на процедурните правила или постигнатия резултат.

    9. Трябва ли европейският бюджет са стане по-гъвкав, за да посреща текущи кризи или трябва да се запази по-устойчив, за да служи като дългосрочен инвестиционен инструменти.

    10. Как средствата от европейския бюджет да се обвържат с по-доброто управление на страните членки, без Брюксел да изземва техните суверенни права.


    Голямата битка ще е за еврофондовете

    Най-сериозният сблъсък се очертава около кохезионната политика, от която се финансира изграждането на инфраструктура и социални мерки в по-бедните страни и региони на ЕС. Основната теза на ЕК и част от страните членки е, че политиката в настоящия си вид е неефективна, тъй като региони, които вече 20 години са подпомагани, не напредват в развитието си. Въпреки че предложенията не са нейното премахване, каквито притеснения преди време изразиха Румен Радев и Илияна Йотова, фокусът и размерът на политиката за сближаване може сериозно да се промени..

    На първо място, както в Бялата книга на ЕК, така и в позицията на Германия за бъдещето на кохезионната политика се подчертава, че тя трябва да се насочи към проекти, който няма как да бъдат финансирани по друг начин. Тоест, от една страна, ще се свие размерът й, а от друга, България може да се окаже принудена да доказва, че една жп линия не може да бъде изградена или реновирана на търговски принцип, за да получи субсидии.

    Липсващите финанси могат да бъдат компенсирани с използването на т.нар. финансови инструменти – гаранции, дялово участие или заеми, чрез които да се привлича частно финансиране. Това вече беше експериментирано с Европейския фонд за стратегически инвестиции (т.нар. план "Юнкер"), който започна работа през 2014 г. "България например разполага с около 1.5 милиарда лева ресурс от Структурните фондове, които е определила за финансови инструменти за периода 2014 - 2020. За година ЕФСИ инвестира над 400 милиона за финансиране на малки и средни предприятия под формата на гаранции и ликвидна подкрепа за бизнеса през банки посредници. Това е допълнителен ресурс от близо 1/3 от това, което имаме от структурните фондове", обяснява Илияна Цанова, която е заместник-управител на фонда.

    Проблемът обаче е, че повечето инвестиции отиват в старите страни членки, които имат по-развити икономики и възможности за изграждането на инвестиционни проекти. Към началото на годината над 90% от средствата на ЕФСИ бяха насочени към 15-те стари страни членки. Това на практика би обезсмислило кохезионната политика, чиято идея все пак е да се подпомагат по-слабо развитите страни в един силно конкурентен общ пазар. Цанова обяснява, че България всъщност не се представя толкова зле. "Привлечените инвестиции като процент от БВП отреждат трето място на България от всички страни членки. Въпреки това намирам за основателно притеснението, че новите страни членки могат да загубят, ако такъв тип инструменти ще ги постави в неравнопоставено положение спрямо по-големите държави с по-развити икономики", казва тя. Затова Цанова препоръчва да се полагат целенасочени действия за подобряване на инвестиционната среда в България, което ще подпомогне всички фирми в страната, не само тези, които искат да ползват еврофондове.

    Друго предложение е, за да се компенсират намаляващите средства в кохезионните фондове, страните членки да увеличат собственото си съфинансиране, което в момента е около 30% от всеки проект. Това вероятно ще намали и изграждането на безсмислени инфраструктури (например стадиони в селата), но за страни като България ще бъде допълнително финансово бреме.

    Източноевропейските страни обаче смятат, че без адекватно финансиране те не само няма как да настигнат по-богатите страни от ЕС, но и трудно ще изпълняват новите политики. Латвийският зам.-министър на финансите Дана Реижнице-Озола обясни, че без подобряване стандарта на живот няма как да се очаква източноевропейците да се включват адекватно в политиките за преразпределяне на бежанци или за хармонизирането на данъците. В изказването има колкото очевиден факт, толкова и нескрита заплаха. Ако кохезионната политика се окаже чувствително орязана, нейните основни бенефициенти може да се окажат принудени да изнесат битката във всяка друга политика на ЕС. Което не вещае лесни преговори.

    - Очакват се сериозни промени в приоритетите на бъдещия европейски бюджет.

    - Изглежда, че сблъсъкът между източноевропейските и западноевропейските страни е неизбежен.

    Европейският съюз може и да е основан на ценности и принципи, но на всеки седем години всичко опира до това кой плаща сметката. Това предстои да се случи от средата на следващата година, когато Европейската комисия предостави първата чернова на многогодишната финансова рамка за периода 2021 - 2026 г. За да подгрее дебата отсега, вместо той да се разгори внезапно през 2018 г., тази седмица комисията публикува Бяла книга по въпроса с финансите на ЕС. В нея няма нищо революционно спрямо вече излезли предложения за реформи на бюджета или нови политики, върху които евросъюза да се съсредоточи. Бялата книга обаче очертава линиите на сблъска между страните членки за бъдещия бюджет на 27-те след 2020 г.


    Благодарим ви, че четете Капитал!

    Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
    Влезте в профила си
    Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
    Вижте абонаментните планове

    4 коментара
    • 1
      fkr55482911 avatar :-|
      султана глаушева

      Това не е новина. Отдавна се очакваше. Бундесмути си покани милиони. Заяви:"ще се справим". Е, не се справихме, вие мийте чиниите!

    • 2
      vrp38525868 avatar :-|
      vrp38525868

      Единствената причина, поради която имаше смисъл (частично) да сме в ЕС беха точно тия фондове, които връщаха у нас част от парите, които изтичат поради либерализацията на пазара ни. Орежат ли ги, членството ни се обезсмисля напълно и започва да тежи още по-силно на народа.
      Явно всичко това е било просто сирене в капана на ЕС от страна на Запада. Да ни прикоткат в техната сфера на влияние, да отворим пазарите си за тените корпорации, да ни наложат диктат и да орежат суверенитета ни, а когато вече сме напълно заробени (всички източноевропейски страни) и капанът щракне - да започнат само да смучат, без да връщат нищо в замяна.

    • 3
      drilldo avatar :-|
      Георги Георгиев

      А защо не се реже от безумните земеделски субсидии (в 21-ви век), които не дават абсолютно никаква добавена стойност на никого, освен на фермерите?

    • 4
      drilldo avatar :-|
      Георги Георгиев

      До коментар [#2] от "vrp38525868":

      Ех, болните русофилски мозъци не могат ли да проумеят, че връщане на изток няма да има? Умрели са корпорациите им за нашия 7 милионен пазар. Който не може да се бори свободно с конкуренцията, да си ходи на Изток и да моли путин да кихне някой приход от изкопаемите накъм него.

      България без една стотинка помощ пак е много по-добре в този свободен европейски пазар, от колкото в каишката на големия брат. Толкова тясно затегната, че сме губили чак спортни събития от боговоление пред господарите. И сега сме били загубили суверенитет. Как ли пък не!


    Нов коментар

    За да публикувате коментари,
    трябва да сте регистриран потребител.


    Вход

    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK