Тръмп: царят на тихото мнозинство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тръмп: царят на тихото мнозинство

Тръмп не спира да обикаля страната и да прави публични изказвания пред почитателите си. На снимката: Тръмп в Айова през юни

Тръмп: царят на тихото мнозинство

Президентът начертава ясна линия между медийната реалност и нагласата на гласоподавателите

Йоан Запрянов
14385 прочитания

Тръмп не спира да обикаля страната и да прави публични изказвания пред почитателите си. На снимката: Тръмп в Айова през юни

© Reuters


Президентството на Доналд Тръмп е катастрофа. Никой не харесва президента и много от американците не го приемат като свой държавен глава. Нали така? Това изглежда като единодушно мнение както сред медиите, които той така силно ненавижда, така и сред голяма част от лидерите на мнение и влиятелните хора в САЩ. Бърз поглед към числата на одобрение, електоралните битки и държанието на президента извън Вашингтон обаче показват друга картина - Доналд Тръмп се оказва един от най-силните лидери на "тихото мнозинство" от времето на Ричард Никсън насам.

Накратко, въпреки очевидната и шумна критика срещу себе си, Тръмп се радва на силна подкрепа както от страна на републиканските гласоподаватели, така и на сравнително високо одобрение от хората без определена партийна принадлежност. Междувременно президентът Тръмп не спира да обикаля страната и да прави това, в което безспорно е най-добър - да агитира и говори пред многохилядна публика.

Какво означават числата, Доналд?

Според последните данни, рейтингът на Доналд Тръмп все още е сравнително нисък. Gallup и Reuters посочват, че около 40% от американците одобряват работата на президента, докато Rasmussen (единствената социологическа агенция, която позна победата на Тръмп през 2016 г.) и традиционно дясната Fox сочат малко по-висока подкрепа – 46%. И в двата случая говорим за повече неодобрение, отколкото одобрение към работата на президента, но, разбира се, в тези числа всички подробности са важни. По-детайлно вглеждане показва, че при някои от противоречивите решения на Тръмп, като изваждането на САЩ от Парижкото споразумение за климата, неговото одобрение се вдига, макар и минимално.

Не това е историята, която разказват медиите или шумната общественост. До голяма степен символичното изваждане на САЩ от споразумението бе прието като една от най-големите трагедии на този мандат. През статистиката реалността изглежда малко по-различна и показва още повече дълбокото разделение между вижданията на американците, както и заблудата, че доминиращата част от тях мислят по един и същи начин за действията на Тръмп.

Данните на Gallup показват още нещо – цели 85% от определящите се като републиканци подкрепят твърдо решенията на Доналд Тръмп. При демократите този процент е очаквано много по-нисък – едва 8%, колкото средно беше и подкрепата за Барак Обама от страна на републиканските гласоподаватели в последните две години на управлението му. Прави впечатление и сравнително високото одобрение на Тръмп от страна на хора без партийна принадлежност – 36%.

Друго проучване, направено през пролетта от Washington Post, показа, че избирателите на Тръмп не съжаляват за избора си през ноември. Докато 15% от гласоподавателите на Клинтън биха отдръпнали гласа си от нея.

Причината Тръмп да продължава да бъде популярен сред републиканските избиратели, дори и без големи победи в Конгреса и Сената, e, че той се зае още в първите месеци с някои от големите обещания от кампанията си – излизането на САЩ от Парижкото споразумение, налагането на забрана за влизане в страната от редица източни страни, както и премахването на ключови за администрацията на Барак Обама законопроекти.

Липсата на конкуренция също спомага за доброто му приемане от страна на републиканците– Демократическата партия не промени по никакъв начин държанието си, дори след загубата на едни на теория спечелени избори през ноември. Към момента демократите могат само да сочат всички решения на Тръмп и да ги обявяват за грешни или варварски, но без да представят алтернатива. Отгоре на всичко, след отдръпването на Барак Обама и Хилари Клинтън, Демократическата партия остана без силен лидер, който да олицетворява настоящето или бъдещето на партията.

Петте референдума за Тръмп

От избирането на Доналд Тръмп насам е имало пет специални избори за места в Конгреса. И при петте избора медии като CNN и Reuters определиха надпреварата като референдум за Тръмп. Успеваемостта на Тръмп показва едно от две неща – или той е прекалено силен, или Демократическата партия е прекалено слаба, защото републиканските кандидати спечелиха всяко едно от местата, а т. нар. "референдуми за Тръмп" се оказаха скъп провал за демократите. Както в преносен, така и в буквален смисъл – битката за мястото от щата Джорджия се превърна в най-скъпата конгресменска надпревара в историята на американската политика, на стойност над 50 млн. долара. След победата в Джорджия редица републиканци припомниха известната реплика на Тръмп от 2016 г., че "ще печелят толкова много, че накрая ще се уморят".

