Белият град няма да потъне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Белият град няма да потъне

Гуменото пате (думата "патка", също като на български, има двойнствено значение и на сръбски) стана символ на протестите срещу застрояването на крайбрежен Белград

Белият град няма да потъне

Движението Ne da(vi)mo Beograd не успя да спре спорния мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, но остава последната гласовита опозиция на президента Александър Вучич в Сърбия

Мартин Димитров
9034 прочитания

Гуменото пате (думата "патка", също като на български, има двойнствено значение и на сръбски) стана символ на протестите срещу застрояването на крайбрежен Белград

© Владимир Живойнович


Нощта срещу 25 април 2016 г. Предсрочните парламентарни избори в Сърбия са приключили, а няколко багера и група от трийсетина мъже с маски и бухалки започват да разрушават сграда на ул. "Херцеговачка". Там е културното и "хипстърско" сърце на Белград - квартал "Савамала", върху част от който се планира да бъде изграден мегапроектът "Белград на вода" (Beograd na vodi).

На следващия ден властите отричат да знаят за разрушаването на старата сграда. Кметът и полицията се преструват, че нищо не се е случило. А на пресконференция по случай предстоящите великденски празници председателят на белградския общински съвет Никола Никодиевич отказва да отговори на журналистически въпрос за разрушената сграда, заявявайки, че "на този свети ден не сме се събрали да говорим по този въпрос".

Още в ранната сутрин в "Савамала" се събират протестиращи граждани от града на Сава и Дунав. Държат плакати като "Белград не е Мали" (игра на думи с името на бедната централноафриканска държава и това на кмета на града Синиша Мали - бел. авт.) и "Няма да мине". Над 25 хил. души се събират, за да изразят гнева си от бездействието и сервилността на институциите, позволили разрушаването на част от историческия квартал на сръбската столица в полза на неясни частни интереси.

Макар протестите им да не се увенчават с успех, а днес две от кулите на "Белград на вода" да са почти построени, гражданите, участвали в тях, разбират, че техните гласове са последната бариера пред единовластието на премиера (а сега - президент) Александър Вучич и близките до него политически и икономически кръгове.

А след протестите - какво...

Зад протестите в "Савамала" и други инициативи, настояващи за повече прозрачност на крайбрежния мегапроект, стои организацията Ne da(vi)mo Beograd ("Белград не се дава/дави"). Един от нейните лидери е 35-годишният Добрица Веселинович. Той е политолог по образование и активист по призвание. Работил е в няколко по-малки неправителствени организации с фокус подобряването на градската среда в Белград. Тъкмо те са в основата на създаденото през 2014 г. градско движение. Тяхната борба срещу нелепите урбанистични решения започва преди "Белград на вода", но спорният проект катализира усилията им, прави ги по-разпознаваеми и ги мотивира да потърсят вход в политиката на предстоящите местни избори в града през 2018 г.

Един от лидерите на протестното движение Добрица Веселинович разказва, че е свикнал близките до властта медии да ги наричат "Соросоиди"

"Опитахме всички институционални механизми. Изразявахме мнението си на срещи с местната власт, сезирахме институциите за нередности, изисквахме документи, организирахме публични дискусии...", изброява Веселинович. Но когато виждат, че усилията им не водят до задействане на държавните органи, групата започва да използва други тактики - протести, съюзи с трети организации, а скоро, ако спечели достатъчно избиратели - и възможността да оказва натиск отвътре, с инструментите на изпълнителната власт.

Точка на кипване

През 2014 г., когато Александър Вучич води кампанията в подкрепа на партийните си кандидати за общински съветници и кмет на Белград, няколко дни преди изборите кани на гости бившия кмет на Ню Йорк и негов личен приятел Рудолф Джулиани. Докато двамата се разхождат с лодка по Дунав и Сава, Вучич обявява, сякаш отникъде, плановете си за преобразяване на крайбрежието на река Сава и създаването на огромен и модерен жилищен и бизнес комплекс. Той ще се казва "Beograd na vodi" и ще бъде финансиран от друг приятел на Вучич - емирът на Обединените арабски емирства. Същият посещава сръбската столица малко по-късно и обещава невероятната инвестиция от 3,5 млрд. евро за завършването на проекта. Тогава Вучич не печели кметските избори, но партията му постепенно се настанява трайно във всички нива на местната власт и държавната машина. А междувременно през 2015 г. на билбордове и реклами в близките до властта вестници изгрява планът за строежа на крайбрежната зона.

"Бяхме изправени пред свършен факт - видяхме финалната визия на проекта, без да имаме достъп до договорите за инвестиционни намерения. Плановете за строеж не бяха подложени на публично обсъждане и ни бяха нужни шест месеца чакане по Закона за достъп до обществената информация, за да стигнем до тях", спомня си Добрица Веселинович.

Според гражданското движение крайбрежният проект е предложен без никакъв анализ на икономическите, градоустройствените и социалните последствия от него. Липсва оценка на въздействието и надеждата, че инвестицията ще помогне за развитието на крайдунавския град се крепи само на думите на Вучич. Според инвестиционния проект, който все пак е публикуван половин година по-късно, арабските пари не са 3,5 млрд. евро, а само 110 млн. евро. А фирмата, която ги отпуска, е създадена само няколко дни по-рано. И това не е всичко. За да се осъществи проектът, по спешност е променен градоустройственият план на града и се приема нов закон за отчуждаването на публичната собственост, който позволява приватизирането на публичните земи и сгради, върху които трябва да се построи "Белград на вода", разказва Веселинович.

Промяна отдолу нагоре

Колкото повече тогавашният премиер се опитва да прескача институциите, за да прокара мегапроекта, толкова повече активистите от "Ne dav(im)o Beograd" му се противопоставят упорито.

"Започнахме да градим различни коалиции на най-неочаквани места - например подкрепихме полицейските синдикати, когато протестираха за по-добри условия на труда, и те дойдоха на нашите протести. Потърсихме камарите на строителите, урбанистите и архитектите и те публично застанаха зад каузата", добавя Веселинович. Важното в градежа на тези коалиции и при последвалите протести е, че организацията вече си е изградила име с постоянството, с което две години притиска управляващите да подходят по-прозрачно към белградския проект.

Според Веселинович няма универсален подход за това как да се ангажират повече хора с градските проблеми и политики, но от собствения си опит може да обобщи, че е много по-добре да се започне с малки, местни инициативи, които хората могат да разберат лесно. "Ако им говориш за нуждата от борба с корупцията и повече демокрация и върховенство на закона, няма да стигнеш далеч. Малко са тези, готови да отделят години от живота си, за да разберат как работи и как може да се промени сложна система като правителството", смята той. Вместо това активистите от Ne dav(im)o Beograd избират да почнат "отдолу-нагоре" и да покажат как теми като градска среда и благоустройство могат да повлияят на живота на всеки, независимо дали е полицай, пенсионер или хипстър. "Търсим подкрепа навсякъде освен там, където нямаме явен сблъсък на идеологии", добавя активистът.

Разбира се, тяхната битка среща яростната съпротива на близките до Вучич медии като Informer и Blic, които ги наричат "Сорошови люди", тоест хора на Джордж Сорос. Познат начин, по който в региона се отстрелват всякакви хора, които се противопоставят на статуквото. "Борим се с тези етикети, като публикуваме всичките си приходи и разходи. А като ни питат дали сме агенти на Сорос, казваме "ако бяхме, щяха ли митингите ни да изглеждат по този евтин и прост начин", смее се Веселинович.

Досега организацията има частични успехи - многохилядните и сравнително редовни протести, но голямата цел им убягва. Широката общественост не реагира достатъчно бурно на лъжите и неспазените обещания на Вучич, за да му потърси отговорност за разрушенията в "Савамала". Притесненията на Ne dav(im)o Beograd са, че дори и да влязат в общинската скупщина на столицата, трудно ще се издържат, защото общинарите получават само символично заплащане за труда си. От това дали ще пробият на следващите избори ще зависят не само бъдещето на организацията и "потъването" на Белград, но и това дали в Сърбия ще остане каквато и да е гласовита опозиция.

Нощта срещу 25 април 2016 г. Предсрочните парламентарни избори в Сърбия са приключили, а няколко багера и група от трийсетина мъже с маски и бухалки започват да разрушават сграда на ул. "Херцеговачка". Там е културното и "хипстърско" сърце на Белград - квартал "Савамала", върху част от който се планира да бъде изграден мегапроектът "Белград на вода" (Beograd na vodi).

На следващия ден властите отричат да знаят за разрушаването на старата сграда. Кметът и полицията се преструват, че нищо не се е случило. А на пресконференция по случай предстоящите великденски празници председателят на белградския общински съвет Никола Никодиевич отказва да отговори на журналистически въпрос за разрушената сграда, заявявайки, че "на този свети ден не сме се събрали да говорим по този въпрос".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    gll37355838 avatar :-|
    Дундурук

    Разбира се, тяхната битка среща яростната съпротива на близките до Вучич медии като Informer и Blic, които ги наричат "Сорошови люди"

    Blic? Мило родно балканско дежа вю. :D

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Разбира се, тяхната битка среща яростната съпротива на близките до Вучич медии като Informer и Blic, които ги наричат "Сорошови люди", тоест хора на Джордж Сорос. "

    Ако хората и фондациите на Сорос не поддържаха абсурдната политкоректност, не защитаваха циганската престъпност и не подкопаваха официалното обучение по история в държавите, нямаше да я има тази възможност. Ако беше така, "Сорошови люди" щеше да е стандарт за качество и хората щяха даже да търсят подобна квалификация.

  • 3
    stenlyyy avatar :-|
    Активист

    Някой ще сподели ли една-две свободни и независими сръбски електронни медии ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK