С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 юли 2017, 17:31, 8719 прочитания

Два фалита и едно погребение

Ликвидацията на две италиански банки за държавна сметка може да е прагматично и гъвкаво решение, но събуди страхове, че европейските правила са надупчени от вратички

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Посипаха се критики - особено шумни в Германия, че с прецедента Рим слага край на идеята за
още изграждащия се европейски банков съюз.
- Случката всъщност показва още колко работа има по завършването му.


За Италия се казва, че има повече банкови клонове, отколкото пицарии. След оркестрирания фалит на две банки в края на юни това съотношение ще се подобри, като близо 600 от първите ще затворят врати. Въпреки загубата на работни места консолидацията е добра новина за задъхващия се италиански финансов сектор. Но начинът, по който се прави, поражда недоволство по много линии - и в Рим, и в Брюксел, а най-вече във Франкфурт.


На 25 юни правителството в Рим обяви официално смъртта на отдавна затъващите Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza - местни играчи в един от най-богатите региони на раната. В зависимост от гледната точка решението за ликвидацията им, което може да струва на италианските данъкоплатци до 17 млрд. евро, е или прагматично и гъвкаво тълкуване на новите европейски правила (които трябваше да предотвратят точно плащането на банкови провали с държавни средства), или е доказателство, че правната рамка е надупчена от вратички.

От една страна, 17 млрд. евро не изглеждат толкова висока цена за купуване на спокойствие и предотвратяване на риска заразата от болните банки да обхване финансовата система на третата по големина икономика в еврозоната. А и числото е нищо на фона на сумите, излети в първите години на кризата за спасяване на банки от правителствата в Германия, Великобритания, Ирландия и Испания например. От друга обаче, се посипаха критики - особено шумни в Германия, че с прецедента с двете банки Рим погребва идеята за още изграждащия се европейски банков съюз.

Едно толкова италианско спасяване



Разходите за двете институции от проспериращия регион Венето няма да са единственото бъркане в хазната. На 4 юли Европейската комисия одобри плана за спасяване на Monte dei Paschi di Siena, четвъртата най-голяма банка в Италия, което се очаква да струва на бюджета 6.6 млрд. евро. Общото между двата случая е, че показват цената на отлагането. "Те потвърждават модела на управление на проблемите в италианския банков сектор през последните години. Властите се опитват да тупат топката и често оставят политическите съображения да надделеят над икономическите въпроси... Някои в Италия ще видят последния обрат като щастлив край. Други ще го приемат като това, което наистина е - политическо решение", пише в своя статия Силвия Мерлер, анализатор от авторитетния аналитичен център Bruegel.

Рекапитализирането на Monte dei Paschi di Siena беше отлагано с месеци за след референдума за конституционните промени през декември, който свали от власт премиера Матео Ренци и междувременно цената нарасна. Отдавна назряващият фалит на Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza сега се прави така, че не само да се избегне трус за банковата система, но и политическо земетресение преди следващите парламентарни избори (вероятно в първата половина на следващата година), което да засили подкрепата за популисткото "Движение пет звезди".

Единствената разлика в случая с Monte dei Paschi di Siena и с двете по-малки банки е, че държавната помощ за първата бе одобрена по Директивата на ЕС за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ, която е един от стълбовете на европейския банков съюз). Докато за Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza бе приложен италианският закон за фалита, тъй като общият им пазарен дял е под 2% и правителството в Рим обяви, че те не са от "системна важност". Същевременно обаче са достатъчно значими, за да причинят икономически сътресения в региона на Венето и това оправдава инжектирането на публични средства. "Аргументът, че банките са критични за Венето, е в крещящо противоречие с оценката на италианските власти, че не са от "системна важност", отбелязва пред "Капитал" Кристиан Щийфмюлер, старши анализатор от независимия тинк-танк Finance Watch в Брюксел.

Така или иначе Рим съвсем законно и с позволението на Европейската комисия ще влее близо 5 млрд. евро във втората по големина италианска банка - Intesa Sanpaolo, която придобива срещу символичната цена от 1 евро здравите активи от двете фалирали банки и поема отговорността за част от потенциално "лошите". Останалите 12 млрд. евро са държавни гаранции, които може и да не се наложи да бъдат използвани. Резултатът е, че вложителите и облигационери не губят нищо, докато акционерите и притежателите на подчинен дълг в двете банки ще бъдат "ужилени". Причината за сложната еквилибристика е, че поради местни специфики и агресивно маркетиране на банкови продукти много обикновени домакинства, без да разберат, са станали облигационери и по европейските правила трябваше да понесат загуби, а правителството - шумния им гняв, вместо по-приглушеното мърморене срещу бръкването в общия бюджет.

"Странното е, че след приемането на ДВПБ не трябваше да има държавна помощ за банки освен при изключителни обстоятелства. А в Италия вече имаме два случая, разрешени с публични средства. И изниква въпросът как точно се прилага директивата на ЕС и по чие усмотрение", констатира пред "Капитал" Мара Монти, изследовател към LSE European Institute и журналист от икономическото издание Il Sole 24 Ore.

За кого важат правилата

Още по-интересно е сравнението с испанската Banco Popular - единственият друг казус досега, минал през новия режим за преструктуриране. Тогава, в началото на юни, всички нови европейски механизми и инструменти бяха приложени като по учебник и регулаторите в хор похвалиха образцовото преструктуриране на банката. Тя бе закупена от друга финансова институция, Santander, отново за едно евро, но без никакъв държавен ангажимент.

"В Испания спасяването на банка с активи от 130 млрд. евро не струва и една стотинка на данъкоплатците. В Италия спасяването на две банки с общо около 50 млрд. евро активи може да струва на обществото до 17 млрд. евро. Човек се изкушава да заключи, че италианските банки са национални съкровища, несравнимо по-ценни от банките в останалите държави. Може също така да се заключи, че вероятно политиката и банките са по-интимно обвързани в Италия, отколкото където и да било другаде", обобщава Кристиан Щийфмюлер.

Всичко това доведе до коментари, че италианската банкова афера слага край на идеята за европейски банков съюз, в който един набор правила се отнасят за всички. И изостри страховете в Берлин, че общ фонд за гарантиране на депозити - следващата стъпка към пълен банков съюз - би означавал немските данъкоплатци да спасяват гръцки или италиански банки.

По-спокойният прочит всъщност е, че епизодът е навременно напомняне какво още има да се прави за завършване на банковия съюз. Като например, че единният механизъм за преструктуриране на банки не е толкова единен, ако националните режими не са в унисон. "Сега виждаме, че за еднакви случаи се използва различен подход. Има още много неща за довършване. Все пак ДВПБ действа само от две години и последните случаи показват какво трябва да се подобри в европейския банков съюз", посочва Мара Монти. Просто и той, както Рим, няма как да бъде построен за един ден.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай и светът увеличават мерките срещу новия вирус Китай и светът увеличават мерките срещу новия вирус

Заболелите надминаха 4500, редица страни започнаха да евакуират гражданите си, финансовите пазари спадат

28 яну 2020, 370 прочитания

Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет" 4 Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет"

Въпреки това обаче корпорацията вече е усвоила за целта около 150 млн. долара от щатската изследователска агенция DARPA

28 яну 2020, 1155 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Букурещ е голям и спасение дебне отвсякъде

От движение, което се противопоставя на разрушаването на исторически сгради, "Спаси Букурещ" пораства в национална партия, трета сила в румънския парламент

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10