Успокоението за демократите бе, че ненавистта към Тръмп активизира малките организации и в първите месеци на управлението му доведе до рекордни приходи за кампаниите на партията. Това също бе краткосрочен ефект и за месец май Демократическата партия е събрала 4.3 млн. долара – най-ниското ниво на приток на пари от 2003 г. насам. Как се справя Републиканската партия, водена от Тръмп? Тя поставя нов партиен рекорд, събирайки 10.8 млн. долара за месеца.

Това трябва да притеснява Демократическата партия. Републиканците успяха да спечелят всички възможни избори през 2014 и 2016 г. – за Конгрес, Сенат и президент, като разполагаха с много по-малко пари, отколкото демократите. През 2018 г. и 2020 г., когато са следващите избори в САЩ, Тръмп и колегите му вече няма да бъдат в ролята на аутсайдери, но няма да бъдат и в ролята на финансово догонващи.

Източник: Reuters

Кампанията никога не спира

В първия месец след встъпването си в длъжност, Доналд Тръмп се опита да се държи като традиционен президент. Както знаем, това не проработи и той върна реториката си към предизборния Тръмп. Това обаче не е цялата история. Президентът има перфектната рецепта как да успокои нервите – своите и на почитателите си, когато нещата във Вашингтон не вървят – отиди при тях и прави това, в което си най-добър. А именно - провеждай кампания.

Тръмп продължава да изнася обществени речи, подобни на тези, които правеше преди ноември 2016 г., като тълпите стават все по-големи. Президентът няма проблем в това да пълни баскетболни зали с огромни капацитети изцяло със свои поддръжници. На практика той вече работи по преизбирането си през 2020 г. с всяка подобна проява, в която изглежда близък с народа, разграничавайки се от "елитите във Вашингтон", без значение, че той вече е начело на този елит.

Президентът знае, че това е силната му страна, а самите срещи стават все по-интересни. Понякога те се превръщат в истински брейнсторминг сесии, в които Тръмп подхвърля всякакви идеи, включително да покрие стената с Мексико със соларни панели, за да се самоизплати.

Реалността и медиите

Връзката между Тръмп и медиите е широка тема, която ще оставим за друго време. Победите на Тръмп обаче – както във Върховния съд, така и в Републиканската партия и при "референдумите" – показват огромния разрив между медийната реалност и истинските настроения на гласоподавателите. Парадоксално е, че именно най-шумният президент в историята на САЩ, в какъвто безспорно се превръща Доналд Тръмп, се оказва най-силното доказателство за теорията на "тихото мнозинство" на Ричард Никсън.

Настрана от постиженията, зад Тръмп стои огромен фон от проблеми – от разследването на негови служители от страна на ФБР до невъзможността да прокара основни законопроекти през Сената. Положението не е нито толкова розово, колкото Тръмп иска да бъде, нито толкова черно, колкото медиите в САЩ го изкарват. Слуховете за политическата смърт на Доналд Тръмп са силно преувеличени и ако той продължи да има одобрението на тихата част от населението, нищо чудно 2020 г. да се окаже не край на политическата му кариера, а формално удължаване на договора.

Президентството на Доналд Тръмп е катастрофа. Никой не харесва президента и много от американците не го приемат като свой държавен глава. Нали така? Това изглежда като единодушно мнение както сред медиите, които той така силно ненавижда, така и сред голяма част от лидерите на мнение и влиятелните хора в САЩ. Бърз поглед към числата на одобрение, електоралните битки и държанието на президента извън Вашингтон обаче показват друга картина - Доналд Тръмп се оказва един от най-силните лидери на "тихото мнозинство" от времето на Ричард Никсън насам.

Накратко, въпреки очевидната и шумна критика срещу себе си, Тръмп се радва на силна подкрепа както от страна на републиканските гласоподаватели, така и на сравнително високо одобрение от хората без определена партийна принадлежност. Междувременно президентът Тръмп не спира да обикаля страната и да прави това, в което безспорно е най-добър - да агитира и говори пред многохилядна публика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    pag avatar :-|
    pag

    Бре, турболибералите допускат мисълта, че може нещо малко да са посгрешили и светът да е незначително по-различен от това, което те си представят?
    При това само 9 месеца след като реалността ги трясна между рогата?
    Чудеса.......

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Тръпм видимо и от самолет не се вписва в шаблонния израз "президент на ЮС". Много видимо не се вписва и в огромното множество политкоректни шаблони, Но той е търговец в кръвта си и използва всички възможности на поста, за да продава американски продукти:
    - натисна саудитите и им прибра 380 млрд. за 10 г. за закупуване на американско оръжие и още 40 млрд да инвестират в инфраструктура в САЩ, пък те нека си подкрепят тероризма;
    - нароченият за крепител на тероризма Катар на мига престана да е такъв, след като закупи 36 Ф 15;
    - извади САЩ от Парижкото споразумение за климата, за да развърже ръцете на американските енергийни компании да дерат земята за шистов газ и да сондират наред;
    - натиска Германия и Австрия да изтеглят фирмите си от Северен поток-2, за да запълни вакуума с американски шистов;
    - и разбира се - забрани на граждани на 6 предимно ислямски страни да влизат в САЩ.

    Тези мерки реално наливат пари в ЮС-икономиката. Който е стъпвал скоро в някогашната столица на автомобилната индустрия Детройт, той ще разбере за какво иде реч. Защото от някогашните заводи, заводи, заводи и огромни квартали с жилища за работниците, е останала пустош с голи бетони, дупки, вместо врати и прозорци - абе, Кремиковци.

    И накрая - Тръмп е само фасадата на този процес. Отзад стои националната индустрия: милиардерите Мърсър, братя Кох, добивните компании, химическите концерни, машиностроенето и металургията.

    В САЩ върви своеобразна революция на националния индустриален срещу безродния финансов капитал. А Тръмп е просто значката, онзи, дето може да привлича масите.
    Процесите са много по-дълбоки и сериозни и само с кратки заемки от лавината, която всекидневно бълват демократическите медии, няма как да се получи.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Прекъсна:

    В момента в САЩ се води революция на националния индустриален капитал срещу безродния финансов капитал, който се отъждествява с доскорошното управление на либералите от ДП. Процесите са много дълбоки и мощни и само с цитати оттук-оттам от лавината на демократическите медии, които обилно са поръсени и горе, няма как да се анализират.

    Ако искате сериозни анализи - четете другаде. Тук предлагат единствено преглед на печата. И то само на демократическия...

  • 4
    gosho61 avatar :-|
    гошо

    то и при нас така , най големите вресльовци си останаха само кряскането
    Иначе обаче в щатите се вихри гражданска война студен вариант

  • 5
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    В основата на победата на Тръмп е белият национализъм. Американците виждат това, което виждат и рационално мислещите западно европейци, на за разлика от последните все още имат съпротивителни сили. През 1945 г Америка е 90% бяла. През 2013 за първи път белите новородени са по-малко от 50%. Не икономическите, а културните послания на демократите са това, което белият избирател отхвърли. Популистките икономически послания на Тръмп само допълват неговото културно послание - искаме си страната такава, каквато са я изградили бащите ни и каквато си я знаем. Не желаем мултикултурализъм.
    Що се отнася до либералната медия тя е единствената опозиция. Но този филм вече е гледан. Самата медия има по-малко доверие от Тръмп. И резултатът ще е същия - ах, ама как е възможно?!
    Не е важна широтата, а дълбочината на подкрепата, която Тръмп има.
    След неизбежния провал на Макрон във Франция, който вероятно ще отнеме не повече от 2-3 години белият национализъм ще стъпи твърдо и на европейския континент. Ако последния не е напълно загубил инстинкта си за самосъхранение.

  • 6
    sunshine54 avatar :-|
    Димка Станева

    След победата в Джорджия редица републиканци припомниха известната реплика на Тръмп от 2016 г., че "ще печелят толкова много, че накрая ще се уморят".
    Ей, авторите , като цитирате нещо , карайте докрай , а не като CNN, защото те вече са " бита карта" в САЩ. Тръмп продължава " вие ще се уморите , но аз ще кажа " НЕ" ние имаме още да побеждаваме " .

  • 7
    sylvester avatar :-|
    sylvester

    Дебатът прилича малко на спор дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Цитираните местни избори в Джорджия наистина фокусираха вниманието на цялата нация. И наистина ги спечелиха републиканците, което е най-важното. Но как ги спечелиха не е ли важно? На предишните два вота са победили съответно с 32% преднина и 24% преднина, а сега бият с 4% в избирателен район, считан за твърдо републикански. Лесно се забелязва тенденция. А какво ще стане в избирателните райони, които са по принцип оспорвани, тогава? И какво ще рече: "Прави впечатление и сравнително високото одобрение на Тръмп от страна на хора без партийна принадлежност – 36%." Какво му е високото на това одобрение? Значи ли, че 64% от безпартийните са против Тръмп и не е ли това по-важният факт от 36-те процента одобрение? Струва ми се силно пожелателно такова четене на данните. В статията се прокарва теза за "тихо мнозинство". Никакво мнозинство няма. Тръмп спечели поради два основни факта - дебалансираната избирателна система, която дава диспропорционална тежест на малките, провинциални щати, където традиционно гласуват за републиканците или поне срещу демократите. И калпавият кандидат на демократите, Хилъри Клинтън, която не можа да мобилизира електората им в няколко ключови щата.

  • 8
    beky avatar :-P
    beky

    До коментар [#6] от "Димка Станева":

    Имам усещането, че ако за един ден гравитиращите около Демократическата партия медии млъкнат, Капитал ще излезе с бели страници...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK